Психоактивно вещество

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search

Психоактивните вещества (наречени още психотропни вещества) са химически субстанции, въздействащи главно на централната нервна система. Те създават временни изменения на възприятията, настроението, съзнанието и поведението.

Освен в медицината и фармацевтиката, за лечение на психически заболявания и с терапевтични цели, тези вещества се употребяват, като ентеогени, които предизвикват изменени състояния на съзнанието с духовни и спиритуални цели, като средства за изследване на психиката и не на последно място за удоволствие.

Поради злоупотребата с психоактивните вещества, голяма част от тях са забранени за ползване без лекарско предписание, някои от тях са обявени за нелегални.

История на употребата[редактиране | редактиране на кода]

Мак – източник на опиума

Употребата на психоактивните вещества е стара колкото и човечеството. Скални рисунки на халюциногенни гъби открити в пещери в Сахара са на възраст 11 хил. години, а рисунки на ритуали свързани с халюциногенни растения в пещери в Танзания и Австралия на повече от 40 хил. години пр.н.е. [1]. Психоактивните растения (най-вече халюциногените) са били издигани в религиозен култ от почти всички древни цивилизации съществували на земята. Има научни теории, които сочат, че произхода на религиите е свързан пряко с тези растения [2]. Древните хора са познавали много добре техните качества и са ги използвали за връзка с Бог, комуникация с духове на починали хора, други разумни същества или животни. Други психоактивни вещества са използвани и с лечебни цели, за проникване в съзнанието на болни хора с цел лекуване (виж Салвия дивинорум). В групови ритуали, употребата им е целяла постигане на колективен транс (между шамани или други „посветени“ в тайните) който помагал за решаване на проблеми свързани с общността или племето.

Хапчета екстази
Известната Червена мухоморка е гъба с халюциногенно действие

През средновековието, след като психоактивни растения от Америка са внесени от мореплаватели по времето на Колумб в Европа, християнската църква забранява използването им, защото то противоречи на нейните закони, а хората употребяващи ги са заклеймени, като еретици и вещици и биват изгаряни на кладите [3] [4]. Въпреки наличието на много такива растения и гъби в Европа, тяхната употреба тук не е могла да стане масова (както при индианците в Америка) и да бъде превърната в култ. Почти всички древни народи на континента (напр.викингите, древните гърци, траките и др.) въпреки това са употребявали променящи съзнанието вещества.

Интересът на западния свят към психоактивните вещества нараства значително през 20 век. Това става след откриването на халюциногена ЛСД и появата му на улицата през 60-те години. Много от почти забравените екзотични психоактивни растения и съставки стават широко достъпни. Изолират се много отдавна познати вещества, създават се нови. За тяхната известност допринасят културните течения на 20 век културата на хипитата, психеделичната музика, по-късно и електронната музика.

Видове[редактиране | редактиране на кода]

Основните видове психоактивни вещества са:

Невролептици (антипсихотици)[редактиране | редактиране на кода]

  • Невролептиците имат седативен ефект, намаляват възбудата, агресивността и халюцинациите.

Депресанти[редактиране | редактиране на кода]

  • Депресантите са вещества, подтискащи централната нервна система и забавящи нейните функции. Това са седативните средства, алкохола, барбитуратите, бензодиазепините, но терминът също така може да се приложи и за опиатите (наркотични аналгетици).

Стимуланти[редактиране | редактиране на кода]

Халюциногени[редактиране | редактиране на кода]

Начин на действие[редактиране | редактиране на кода]

Татул (Datura Stramonium) представител на делириантите

Психоактивните вещества действат на химичните процеси в мозъка. Всяко вещество има специфично действие върху един или повече невротрансмитери и рецептори. Тези, които повишават синтеза и активността на определен невротрансмитер се наричат агонисти, обратно, които ги намаляват антагонисти. Вторите действат също така, като блокират рецепторите на неврона и не позволяват на вече отделените невротрансмитери да се свържат с него.

Употребата на психоактивни вещества може да промени структурата и фунциите на невроните, когато нервната система се опитва да възстанови баланса на невротрансмитерите в нервните клетки повлияни от субстанциите. Употребата на антагонисти за определен невротрансмитер, може да увелечи броя на рецепторите отговорни за него. Те стават и по чувствителни. Обратно, количеството на рецепторите и чуствителността могат да бъдат и намалени. Тогава става въпрос за толеранс. Свръхчуствителността и толеранса обикновено се създават при многократна употреба на дрогите, но е възможно появата им и след единичен случай на употреба. Смята се, че тези процеси са в основата на пристрастяването.

Злоупотреба с психоактивни вещества[редактиране | редактиране на кода]

Някои психоактивни вещества (хероин, морфин, кокаин, алкохол, никотин и др.) са известни със силната зависимост, която предизвикват. Тя бива психическа (при която човек изпитва нужда от дрогата за да се чувства по-добре) и физическа (при която дрогата се взема по принуда, за да се избегне абстиненцията, която е болезнена). Не всички вещества са с пристрастяващ ефект, но тези които директно действат на рецепторите за допамин и регулират неговото количество са най-подходящите кандидати за тази категория. Други вещества, като психеделиците (халюциногени), например стимулират производсвото на допамин индиректно и вероятността към тях да се развие психическа зависимост е нищожна. Те имат влияние върху серотонина в мозъка.

Легален статут и обществени движения за легализация[редактиране | редактиране на кода]

Цветето Morning glory (Ipomoea tricolor) на български познато като „Грамофонче“, съдържа халюциногенният алкалоид ергин (LSA)

Много психоактивни вещества са стриктно контролирани от закона и са забранени за производство, търговия и притежание. В много държави обаче, съществуват обществени движения насочени против криминализранто на „леките наркотици“ (напр. относно употребата на канабис в САЩ – legalize.org, в България – Движение „Промена“). В тази категория най-често влизат марихуана, хашиш, „магически гъби“ и др. халюциногени. Защитниците на този вид психоактивни вещества смятат, че със забраната на „леките наркотици“ се ограничава и правото на личната свобода и избор. Други аргументи са, че според редица научни изследвания, „легалните наркотици“ (алкохол и тютюн) причиняват много по-значителни вреди и тежка зависимост от „леките дроги“ и халюциногените [5] [6] и средствата за борба с техните отрицателни ефекти са по-големи.

В много държави, като Холандия, Швейцария[7], САЩ[8], Чехия[9], Уругвай [10], Португалия[11], Аржентина[12], Бразилия и други, политиката на правителството е по-либерална и притежанието на определено количество „леки дроги“ за лично ползване е разрешено.

В България голяма част от психоактивните вещества са нелегални, но има и такива върху които няма специален контрол, напр. много растения и билки.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]