Летище Варна
Летище Варна | |||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Varna Airport |
|||||||||||
![]() |
|||||||||||
![]() |
|||||||||||
IATA: VAR – ICAO: LBWN | |||||||||||
Данни | |||||||||||
Тип летище | обществено | ||||||||||
Собственик |
![]() |
||||||||||
Оператор | Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт АД | ||||||||||
Обслужва |
Варна община Варна |
||||||||||
Местоположение | Варна, Аксаково | ||||||||||
Открито | 1947 г. | ||||||||||
Часова зона | EET (UTC+2) | ||||||||||
• Лятно време | EEST (UTC+3) | ||||||||||
Надм. височина | 230 ft / 70 m | ||||||||||
Уебсайт | www.varna-airport.bg | ||||||||||
Карта | |||||||||||
Писти | |||||||||||
|
|||||||||||
Статистика (2018) | |||||||||||
Пътници общо |
![]() |
||||||||||
Товари общо (т) | 136 | ||||||||||
Летище Варна в Общомедия |
Международно летище Варна (IATA: VAR, ICAO: LBWN) се намира на северното черноморско крайбрежие, на 4 км от гр. Варна.[1]
От края на 2006 г., по силата на договор с българското правителство, Летище Варна е отдадено на концесия за срок от 35 г. на германо-българския консорциум „Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт“ АД.
Летището е разположено западно от центъра на града, на територията на 2 общини (Варна и Аксаково). Площта му е 2414 дка. Разполага с 5 пътеки за рулиране и 24 самолетни стоянки за машини с код Е, D, C, C-1, C+1. Най-големият тип самолет, който обслужва летището, е „Боинг 747“. Кацането по писта 09 (от запад) може да се осъществява в условията на намалена видимост по първа категория CAT I.
Пистата (ПИК) има дължина 2500 м и широчина 55 м. [1]
Летище Варна работи денонощно. Полетите са предимно чартърни, международни. Летището осъществява връзка до повече от 100 направления в над 35 държави. Действието му е с подчертан сезонен характер, свързан с обслужването на туристи през летния сезон. Летните чартърни програми започват в средата на март и приключват в края на октомври, като максимумът е през юли и август.
През 2018 г. на Летище Варна са обслужени 2 281 134 пътници и 17 776 самолето-движения.
Терминал 2[редактиране | редактиране на кода]
От 27.08.2013 г. на летище Варна всички пътници се обслужват на Терминал 2. Общата стойност на инвестицията на концесионера на летището за терминала и свързаната с него инфраструктура е над 75 млн. лв.
Новият терминал е разположен на площ от около 20 000 m², което е около 3 пъти по-голяма площ за обслужване на пътниците от закрития Терминал 1.
Терминал 2 разполага с 25 гишета за регистрация, обширни зони за пристигащи и заминаващи пътници, съвременни системи за обслужване на пътници и багаж, търговски зони и удобни открити пространства.
Терминал 1[редактиране | редактиране на кода]
Построен е през 1972 г., като през годините няколко пъти е бил разширяван. От 27.08.2013 г. Терминал 1 е затворен след 41 години работа.
Авиокомпании с целогодишни линии[редактиране | редактиране на кода]
Град | Летище | Авиолинии | ||
---|---|---|---|---|
![]() | ||||
Виена | Швехат – Виена | Austrian Airlines / Wizz air | ||
![]() | ||||
София | София | Bulgaria Air | ||
![]() | ||||
Ливърпул | Ливърпул | Wizz air | ||
Лондон | Лутън – Лондон | Wizz air | ||
![]() | ||||
Берлин | Шьонефелд | Wizz air | ||
Дортмунд | Дортмунд | Wizz air | ||
Кьолн | Кьолн/Бон | Wizz air | ||
Мюнхен | Меминген | Wizz air | ||
Хамбург | Хамбург | Wizz air | ||
![]() | ||||
Тел Авив | Бен Гурион – Тел Авив | Israir Airlines and Tourism | ||
![]() | ||||
Милано | Бергамо – Милано | Wizz air | ||
![]() | ||||
Ларнака | Ларнака | Wizz air | ||
![]() | ||||
Айндховен | Айндховен | Wizz air | ||
