Транспорт

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Greenline-Express.jpg

Транспортът (от латински: trans, „през“, и portare, „нося“) е придвижването на хора и стоки от едно място на друго. За тази цел се използва пренос по релсови, водни и обикновени пътища, по въздуха, по тръбопроводи и други. Транспортът е един от основните отрасли на икономиката и за функционирането му са необходими специализирана транспортна инфраструктура, превозни средства и организация на цялостната дейност.

Транспортът и телекомуникациите не са взаимозаменяеми. Ръстът в транспортната сфера обаче е свързан непосредствено с комуникацията, която е жизнено необходима за развитието на транспортните системи — от ж.п. линиите в случаите на двустранно движение по един коловоз до управлението на полетите, при което е необходимо управление на точното местоположение на въздушното транспортно средство в небето. При планирането на транспорта се използват оптимални схеми за придвижване на товарите и хората. Информацията за всяка една пратка незавесимо дали става въпрос за кораб с петрол или за пратка от няколко грама може да се проследи в глобалната информационна система.

Видове транспорт[редактиране | редактиране на кода]

Транспортът се осъществява по няколко основни начина, всеки от които използва специфични превозни средства, инфраструктура и организация. Транспортирането на даден пътник или стока може да включва съчетание от няколко от тези основни начини - интермодален транспорт. Всеки от видовете транспорт има свои предимства и недостатъци, като изборът между тях се определя от стойността, капацитета и бързината.

Пренос от хора и животни[редактиране | редактиране на кода]

Човек пренася товар

Най-ранната форма на транспорт е пренасянето от човек чрез ходене, бягане или плуване. Развитието на техниката е довело до силно ограничаване на тази форма на транспорт. Днес тя се използва главно в слабо развити или трудно достъпни области, където няма условия за използването на други начини за превоз. Макар че хората могат да ходят без специална инфраструктура, наличието на пътища улеснява придвижването им.

Домашните работни животни, като коне, магарета и говеда, също могат да се използват за пренос на хора и стоки. Те превъзхождат значително хората по бързина, издръжливост и капацитет.

Пътен транспорт[редактиране | редактиране на кода]

Път с натоварено автомобилно движение

Пътният транспорт възниква с появата на първите колесни превозни средства, които изискват за нормалното си придвижване специално подготвени трасета - пътища. Те са подравнени участъци от терена, а днес често и със специална пътна настилка, която улеснява преминаването на превозните средства.[1][2] В рамките на селищата пътищата се наричат улици.[3]

В наши дни основните превозни средства, които използват пътищата, са автомобилите, включително автобусите, предназначени за превоз на голям брой хора, и камионите, предназначени за превоз на товари. Най-голям е броят на леките автомобили, предназначени за транспортиране на малък брой хора или малки товари. Те предоставят голяма функционална гъвкавост за сметка на по-неикономичната си работа.[4] Пътищата се използват и от други превозни средства, като мотоциклети и велосипеди.

Воден транспорт[редактиране | редактиране на кода]

Водният транспорт се осъществява с помощта на плавателни съдове, като шлепове, лодки или кораби, придвижващи се в естествен или изкуствен воден басейн, като море, океан, езеро, канал или река. В миналото голямо значение за водния транспорт има използването на вятъра, но повечето съвременни плавателни съдове, използвани за транспортни цели, се задвижват с двигатели, използващи за гориво слаборафиниран нефт - котелно гориво.

Макар и сравнително бавен, водният транспорт е много ефективен при превозването на големи количества трайни стоки. При междуконтиненталните превози той е много по-евтин от основната алтернатива, въздушния транспорт. В същото време достъпът до водния транспорт е ограничен от географските условия - наличието на достатъчно голям воден басейн, в който да могат да се придвижват плавателните съдове.

