Червена мухоморка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Червена мухоморка
Amanita muscaria 3 vliegenzwammen op rij.jpg
Класификация
царство:Гъби (Fungi)
отдел:Базидиеви гъби (Basidiomycota)
клас:Агарикални гъби (Agaricomycetes)
разред:Пластинчати гъби (Agaricales)
семейство:Мухоморкови (Amanitaceae)
род:Мухоморки (Amanita)
вид:Червена мухоморка (A. muscaria)
Научно наименование
Lamarck, 1783
Синоними
  • Amanita muscaria var. aureola Quél., 1886
  • Amanita muscaria var. alba Peck, 1897
  • Amanita muscaria var. flavivolvata D.T.Jenkins, 1977
  • Amanita muscaria var. americana J.E.Lange, 1934
  • Amanita muscaria var. fuligineoverrucosa Neville et al., 2002
  • Amanita muscaria subsp. americana Singer, 1951
  • Amanita muscaria subsp. flavivolvata Singer, 1958
  • Amanita muscaria subsp. umbrina R.Schulz, 1921
  • Amanita muscaria var. coccinea Beardslee, 1902
  • Amanita muscaria var. minor Velen., 1920
  • Amanita muscaria var. sanguinea Gillet, 1874
  • Amanita muscaria var. speciosa R.Schulz, 1921
  • Amanita muscaria var. tomentosa Gillet, 1874
  • Amanita muscaria var. vaginata Velen., 1920
  • Amanita muscaria var. guessowii Veselý, 1933
  • Amanita aureola Sacc., 1887
  • Amanita formosa Gonn. & Rabenh., 1869
  • Agaricus aureolus Kalchbr., 1873
  • Amanita muscaria var. formosa Pers., 1800
  • Agaricus muscarius Linnaeus, 1753
  • Agaricus muscarius var. sanguineus J.Kickx f., 1867
  • Agaricus puellus Batsch, 1786
  • Agaricus muscarius Linnaeus, 1753
Червена мухоморка в Общомедия
[ редактиране ]

Червената мухоморка (Amanita muscaria) е слабо[1][2] отровна гъба от род Мухоморка. Красивото ѝ плодно тяло е добре познато от детски картинки и илюстрации на фолклорни приказки. Освен в България тя е разпространена и в Западна Европа, Северна и Южна Америка, Южна Африка, Азия и Австралия. Съществува по-блед вариант в Европа, A. muscaria var. formosa.

Чести са отравянията при сбъркване с булката, когато приетите количества са големи. Има и хипотези, че тя е била свещена гъба в ранното християнство.

Расте от почвата на всякакви гори и се открива лесно и сравнително често.

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Шапка[редактиране | редактиране на кода]

Обикновено диаметърът ѝ стига 15,5 см, но се намират и екземпляри с по-широки гугли. Цветът на горната повърхност е ярко карминено-червен и монотонен. При остаряване, цветът губи яркостта си и гуглата може да стане оранжева. Гуглата е осеяна с многобройни малки бели парченца (остатъци от общото покривало), които са наредени в няколко правилни концентрични кръга. Парченцата също може да липсват, поради старост или измиване от дъжд.

Ламели[редактиране | редактиране на кода]

Бели, свободни, гъсти

Спори[редактиране | редактиране на кода]

Бели, елиптични и продълговати.

Споров прашец[редактиране | редактиране на кода]

Бял.

Пънче[редактиране | редактиране на кода]

Стройно, високо (до 15 см) и оцветено в бяло. Пръстенче има, голямо и висящо. Основата е кълбовидна. Волвата (долната част на Общото покривало) е плътно прираснала към пънчето, чрез 3 – 4 степенувани ръбести кръга.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Tupalska-Wilczyńska, K.. Отравяне с петнисти и червени гъби - патогенеза, симптоми, лечение. // Wiad. Lek. 49 (1–6). 1996. с. 66–71.
  2. Aminita muscaria, Amanita pantherina and others. // 11 ноември, 2000 г..