Хероин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Структурна формула на хероин
Хим. формула: C21H23NO5

Хероинът е полусинтетично производно на опиума, създадено през 1897 г. от немската фармацевтична фирма Bayer, като болкоуспокояващо средство. Впоследствие се продава масово, докато не става ясно, че предизвиква физическа и психическа зависимост и е забранено поетапно във всички страни. Дори неколкократно последователно инжектиране на хероин е достатъчно, за да се развие непреодолимо влечение към него. Въпреки съвременните научни постижения в борбата с наркоманията и по-специално с употребата на хероин, по-голямата част от зависимите умират вследствие на свръхдоза, изтощение или заразяване с инфекциозни болести в резултат на апликирането на наркотика.

Хероинът се произвежда за черния пазар чрез процес за преработка на опиума като първо морфин се извлича от опиума, а после се ацетилира чрез загряване с оцетен анхидрид. Пречистването на получения суров хероин до хидрохлоридна сол дава водоразтворима солна маса под формата на бял или жълтеникав прах.

Хероинът може да се инжектира, пуши или смърка, като най-висок психоактивен ефект се постига при венозното приложение, което е и най-опасно, поради възможна смърт, причинена от парализа на дихателния център заради свръхдоза. Зависимите често употребяват общи игли и обикновено се заразяват от нелечими или труднолечими заболявания, сред които най-често хепатит C, а понякога и ХИВ.

Хероинът, още познат като диаморфин, е опиоид често използван като наркотик заради еуфоричния си ефект. В медицината обикновено се използва като болкоуспокояващо и се предписва за продължителна употреба като заместител на опиоид, заедно с консултиране. Хероина най-често се инжектира венозно, но може да се пуши или инхалира. Първоначалния му ефект е бърз и продължава няколко часа.

Най-честите странични ефекти включват респираторна депресия (затруднено дишане) и около една четвърт от употребяващите хероин ставата зависими. Други странични ефекти включват абсцеси, инфектирани сърдечни клапани, кръвни инфекции, констипация и пневмония. При продължителна употреба симптомите продължават часове след последната употреба. При венозно инжектиране, хероинът има два до три пъти по-силен ефект от същата доза морфин. Най-често е под формата на бял или кафяв прах.

Лечението на зависимост от хероин често включва поведенческа терапия и медикаменти. Използваните медикаменти могат да бъдат метадон или налтрексон. Хероинова свръхдоза може да се третира с налоксон. Изчислено е, че около 17 млн души използват опиоиди, като хероин, което е довело до смъртта на 122 000 души през 2015. В САЩ около 1.6% от населението е употребявало хероин през някакъв момент от живота си.

Хероинът първоначално е създаден от Алдер Райт през 1874 от морфин, натурален продукт от опиев мак. Световно хероинът се контролира от График I и Iv на Единната конвенция за наркотичните вещества. Незаконно е да произвеждащ, притежаваш или продаваш хероин без лиценз. През 2015 Афганистон е произвел 66% от световния опиум. Често хероинът, който се продава незаконно, се смесва с други вещества като захар или стрихнин.

Действие[редактиране | редактиране на кода]

Хероинът е силно пристрастяващ и има най-жестоките абстинентни симптоми от всички наркотици. В най-чистата си форма хероинът е бял прах, известен във фармацевтиката като диацетилморфин или диаморфин. Може да се гълта (с почти нулев ефект, тъй като по-голямата част от наркотика се унищожава в стомаха), смърка, пуши или инжектира. Дрогираният с хероин получава пристъп на удоволствие, физическото отпускане и общият болкоуспокояващ ефект. Хероинът е депресант, атакуващ централната нервна система. Той предизвиква прилив на ендорфини – вещества с болкоуспокояващ и предизвикващ удоволствие ефект, произвеждани от човешкото тяло. Те имат сходна структура със синтетичните опиати. При инжектирането (и почти толкова бързо при пушенето) интоксикираният незабавно бива обливан от вълна на силно удоволствие, понякога сравнявана със сексуален оргазъм, която постепенно затихва и преминава в приятно отпускане, сънливост, чувство за защитеност и топлина, в което няма място за страхове и тревоги. Тялото субективно е тежко и топло, съзнанието се изпълва с оптимистични, уверени мисли и остава активно. Често обаче се изпада в състояние на ступор вследствие от свръхдоза. Човекът привиква към хероина, защото му харесва начинът, по който той го кара да се самоосъзнава. Психически той е некритичен както към околните, така и към себе си, средата, в която живее, и своето поведение.

