Опиум

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
2poppies.jpg

Опиумът се добива от опиумен мак (Papaver somniferum L., сем. Papaveraceae). След прецъфтяване на мястото на цвета се формира плод, представляващ сферична многогнездна кутийка. След достигане на млечна зрялост (период в който плодовете са престнали да нарастват, но са всеоще незрели) по повърхността на плода се правят нарези, нарушаващи целостта на млечните канали. От тези нарези изтича "млечен" сок (латекс), който с течение на времето се сгъстява и засъхва, образувайки светло-кафява пластична маса, наподобяваща на маджун. Именно тази маса се нарича опиум.

Съдържание[редактиране | редактиране на кода]

Опиумът съдържа няколко изохинолинови алкалоида: морфин, наркотин (носкапин), кодеин, папаверин, тебаин, нарцеин и др. В специално оборудвани химически лаборатории от опиума се извлича морфин, който се третира с оцетен анхидрид, при което се получава хероин.Този полу-синтетичен алкалоид е с много по-голяма аналгетична активност, спрямо морфина, а също така е и много по-токсичен. Опиевият мак расте в региони с топъл и сух климат. Преди всичко това са райони на Югоизточна Азия (Мианмар, Лаос, Тайланд) и в граничните области между Северен Афганистан и Иран. Тези места се наричат Златен триъгълник и Златен полумесец. Маковите плантации обикновено са нелегални, но за закона е твърде трудно да ги контролира поради тяхната отдалеченост и планински релеф. От хиляди години в Близкия и Далечния изток се употребява опиум по няколко начина чрез пушене, ядене или пиене на чай. Той облекчавал болките, вземал се за лечение на болести и в същото време действал като “магическо” средство за промяна в психиката.

Морфин[редактиране | редактиране на кода]

Морфинът е 10 пъти по-силен от опиума. Той премахва болките по-добре и не предизвиква неприятни усещания. Поради това става много бързо предпочитан от медицината. Но той също има някои неприятни странични ефекти и превръща хората в зависими (наркомани). Затова продължава да се търси по-добрият вариант от морфина. Хероинът е полусинтетично производно на опиума, създадено през 1897 г. от немската фармацевтична фирма Байер, като болкоуспокояващо средство. Той е около три пъти по-силен от морфина и става важно лекарство за медицината. През Първата световна война морфинът помага за облекчаването на болките на хиляди ранени мъже в сраженията. Все пак много бързо хората разбират колко вреден е морфинът и каква тежка зависимост би могъл да причини.

Хероин[редактиране | редактиране на кода]

Друг производен на опиума е хероина. Активните му съставки са: 20% хероинов хидрохлорид, 20% ацетилов морфин, 35% тебаин, 15% папаверин, 10% носкапин. Хероинът е силно пристрастяващ и има най-жестоките абстинентни симптоми от всички наркотици. Качествата приписвани на хероина след разработването му като болко успокояващо средство през 19 век, впечатлили медиците до толкова, че името му е взето от немската дума \"за героичен\".Получава се от морфин и оцетен анхидрид .В най-чистата си форма хероинът е бял прах, известен във фармацевтиката като диацетилморфин или диаморфин. В зависимост от начина на производство и съставките, добавени от уличните дилъри, той може да бъде мръсно бял, розов, кафяв или дори сив, може да се гълта, но на практика с нулев ефект, тъй като по-голяма част от наркотика се унищожава в стомаха, да се смърка, пуши или инжектира. Когато човек за пръв път опитва хероин, може да се почувства зле и да повръща. Това понякога отказва опиталия го завинаги.

Зависимост[редактиране | редактиране на кода]

Но пък може и да му се стори прекрасен и да повтори. А щом привикне към него и страничните ефекти намалеят, човек усеща пълният му ефект и започва да се пристрастява. Тъй като хероинът е болкоуспокояващ, той притъпява чувството на болка, страх, тревога, а когато индивидът спре да го приема, отново се сблъсква с тези усещания. Затова се нуждае от нова доза през определен интервал от време, за да поддържа приятното усещане. Когато обаче този режим се наруши, се появяват симптомите на абстиненция: безпокойство, потене, гадене, болки в стомаха, треперене, главоболие, гърчове, чувство за дезориентираност и халюцинации. Тогава е обхванат от неконтролируемо желание за нова доза. Има чувството, че ако не си я набави, ще умре. Но ако успее да се овладее и не взема доза, симптомите намаляват до няколко дни а до няколко седмици изчезват.

Кодеин[редактиране | редактиране на кода]

В опиума има и друго наркотично вещество - кодеин. То се използва като съставка при производството на различни лекарствени средства. Съдържанието му в опиума е незначително и затова във фармацевтичните предприятия голяма част от добивания морфин се превръща химически в кодеин. Макар и сравнително слаб, този опиат все още фигурира в менюто на българския наркоман.