Летище Варна
Летище Варна | |||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Varna Airport | |||||||||||
![]() | |||||||||||
![]() | |||||||||||
IATA: VAR • ICAO: LBWN | |||||||||||
Данни | |||||||||||
Тип летище | обществено | ||||||||||
Собственик | ![]() | ||||||||||
Оператор | Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт АД | ||||||||||
Обслужва | Варна Община Варна | ||||||||||
Местоположение | Варна, Аксаково | ||||||||||
Открито | 9 май 1948 г. | ||||||||||
Часова зона | EET (UTC+2) | ||||||||||
• Лятно време | EEST (UTC+3) | ||||||||||
Надм. височина | 230 ft / 70 m | ||||||||||
Уебсайт | www.varna-airport.bg | ||||||||||
Карта | |||||||||||
Писти | |||||||||||
| |||||||||||
Статистика (2021) | |||||||||||
Пътници общо | 1 004 970 ![]() | ||||||||||
Международни пътници | 830 970 | ||||||||||
Местни пътници | 174 000 | ||||||||||
Товари общо (т) | 34 | ||||||||||
Движ. на самолети | 9239 | ||||||||||
Летище Варна в Общомедия |
Международно летище Варна (IATA: VAR, ICAO: LBWN) се намира на северното черноморско крайбрежие, на 9 км от гр. Варна.[1]
От края на 2006 г., по силата на договор с българското правителство, Летище Варна е отдадено на концесия за срок от 35 г. на германо-българския консорциум „Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт“ АД. Намира се на 431 km от най-натовареното летище в България – Летище София, на 129 km от второто най-натоварено летище в България – Летище Бургас и на 372 km от четвъртото най-натоварено летище в България – Летище Пловдив.
Летището е разположено западно от центъра на града, на територията на 2 общини (Варна и Аксаково). Площта му е 2414 дка. Разполага с 5 пътеки за рулиране и 24 самолетни стоянки за машини с код Е, D, C, C-1, C+1. Най-големият тип самолет, който обслужва летището, е „Боинг 747“. Кацането по писта 09 (от запад) може да се осъществява в условията на намалена видимост по първа категория CAT I.
Пистата (ПИК) има дължина 2500 м и широчина 55 м. [1]
Летище Варна работи целогодишно и денонощно без прекъсване и предлага вътрешни и международни полети.
През 2022г. се извършват редовни и чартърни полети до 50 дестинации в над 20 страни, като 18 от тях са целогодишни.
Терминали[редактиране | редактиране на кода]
Терминал 1[редактиране | редактиране на кода]
Построен е през 1972 г., като през годините няколко пъти е бил разширяван. От 27 август 2013 г. Терминал 1 е затворен след 41 години работа.
Терминал 2[редактиране | редактиране на кода]
От 27 август 2013 г. на летище Варна всички пътници се обслужват на Терминал 2. Общата стойност на инвестицията на концесионера на летището за терминала и свързаната с него инфраструктура е над 75 млн. лв.
Новият терминал е разположен на площ от около 20 000 m², което е около 3 пъти по-голяма площ за обслужване на пътниците от закрития Терминал 1.
Терминал 2 разполага с 25 гишета за регистрация, обширни зони за пристигащи и заминаващи пътници, съвременни системи за обслужване на пътници и багаж, търговски зони и удобни открити пространства.
