Летище Варна

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Международно летище Варна
Varna Airport
VAR Logo.jpg
VAR Terminal2.jpg
Летище Варна
IATA: VARICAO: LBWN
Данни
Тип летище обществено
Собственик Република България
Оператор „Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт“ АД
Обслужва Варна
Местоположение Варна, България
Часова зона EET (UTC+02:00)
 • Лятно време EEST (UTC+03:00)
Надм. височина 230 ft / 70 m
Координати 43°13′55″с.ш. 27°49′31″и.д. / 43.2319° с.ш. 27.8253° и.д. / 43.2319; 27.8253
Уебсайт www.varna-airport.com
Карта
Bulgaria location map.svg
43.2319° с. ш. 27.8253° и. д.
VAR
Летище Варна
Писти
Посока Дължина Повърхност
м фута
09/27 2517 8258 асфалтобетон
Статистика ( 2015 )
Пътници общо 1 398 694 Повишение 6.7%
Товари общо (т) 116
Международно летище Варна в Общомедия
Терминал 1
Терминал 2
Наземно обслужване
Писта за излитане и кацане на летище Варна

Международно летище Варна (IATA: VAR, ICAO: LBWN) се намира на северното черноморско крайбрежие, на 7,5 км от гр. Варна. [1]

От края на 2006 г., по силата на договор с българското правителство, Летище Варна е отдадено на концесия за срок от 35 г. на германо-българския консорциум „Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт“ АД.

Летището е разположено западно от центъра на града, на територията на 2 общини (Варна и Аксаково). Площта му е 2414 дка. Разполага с 5 пътеки за рулиране и 24 самолетни стоянки за машини с код Е, D, C, C-1, C+1. Най-големият тип самолет, който обслужва летището, е „Боинг 747“. Кацането по писта 09 (от запад) може да се осъществява в условията на намалена видимост по първа категория CAT I.

Пистата (ПИК) има дължина 2500 м и широчина 55 м. [1]

Летище Варна работи денонощно. Полетите са предимно чартърни, международни. Летището осъществява връзка до повече от 100 направления в над 35 държави. Действието му е с подчертан сезонен характер, свързан с обслужването на туристи през летния сезон. Летните чартърни програми започват в средата на март и приключват в края на октомври, като максимумът е през юли и август.

През 2012 г. на Летище Варна са обслужени 1 221 468 пътници и 10 739 самолето-движения.

Терминал 2[редактиране | редактиране на кода]

От 27.08.2013 г. на летище Варна всички пътници се обслужват на Терминал 2. Общата стойност на инвестицията на концесионера на летището за терминала и свързаната с него инфраструктура е над 75 млн. лв.

Новият терминал е разположен на площ от около 20 000 m², което е около 3 пъти по-голяма площ за обслужване на пътниците от закрития Терминал 1.

Терминал 2 разполага с 25 гишета за регистрация, обширни зони за пристигащи и заминаващи пътници, съвременни системи за обслужване на пътници и багаж, търговски зони и удобни открити пространства.

Терминал 1[редактиране | редактиране на кода]

Построен е през 1972 г., като през годините няколко пъти е бил разширяван. От 27.08.2013 г. Терминал 1 е затворен след 41 години работа.

Авиокомпании с целогодишни линии[редактиране | редактиране на кода]

Авиокомпания[редактиране | редактиране на кода]

Град – Летище
Flag of Austria.svg Austrian Airlines Виена
Flag of Bulgaria.svg Bulgaria Air Бургас, София
Flag of Russia.svg S7 AIRLINES Москва „Домодедово“
Flag of Turkey.svg Turkish Airlines Истанбул „Ататюрк“
Flag of Hungary.svg Wizz air Айндховен (започва от 23 юли), Дортмунд (започва от 21 юли), Ларнака (започва от 23 юли), Лондон „Лутън“, Милано „Бергамо“ (започва от 22 юли), Мюнхен „Меминген“ (започва от 22 юли), София (продължава от 26 март), Тел Авив (започва от 21 юли)
Ryanair Брюксел ,,Шарлероа" (започва от 30 октомври 2017)

Авиокомпании с летни редовни линии[редактиране | редактиране на кода]