Отказването от наркотика първоначално не е свързано толкова с присъщите му качества, колкото с мисълта на потребителя, че отново ще трябва да се изправи срещу реалността. Друг проблем, свързан с хероина, е бързото увеличаване на толерантността, което води до увеличаване на дозата в търсене на усещане, подобно на „първия път“. Репутацията на хероина като наркотик-убиец съществува по много причини, като най-значимо е отношението между ефективната доза (тази, която предизвиква субективния ефект) и смъртоносната доза. Периодът, пред който употребяващият може да се наслади на удоволствието, е сравнително кратък. За да поддържа това приятното усещане, организмът започва да се нуждае от все по-големи дози (толеранс), което в много случаи довежда до свръхдозиране, наркотично отравяне, а и до смърт.

Употреби[редактиране | редактиране на кода]

Като наркотик (за забавление)[редактиране | редактиране на кода]

Използва се като наркотик, заради еуфорията, която предизвиква. Антропологът Майкъл Агар описва хероина като „перфектната дрога за ей така“. Привикването към хероина става бърза и съответно е необходимо да се увеличават дозите, за да се постигне същият ефект. Популярността му сред „потребителите“ е по-голяма в сравнение с морфина, поради по-различните ефекти. В частност, потребителите съобщават за интензивен прилив на енергия, силно състояние на еуфория, което се появява когато диаморфина се превърне в 6-моноацетилморфин и морфин в мозъка. Някои вярват, че хероина предизвиква най-голяма еуфория сред опиодите, като едно от възможните обяснения е присъствието на 6-моноацетилморфин, съединение уникално за хероина, но много по-вероятно обяснение е бързината на появяване на първоначалните ефекти. Докато другите наркотици образуват само морфин, хероина също образува и 6-моноацетилморфин – психоактивно вещество. Въпреки това, клиничните изследвания не подкрепят тази теория. При инжектирането на еднакви количества хероин и морфин на хора с минали пристрастявания към опиоиди, резултатите не показват предпочитания към единия наркотик спрямо другия. Нямало никаква разлика между усещанията за еуфория, амбиция, нервност, релаксация или сънливост на субектите.

Краткосрочни изследвания на пристрастяването от същите изследователи показват, че толерантността се развива със същата скорост при хероин и морфин. Сравнено с опиоидите хидроморфон, фентанил, оксикодон и петидин, бившите наркозависими показват силно предпочитание към хероина и морфина, предполагайки, че и двете веществаса особено податлива на злоупотреба и пристрастяване. Също така морфина и хероина по-често водят до еуфория и други позитивни ефекти, в сравнение с гореизброените опиоиди.

Медицинска употреба[редактиране | редактиране на кода]

В САЩ хероинът не се употребява като медицинско средство.

Под общопознатото име диаморфин, хероинът се изписва като силно болкоуспокоително в Обединеното кралство, където се инжектира подкожно, интрамускулно, интратекално или венозно. Употребява се при лечение на силна болка, като при физични травми, инфаркт на миокарда, следоперативна болка и хронична болка, включително при крайни стадии на рак и други неизлечими заболявания. В другите държави по-често се използва морфин или други силни опиоиди в тези ситуации. През 2004 година

Националния институт за здраве и клинични постижения препоръчва интратекално или епидурално използване на диаморфин за облекчаване на постоперативна болка след Цезарово сечение.