![]() | ||||
Москва | Домодедово – Москва | S7 AIRLINES | ||
![]() | ||||
Истанбул | Истанбул | Turkish Airlines | ||
![]() | ||||
Париж | Бове – Париж | Wizz air |
Авиокомпании с летни редовни линии[редактиране | редактиране на кода]
Авиокомпания | Град – Летище |
---|---|
![]() |
Москва-Внуково, Санкт Петербург |
![]() |
Глазгоу, Лондон „Гетуик“, Манчестър, Цюрих |
![]() |
Москва „Шереметиево“, Санкт Петербург, Тел Авив |
![]() |
Лондон „Гетуик“, Берлин „Шьонефелд“ |
![]() |
Цюрих |
![]() |
Дюселдорф |
![]() |
Хелзинки |
![]() |
Бремен, Мюнстер, Росток, Фридрихафен |
![]() |
Цюрих |
![]() |
Кьолн/Бон (започва от 18 юли) |
![]() |
Тел Авив |
![]() |
Люксембург |
![]() |
Копенхаген, Осло |
![]() |
Бърно, Острава, Прага |
![]() |
Виена, Дюселдорф, Кьолн/Бон, Лайпциг, Мюнхен, Нюрнберг, Франкфурт, Хамбург, Хановер, Щутгарт |
![]() |
Техеран |
![]() |
Манчестър, Нюкасъл |
![]() |
Брюксел, Остенде/Брюге |
![]() |
Екатеринбург |
Авиокомпании с чартърни линии[редактиране | редактиране на кода]
Авиокомпания | Град – Летище |
---|---|
![]() |
Берлин „Тегел“, Берлин „Шьонефелд“, Дрезден, Дюселдорф, Ерфурт/Ваймар, Лайпциг, Нюрнберг, Франкфурт, Хановер, Хамбург, Щутгарт |
![]() |
Москва „Домодедово“, Санкт Петербург |
![]() |
Минск |
![]() |
Кувейт |
![]() |
Билун, Оденсе, Олбор |
![]() |
Киев „Жулиани“ |
![]() |
Бейрут, Берлин „Тегел“, Виена, Ереван, Кувейт, Тел Авив, Техеран, Хамбург |
![]() |
Бейрут, Берлин „Тегел“, Берлин „Шьонефелд“, Братислава, Варшава Шопен, Вроцлав, Виена, Дюселдорф, Ереван, Катовице, Кошице, Кьолн/Бон, Лайпциг, Мюнстер, Мюнхен, Нюрнберг, Тел Авив, Франкфурт, Щутгарт |
![]() |
Мюнхен |
![]() |
Варшава, Вроцлав, Гднаск, Катовице, Краков, Познан |
![]() |
Дюселдорф, Франкфурт |
![]() |
Берлин „Тегел“, Щутгарт |
![]() |
Техеран |
![]() |
Мюнхен |
![]() |
Техеран |
![]() |
Техеран |
![]() |
Москва Домодедово, Санкт Петербург |
![]() |
Москва „Шереметиево“ |
![]() |
Билун, Копенхаген |
![]() |
Техеран |
![]() ![]() ![]() |
Олбор, Билун, Копенхаген |
![]() |
Вилнюс |
![]() |
Варшава, Гданск, Катовице, Познан |
![]() |
Рига |
![]() |
Талин |
![]() |
Будьо, Гьотеборг, Копенхаген, Осло, Ставангер, Стокхолм „Арланда“, Тронхайм, Хелзинки |
![]() |
Париж „Орли“ |
![]() |
Лол, Прага |
![]() |
Варшава, Катовице, Познан |
![]() |
Амстердам (започва от 25 май) |
![]() |
Москва „Домодедово“ |
Исторически данни[редактиране | редактиране на кода]
На 24 декември 1919 г. във Варна каца първият транспортен самолет, по линията София-Варна, носещ пощенски пратки. Тогава летището се нарича „Тихина“ и се намира край квартал Аспарухово, на запад от Аспахуровия мост, и има площ от 1000 – 1500 декара. [1] Тази линия просъществува само за един месец. Едва през 1947 г. между Варна и София е открита постоянна въздушна линия. На 2 август същата година на летище „Тихина“ каца първият Юнкерс 52. По време на този полет пътниците са четирима, а до края на годината на летището кацат само шест самолета с общо 23 пътници.
Първите водосамолети пристигат във Варна през 1915 година. Мястото за кацане и излитане е районът на днешния квартал „Чайка“. Година по-късно е направена писта и са построени хангари за малки самолети. Четири години по-късно лети първият транспортен самолет между София и Варна.[2]
През 1946 г. комисия търси място за изграждане на ново летище и през декември същата година е решено то да бъде построено край Аксаково. На 9 май 1948 г. е открито новото летище на Варна, което се намира на сегашната площадка. В 10.40 ч. каца първият самолет, превозващ официалните гости от София. [1] Полетът трае два часа и половина и отново е изпълнен с Юнкерс 52.