Железопътен транспорт[редактиране | редактиране на кода]

Високоскоростен пътнически влак

Железопътният транспорт използва специални пътища, най-често с две успоредни стоманени релси. По-ограничено приложение имат монорелсовите пътища и магнитни системи, като маглев. Превозните средства, движещи се по релсовите пътища, се наричат влакове. Те обикновено се задвижват от локомотив, в наши дни най-често с електрическа или дизелова тяга.

Изграждането и поддържането на железопътните линии е по-скъпо от това на пътищата, но триенето между релсите и колелата на влаковете е много по-слабо, отколкото между пътната настилка и гумите на автомобилите, което прави железопътния транспорт по-малко енергоемък от автомобилния.

Някои съвременни железопътни линии са предназначени за придвижване на пътници с висока скорост, като влаковете могат да достигат скорости до 350 km/h. Такива линии изскват специална конструкция и поддръжка на релсовите пътища. В градски условия се използват подземни железници (метро), както и трамваи, относително къси влакове без обособен локомотив.

Въздушен транспорт[редактиране | редактиране на кода]

Приземяващ се пътнически самолет

Въздушният транспорт използва като превозни средства летателни апарати, най-често самолети, които се придвижват във въздуха. Те обикновено се нуждаят от специални наземни съоръжения, летища, в които се осъществява товарене и разтоварване, поддръжка и зареждане с гориво.

Въздушният транспорт е най-бързият начин за превозване на хора и стоки, като пътническите самолети могат да достигат скорост до 875 km/h. В същото време той е сравнително скъп и енергоемък, а относително малкият капацитет на летателните апарати ограничава използването му за превоз на стоки.

Други видове[редактиране | редактиране на кода]

В индустрията има разработени различни технологии за транспорт на материалите. Те се използват самостоятелно или в комбинация помежду си.

Тръбен транспорт[редактиране | редактиране на кода]

Тръбния транспорт се използва основно за транспорта на различни флуиди:

Вътрешнозаводски транспорт[редактиране | редактиране на кода]

Вътрешнозаводският транспорт е задължителна част от технологичните проекти на предприятията. В зависимост от произвежданета продукция трябва да се осигурява транспорта на суровините от склада до опаковането на готовата продукция. Използват се електрокари, мотокари, телфери, транспалетни колички и товарни асансьори. При производства с по-висока степан на автоматизиране се използват ролганги, транспортни ленти, конвейри и робокари при напълно автоматизирано придвижване на детайлите, инструментите и готовата продукция, както при ГАПС-овете.

Минен транспорт[редактиране | редактиране на кода]

Минният транспорт е вид вътрешнопроизводствен транспорт, съобразен с изискванията на средета в мините. Те могат да бъдат подземни и надземни. При подземния транспорт те трябва да са съобразени с взривоопасните условия в подземните галерии. При надземните мини обикновено става въпрос за разкриването на големи земни площи, пренасянето на земните маси на определено разстояние и връщането им на място след изчерпване на запасите. Използват се големи камиони, в последно време с използването на роботизирани превозни средства. Използват се и транспортни ленти. Такива например транспортни ленти за въглища намират широко приложение в Мини Марица-изток, които захранват ТЕЦ-овете край Стара Загора с въглища.

Въжен минен транспорт в Девня.

Транспорт в обществени сгради[редактиране | редактиране на кода]

В сградите и специално в големите обществени сгради като МОЛ-ове, летища, гари, метро и други освен асансьори се използват различни транспортни средства като ескалатори, асансьори и траволатори.

Въжен транспорт[редактиране | редактиране на кода]

Лифт в Рио де Жанейро Бразилия

Въжения транспорт се използва за транспорт на товари и транспорт на хора. Въженият транспорт осигурява придвижването на туристи в места, които често пъти са недостъпни по други технологии и намаляват като цяло въздействието върху околната среда.

Космически транспорт[редактиране | редактиране на кода]

Лунният джип на Аполо 15 на последното си място.

