Бензодиазепин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Структура на бензодиазепина.

Бензодиазепин e клас психоактивно вещество, притежаващо анксиолитичен, халюциногенен, седативен и антиконвулсен ефект. Бензодиазепиновите препарати действат върху централната нервна система, намаляват тревожността и паническите пристъпи, паническо разстройство, безсъние, облекчават агорафобията.[1].

Освен като ефикасно средство срещу безсъние и лечение на психическо безпокойство, препарати от този тип се използват при епилептични припадъци, мускулни спазми, а също така при лечение на Синдром на физическата зависимост (алкохолизъм и наркотична зависимост).

Заедно с множеството положителни ефекти, тези препарати са и опасни, тъй като бензодиазепините са свързани с известен риск на зависимост[2].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. McKernan RM и др. Sedative but not anxiolytic properties of benzodiazepines are mediated by the GABA(A) receptor alpha1 subtype. // Nature neuroscience. 3 (6). Jun 2000. DOI:10.1038/75761. с. 587–92.
  2. Evropea.com - „Бензодиазепини“ - Странични ефекти