Киселинен дъжд

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Енергетиката, основана на химически горива е най–големият замърсител на атмосферата.

Това е така, защото всички химически горива съдържат по–голям или по–малък процент сяра. Тя е най–много в изкопаемите въглища, където е останала от органичната материя, подложена на въглефикация, или има минерален произход. В органичната част тя е под формата на органични сяросъдържащи съединения. Сероводородът, получен от разграждането на органичната материя достига 100 млн. тона.

Само това предприятие изхвърля хиляди тонове вредни газове

Сяра се съдържа и в нефта. В атмосферата сярата е под формата на съединения – сероводород, серен диоксид, серен триоксид. В нея този газ се разтваря във водните капчици, намиращи се в облаците и мъглата, като образува сярна киселина. Така се получават киселинните дъждове. Азотните оксиди (образувани под въздействието на високата температура в двигателите с вътрешно горене) са съставна част на димните газове на котлите и автомобилните газове. По същия начин, когато реагират с водните пари на облаците, образуват азотна и азотиста киселина, които от своя страна пък са други компоненти на дъждовете.

Азотен оксид[редактиране | edit source]

Азотният оксид, е съединение на азота с кислород. По отношение на кислорода азотът проявява от 1 до 5 степен на окисление. Поради това той образува пет оксида:

Диазотен оксид[редактиране | edit source]

Диазотният оксид (N2O), наричан още „райски газ” или „веселящ газ”, е газ без цвят и с приятен мирис. Той притежава своебразно физиологическо действие. Придизвиква обща наркоза. Използва се за хирургическата практика. Степента му наокисление е 1;

Азотен оксид[редактиране | edit source]

Азотният оксид (NO) е безцветен газ, неразтворим във вода. Не взаимодейства с киселини и основи. Той е неутрален оксид. С кислорода образува N2O. Степента му на окисление е 2. Получаване: (с помощта на електрическа искра)

Диазотен триоксид[редактиране | edit source]

Диазотният триоксид (N2O3) е анхидрид на азотната киселина. Той е газ и е синьо-зелен на цвят. Степента му на окисление е 3;

Азотен диоксид[редактиране | edit source]

Азотният диоксид (NO2) е жълто-кафяв, силно отровен, лесно втечняем газ. Той дразни лигавицата на очите и дихателните органи, предизвиква хрипове, кашлица, задух.Концентрация от 0,4 mg/dm3 е смъртоносна за възрастен човек. Азотният диоксид е киселинен оксид. Взаимодейства с оксиди и основни оксиди. Той е и силен окислител. Степента му на окисление е 4. Получаване: Азотният диоксид е разтворим и взаимодейства химически с вода, при което се получава азотна киселина:

Диазотен пентаоксид[редактиране | edit source]

Диазотният пентаоксид (N2O5)е анхидрид на азотната киселина; кристално, безцветно вещество. Той е нетраен и при обикновени условия се разлага на азотен диоксид и кислород. С водата образува азотна киселина. Много силен окислител със степен на окисление 5;

Високото съдържание на азотни оксиди в атмосферата предизвиква сериозни екологични проблеми. Едни от тях са киселинните дъждове исмогът. Основни замърсители на околната среда с азотни оксиди са ТЕЦ-овете, азотно отровните заводи, моторните превозни средства.

Въздействие върху околната среда и природата като цяло[редактиране | edit source]

Вредното въздействие на киселинните дъждове върху паметници

Разрушителният ефект е обезлистена и мъртва гора, особено в районите, където работят ТЕЦ-ове или тежки машиностроителни предприятия.

Серният диоксид действа и пряко на растенията, като преминава през листната обвивка и различните отвори по нея. Той се разтваря в жизнените сокове, като ги подкислява, образувайки сериста киселина, действаща вредно на живата материя. Първоначално серният диоксид поврежда клетките на т. нар. гъбест паренхим, а след това палисадната тъкан под него. Листата губят влагата си, губят хлорофила си изсъхват и умират. В малки количества растенията се справят със серния диоксид като го приемат.

Съществува обаче граница, до която растенията могат да понасят серен диоксид и тя зависи от вида на растението и условията. При концентрации от 0.3 до 5 мг/м3 растението получава хронично поразяване в течение на няколко дни. По–голяма чувствителност към SO2 имат зеленчуците, памука, люцерната - тяхната клетъчна структура директно се разрушава и те загиват. Освен това, киселинните дъждове повреждат и редица други обекти, например паметници на културата, направени основно от мрамор и варовик, както и железни конструкции.

Статистика по държави[редактиране | edit source]

Отчитайки вредното действие на серния диоксид, редица страни подписаха в Хелзинки съгласение, според което се задължаваха до края на 1993 година да намалят с 30 % емисиите на СО2, някои страни, в това число и нашата, главно поради финансови причини, все още не са го постигнали.