Диаморфина се използва широко за палиативна грижа в Обединеното кралство, където често се бие подкожно, ако пациентът не може да погълне разтвор на морфин. Предимството на диаморфина пред морфина е, че се разтваря по-лесно в мазнини и следователно по-ефикасен при инжектиране, което означава, че са необходими по-малки дози за облекчаване на болката. И двата фактора са предимство, когато е необходимо да се инжектират подкожно високи дози опиоид, което е често срещано при палиативната грижа.

Поддържаща терапия[редактиране | редактиране на кода]

Редица страни от ЕС, включително и Обединеното кралство, позволяват предписването на хероин на хероинозависими.

Диаморфин често се използва като поддържащо лекарство за наркозависими, най-често за дългогодишни потребители на хероин интравенозно. Предписва се само след продължителни неуспушни методи за лечение. Въпреки, че този метод е оспорван от привържениците на политиката на никаква толерантност към наркотиците, доказано е, че хероина превъзхожда метадона в подобряването на социалната и здравната среда на пристрастения.

През 1994 в Швейцария е започнала експериментална програма с диаморфин за потребители, които многократно са отпадали от други програми. Целта на този експиремент е била да се поддържа здравето на потребителите чрез избягване на медицинските проблеми произтичащи от незаконната употреба на диаморфин. Първият опит през 1994 година е включвал 340 потребители, а по-късно те са се увеличали до 1000 поради доказания успех на програмата.

Опитите доказали, че използването на терапия с диаморфин превъзхожда другите методи за лечение при подобряването на социалната и здравната ситуация на дадената група пациенти. Също така е показано, че спестява пари, въпреки високи разходи на лечението, тъй като значимо намалява разходите за опити, здравни интервенции и борба с престъпността. Пациентите се появяват два пъти дневно в центъра, където си инжектират необходимата дози диаморфин под наблюдението на медицинския персонал. Те са задължени да заплатят около 450 Швейцарски франка на месец за лечението. Националният референдум през 2008 година показва че 68% от гласуващите са съгласни с тази програма. Успехите на Швейцарските експерименти карат германски, датски и канадски градове да опитат свои програми с диаморфин.

От януари 2009 година Дания е предписала диаморфин на няколко наркозависими, след като са опитали метадон и субутекс без успех. Започвайки през февруари 2010 зависимите в Копенхаген и Оденсе стават подходящи за получаване на безплатен диаморфин. Предполага се, че около 230 зависими ще могат да получават безплатен диаморфин. От изчислените 1500 наркозависими, които не са се възползвали от тогавашните лечения, около 900 не попадали в целевата група за лечението чрез инжектиране на диаморфин, или заради „масово използване на наркотици, които не са опиоиди“ или поради нежеланието да се лекуват чрез инжектиране на диаморфин.

Начини на приемане[редактиране | редактиране на кода]

Първоначалния ефект от хероина зависи от начина на приемане. Проучванията показват, че субективното удоволствие от употребата на хероин е пропорционална на повишаването на нивото на наркотика в кръвта. Интравенозните инжекции са най-бързият метод за приемане на наркотика, водейки до бързо повишаване на концентрацията му в кръвта. Следват чрез пушене, свещичка (анална или вагинална), инсуфлация (шмъркане) и чрез поглъщане.

Големи дози диаморфин могат да причинят фатална респираторна депресия и наркотика често е използван за убийства и самоубийства. Серийният убиец Харолд Шипман е използвал дие морфин за своите жертви, както и Джон Бодкин Адамс, който е известен с използването на хероин като оръжие, което е довело до затягане на мерките за поддържане на складовете, предписване и унищожаване на лекарства.

Тъй като толерантността към респираторната депресия се повишава при продължителната употреба на веществото и после рязко спада при приключване на употребата, често е трудно да се прецени дали свръхдозата е била инцидент, убийство или самоубийство.