Авиокомпания Град – Летище
Flag of Russia.svg Aeroflot Москва-Внуково, Санкт Петербург
Flag of Bulgaria.svg BH Air Глазгоу, Лондон „Гетуик“, Манчестър, Цюрих
Flag of Bulgaria.svg Bulgaria Air Москва „Шереметиево“, Санкт Петербург, Тел Авив
Flag of the United Kingdom.svg easyJet Лондон „Гетуик“ (от 6 юни), Берлин „Шьонефелд“ (от 28 юни)
Flag of Switzerland.svg Edelweiss Air Цюрих
Flag of Germany.svg Eurowings Дюселдорф
Flag of Finland.svg Finnair Хелзинки
Flag of Germany.svg Germania Бремен, Мюнстер, Росток, Фридрихафен
Flag of Germany.svg Germania Flug Цюрих
Flag of Germany.svg Germanwings Кьолн/Бон (започва от 18 юли)
Flag of Israel.svg Israir Тел Авив
Flag of Luxembourg.svg Luxair Люксембург
Flag of Norway.svg Norwegian Air Shuttle Копенхаген (започва от 24 юни), Осло
Flag of the Czech Republic.svg SmartWings Бърно, Острава (започва от 13 юни), Прага
Flag of Germany.svg SunExpress Deutschland Виена, Дюселдорф, Кьолн/Бон, Лайпциг, Мюнхен, Нюрнберг, Франкфурт, Хамбург, Хановер, Щутгарт
Flag of Iran.svg Taban Air Техеран
Flag of the United Kingdom.svg Thomas Cook Airlines Манчестър, Нюкасъл
Flag of Belgium.svg TUIfly Belgium Брюксел, Остенде/Брюге
Flag of Russia.svg Ural Airlines Екатеринбург

Авиокомпании с чартърни линии[редактиране | редактиране на кода]

Заглавие на таблицата
Авиокомпания Град – Летище
Flag of Bulgaria.svg Air VIA Берлин „Тегел“, Берлин „Шьонефелд“, Дрезден, Дюселдорф, Ерфурт/Ваймар, Лайпциг, Нюрнберг, Франкфурт, Хановер, Хамбург, Щутгарт
Flag of Russia.svg Azur Air Москва „Домодедово“, Санкт Петербург
Flag of Belarus.svg Belavia Минск
Flag of Bulgaria.svg BH Air Кувейт
Flag of Sweden.svg BRA Билун, Оденсе, Олбор
Flag of Ukraine.svg Bravo Airways Киев „Жулиани“
Flag of Bulgaria.svg Bulgaria Air Бейрут, Берлин „Тегел“, Виена, Ереван, Кувейт, Тел Авив, Техеран, Хамбург
Flag of Bulgaria.svg Bulgarian Air Charter Бейрут, Берлин „Тегел“, Берлин „Шьонефелд“, Братислава, Варшава Шопен, Вроцлав, Виена, Дюселдорф, Ереван, Катовице, Кошице, Кьолн/Бон, Лайпциг, Мюнстер, Мюнхен, Нюрнберг, Тел Авив, Франкфурт, Щутгарт
Flag of Germany.svg Condor Мюнхен
Flag of Poland.svg Enter Air Варшава, Вроцлав, Гднаск, Катовице, Краков, Познан
Flag of Germany.svg Germania Дюселдорф, Франкфурт
Flag of Germany.svg Germanwings Берлин „Тегел“, Щутгарт
Flag of Iran.svg Iran Aseman Airlines Техеран
Flag of Germany.svg Lufthansa Мюнхен
Flag of Iran.svg Mahan Air Техеран
Flag of Iran.svg Meraj Airlines Техеран
Flag of Russia.svg NordStar Москва Домодедово, Санкт Петербург
Flag of Russia.svg Nordwind Airlines Москва „Шереметиево“
Flag of Denmark.svg Primera Air Билун, Копенхаген
Flag of Iran.svg Qeshm Airlines Техеран
Flag of Jordan.svg Royal Flight Москва „Шереметиево“
Flag of Scandinavia.svg SAS Олбор, Билун, Копенхаген
Flag of Lithuania.svg Small Planet Airlines Вилнюс
Flag of Poland.svg Small Planet Airlines Poland Варшава, Гданск, Катовице, Познан
Flag of Latvia.svg SmartLynx Airlines Рига
Flag of Latvia.svg Smartlynx Airlines Estonia Талин
Flag of the United Kingdom.svg Thomas Cook Airlines Belgium Брюксел
Flag of the United Kingdom.svg Thomas Cook Airlines Scandinavia Будьо, Гьотебор, Копенхаген, Осло, Ставангер, Стокхолм „Арланда“, Тронхейм, Хелзинки
Flag of France.svg Transavia France Париж „Орли“
Flag of the Czech Republic.svg Travel Service Лол, Прага
Flag of Poland.svg Travel Service Poland Варшава, Катовице, Познан
Flag of the Netherlands.svg TUI Airlines Netherlands Амстердам (започва от 25 май)
Flag of Russia.svg VIM Airlines Санкт Петербург
Flag of Russia.svg Yamal Airlines Москва „Домодедово“

Исторически данни[редактиране | редактиране на кода]

На 24 декември 1919 г. във Варна каца първият транспортен самолет, по линията София-Варна, носещ пощенски пратки. Тогава летището се нарича „Тихина“ и се намира край квартал Аспарухово, на запад от Аспахуровия мост, и има площ от 1000 – 1500 декара. [1] Тази линия просъществува само за един месец. Едва през 1947 г. между Варна и София е открита постоянна въздушна линия. На 2 август същата година на летище „Тихина“ каца първият Юнкерс 52. По време на този полет пътниците са четирима, а до края на годината на летището кацат само шест самолета с общо 23 пътници.

