Мицел

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Гъбен мицел.

Мицел е вегетативната част на гъбите или гъбоподобните бактериални колонии, съставена от маса разклоняващи се хифи.[1] Гъбените колонии, съставени от мицел, се срещат в и върху почвата и много други субстрати. Една типична спора покълва в хомокариотен мицел, който не може да се размножава полово. Когато два съвместими хомокариотни мицела се съединят и образуват дикариотен мицел, този мицел може да образува плодово тяло (спорокарп) като гъба. Мицелът може да е миниатюрен, образуващ колония, която е твърде малка за да се види, а може и да е обширен.

През мицела гъбите абсорбират хранителни вещества от околната среда. Това става в двуетапен процес. Първо хифите секретират ензими в или върху източника на храна, които разлагат биополимерите на по-малки единици като мономери. След това тези мономери се абсорбират в мицела чрез улеснена дифузия и активен транспорт.

Мицелът е жизненоважен в наземните и водните екосистеми, заради ролята им в разлагането на растителен материал. Допринася за органичната част на почвата и растежът му изпуска въглероден диоксид в атмосферата. Някои видове мицел увеличават ефективността на водата и абсорбирането на хранителни вещества за повечето растения и придават устойчивост към някои растителни патогени. Мицелът е важен източник на храна за много безгръбначни в почвата.

Компактна и твърда маса от мицел се нарича склероций.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ванев, Симеон, Самева, Екатерина, Бакалова, Ганка. Гъбите в България. Т. 3. София, Пенсофт, 1997. ISBN 954-642-026-3. с. 15.