Перорално[редактиране | редактиране на кода]

Пероралната употреба на хероин е по-рядко срещана, тъй като ефектите са по-малко ефикасни. Хероинът изцяло се превръща в морфин в резултат на деацетилирането при поглъщане. Оралната бионаличност на хероина е зависима от дозата и значително по-висока при перорална употреба на морфин, достигайки до 64.2% за високи дози и 45.6% за ниски дози. Максималната плазмена концентрация на морфин след пероралната употреба на хероин е около два пъти по-висока от тази при употреба на морфин. 

Инжектиране[редактиране | редактиране на кода]

Инжектирането е популярен метод, който води до по-големи рискове в сравнение с другите методи на приемане. Хероиновата база, когато е приготвена за инжектиране, се разтваря във вода само когато е смесена с киселина и е загрята. Хероинът по изтомното крайбрежие на САЩ най-често се намира под формата на хидрохлоридна сол, изискваща само вода, за да се разтвори. Потребителите най-често го инжектират в леснодостъпните вени, но с времето тези вени стават негодни и потребителите започват да използват по-опасни части на тялото като фемуралната вена на слабините. Потребителите, които използват този метод често развиват дълбока венозна тромбоза.

Дозата хероин, което се използва от наркозависивите вариира от степента на пристрастяване и е между 5 – 30 mg при пълвоначалната употреба и може да достигне до стотици милиграми на ден при утвърдени зависими. Като при инжектирането, но сички наркотици, споделянето на обща игла, която не е стерилизирана, кръвно-предаваните болести като ХИВ и хепатит могат да бъдат предадени. Употребата на общ диспенсър на вода за приготвянето на инжекцията, както и споделянето на лъжици и/или филтри също може да доведе дъ заразяване с болести, предавани по кръвен път. Някои държави днес осигуряват малки стерилни лъжици и филтри за еднократна употреба, за да ограничат разпространението на зарази.

Пушене[редактиране | редактиране на кода]

Пушенето на хероин се свързва с вдишването на изпаренията, а не на дима при горенето. Често се пуши чрез стъклени тръби или електрически крушки. Също така може да се пуши и от алуминиево фолио, което нагрят под пламък и получените изпарения се вдишват през тръбичката. Този метод е познат още като преследване на дракона.

Инсуфлация[редактиране | редактиране на кода]

Друг популярен метод за приемане на хероин е инсуфлацията (шмъркане), при който потребителя счуква хероина на прах и после го вдишва през носа, където хероинът се абсорбира през меките тъкани на mucous membrane на sinus cavity и от там отива директно в кръвта. Този метод се характрезира с по-бърз първоначален ефект и по-висока бионаличност от колкото пероралното приложение, но продължителността на процеса е по-кратка. Този метод е предпочитан от потребители, които не искат да приготват хероин за инжекция или пушене, но искат бърз първоначален ефект. Шмъркането на хероин става нежелано след като хероинът е бил инжектиран. Потребителят все пак ще усети ефект, но той ще бъде много по-бавен тъй като обсорбирането на хероина през носа става по-бавно, от колкото чрез директното му инжектиране в кръвта.

Неблагоприятни ефекти[редактиране | редактиране на кода]

Както повечето опиоиди, чистият хероин не причинява много дългосрочни усложнения, различни от констипация и зависимост. Чистотата на уличния хероин варира, което води до свръхдози, когато потребителя използва по-чист хероин, от колкото е свикнал.

Интравенозната употреба на хероин (както и на всички други субстанции) с игли и спринцовки може да доведе до:

· Заразяване с болести по кръвен път, като ХИВ и хепатит, поради споделянето на игли

· Заразяване с бактериален или гъбичен ендокардит и вероятност за венозна склероза

· Абсцеси

· Отравяне с разредители, добавяни към „подобрения“ хероин

· Намалена функция на бъбреците

Много държави и местни правителства са започнали програми за осигуряване на стерилни игли за хората, които използват наркотици, за да намалят рисковете от зараза, особено на болестите, предавани по кръвен път. Съобщено е, че до 75% от новите случаи на СПИН сред жените и децата са косвено или директно свързани с употребата на наркотици чрез инжектиране.