Космическият транспорт включва изстрелването и достигането на космическото пространство на товарни и обитаеми космически кораби. При това от голямо значение за бъдещето развитие на космическите полети е намаляване на цената на всеки килограм товар, изстрелян в космоса. Отпадните материали, обикновено се изгарят при връщане в атмосферата на Земята.

Специален вид транспорт в космоса са превозните средства, които се използват за транспорт върху повърхността на други планети и Луната. До момента почти всички те са автономни и управлявани от Земята. Изключение прави Лунар Роувър, използваното превозно средство от астронавтите на Луната при програмата Аполо превозно средство.

Компоненти[редактиране | редактиране на кода]

Пътен възел на две нива

Понятието транспорт включва в себе си няколко аспекта; грубо могат да се разбият на инфраструктура, транспортни средства и управление. Инфраструктурата включва използваните транспортни мрежи и пътища, въздушни коридори, канали, тръбопроводи, мостове, тунели, водни пътища и т. н.), а също транспортни възли или терминали, където се извършва товаро-разтоварни дейности или прехвърляне на пътници от едни на друг вид транспорт (например, летища, гари, автобусни спирки и пристанища).

Транспортните средства обикновено са автомобилите, велосипедите, автобусите, влаковете, самолетите. Под управление се разбира контролът над системата, например сигналите на светофара, железопътните стрелки, управлението на полетите и т. н., а също така правилата (освен всичко останало и правилата за финансиране на системата: платени пътища, данъци и акцизи върху горивото и т. н.).

Функции[редактиране | редактиране на кода]

Видове транспорт, според товара
Видове транспорт, според обхвата

Сигурност на транспорта[редактиране | редактиране на кода]

От древността до наши дни един от основните проблеми на транспорта е осигуряването сигурността на пътниците и товарите.

  • Сухопътен транспорт: основните проблеми в миналото са свързани с преминаването на безлюдни пространства далеч от населените места. Всяка една държава е трябвало да се справя и с различни бандитски групировки, които се прехранват с нападения върху транспортните кервани, организирани специално за преминаване на опасни участъци.
  • Воден транспорт: Преодоляващите големи водни площи траспортни средства са лесна плячка за вражеските и пиратските кораби. През Втората световна война битката на подводниците на Райха като цяло създават значителни проблеми на транспортните кораби на САЩ и Великобритания. Използват се различни видове защита и транспортни схеми за преодоляване на откритите пространства на моретата и океаните. През последните години сомалийските пирати са основен проблем на морският транспорт специално в Индийския океан. Съвременното пиратство има и в страните от Латинска Америка.
  • Въздушен транспорт: През началните години на развитието на въздушния транспорт, основните проблеми са свързани с техническата надеждност на самолетите. В момента техническото ниво на въздушния транспорт е такова, че този вид транспорт е най-надеждния с най-малко катастрофи на изминато разстояние. Едни от главните проблеми са свързани с различни терористични актове. Един от най-известните е атентатът над Локърби, довел до приемането на санкции срещу Либия от ООН. Най-известният атентат е използването на отвлечени самолети при атентатите от 11 септември. В резултат на подобни атентати се създават много по-строги правила за пътниците на летищата и от самолетните компании.

Планиране и организация[редактиране | редактиране на кода]

В съвремените условия има изградени различни логистични схеми за придвижване на товарите от производителите до крайните клиенти. Те служат основно за оптимизирането на разходите, както и максимално удовлетворяване на качеството на транспортната услуга.