Целогодишни маршрути, които се изпълняват от/до летище Варна през 2022г.[редактиране | редактиране на кода]
Град | Летище | Авиокомпания |
---|---|---|
![]() | ||
Виена | Vienna | Austrian Airlines / Wizz air |
Белгия | ||
Шарлероа | Charleroi | Wizz air |
![]() | ||
София | Sofia | Bulgaria Air, Ryanair |
![]() | ||
Ливърпул | Liverpool | Wizz air |
Лондон | London Luton | Wizz air |
![]() | ||
Берлин | Berlin Brandenburg | Wizz air |
Дортмунд | Dortmund | Wizz air |
Кьолн | Cologne | Wizz air |
Мюнхен | Memmingen | Wizz air |
Нюрнберг | Nuremberg | Wizz air |
Франкфурт | Frankfurt Hahn | Wizz air |
Хамбург | Hamburg | Wizz air |
![]() | ||
Тел Авив | Tel Aviv | Wizz air |
![]() | ||
Ларнака | Ларнака | Wizz air |
![]() | ||
Айндховен | Eindhoven | Wizz air |
![]() | ||
Истанбул | Истанбул | Turkish Airlines |
Чехия | ||
Прага | Prague | Wizz air |
Авиокомпании, които извършват редовни и чартърни полети от/до летище Варна през 2022г.[редактиране | редактиране на кода]
Топ 10 дестинации на Летище Варна през 2022г.[редактиране | редактиране на кода]
№ | Град | Държава |
---|---|---|
1 | София | България |
2 | Лондон | Великобритания |
3 | Виена | Австрия |
4 | Берлин | Германия |
5 | Тел Авив | Израел |
6 | Прага | Чехия |
7 | Истанбул | Турция |
8 | Меминген | Германия |
9 | Хамбург | Германия |
10 | Франкфурт | Германия |
Исторически данни[редактиране | редактиране на кода]
На 24 декември 1919 г. във Варна каца първият транспортен самолет, по линията София-Варна, носещ пощенски пратки. Тогава летището се нарича „Тихина“ и се намира край квартал Аспарухово, на запад от Аспахуровия мост, и има площ от 1000 – 1500 декара. [1] Тази линия просъществува само за един месец. Едва през 1947 г. между Варна и София е открита постоянна въздушна линия. На 2 август същата година на летище „Тихина“ каца първият Юнкерс 52. По време на този полет пътниците са четирима, а до края на годината на летището кацат само шест самолета с общо 23 пътници.
Първите водосамолети пристигат във Варна през 1915 година. Мястото за кацане и излитане е районът на днешния квартал „Чайка“. Година по-късно е направена писта и са построени хангари за малки самолети. Четири години по-късно лети първият транспортен самолет между София и Варна.[2]
През 1946 г. комисия търси място за изграждане на ново летище и през декември същата година е решено то да бъде построено край Аксаково. На 9 май 1948 г. е открито новото летище на Варна, което се намира на сегашната площадка. В 10.40 ч. каца първият самолет, превозващ официалните гости от София. [1] Полетът трае два часа и половина и отново е изпълнен с Юнкерс 52.
През 1961 г. е завършена новата, вече бетонна писта, дълга 2500 метра и с дебелина 24 – 26 см. Към нея е изградена светлинна система, улесняваща нощните полети.
През 1967 г. са завършени разширението на стоянката за паркиране на самолети, изградени са 4 нови рульожни пътеки. [1]
На 25 септември 1972 г. е открита новата приемна сграда (терминал) на летището. Тя има три блока – „Административно-технически“, „Вътрешни линии“ и „Външни линии“, изграден е голям паркинг за автомобили.
Все по-големите самолети, които пристигат във Варна, както и заради повишеното движение водят до необходимостта за удебеляване на пистата през 1974 г.
На 7 юни 1978 г. летището посреща своя 10-милионен пътник.
Директор на летище Варна от 1963 до 1986 е полковник Христо Георгиев. Под негово ръководство са построени сградата и пистата на летищния комплекс, които са в експлоатация.
От края на 2006 година, по силата на договор с българското правителство, Летище Варна е отдадено на концесия за срок от 35 години на германо-българския консорциум „Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт“ АД. През 2008 г. българският съсобственик – „БМ Стар“, продава своя дял от 40% на „Химимпорт АД“[3].
На 15 октомври 2011 г. летището е затворено за планов ремонт – поставяне на нова асфалтова настилка на пистата с дебелина 30 сантиметра, разширяване на полосата с 10 метра, нова маркировка, изграждане на нова дренажна система и на нова осветителна система. Ремонтът приключва през януари 2012 г., последван от изпитателни полети с калибровъчен самолет „Фалкон 2000“ на авиоотряд 28 в продължение на 12 летателни часа. Стойността на ремонта на полосата е 40 млн. лв.
