Летище Варна

Летище Варна
	Varna Airport;
	IATA: VAR • ICAO: LBWN
Данни
Тип летище	обществено
Собственик	България
Оператор	Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт АД
Обслужва	Варна; община Варна
Местоположение	Варна, Аксаково
Открито	1947 г.
Хъб на	BH Air; Bulgaria Air; European Air Charter; Voyage Air; Wizz Air;
Часова зона	EET (UTC+2)
• Лятно време	EEST (UTC+3)
Надм. височина	230 ft / 70 m
Уебсайт	www.varna-airport.bg
Карта
	VAR Местоположение в България Координати: 43°13′54.99″ с. ш. 27°49′31″ и. д. / 43.231944° с. ш. 27.825278° и. д.
Писти
Статистика (2020)
Пътници общо	622 215 72%
Товари общо (т)	136
Движ. на самолети	6881
	Летище Варна в Общомедия

Международно летище Варна (IATA: VAR, ICAO: LBWN) се намира на северното черноморско крайбрежие, на 9 км от гр. Варна.^[1]

От края на 2006 г., по силата на договор с българското правителство, Летище Варна е отдадено на концесия за срок от 35 г. на германо-българския консорциум „Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт“ АД. Намира се на 431 km от най-натовареното летище в България – Летище София, на 129 km от второто най-натоварено летище в България – Летище Бургас и на 372 km от четвъртото най-натоварено летище в България – Летище Пловдив.

Летището е разположено западно от центъра на града, на територията на 2 общини (Варна и Аксаково). Площта му е 2414 дка. Разполага с 5 пътеки за рулиране и 24 самолетни стоянки за машини с код Е, D, C, C-1, C+1. Най-големият тип самолет, който обслужва летището, е „Боинг 747“. Кацането по писта 09 (от запад) може да се осъществява в условията на намалена видимост по първа категория CAT I.

Пистата (ПИК) има дължина 2500 м и широчина 55 м. ^[1]

Летище Варна работи денонощно. Полетите са предимно чартърни, международни. Летището осъществява връзка до повече от 100 направления в над 35 държави. Действието му е с подчертан сезонен характер, свързан с обслужването на туристи през летния сезон. Летните чартърни програми започват в средата на март и приключват в края на октомври, като максимумът е през юли и август.

През 2018 г. на Летище Варна са обслужени 2 281 134 пътници и 17 776 самолето-движения.

Терминали[редактиране | редактиране на кода]

Терминал 1[редактиране | редактиране на кода]

Построен е през 1972 г., като през годините няколко пъти е бил разширяван. От 27 август 2013 г. Терминал 1 е затворен след 41 години работа.

Терминал 2[редактиране | редактиране на кода]

От 27 август 2013 г. на летище Варна всички пътници се обслужват на Терминал 2. Общата стойност на инвестицията на концесионера на летището за терминала и свързаната с него инфраструктура е над 75 млн. лв.

Новият терминал е разположен на площ от около 20 000 m², което е около 3 пъти по-голяма площ за обслужване на пътниците от закрития Терминал 1.

Терминал 2 разполага с 25 гишета за регистрация, обширни зони за пристигащи и заминаващи пътници, съвременни системи за обслужване на пътници и багаж, търговски зони и удобни открити пространства.

Авиокомпании с целогодишни линии[редактиране | редактиране на кода]

Град	Летище	Авиолинии
Австрия
Виена	Швехат – Виена	Austrian Airlines / Wizz air
България
София	София	Bulgaria Air, Ryanair
Великобритания
Ливърпул	Ливърпул	Wizz air
Лондон	Лутън – Лондон	Wizz air
Германия
Берлин	Шьонефелд	Wizz air
Дортмунд	Дортмунд	Wizz air
Кьолн	Кьолн/Бон	Wizz air
Мюнхен	Меминген	Wizz air
Хамбург	Хамбург	Wizz air
Израел
Тел Авив	Бен Гурион – Тел Авив	Israir Airlines and Tourism
Италия
Милано	Бергамо – Милано	Wizz air
Кипър
Ларнака	Ларнака	Wizz air
Нидерландия
Айндховен	Айндховен	Wizz air
Русия
Москва	Домодедово – Москва	S7 AIRLINES
Турция
Истанбул	Истанбул	Turkish Airlines
Франция
Париж	Бове – Париж	Wizz air