През 1961 г. е завършена новата, вече бетонна писта, дълга 2500 метра и с дебелина 24 – 26 см. Към нея е изградена светлинна система, улесняваща нощните полети.
През 1967 г. са завършени разширението на стоянката за паркиране на самолети, изградени са 4 нови рульожни пътеки. [1]
На 25 септември 1972 г. е открита новата приемна сграда (терминал) на летището. Тя има три блока – „Административно-технически“, „Вътрешни линии“ и „Външни линии“, изграден е голям паркинг за автомобили.
Все по-големите самолети, които пристигат във Варна, както и заради повишеното движение водят до необходимостта за удебеляване на пистата през 1974 г.
На 7 юни 1978 г. летището посреща своя 10-милионен пътник.
Директор на летище Варна от 1963 до 1986 е полковник Христо Георгиев. Под негово ръководство са построени сградата и пистата на летищния комплекс, които са в експлоатация.
От края на 2006 година, по силата на договор с българското правителство, Летище Варна е отдадено на концесия за срок от 35 години на германо-българския консорциум „Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт“ АД. През 2008 г. българският съсобственик – „БМ Стар“, продава своя дял от 40% на „Химимпорт АД“[3].
На 15 октомври 2011 г. летището е затворено за планов ремонт – поставяне на нова асфалтова настилка на пистата с дебелина 30 сантиметра, разширяване на полосата с 10 метра, нова маркировка, изграждане на нова дренажна система и на нова осветителна система. Ремонтът приключва през януари 2012 г., последван от изпитателни полети с калибровъчен самолет „Фалкон 2000“ на авиоотряд 28 в продължение на 12 летателни часа. Стойността на ремонта на полосата е 40 млн. лв.
На 9 ноември 2011 г. е подписан договор за строителство на нов терминал. [4][5]
Данни за трафика[редактиране | редактиране на кода]
Година | Вътрешни Пътници |
Промяна | Международни
Пътници |
Промяна | Общо | Промяна |
---|---|---|---|---|---|---|
1998 | 35 208 | 238 470 | 273 678 | |||
1999 | 57 955 | ![]() |
453 864 | ![]() |
511 819 | ![]() |
2000 | 67 508 | ![]() |
624 181 | ![]() |
691 689 | ![]() |
2001 | 48 121 | ![]() |
884 428 | ![]() |
932 549 | ![]() |
2002 | 45 457 | ![]() |
1 045 252 | ![]() |
1 090 709 | ![]() |
2003 | 41 583 | ![]() |
1 144 766 | ![]() |
1 186 349 | ![]() |
2004 | 47 575 | ![]() |
1 271 552 | ![]() |
1 319 127 | ![]() |
2005 | 49 705 | ![]() |
1 496 175 | ![]() |
1 546 925 | ![]() |
2006 | 54 243 | ![]() |
1 468 415 | ![]() |
1 522 658 | ![]() |
2007 | 79 058 | ![]() |
1 399 035 | ![]() |
1 478 093 | ![]() |
2008 | 119 459 | ![]() |
1 313 244 | ![]() |
1 432 703 | ![]() |
2009 | 155 734 | ![]() |
1 050 801 | ![]() |
1 206 535 | ![]() |
2010 | 154 974 | ![]() |
1 043 982 | ![]() |
1 198 956 | ![]() |
2011 | 117 431 | ![]() |
1 046 453 | ![]() |
1 163 884 | ![]() |
2012 | 126 952 | ![]() |
1 084 244 | ![]() |
1 211 196 | ![]() |
2013 | 130 668 | ![]() |
1 173 011 | ![]() |
1 303 679 | ![]() |
2014 | 126 991 | ![]() |
1 246 095 | ![]() |
1 387 494 | ![]() |
2015 | 125 860 | ![]() |
1 272 834 | ![]() |
1 398 694 | ![]() |
2016 | 134 538 | ![]() |
1 536 594 | ![]() |
1 689 595 | ![]() |
2017 | ![]() |
![]() |
1 970 700 | ![]() | ||
2018 | ![]() |
![]() |
2 281 134 | ![]() |
Галерия[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д Летище Варна на сайта на ГД „ГВА“.. // caa.gateway.bg. Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ към МТИТС. Посетен на 25 февруари 2016.
- ↑ Авиацията във Варна
- ↑ Химимпорт купува БМ Стар
- ↑ Начало на рехабилитацията на пистата и съоръженията на летище Варна
- ↑ Подписват договор за строителство на нов терминал на летище Варна
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
|
|