Гъби

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Гъба)
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница За други значения вижте Гъба (пояснение).

Гъби

Flaschenstäubling.jpg

Amanita muscaria UK.JPG

Elaphocordyceps ophioglossoides - Lindsey 2.jpg

Bisporella citrina 59079.jpg

Cortinarius archeri.jpg

Schoenfussroehrling.jpg

Rhodotus palmatus2.jpg

Stumpfungus.jpg

Clavulinopsis corallinorosacea.jpg

Hydnellum ferrugineum 59267.jpg

Suillus grevillei2.JPG

Mycena interrupta.jpg

2011-04-30 Morchella esculenta.jpg

Aleuria aurantia.JPG

Chanterelle Cantharellus cibarius.jpg

Leotia viscosa 57215.jpg

Pterula.subulata.-.lindsey.jpg

Lacc.lacc.jpg

Класификация
империя: Eukaryota Еукариоти
царство: Fungi Гъби
Научно наименование
Уикивидове Fungi
(Linnaeus, 1753) R.T. Moore, 1980[1]
Синоними[2]
  • Mycophyta L.F. Koch, 1960
  • Mycetalia Conard, 1939
  • Eumycota Barr, 1992
Отдели
Обхват на вкаменелости
прагий – настояще, 410–0 Ma

Гъбите са биологично царство еукариотни организми, неподвижно прикрепени, без хлорофил, листа и стъбла. Те са сухоземни форми, макар че развитието им изисква влага. Само най-примитивните от тях живеят във вода. Най-голяма група представляват почвените гъби. Други са паразити върху животни или растения. Трети се намират върху органични отпадъци, продукти, стъкло, дървесина. Въобще няма материя, върху която не биха могли да се развият при наличие на топлина и влага. Тялото им е изградено от нишки (хифи). Съвкупността от хифи се определя като мицел. При по-нисшите организми мицелът е едноклетъчен. При едни форми клетките имат сферична форма, с едно ядро (квасни гъбички), а при други мицелът има типичен вид — клетката е силноразклонена и многоядрена (хлебен мухъл). При по-висшите гъби мицелът е многоклетъчен (синьо-зелена плесен) и клетките са двуядрени.

Гъбите, заедно с бактериите, имат голямо значение за биосферата. Те разграждат органичните съединения чрез гниенето и минерализацията и ги довеждат до прости неорганични вещества. Така се затваря хранителната верига и неорганичните вещества могат да се усвоят от зелените растения за изграждане отново на органични съединения. Гъбите, особено почвените, спомагат за повишаване на почвеното плодородие. Микоризните гъби подпомагат храненето на дървесните и някои тревисти растения. Например орхидеите и салепа не могат да съществуват без симбиоза с микоризни гъби.

Науката, която се занимава със систематично изследване на гъбите, включително техните генетични и биохимични свойства, тяхната таксономия, тяхното използване от хората като източник на храна, лекарства, и психотропни вещества, както и опасността от отравяне или инфекция, се нарича микология. За първи път се публикуват описания на гъби през 1729 г. от Pier Antonio Micheli.

Основни характеристики[редактиране | edit source]

Преди появата на молекулярните методи за филогенетичен анализ, таксономистите приемат гъбите за част от царство Растения, поради някои сходства в техния начин на живот: както гъбите, така и растенията, са предимно неподвижни и имат известно подобие в общата морфология и средата на обитаване. Подобно на растенията, гъбите често растат в почвата, а някои от най-разпространените форми образуват биещи на очи плодни тела, които понякога наподобяват растения като мъховете. Днес гъбите се обособяват в самостоятелно царство, различно от тези на растенията и животните, от които те изглежда са се отклонили в своята еволюция преди 1 милиард години.[3][4] Гъбите споделят някои морфологични, биохимични и генетични характеристики с други групи организми, докато други характеристики са специфични за тях и ясно ги разграничават от останалите царства.