Авиокомпании с летни редовни линии[редактиране | редактиране на кода]

Авиокомпания	Град – Летище
Aeroflot	Москва-Внуково, Санкт Петербург
BH Air	Глазгоу, Лондон „Гетуик“, Манчестър, Цюрих
Bulgaria Air	Бургас, Москва „Шереметиево“, Санкт Петербург, Тел Авив
EasyJet	Лондон „Гетуик“, Берлин „Шьонефелд“
Edelweiss Air	Цюрих
Eurowings	Дюселдорф
Finnair	Хелзинки
Germania	Бремен, Мюнстер, Росток, Фридрихафен
Germania Flug	Цюрих
Germanwings	Кьолн/Бон (започва от 18 юли)
Israir	Тел Авив
Luxair	Люксембург
Norwegian Air Shuttle	Копенхаген, Осло
SmartWings	Бърно, Острава, Прага
SunExpress Deutschland	Виена, Дюселдорф, Кьолн/Бон, Лайпциг, Мюнхен, Нюрнберг, Франкфурт, Хамбург, Хановер, Щутгарт
Taban Air	Техеран
Thomas Cook Airlines	Манчестър, Нюкасъл
TUIfly Belgium	Брюксел, Остенде/Брюге
Ural Airlines	Екатеринбург

Авиокомпании с чартърни линии[редактиране | редактиране на кода]


Авиокомпания	Град – Летище
Air VIA	Берлин „Тегел“, Берлин „Шьонефелд“, Дрезден, Дюселдорф, Ерфурт/Ваймар, Лайпциг, Нюрнберг, Франкфурт, Хановер, Хамбург, Щутгарт
Azur Air	Москва „Домодедово“, Санкт Петербург
Belavia	Минск
BH Air	Кувейт
BRA	Билун, Оденсе, Олбор
Bravo Airways	Киев „Жулиани“
Bulgaria Air	Бейрут, Берлин „Тегел“, Виена, Ереван, Кувейт, Тел Авив, Техеран, Хамбург
Bulgarian Air Charter	Бейрут, Берлин „Тегел“, Берлин „Шьонефелд“, Братислава, Варшава Шопен, Вроцлав, Виена, Дюселдорф, Ереван, Катовице, Кошице, Кьолн/Бон, Лайпциг, Мюнстер, Мюнхен, Нюрнберг, Тел Авив, Франкфурт, Щутгарт
Condor	Мюнхен
Enter Air	Варшава, Вроцлав, Гднаск, Катовице, Краков, Познан
Germania	Дюселдорф, Франкфурт
Germanwings	Берлин „Тегел“, Щутгарт
Iran Aseman Airlines	Техеран
Lufthansa	Мюнхен
Mahan Air	Техеран
Meraj Airlines	Техеран
NordStar	Москва Домодедово, Санкт Петербург
Nordwind Airlines	Москва „Шереметиево“
Primera Air	Билун, Копенхаген
Qeshm Airlines	Техеран
SAS	Олбор, Билун, Копенхаген
SkyUp	Киев
Small Planet Airlines	Вилнюс
Small Planet Airlines Poland	Варшава, Гданск, Катовице, Познан
SmartLynx Airlines	Рига
Smartlynx Airlines Estonia	Талин
Thomas Cook Airlines Scandinavia	Будьо, Гьотеборг, Копенхаген, Осло, Ставангер, Стокхолм „Арланда“, Тронхайм, Хелзинки
Transavia France	Париж „Орли“
Travel Service	Лол, Прага
Travel Service Poland	Варшава, Катовице, Познан
TUI Airlines Netherlands	Амстердам (започва от 25 май)
Yamal Airlines	Москва „Домодедово“

Исторически данни[редактиране | редактиране на кода]

На 24 декември 1919 г. във Варна каца първият транспортен самолет, по линията София-Варна, носещ пощенски пратки. Тогава летището се нарича „Тихина“ и се намира край квартал Аспарухово, на запад от Аспахуровия мост, и има площ от 1000 – 1500 декара. ^[1] Тази линия просъществува само за един месец. Едва през 1947 г. между Варна и София е открита постоянна въздушна линия. На 2 август същата година на летище „Тихина“ каца първият Юнкерс 52. По време на този полет пътниците са четирима, а до края на годината на летището кацат само шест самолета с общо 23 пътници.