Антрополозите Филип Буржоа и Джеф Шонбег работят десетилетия сред бездомници, използващи хероин и кокаин, в Сан Франциско и публикават своето изследване през 2009. Те съобщават, че афроамериканците, които наблюдават предпочитат да си инжектират хероина директно във вените, въпреки че подкожното е много по-широко разпространен метод: „До средата на нашата работа, повечето бели се бяха отказали от търсенето на здрави вени и си биеха хероина подкожно. Те забиваха иглите повърхностно, често през тяхното облекло, в мастната си тъкан.“ Буржоа и Шонбърг описват как културните различия между афроамериканците и белите водят до тази различни поведения, и също посочват как два различни метода на инжектиране водят до различни здравни рискове. При подкожното инжектиране най-честият страничен ефект са абсцесите, а при директното инжектиране по-често води до фатална свръхдоза или инфектиране с хепатит С или ХИВ.

Малък процент от пушещите хероин могат да развият симптоми на токсична левкоенцефалопатия. Причината все още не е открита, но една от спекулациите е, че проблемът е причинен от рядка добавка, която се активира при нагряване. Симптомите включват забавена реч и трудности в ходенето.

Кокаинът понякога се смесва с хероин. Кокаинът действа като стимулант, докато хероинът действа като депресант. Взаимното им употреба причинява бърз прилив на еуфория, който комбинира ефектите от двата наркотика, като изключва негативните ефекти като тревожност и седация. Ефектите от кокаина изчезват по-бързо от тези на хероина и ако се използва повече хероин, за да компенсира за кокаина, крайният резултат може да бъде фатална респираторна депресия.

Отказване[редактиране | редактиране на кода]

Абстиненцията от хероин може да започне между 6 и 24 часа след последната употреба на наркотика, като тази времева рамка може да варира в зависимост от толерантноста, която е развита и дозата, която е употребявана. Симптомите могат да включват потене, физическо неразположение, тревожност, депресия, акатизия, приапизъм, свръх чувствителност на гениталийте при жените, общо чувство за тежест, повишено прозяване или кихане, сълзотечение, ринореа, проблеми със съня (инсомниа), студена пот, тръпки, значителни мускулни и костни болки, гадене, повръщане, диария, крампи, водни очи, треска и недоброволни спазми в крайниците.

Свръхдоза[редактиране | редактиране на кода]

Хероиновата свръхдоза обикновено се лекува с опиоиден антагонист, като налоксон или налтрексон. Те обръщат ефекта от хероина и причиняват незабавно връщане в съзнание, но могат да предизвикат и симптоми на абстиненция. Действието на налоксона е кратко и трябва да се приема няколко пъти, докато опиоида е напълно изгорен от организма.

Взависимост от дозата, метода на приемане и други фактори, смъртта от свръхдоза може да продължи няколко минути до наколко часа. Смъртта най-често настъпва м следствие на недостиг на кислород в резуртат на затрудненото дишане, причинено от опиоида.

Хероиновата свръхдоза може да възникне вследствие на повишаване на дозата, използване на по-чиста субстанция или променена толерантност към опиоида. Въпреки това, повечето свръхдози са причинени вследствие, но употребата на хероин с други депресанти като алкохол или бензодиазепани. Също трябва да се отбележи, че голяма част от смъртта, причинена от хероин е свързанна със страничните ефекти гадене и повръщане, тоест смъртта е причинена от вдишване на повръщано по време на безсъзнание. Потребителите, които употребяват хероин не могат да предвят чистота на хероина и слледователно не могат да изчислят дозата, която вземат. Също така толерантността също много намалява след дълъг период на невзимане на наркотика. Ако потребителят вземе доза спрямо предишния път, това може да доведе до свръхдоза. Смята се, че част от смъртта свързана с хероин е причинена от алергична реакция към хинина, която се използва за разреждане на хероина.