Общи характеристики
Специфични характеристики

Устройство[редактиране | edit source]

Устройство на гъба

Пигментираната клетъчна обвивка е изградена от хитиново вещество или (при някои по-нисши видове) от целулоза и пектин. В клетките на гъбите липсват хлоропласти. В клетките като резервно вещество не се натрупва скорбяла както при растенията, а гликоген и мазнини характерни за животните. Както при растенията мицела нараства непрекъснато с връхната си част и има неограничен растеж. При гушестите гъби тялото има по-дебели хифи, които в плодните тела са плътно долепени, образуващи по-твърда материя на пънчето и гуглата.

Хранене[редактиране | edit source]

Гъбите се хранят несамостойно, т.е. вземат наготово органични вещества от околната среда. Според начина си на хранене те се разделят на сапрофитни, паразитни и микоризни гъби:

  • Сапрофитните гъби приемат хранителни вещества от хранителни продукти, умрели животни и гниещи вещества. Такава гъба е например хлебния мухъл. Благодарение на тях се подпомага разлагането на остатъците от организмите и превръщането им в минерални соли.
  • Паразитните гъби се развиват и хранят върху или в живи растения, животни и дори други гъби. Такива са например главовата ръжда, моравото рогче и лозовата мана, а от ядливите гъби - пъстървата, зимната припънка, сярната гъба и пънчушката. Последната е полупаразит и се развива често върху стари пънове, тъй като отчасти се храни от мъртва дървесина.
  • Микоризните гъби се развиват по корените на дърветата, чрез оплитане на крайните коренчета или проникване в коровия им слой. По този начин те действат като коренови власинки и подпомагат всмукването на вода и минерални соли в дървото, а в замяна на това получават храна, витамини, аминокиселини и биологичноактивни вещества.

Между паразитите и сапрофитите няма рязка граница. Често пъти взаимоотношенията между паразита и гостоприемника са симбиотични.

При някои видове гъби образуването на плодно тяло е невъзможно без връзка с дървета. Други видове съжителстват с различни видове дървета, като например:

Размножаване[редактиране | edit source]

Полово размножаване на гъбите

По размножаване гъбите са спорови организми. Спорът е едноклетъчно образувание и може да се образува по безполов и по полов начин. Спорите при гъбите са предимно неподвижни. При малка група от примитивните се срещат зооспори.

По безполов път спорите се образуват по няколко начина:

  • Мицелът на главните и ръждите се развива предимно в тялото на житните растения. Техните спори се образуват чрез разпадане на тялото им.
  • Пъпкуване. Например при квасните гъбички, вследствие на благоприятни условия в тестото (много храна, топлина и влага), майчината клетка образува пъпчица, т.е. нова дъщерна клетка, а тя от своя страна друга дъщерна. Това става толкова бързо, че дъщерните клетки не успяват да се откъснат от майчините и правят верижки. Бързото размножаване и активните жизнени процеси са причина за отделяне на голямо количество въглероден диоксид (СО2), който образува мехурчета (тестото втасва).
  • На отделни хифи, които се разполагат отвесно нагоре, се формират топчести вмесилища. В тях се образуват до 10 000 черни спори. Това приспособление се нарича спорангий. Разпространяването на спорите се подпомага от движението на въздуха. (Хлебна мухъл)
  • При синьо-зелената плесен върху изправени хифи се изграждат спори, но не в спорангии, а в отделни кичурчета със синьо-зелен цвят.
  • Най-висшите гъби (гуглестите) образуват спори в специални плодни тела с пънче и гугличка. Самият мицел се намира в почвата. От долната страна на гугличката, под плодното месо се образуват спори, те са невидими за невъоръжено око (стотици от тях се събират на върха на игла), видим е споровия прашец. Елементите на висшите гъби (шапка, плодно месо, ламели, пънче, було, мицел) са характерни за всеки отделен вид и определят класификацията им. Ламелите могат да бъдат под формата на пластинки (мухоморка, булка, печурка, сърнела, пачи крак, копринка и др.), при други това са тръбички (дяволска гъба, манатарка, масловка, обикновена брезовка). Трети имат шипчета (рогатка). Във всички тези случаи гугличката служи за предпазване на спорите от намокряне, което би затруднило тяхното разпространение.