Контейнерни превози[редактиране | редактиране на кода]

Един от големите кораби, превозващи контейнери

Контейнерните превози се извършват с различни видове транспорт в това число вода (морски и речен транспорт), суша (автомобилен и ЖП-транспорт ) и въздушен. Широкото разпространение на контейнерния транспорт се дължи на следните предимства:

  • Ускорява се превозването на товарите, тъй като изпращача поставя различни дребни товари в един контейнер и неговото пренасяне до крайната точка става без допълнителни товарно-разтоварни дейности.
  • Използваните в целия свят контейнери по ISO имат стандартизирани размери, което позволява да се създава специализиран транспорт – специални контейнеровози. Също така да се изграждат специални съоръжения за товаро-разтоварни дейности, осигуряващи висока степен на автоматизация и производителност.
  • Закрепването на контейнерите на транспортното средство става бързо и лесно и не е необходимо да се правят специални закрепвания за тях.
  • Възможност за бързо претоварване от едно превозно средство на друго, например от автомобил на ЖП-вагон.
  • Намаляват се междинните складови площи, както и отпада необходимостта от закрити складове, стелажи и други.

Ро-Ро превози[редактиране | редактиране на кода]

Ро-Ро, (английски: Roll-on/roll-off (RORO или ro-ro)) кораби са плавателни съдове, конструирани за транспорт на автомобили, ЖП-вагони и други, при които се товарят и разтоварват на корабите на собствен ход за разлика от системата lift-on/lift-off (LoLo) кораби, при които се използват кранове за товарене и разтоварване на кораба.

Стопанско значение[редактиране | редактиране на кода]

Транспортът е един от ключовите фактори за развитието на икономиката и глобализацията. В съвремените условия на производство ролята на транспорта е основна. При оценката на условията за производство в даден регион и на определено изделие, основен фактор са и транспорта на суровините и транспорта на готовата продукция. При това голяма роля играят логистиката и фирмите по логистика, осигуряващи най-благоприятните условия на транспорт.

Развитието на туризма като част от икономиката на определена страна зависи в голяма степен от развитието на транспорта. Осигуряването на добър въздушен транспорт във Варна и Бургас осигурява добра инфраструктура за туристите през лятото.

Въздействие върху околната среда[редактиране | редактиране на кода]

Транспорта създава винаги социални проблеми, които като външен ефект се понасят не само от тези, които го предизвикват (участниците в движението).[5]

Заемане на площи[редактиране | редактиране на кода]

Транспортните средства и инфраструктурата (улици, ЖП-линии и друга инфраструктура) се нуждаят от много място. В САЩ, Западна Европа и Япония около 5 до 10 % от общата площ на тези страни през 90-те години на 20-ти век се заема от автомобилното движение.[6] Транспортната инфраструктура в градовете не може да расте неограничено, така че се стига задължително до конфликти между движещите се и паркираните превозни средства, както и с други превозни средства и хората..[7]

Израз на тези проблеми е изграждането на пешеходни зони, велоалеи, подземни гаражи, многоетажни гаражи. Независимо от това зелените площи, детските площадки и местата за спорт непрекъснато се намаляват в големите градове.

Околна среда[редактиране | редактиране на кода]

Превозните средства замърсяват околната среда с различни вредни вещества като въглероден диоксид, азотни оксиди, фини прахови частици, въглеродни оксиди, сажди, бензен, неизгорели въглеводороди, отпадна топлина и други. От замърсения въздух тези замърсявания попадат в почвата , растенията и водата. Едно от преките следствия на замърсявания е наличието на така наречени киселинни дъждове. Замърсяване индиректно се появява и от използването на различни соли за намаляването на замръзването на пътищата през зимата.

Шум[редактиране | редактиране на кода]

Шумът се получава от железопътния, въздушния и от автомобилния транспорт. Той директно влияе върху здравето на хората. Рискът от сърдечен инфарт се увеличава значително при наличието на шум.[8] Намаляването му може да стане с изграждането на шумозаглушителни прегради, подобряване на остъкляването на сградите, ограничаване на скоростите в градска среда, както и по-широко внедряване на електрически автомобили.

Сигурност[редактиране | редактиране на кода]

Съгласно данните от 2015 година в света за година загиват 1,25 милиона души от нещастни случаи в транспорта. Тенденцията вследствие на по-добра организация, по-висока дисциплина и по-добра пътна мрежа е в в развитите страни този брой да намалява за разлика от развиващите се страни, където броя на загиналите расте.