История[редактиране | редактиране на кода]

Опиевият мак е култивиран в Месопотамия около 3400 г пр. н. е. Химичният анализ на опиума през XIX век разкрива, че неговото действие може да се припише на два алкалоида, кодеин и морфин.

Диаморфина първоначално е синтезиран през 1874 от Алдър Райт, английски химик, работещ в Лондон. Той е експериментирал с комбинирането на морфин с различни киселини.

Изобретението на Райт не е доведено до последващи подобрения, и диаморфина е станал популярен едва след 23 тодини, когато е бил независимо синтезиран отдруг химик, Феликс Хофман.Хофман, докато работел за фармацевтичната компания Байер, бил инструктиран от своя супервайзър Хейнрих Дресер да ацетилира морфинс цел да произведе кодеин, съставна част на опиевия мак, фармакологично подобен на морфина, но с по-малка ефективност и по-малко пристрастяващ. Вместо това, експериментът произвел форма на морфина, която миа един и половина до два пъти по-голяма ефективност от морфина. Ръководителят на изследователския отдел на Байер измислил предполагаемо ново име на лекарството – хероин, което произлила от немската дума heroisch, която означава героичен, силен. Учените на Байер неса били първите, коитосинтезират хероин, но те откриват методи за негото произвеждане и Байер започва комерсиализацията на опиоида.

От 1898 до 1910, диаморфина е бил познат под търговското си наименовани хероин като не-водещ до пристрастяване заместител на морфина и подтисник на кашлицата.

В САЩ през 1914 предписването и продажбата на морфин става възможно. През 1924, Щатския контрес забранява продажбата, внасянето или производството му. Незаконно да се употребява за немедицински цели.

Здравният комитет на ОН забранява диацетилморфина през 1925 година, въпреки, че отнема повече от 3 години наредбата да се изпълни. Междувременно, първите дизайнерски наркотици са направени в огромни количества, за да се задоволи световните нужди от диацетилморфин, но това продължило до 1930, когато Комитета забранил всякакви аналози на диацетилморфин с нетерапевтично предимство пред други лекарства, които вече се използват.

Общество и култура[редактиране | редактиране на кода]

Азия[редактиране | редактиране на кода]

В Хонг Конг, диаморфина се регулира под Приложение 1 на Хонгконгския Закон за лекарствата и наркотиците. Достъпен е при предписание. Всеки, който притежава диаморфин без валидна рецепта може да бъде глобен $10 000. Наказанието за трафик или производство на диаморфин е $50 000 глоба и доживотен затвор. Притежанието на диаморфин без лиценз е незаконно и се наказва с $10 000 глоба и/или 7 години затвор.

Европа[редактиране | редактиране на кода]

В Холандия диаморфин се предписва според строги закони само за дългогодишни наркомани, за който терапията с метадон не е била от помощ. Не се използва за лечение на болка или заболявания.

В Обединеното кралство, диаморфина се предписва, въпреки че е ограничен. Диаморфин може да се използва за лечение на силна болка, инфаркт на миокарда, пулмонарна едема и хронична болка. Лечението на хронична болка трябва да бъде наблюдавано от супервайзър – специалист. Когато се използва за палиативна грижа при раково болни, диаморфина се инжектира.

Притежанието на диаморфин без предписание е причина за арест. Когато диаморфин се предпосва в болнично заведение, употребата му трябва да бъде наблюдавано от двама човека, които трябва да подпишат формуляр за контролиране на лекарствата и да опишат името на пациента, количеството, датата и метода на приемане. Причината за тази разпоредба е да се осигури, че предписания диаморфин няма да отиде на черния пазар.

От съображения за безопасност, много болници в Англия само позволяват приемането на интравенозев диаморфин в определени зони. В практиката това често означава критични отделения, отделение за спешна и неотложна помощ, операционни зали от анестезиолог или медицинска сестра анестезиолог или други такива места, където внимателното наблюдение и подкрепа от висши служители е непосредствено на разположение. Въпреки това унотребата на диаморфин е позволена на други места, но по други методи. Това включва подкожно и мускулно, като тези методи се позволяват и в дома при терминално болните, за да контролират болката.