Половото образуване на спорите е характерно за по-нисшите гъби. При най-примитивните размножаването се извършва чрез полови клетки — гамети. Гаметите могат да се намират в специални полови органи, но в повечето случаи става сливане на две вегетативни клетки. Когато се доближат две хифи на два мицела, се сливат клетки — извършва се оплождане и се образува слята спора (зигота). Такива спори има лозовата мана в края на лятото. Наричат се зимни, тъй като тяхната понижена жизненост им дава възможност да преживеят трудните зимни условия.

Класификация[редактиране | edit source]

Въпреки че традиционно са включвани в курсове и учебници по ботаника, днес се смята, че гъбите са по-тясно свързани с животните, отколкото с растенията, и се обединяват с тях в монофилетичната група Opisthokonta.[17] Анализите, базирани на молекулярна филогенетика, показват, че самата група на гъбите е монофилетична.[16] През последните десетилетия таксономията на гъбите е в постоянно движение във връзка с новите изследвания, използващи сравнения на ДНК. Традиционните класификации, основани на морфологията, често се променят с нови, следващи филогенията на таксоните.

В света няма общоприета система на най-горните таксономични нива при гъбите и промените на наименования на нивата над вид са често явление. Дори някои видове имат по няколко различни наименования, в зависимост от жизнения им цикъл или формата на размножаване. През последните години изследователите правят опити за изграждане и въвеждане в употреба на унифицирана и по-консистентна таксономична номенклатура.[16][18]

През 2007 година, в резултат на мащабните усилия на десетки миколози и други учени, работещи в областта на таксономията на гъбите, е разработена нова класификация на царство Гъби.[16] Тя разграничава 7 типа, два от които са обединени в подцарството Dikarya (вижте схемата вдясно).

Еволюция[редактиране | edit source]

В контраст на растения и животни, ранните фосилни находки на гъбите са оскъдни. Факторите, които вероятно допринасят за по-малкото представителство на гъбните видове, сред вкаменелости включват естеството на гъбните плодни тела, които са меки, месести от лесно разграждащи се тъкани, с микроскопични размери на повечето гъбни структури. Гъбните фосили са трудни за разграничаване от тези на други микроорганизми и най-лесно се идентифицират, когато приличат на днешните гъби.[19]

Най-ранните фосили, притежаващи характеристики, типични за гъби се отнасят към протерозойския еон, преди около 1430 милиона години (Ma); тези многоклетъчни бентосни организми са с нишковидна структура с прегради и са способни на анастомоза.[20] По-скорошни проучвания (2009) оценяват появата на гъбни организми на около 760-1060 Ма въз основа на сравнение на скоростта на отделяне на тясно свързаните групи.[21] През голяма част от палеозойската ера (542-251 Ма), гъбите изглежда са били водни и се състоят на организми, подобни на днешните Chytridiomycota по спорите снабдени с камшиче.[22] Еволюционната адаптация от воден към наземна начин на живот налага разнообразяването на екологичните стратегии за получаване на хранителни вещества, включително паразитизъм, сапрофитство и развитието на мутуалистични отношения като микориза и лишеи.[23] Последните (2009) проучвания показват, че екологичното състояние на предците Ascomycota е сапрофитство, и че формирането на лишеи са настъпили няколко пъти независимо едно от друго.[24]

Гъбите вероятно колонизират земята, през камбрий (542-488.3 Ma), дълго преди сухоземните растения.[25] Вкаменени хифи и спори от ордовик, Уисконсин (460 Ма) приличат на съвременните Glomerales и са съществували в момент, когато земната флора вероятно се е състояла от неваскуларни бриофито-подобни растения.[26] Prototaxites, най-вероятно гъби или лишеи, са били най-високите организма на края на силур. Гъбните вкаменелости не са типични и безспорни до началото на девон (416-359.2 Ma), когато са в изобилие, най-вече представени от Zygomycota и Chytridiomycota.[25][27] [28] Приблизително по същото време, около 400 Ма, Ascomycota и Basidiomycota се разделят,[29] а всички съвременни класове гъби се представят до късния карбон (Пенсилвания, 318.1-299 Ма).[30]

Микотоксини[редактиране | edit source]

Ерготамин, основен микотоксин продуциран от гъби от рода Claviceps.

