Летище Русе
Летище Русе | |||||||||||
Сградата на летището, 1967 г. | |||||||||||
IATA: ROU • ICAO: LBRS | |||||||||||
Данни | |||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Тип летище | обществено | ||||||||||
Собственик | община Русе | ||||||||||
Оператор | „Летище Русе“ ЕАД | ||||||||||
Обслужва | Русе | ||||||||||
Местоположение | Щръклево, България | ||||||||||
Открито | 1967 г. | ||||||||||
Закрит пътн. превоз | 1991 г. | ||||||||||
Часова зона | EET (UTC+2) | ||||||||||
• Лятно време | EEST (UTC+3) | ||||||||||
Надм. височина | 175 m / 574 ft | ||||||||||
Координати | 43°41′42″N 26°03′25.48″E / 43.69500° с.ш. 26.0570778° и.д. | ||||||||||
Карта | |||||||||||
Писти | |||||||||||
| |||||||||||
Летище Русе в Общомедия |
Летище Русе (на английски: Ruse Airport) е гражданско летище за вътрешен и международен транспорт. Разположено е на 20 km от гр. Русе в близост до с. Щръклево. На 21 декември 2016 г. то получава лиценз за летателна площадка за малки самолети. Намира се на 177 km от третото най-натоварено летище в България – Летище Варна и на 116 km от Летище Горна Оряховица.
Летище Русе инфраструктурно е с възможност да обслужва товарни самолети, бизнес самолети и хеликоптери, граждански полети, селскостопански летателни средства, противопожарни самолети и др.
Технически данни
[редактиране | редактиране на кода]- Надм. височина: 175 m
- Дължина на пистата: 2500 m
- Ширина на пистата: 50 m
История
[редактиране | редактиране на кода]Летище Щръклево (Летище Русе) е построено през 1967 г. като военно – собственост на Министерство на отбраната. След построяването на пътническия терминал от летището са извършвани по три вътрешни граждански полета дневно от и до София. За кратък период през лятото ежедневно са осъществявани полети от Силистра през Търговище до Бургас.
През периода 1972 – 1976 г. е построена новата сграда на летище Русе с главен проектант арх. Йордан Бояджиев. Инвеститор е БГА „Балкан“, а изпълнител е „Трансстрой“ – Русе.
Гражданските полети са прекратени през 1991 г., а през 2000 г. и военните полети. Летището е служило като база на Военновъздушното училище в Долна Митрополия. След прекратяване на полетите на ВВС, в казармите е имало новобрански център за някои родове войски.
През 2005 г. собствеността му е прехвърлена от Министерство на отбраната на Министерство на транспорта, а с решение на Министерски съвет от 22 декември 2006 г. летището придобива международен статут. Летище Русе разполага с 2000 декара прилежаща земя. Пистата на летището е дълга 2500 метра.
Местоположението на летището е стратегическо за гр. Русе с възможност за комбиниране на железопътен, сухопътен, воден и въздушен превоз на товари. Няколко пъти е обявявано за отдаване на концесия, без никакъв интерес от инвеститори. От февруари 2015 г. летището е собственост на община Русе.
През пролетта на 2021 г. авиокомпания GullivAir анонсира решението си за възобновяване на редовната въздушна линия Русе – София.[1] Полетите ще се изпълняват със съвременни самолети ATR 72 – 600 с капацитет 70 пътнически места.[2]
Други събития
[редактиране | редактиране на кода]Летище Русе не функционира, но на неговата писта са проведени различни атракции и състезания, презентации и тест-драйв на нови автомобили и транспортна техника, като организирани аматьорски гонки с пистови мотори и нощни полети с радиоуправляеми хеликоптери формат „3DX“.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]
|