География на транспорта[редактиране | редактиране на кода]

Същност, значение и особености[редактиране | редактиране на кода]

Транспортът е отрасъл, при който не се преработват суровини и не се създава нова продукция, а се превозват хора и товари на различни разстояния по предварително определен маршрут. Отрасълът поглъща много капитали. От организацията му зависи стопанското и общественото развитие - чрез него се преодолява пространствената отделеченост между производители и потребители.

Фактори за развитие[редактиране | редактиране на кода]

  • географско положение
  • социално-икономически:
    • държавната политика в отрасъла
    • концентрацията на производствени мощности и на население
    • международното разделение на труда
    • гъстотата на селищната мрежа

Транспортна система. Видове транспорт.[редактиране | редактиране на кода]

Транспортната система е сложна,динамична социално-икономическа система. Тя включва всички видове транспорт, транспортни средства, пътища, транспортни възли, складови бази, ремонтни предприятия. Те са взаимно свързани, взаимодействат си, имат общо управление и обслужват стопанските превози.

Транспортна система в България[9][редактиране | редактиране на кода]

ЖП транспорт[редактиране | редактиране на кода]

Първата ЖП-линия в България е Русе-Варна с дължина 223 км. и е завършена през 1866 година. През 1884 година ЖПтранспорта става държавен: създават се Български държавни железници (БДЖ). През 1966 година общата дължина на железопътните линии в България е 5788 км.

Воден транспорт[редактиране | редактиране на кода]

През 1882 година в България се организира Българското търговско, параходно дружество,а през 1945 година Български морски флот.

Сухопътен транспорт[редактиране | редактиране на кода]

През 1966 година в България има изградени близо 71,0 хиляди километра пътища, свързващи 4739 селища в България.

Въздушен транспорт[редактиране | редактиране на кода]

Въздушният транспорт в България започва през 1927 година, когато се открива международната въздушна линия Париж-Белград-София-Истанбул. През 1947 година се открива първата вътрешна въздушна линия София-Бургас. През 1949 година се създава дружеството ТАБСО. През 1967 година вътрешните въздушни линии са 1940 км., а външните 17500 км.

През 70-те години на 20-ти век редовни пътнически полети се осъществяват към Стара Загора, Русе, Търговище, Пловдив, Видин, Силистра.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((en))  Road Infrastructure Strategic Framework for South Africa. // National Department of Transport (South Africa). Посетен на 24 март 2007.
  2. ((en)) Lay, Maxwell G. Ways of the World: A History of the World's Roads and of the Vehicles that Used Them. Rutgers University Press, 1992. ISBN 0813526914. с. 6-7.
  3. ((en))  What is the difference between a road and a street?. // Word FAQ. Lexico Publishing Group, 2007. Посетен на 24 март 2007.
  4. ((en)) Cooper, Chris и др. Tourism Principles and Practice. 2nd. Harlow, Longman, 1998. ISBN 0-582-31275-6. с. 278.
  5. Weert Canzler, Andreas Knie, Schlaue Netze. Wie die Energie- und Verkehrswende gelingt, München 2013, S. 43.
  6. John Robert McNeill, Blue Planet. Die Geschichte der Umwelt im 20. Jahrhundert, Bonn 2005, S. 329.
  7. Helmut Nuhn, Markus Hesse: Verkehrsgeographie. Schöningh, Paderborn [u.a.] 2006, ISBN 3-8252-2687-5, S. 311.
  8. Wolfgang Babisch: Die NaRoMI-Studie – Auswertung, Bewertung und vertiefende Analysen zum Verkehrslärm. In: Umweltbundesamt (Hrsg.): Chronischer Lärm als Risikofaktor für den Myokardinfarkt, Ergebnisse der "NaRoMI"-Studie. WaBoLu-Hefte 02/04, S. I-1 – I-59, Berlin 2004.
  9. Кратка Българска Енциклопедия том 5 стр. 164