Много гъби са продуценти на биологично активни химични съединения, повечето от които са с токсични свойства за животни или растения, поради което самите вещества се означават като микотоксини. От практическо значение са микотоксините, продуцирани от някои плесени водещи до разваляне на храни, както и токсините продуцирани от отровните гъби. Известни примери са химичните съединения, откривани при гъбите от род Amanita, ергоалкалоидите от моравото рогче [31], афлатоксините и мощните канцерогени синтезирани от представители на рода Aspergillus [32].

Микотоксините са вторични метаболити, т.е. не са жизнено необходими за развитието на продуциращите ги организми. Съществуват обаче целенасочени експерименти с гъби за повишаването на продукцията на определени химични съединения, в това число и микотоксини, с цел промишленото им получаване [33].

Значение за човека[редактиране | edit source]

Производство в тона.
(Данните са от ОПЗ)[34]

2005mushroom and truffle.PNG
2003 2004
Флаг на Китай Китай 1 309 455 41 % 1 360 501 41 %
Флаг на САЩ САЩ 391 000 12 % 391 000 12 %
Флаг на Нидерландия Нидерландия 263 000 8 % 260 000 8 %
Флаг на Франция Франция 165 647 5 % 170 000 5 %
Флаг на Полша Полша 120 000 4 % 120 000 4 %
Флаг на Испания Испания 115 165 4 % 115 165 4 %
Флаг на Италия Италия 90 000 3 % 90 000 3 %
Флаг на Канада Канада 78 018 2 % 80 000 2 %
Флаг на Великобритания Великобритания 77 100 2 % 80 000 2 %
Флаг на Република Ирландия Ирландия 69 000 2 % 70 000 2 %
Флаг на Япония Япония 67 000 2 % 67 000 2 %
Други държави 470 938 15 % 507 406 15 %
Всичко 3 216 323 100 % 3 311 072 100 %

Ядливите гъби са служели за храна на човека още от древни времена. Древногръцкият учен Теофраст, живял през 370-285 г. пр.н.е., описва в трудовете си печурката, трюфелите и много други гъби. Гъбите са били поднасяни не само на народната трапеза, но и на хановете и царете. Те се консумират основно заради хранителната им стойност, която е сходна с тази на зеленчуците и продуктите от животински произход. Подобно на плодовете и зеленчуците, те съдържат голямо количество вода - около 84-92% и сухо вещество - около 8-16%. Богати са на белтъчини, минерални соли, мазнини, витамини (B1, РР, D и А) и други вещества, и по своите вкусови качества заемат едно от първите места между храните от растителен произход.[35]

Сушени гъби

Значението на гъбите за човека е разностранно. Много видове низши гъбички се използват за получаване на различни ценни вещества, антибиотици, лимонена киселина, и др. Приготвянето на вина, пиво, хляб и др., става чрез участието на гъбички, които предизвикват различни ферментации.

Има много ядливи гъби, които редовно се отглеждат и събират в световен мащаб. През 2000 г. те се отглеждат в най-малко 60 страни, като Китай, САЩ, Холандия, Франция и Полша са петте най-големи производители в света.[36] Събирането на ядливи гъби в природата е свързано с необходимостта от много знания, опит и наблюдателност. При това се срещат непрекъснато все нови и нови непознати видове гъби.

