Червена мухоморка
| Червена мухоморка | ||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||
| ||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||
Lamarck, 1783 | ||||||||||||||
| Синоними | ||||||||||||||
| ||||||||||||||
| Червена мухоморка в Общомедия | ||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Червената мухоморка (Amanita muscaria) е отровна гъба от род Мухоморка.[1][2][3] Красивото ѝ плодно тяло е добре познато от детски картинки и илюстрации на фолклорни приказки. Освен в България тя е разпространена и в Западна Европа, Северна и Южна Америка, Южна Африка, Азия и Австралия. Съществува по-блед вариант в Европа, A. muscaria var. formosa.
Чести са отравянията при сбъркване с булката, когато приетите количества са големи. Има и хипотези, че тя е била свещена гъба в ранното християнство.
Расте от почвата на всякакви гори и се открива лесно и сравнително често.
При консумация причинява стомашно-чревни разстройства, халюцинации, делириум, конвулсии, а понякога състояние, подобно на кома. Възстановяването е бавно.[4]
Описание
[редактиране | редактиране на кода]Шапка
[редактиране | редактиране на кода]Обикновено диаметърът ѝ стига 15,5 см, но се намират и екземпляри с по-широки гугли. Цветът на горната повърхност е ярко карминено-червен и монотонен. При остаряване, цветът губи яркостта си и гуглата може да стане оранжева. Гуглата е осеяна с многобройни малки бели парченца (остатъци от общото покривало), които са наредени в няколко правилни концентрични кръга. Парченцата също може да липсват поради старост или измиване от дъжд.
Ламели
[редактиране | редактиране на кода]Бели, свободни, гъсти
Спори
[редактиране | редактиране на кода]Бели, елиптични и продълговати.
Споров прашец
[редактиране | редактиране на кода]Бял.
Пънче
[редактиране | редактиране на кода]Стройно, високо (до 15 см) и оцветено в бяло. Пръстенче има, голямо и висящо. Основата е кълбовидна. Волвата (долната част на Общото покривало) е плътно прираснала към пънчето, чрез 3 – 4 степенувани ръбести кръга.
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]- Млади червени мухоморки
- Стара червена мухоморка
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Йорданов, Даки; Ванев, Симеон Г.; Факирова, Виолета И. Гъбите в България. Определител на най-разпространените ядливи и отровни гъби. София, Издателство на БАН, 1978. с. 58 – 59.
- ↑ Tupalska-Wilczyńska, K. Отравяне с петнисти и червени гъби - патогенеза, симптоми, лечение // Wiad. Lek. 49 (1–6). 1996. с. 66 – 71.
- ↑ Aminita muscaria, Amanita pantherina and others // 11 ноември 2000 г.
- ↑ Недев, Петър, Къчев, Огнян, Недев, Христо. Оцеляване в екстремални ситуации. Варна, ВСУ „Черноризец Храбър“, 2013. ISBN 978-954-614-2. с. 62.
| ||||||||