На 9 ноември 2011 г. е подписан договор за строителство на нов терминал. [4][5]
Данни за трафика[редактиране | редактиране на кода]
Година | Вътрешни Пътници |
Промяна | Международни
Пътници |
Промяна | Общо | Промяна | Самолетодвижения | Промяна |
---|---|---|---|---|---|---|---|---|
1998 | 35 208 | 238 470 | 273 678 | |||||
1999 | 57 955 | ![]() |
453 864 | ![]() |
511 819 | ![]() |
||
2000 | 67 508 | ![]() |
624 181 | ![]() |
691 689 | ![]() |
9,425 | |
2001 | 48 121 | ![]() |
884 428 | ![]() |
932 549 | ![]() |
9,549 | ![]() |
2002 | 45 457 | ![]() |
1 045 252 | ![]() |
1 090 709 | ![]() |
9,006 | ![]() |
2003 | 41 583 | ![]() |
1 144 766 | ![]() |
1 186 349 | ![]() |
10,107 | ![]() |
2004 | 47 575 | ![]() |
1 271 552 | ![]() |
1 319 127 | ![]() |
11,277 | ![]() |
2005 | 49 705 | ![]() |
1 496 175 | ![]() |
1 546 925 | ![]() |
13,616 | ![]() |
2006 | 54 243 | ![]() |
1 468 415 | ![]() |
1 522 658 | ![]() |
14,721 | ![]() |
2007 | 79 058 | ![]() |
1 399 035 | ![]() |
1 478 093 | ![]() |
14,971 | ![]() |
2008 | 119 459 | ![]() |
1 313 244 | ![]() |
1 432 703 | ![]() |
15,129 | ![]() |
2009 | 155 734 | ![]() |
1 050 801 | ![]() |
1 206 535 | ![]() |
12,699 | ![]() |
2010 | 154 974 | ![]() |
1 043 982 | ![]() |
1 198 956 | ![]() |
12,577 | ![]() |
2011 | 117 431 | ![]() |
1 046 453 | ![]() |
1 163 884 | ![]() |
11,263 | ![]() |
2012 | 126 952 | ![]() |
1 084 244 | ![]() |
1 211 196 | ![]() |
10,739 | ![]() |
2013 | 130 668 | ![]() |
1 173 011 | ![]() |
1 303 679 | ![]() |
11,516 | ![]() |
2014 | 126 991 | ![]() |
1 246 095 | ![]() |
1 387 494 | ![]() |
12,063 | ![]() |
2015 | 125 860 | ![]() |
1 272 834 | ![]() |
1 398 694 | ![]() |
11 959 | ![]() |
2016 | 134 538 | ![]() |
1 536 594 | ![]() |
1 689 595 | ![]() |
14 818 | ![]() |
2017 | 248 486 | ![]() |
1 700 670 | ![]() |
1 949 156 | ![]() |
15 950 | ![]() |
2018 | 286302 | ![]() |
1 979 272 | ![]() |
2 265 574 | ![]() |
17 776 | ![]() |
2019 | 258 845 | ![]() |
1 811 085 | ![]() |
2 069 930 | ![]() |
15 468 | ![]() |
2020 | 121 745 | ![]() |
496 664 | ![]() |
618 409 | ![]() |
6 881 | ![]() |
2021 | 174 562 | ![]() |
830 319 | ![]() |
1 004 881 | ![]() |
9 239 | ![]() |
Транспорт до Летище Варна[редактиране | редактиране на кода]
Автобус[редактиране | редактиране на кода]
За да стигнете от и до Летище Варна с обществен транспорт, използвайте автобус № 409, който минава на всеки 15 минути и спира пред Терминал 2, Пристигащи. За по-малко от 20 минути можете да стигнете до центъра на града и за около 50 минути до курортния комплекс Златни пясъци.
Такси[редактиране | редактиране на кода]
Таксиметровите услуги на Летище Варна са на разположение 24 часа в денонощието. Площадката за таксита се намира пред Терминал 2, Пристигащи на летището.
Паркинг[редактиране | редактиране на кода]
Независимо дали ще посрещате роднини или гости, или просто ще пътувате до някоя точка по света, ако имате нужда от удобно паркомясто за Вашата кола, използвайте паркинга пред Терминал 2 със съответните зони за почасов, дневен или дългосрочен престой.
Галерия[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д Летище Варна на сайта на ГД „ГВА“. // caa.gateway.bg. Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ към МТИТС. Посетен на 25 февруари 2016.
- ↑ Авиацията във Варна
- ↑ Химимпорт купува БМ Стар
- ↑ Начало на рехабилитацията на пистата и съоръженията на летище Варна
- ↑ Подписват договор за строителство на нов терминал на летище Варна
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
|
|