Особено добре трябва да се познават отровните видове гъби. Токсичността им причинява от леки храносмилателни проблеми, алергични реакции и халюцинации до тежки органни увреждания и смърт. Най-опасните гъби, съдържащи смъртоносни токсини са от родовете Conocybe, Galerina, Lepiota и Мухоморка (Amanita).[37] Последният род включва бялата (A. virosa) и зелената мухоморка (A. phalloides), които се срещат и в България. Отравянето от тях се проявява след около 10-12 и повече часа, и в повечето случаи завършва трагично.[38]

Преди да се приеме, че дадена дива гъба е годна за консумация, тя трябва да се идентифицира. Правилното идентифициране на даден вид гъба е единственият сигурен начин да се гарантира годността ѝ за консумация. Въпреки това някои гъби, които са годни за повечето хора може да предизвикат алергични реакции или хранително отравяне при други хора. Също така, в много ядливи гъби, които растат в замърсени места могат да се натрупат замърсители като тежки метали и отново да доведат до хранително натравяне.[39] Наличието на голямо количество вода в тях е предпоставка за бързото им разваляне. Поради тази причина, отравяния с гъби стават не само с отровни, но също и с много престояли ядливи видове, т.е. гъбите трябва да се консумират възможно най-пресни или да се консервират.

Някои от отровните гъби приличат твърде много на ядливи видове, затова се наричат двойници. Най-често срещаните отровни двойници в България


Таблица на хранителните вещества на някои ядливи гъби[40]
(Хранителна стойност за 100 g в суров вид)
Кладница Печурка Зимненка Шийтаке Майтаке Смръчкула Пачи крак
Енергия, kcal 33 22 37 34 31 31 38
Основни, %
Белтъчини 3.31 3.09 2.66 2.24 1.94 3.12 1.49
Мазнини 0.41 0.34 0.29 0.49 0.19 0.57 0.53
Наситени 0.062 0.05 0.02 - 0.03 0.065 -
Мононенаситени 0.031 0 0 - 0.03 0.052 -
Полиненаситени 0.123 0.16 0.09 - 0.09 0.433 -
Въглехидрати 6.09 3.26 7.81 6.79 6.97 5.1 6.86
Захари 1.11 1.98 0.22 2.38 2.07 0.6 1.16
Влакна 2.3 1 2.7 2.5 2.7 2.8 3.8
Вода 89.18 92.45 88.34 89.74 90.37 89.61 89.85
Витамини, mg
Витамин A 0.002 0 - - 0 0 -
Витамин B1 0.125 0.081 0.225 0.015 0.146 0.069 0.015
Витамин B2 0.349 0.402 0.2 0.217 0.242 0.205 0.215
Витамин B3 4.956 3.607 7.032 3.877 6.585 2.252 4.085
Витамин B6 0.11 0.104 0.1 0.293 0.056 0.136 0.044
Витамин B9 0.038 0.017 0.048 0.013 0.021 0.009 0.002
Витамин C 0 2.1 0 - 0 - -
Витамин D 0.0007 0.0002 0.0001 0.0004 0.0281 0.0051 0.0053
Витамин Е 0 0.01 0.01 - 0.01 - -
Минерали, mg
Калций, Ca 3 3 0 2 1 43 15
Желязо, Fe 1.33 0.5 1.15 0.41 0.3 12.18 3.47
Магнезий, Mg 18 9 16 20 10 19 13
Фосфор, P 120 86 105 112 74 194 57
Калий, K 420 318 359 304 204 411 506
Натрий, Na 18 5 3 9 1 21 9
Цинк, Zn 0.77 0.52 0.65 1.03 0.75 2.03 0.71