Австралия[редактиране | редактиране на кода]

В Австралия употребата на диаморфин е забранена

Северна Америка[редактиране | редактиране на кода]

В Канада диаморфина е контролирана субстанция. Всеки човек, който търси или притежава диаморфин, без да притежава притежание се смята за виновен и се наказва със затвор. Притежанието на диаморфин с цел трафик се наказва с доживотен затвор.

В САЩ диаморфина се контролира от 1970 и е незаконен за притежание без лиценз. Притежанието на повече от 100 грама диаморфин или смес, която съдържа диаморфин се наказва с минимална присъда от 5 години във федерален затвор.

Трафикиране и произвеждане[редактиране | редактиране на кода]

Трафикира се световно, като най-голям производител и Афганистан. Според проучване, спонсорираво от ООН през 2004, Афганистан произвежда 87% от световния диаморфин. Афганистанския опиум убива около 100 000 души годишно.

В момента опиев мак се произвежда най-много в Афганистан и в Югоизточна Азия, особено в региона познат като Златния триъгълник, обхващащ Бурма, Тайланд, Виетнам, Лаос и Юнан, провинция в Китай. Култивират се опиеви макове и в Пакистан, Мексико и Коломбия. Смята се, че мнозинството от консумирания хероин идва от Мексика и Коломбиа. Бспоред Канадската полиция, 90% от хероина в Канада идва от Афганистан. Пакистан е дестинация за 40% от опиатите произведени в Афганистан, други дестинации са Русия, Европа и Иран.

Намаляване на вредите[редактиране | редактиране на кода]

Намаляването на вредите е обществена здравна философия, която се опитва да намали вредите свързани с употребата на диаморфин. Един от аспектите на намаляването на вредите инициира фокусирането към индивидуалните потребители. Това включва промотиране на по-безопасни методи на приемане на наркотика, като пушене, шмъркане, перорално или ректално. Прави се с цел да се намалят рисковете от свръхдоза, инфекции и болести, предавани по кръвен път. Други мерки включват използването на малки количества от наркотика, за да се определи чистотата му и да се намали риска от свръхдоза. Поради същата причина не се препоръчва епотребата на няколко наркотика заедно. Препоръчва се инжектирането на диаморфин да става с нови игли, спринцовки, лъжици и филтри, всеки път, когато се инжектират и да не ги споделят с други. Също се препоръчва, потребителите да го използват заедно, за да си помогнат в случай на свръхдоза.

Правителствата, които подкрепят намаляването на вредите обикновено финансират програми за обмяна на игли и спринцовки, като осигуряват нови игли и спринцовки, както и образование по отношение на правилното филтриране преди инжектиране, по-безопасни техники на инжектиране, безопасно изхвърляне на използваните предмети.

Други мерки за намаляване на вредите в Европа, Канада и Австралив са наличието на места за безопасно инжектиране, където потребителите могат да се възползват от медицински лица. Тези места се намират на достъпни за наркомани места. В Обединеното кралство има закон, според който, ако е арестуван човек, за който се смята, е има проблем с наркотиците му се предлага да влезе в програма за лечение. Това драстично е намалило престъпността в района, тъй като индивидите арестувани за кражба заради наркотици са имали възможността да получават метадон безплатно. Този аспект от мерките за намаляване на риска е бил ползотворен и за наркоманите и за обществото като цяло, тъй като намалява риска от извършване на обири.

През 80-те и 90-те години на ХХ век, Швейцарските власти започват програма за раздаване на безплатни спринцовки на места, където се събират наркомани. През 1994 година, Цюрих започва програма, която позволява на наркозависими да получават и да си инжектират хероин под медицинско наблюдение, като част от програми за намаляване на вредите. Това било ползотворно за обществото и подобрило общата здравна и социална стабилност, вследствие на което и представена на много други европейски държави.

Източници[редактиране | редактиране на кода]


Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Heroin“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.