През 1946 г. комисия търси място за изграждане на ново летище и през декември същата година е решено то да бъде построено край Аксаково. На 9 май 1948 г. е открито новото летище на Варна, което се намира на сегашната площадка. В 10.40 ч. каца първият самолет, превозващ официалните гости от София. [1] Полетът трае два часа и половина и отново е изпълнен с Юнкерс 52.

През 1961 г. е завършена новата, вече бетонна писта, дълга 2500 метра и с дебелина 24 – 26 см. Към нея е изградена светлинна система, улесняваща нощните полети.

През 1967 г. са завършени разширението на стоянката за паркиране на самолети, изградени са 4 нови рульожни пътеки. [1]

На 25 септември 1972 г. е открита новата приемна сграда (терминал) на летището. Тя има три блока – „Административно-технически“, „Вътрешни линии“ и „Външни линии“, изграден е голям паркинг за автомобили.

Все по-големите самолети, които пристигат във Варна, както и заради повишеното движение водят до необходимостта за удебеляване на пистата през 1974 г.

На 7 юни 1978 г. летището посреща своя 10-милионен пътник.

Директор на летище Варна от 1963 до 1986 е полковник Христо Георгиев. Под негово ръководство са построени сградата и пистата на летищния комплекс, които са в експлоатация и до ден днешен.

От края на 2006 година, по силата на договор с българското правителство, Летище Варна е отдадено на концесия за срок от 35 години на германо-българския консорциум „Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт“ АД. През 2008 г. българският съсобственик – „БМ Стар“, продава своя дял от 40% на „Химимпорт АД“[2].

На 15 октомври 2011 г. летището е затворено за планов ремонт – поставяне на нова асфалтова настилка на пистата с дебелина 30 сантиметра, разширяване на полосата с 10 метра, нова маркировка, изграждане на нова дренажна система и на нова осветителна система. Ремонтът приключва през януари 2012 г., последван от изпитателни полети с калибровъчен самолет „Фалкон 2000“ на авиоотряд 28 в продължение на 12 летателни часа. Стойността на ремонта на полосата е 40 млн. лв.

На 9 ноември 2011 г. е подписан договор за строителство на нов терминал. [3][4]

VAR Traffic.jpg

Данни за трафика[редактиране | редактиране на кода]

UIA Boeing 737
Трафик на Летище Варна
Година Вътрешни
Пътници
Промяна Международни

Пътници

Промяна Общо Промяна
1998 35,208 238,470 273,678
1999 57,955 Повишение 64.6% 453,864 Повишение 90.3% 511,819 Повишение 87%
2000 67,508 Повишение 16.5% 624,181 Повишение 37.5% 691,689 Повишение 35.1%
2001 48,121 Понижение 28.7% 884,428 Повишение 41.7% 932,549 Повишение 34.8%
2002 45,457 Понижение 5.5% 1,045,252 Повишение 12.1% 1,090,709 Повишение 16.9%
2003 41,583 Понижение 8.5% 1,144,766 Повишение 9.5% 1,186,349 Повишение 8.8%
2004 47,575 Повишение 14.4% 1,271,552 Повишение 11.1% 1,319,127 Повишение 11.2%
2005 49,705 Повишение 4.5% 1,496,175 Повишение 17.7% 1,546,925 Повишение 17.3%
2006 54,243 Повишение 9.1% 1,468,415 Понижение 1.8% 1,522,658 Понижение 1.6%
2007 79,058 Повишение 45.7% 1,399,035 Понижение 4.7% 1,478,093 Понижение 2.9%
2008 119,459 Повишение 51.1% 1,313,244 Понижение 6.1% 1,432,703 Понижение 3.1%
2009 155,734 Повишение 30.4% 1,050,801 Понижение 20% 1,206,535 Понижение 15.8%
2010 154,974 Понижение 0.5% 1,043,982 Понижение 0.6% 1,198,956 Понижение 0.6%
2011 117,431 Понижение 24.2% 1,046,453 Повишение 0.2% 1,163,884 Понижение 2.9%
2012 126,952 Повишение 8.1% 1,084,244 Повишение 3.6% 1,211,196 Повишение 4.1%
2013 130,668 Повишение 2.9% 1,173,011 Повишение 8.1% 1,303,679 Повишение 7.6%
2014 126,991 Понижение 2.8% 1,246,095 Повишение 6.2% 1,387,494 Повишение 5.2%
2015 125,860 Понижение 0.9% 1,272,834 Повишение 2.2% 1,398,694 Повишение 0.8%
2016 134,538 Повишение 6.9% 1,536,594 Повишение 20.7% 1,689,595 Повишение 20.8%
2017

(01.01. - 28.02.)

58,092 Повишение 9.1%

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]