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Moore RT.. Taxonomic proposals for the classification of marine yeasts and other yeast-like fungi including the smuts. // Botanica Marine 23. 1980. с. 361–373.
  2. ((en))  A Preliminary Catalogue of the Names of Fungi above the Rank of Order. // University and Jepson Herbaria. Посетен на 17 януари 2013.
  3. Burns 2006, с. 758-761.
  4. Baldauf 1993, с. 11558-11562.
  5. Deacon 2005, с. 4.
  6. а б Deacon 2005, с. 128-129.
  7. Alexopoulos 1996, с. 28-33.
  8. Alexopoulos 1996, с. 31-32.
  9. Shoji 2006, с. 226-227.
  10. Deacon 2005, с. 58.
  11. Zabriskie 2000, с. 85-97.
  12. Xu 2006, с. 43-64.
  13. Alexopoulos 1996, с. 27-28.
  14. Alexopoulos 1996, с. 685.
  15. Desjardin 2008, с. 170-182.
  16. а б в г Hibbett 2007, с. 509-547.
  17. Shalchian-Tabrizi 2008, с. 2098.
  18. Celio 2006, с. 850-859.
  19. Donoghue MJ, Cracraft J.. Assembling the Tree of Life. Oxford (Oxfordshire), UK, Oxford University Press, 2004. ISBN 0-19-517234-5. с. 187.
  20. Butterfield NJ.. Probable Proterozoic fungi. // Paleobiology 31 (1). 2005. DOI:<0165:PPF>2.0.CO;2 10.1666/0094-8373(2005)031<0165:PPF>2.0.CO;2. с. 165–182.
  21. Lucking R, Huhndorf S, Pfister D, Plata ER, Lumbsch H.. Fungi evolved right on track. // Mycologia 101 (6). 2009. DOI:10.3852/09-016. с. 810–822.
  22. James TY, Kauff F, Schoch CL, Matheny PB, Hofstetter V, Cox CJ, et al.. Reconstructing the early evolution of Fungi using a six-gene phylogeny. // Nature 443 (7113). 2006. DOI:10.1038/nature05110. с. 818–822.
  23. López-Gómez J, Taylor EL.. Permian-Triassic transition in Spain: a multidisciplinary approach. // Palaeogeography, Palaeoclimatology, Palaeoecology 229 (1–2). 2005. DOI:10.1016/j.palaeo.2005.06.028. с. 1–2.
  24. Schoch CL, Sung GH, López-Giráldez F, Townsend JP, Miadlikowska J, Hofstetter V, et al.. The Ascomycota tree of life: A phylum-wide phylogeny clarifies the origin and evolution of fundamental reproductive and ecological traits. // Systematic Biology 58 (2). 2009. DOI:10.1093/sysbio/syp020. с. 224–239.
  25. а б Brundrett MC.. Coevolution of roots and mycorrhizas of land plants. // New Phytologist 154 (2). 2002. DOI:10.1046/j.1469-8137.2002.00397.x. с. 275–304.
  26. Redecker D, Kodner R, Graham LE.. Glomalean fungi from the Ordovician. // Science 289 (5486). 2000. DOI:10.1126/science.289.5486.1920. с. 1920–1921.
  27. Taylor TN, Taylor EL.. The distribution and interactions of some Paleozoic fungi. // Review of Palaeobotany and Palynology 95 (1–4). 1996. DOI:10.1016/S0034-6667(96)00029-2. с. 83–94.
  28. Dotzler N, Walker C, Krings M, Hass H, Kerp H, Taylor TN, Agerer R.. Acaulosporoid glomeromycotan spores with a germination shield from the 400-million-year-old Rhynie chert. // Mycological Progress 8 (1). 2009. DOI:10.1007/s11557-008-0573-1. с. 9–18.
  29. Taylor JW, Berbee ML.. Dating divergences in the Fungal Tree of Life: review and new analyses. // Mycologia 98 (6). 2006. DOI:10.3852/mycologia.98.6.838. с. 838–849.
  30. Blackwell M, Vilgalys R, James TY, Taylor JW.. Fungi. Eumycota: mushrooms, sac fungi, yeast, molds, rusts, smuts, etc.. // Tree of Life Web Project, 2009. Посетен на 2009-04-25.
