Полска печурка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Полска печурка
Agaricus campestris.jpg
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Класификация
царство:Гъби (Fungi)
отдел:Базидиеви гъби (Basidiomycota)
клас:Агарикални гъби (Agaricomycetes)
разред:Пластинчати гъби (Agaricales)
семейство:Печуркови (Agaricaceae)
род:Печурки (Agaricus)
вид:Полска печурка (A. campestris)
Научно наименование
Linnaeus, 1753 г.
Полска печурка в Общомедия
[ редактиране ]

Полската печурка, още червенушка[2] (Agaricus campestris) е вид гъба от семейство Печуркови (Agaricaceae).

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Тя е бяла, често матово бяла, а понякога жълтее. Покрита е с люспи, които леко покафеняват. Месото е бяло, а по-късно розовее. Всеизвестна и доста консумирана заради вкусното си месо. Много рядко се среща в гората, предимно в градини (през май-септември).

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Полската печурка се среща сред полета и тревисти места след дъжд от лятото до есента. Често се появява на тревни площи в крайградските зони. Поради изчезването на превозните средства, теглени от коне, и последвалото намаляване на броя на пасящите коне, появата на изблици от много гъби наведнъж като в миналото вече е рядко събитие.[3] Видът се среща рядко в гористи местности.

Гъбата се среща в Европа, Азия, Северна Америка, Северна Африка, Австралия и Нова Зеландия.[4][5]

Ядливост[редактиране | редактиране на кода]

Полската печурка се консумира широко, дори и от хора, които обикновено не ядат гъби. Тя може да се сотира, пържи или дори да се нареже и яде сурова в салати. Полската печурка не се отглежда комерсиално, тъй като бързо узрява и има малък срок на годност.[6] На вкус наподобява много на Agaricus bisporus, която се продава в много магазини. Гъбата има смъртоносен двойник – Amanita bisporigera, която е и най-честият виновник за смъртоносно натряване с гъби във Франция.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Agaricus campestris (Linnaeus, 1753). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 13 юли 2020 г. (на английски)
  2. Йорданов, Даки. Гъбите в България. София, Издателство на БАН, 1978. ISBN 19-2530-6-78. с. 51.
  3. Mabey R.. Food For Free, A Guide to the Edible Wild Plants of Britain. Fontana/Collins, 1972.
  4. J. H. Maiden. The useful native plants of Australia : Including Tasmania. Turner and Henderson, Sydney, 1889.
  5. The cultural significance of wild mushrooms in San Mateo Huexoyucan, Tlaxcala, Mexico. // Journal of Ethnobiology and Ethnomedicine 10. 2014. DOI:10.1186/1746-4269-10-27. с. 27.
  6. Grigson J.. The Mushroom Feast. London, UK, Penguin, 1975. ISBN 978-0-14-046273-9.