  31. Schardl CL, Panaccione DG, Tudzynski P.. Ergot alkaloids—biology and molecular biology. // The Alkaloids. Chemistry and Biology 63. 2006. ISBN 9780124695634. DOI:10.1016/S1099-4831(06)63002-2. с. 45–86.
  32. van Egmond HP, Schothorst RC, Jonker MA.. Regulations relating to mycotoxins in food: perspectives in a global and European context. // Analytical and Bioanalytical Chemistry 389 (1). 2007. DOI:10.1007/s00216-007-1317-9. с. 147–157.
  33. Keller NP, Turner G, Bennett JW.. Fungal secondary metabolism–from biochemistry to genomics. // Nature Reviews in Microbiology 3 (12). 2005. DOI:10.1038/nrmicro1286. с. 937–947.
  34. ((pt))  2005 - Gabinete de Planeamento e Políticas (PDF). // GPP: Gabinete de Planeamento e Políticas, 2005. с. 159. Посетен на 14 януари 2013.
  35. Йорданов, Даки. Гъбите в България. София, Издателство на БАН, 1978. ISBN 19-2530-6-78. с. 125.
  36. John Fereira. U.S. Mushroom Industry. // Usda.mannlib.cornell.edu. Посетен на 2010-05-30.
  37. Orr DB, Orr RT.. Mushrooms of Western North America. Berkeley, California, University of California Press, 1979. ISBN 0-520-03656-5. с. 17.
  38. Vetter J.. Toxins of Amanita phalloides. // Toxicon 36 (1). 1998. DOI:10.1016/S0041-0101(97)00074-3. с. 13–24.
  39. Kalač, Pavel. A review of trace element concentrations in edible mushrooms. // Food Chemistry 69. 15 May 2000. DOI:10.1016/S0308-8146(99)00264-2. с. 273–281.
  40. ((en))  USDA Nutrient Database. // Министерство на земеделието на САЩ. Посетен на 14 януари 2013.
Цитирани източници
  • ((en)) Alexopoulos, CJ и др. Introductory Mycology. John Wiley and Sons, 1996. ISBN 0-471-52229-5.
  • ((en)) Baldauf, S L и др. Animals and fungi are each other's closest relatives: congruent evidence from multiple proteins. // Proceedings of the National Academy of Sciences of the United States of America 90 (24). 1993. DOI:10.1073/pnas.90.24.11558. с. 11558–11562.
  • ((en)) Bruns, T. Evolutionary biology: a kingdom revised. // Nature 443 (7113). 2006. DOI:10.1038/443758a. с. 758–761.
  • ((en)) Celio, GJ и др. Assembling the Fungal Tree of Life: constructing the structural and biochemical database. // Mycologia 98 (6). 2006. DOI:10.3852/mycologia.98.6.850.
  • ((en)) Deacon, J. Fungal Biology. Cambridge, Massachusetts, Blackwell Publishers, 2005. ISBN 1-4051-3066-0.
  • ((en)) Desjardin, DE и др. Fungi bioluminescence revisited. // Photochemical & Photobiological Sciences 7 (2). 2008. DOI:10.1039/b713328f. с. 170–182.
  • ((en)) Hibbett, DS и др. A higher level phylogenetic classification of the Fungi. // Mycological Research 111 (5). 2007. DOI:10.1016/j.mycres.2007.03.004. с. 509–547.
  • ((en)) Shalchian-Tabrizi, K и др. Multigene phylogeny of choanozoa and the origin of animals. // PLoS ONE 3 (5). 2008. DOI:10.1371/journal.pone.0002098. с. e2098.
  • ((en)) Shoji, JY и др. Possible involvement of pleiomorphic vacuolar networks in nutrient recycling in filamentous fungi. // Autophagy 2 (3). 2006. с. 226–227.
  • ((en)) Xu, H и др. The α-aminoadipate pathway for lysine biosynthesis in fungi. // Cellular Biochemistry and Biophysics 46 (1). 2006. DOI:10.1385/CBB:46:1:43. с. 43–64.
  • ((en)) Zabriskie, TM и др. Lysine biosynthesis and metabolism in fungi. // Natural Product Reports 17 (1). 2000. DOI:10.1039/a801345d. с. 85–97.

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]