Първите водосамолети пристигат във Варна през 1915 година. Мястото за кацане и излитане е районът на днешния квартал „Чайка“. Година по-късно е направена писта и са построени хангари за малки самолети. Четири години по-късно лети първият транспортен самолет между София и Варна.^[2]

През 1946 г. комисия търси място за изграждане на ново летище и през декември същата година е решено то да бъде построено край Аксаково. На 9 май 1948 г. е открито новото летище на Варна, което се намира на сегашната площадка. В 10.40 ч. каца първият самолет, превозващ официалните гости от София. ^[1] Полетът трае два часа и половина и отново е изпълнен с Юнкерс 52.

През 1961 г. е завършена новата, вече бетонна писта, дълга 2500 метра и с дебелина 24 – 26 см. Към нея е изградена светлинна система, улесняваща нощните полети.

През 1967 г. са завършени разширението на стоянката за паркиране на самолети, изградени са 4 нови рульожни пътеки. ^[1]

На 25 септември 1972 г. е открита новата приемна сграда (терминал) на летището. Тя има три блока – „Административно-технически“, „Вътрешни линии“ и „Външни линии“, изграден е голям паркинг за автомобили.

Все по-големите самолети, които пристигат във Варна, както и заради повишеното движение водят до необходимостта за удебеляване на пистата през 1974 г.

На 7 юни 1978 г. летището посреща своя 10-милионен пътник.

Директор на летище Варна от 1963 до 1986 е полковник Христо Георгиев. Под негово ръководство са построени сградата и пистата на летищния комплекс, които са в експлоатация.

От края на 2006 година, по силата на договор с българското правителство, Летище Варна е отдадено на концесия за срок от 35 години на германо-българския консорциум „Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт“ АД. През 2008 г. българският съсобственик – „БМ Стар“, продава своя дял от 40% на „Химимпорт АД“^[3].

На 15 октомври 2011 г. летището е затворено за планов ремонт – поставяне на нова асфалтова настилка на пистата с дебелина 30 сантиметра, разширяване на полосата с 10 метра, нова маркировка, изграждане на нова дренажна система и на нова осветителна система. Ремонтът приключва през януари 2012 г., последван от изпитателни полети с калибровъчен самолет „Фалкон 2000“ на авиоотряд 28 в продължение на 12 летателни часа. Стойността на ремонта на полосата е 40 млн. лв.

На 9 ноември 2011 г. е подписан договор за строителство на нов терминал. ^[4]^[5]

Данни за трафика[редактиране | редактиране на кода]

UIA Boeing 737

**Трафик на Летище Варна**
Година	Вътрешни Пътници	Промяна	Международни Пътници	Промяна	Общо	Промяна
1998	35 208		238 470		273 678
1999	57 955	64,6%	453 864	90,3%	511 819	87%
2000	67 508	16,5%	624 181	37,5%	691 689	35,1%
2001	48 121	28,7%	884 428	41,7%	932 549	34,8%
2002	45 457	5,5%	1 045 252	12,1%	1 090 709	16,9%
2003	41 583	8,5%	1 144 766	9,5%	1 186 349	8,8%
2004	47 575	14,4%	1 271 552	11,1%	1 319 127	11,2%
2005	49 705	4,5%	1 496 175	17,7%	1 546 925	17,3%
2006	54 243	9,1%	1 468 415	1,8%	1 522 658	1,6%
2007	79 058	45,7%	1 399 035	4,7%	1 478 093	2,9%
2008	119 459	51,1%	1 313 244	6,1%	1 432 703	3,1%
2009	155 734	30,4%	1 050 801	20%	1 206 535	15,8%
2010	154 974	0,5%	1 043 982	0,6%	1 198 956	0,6%
2011	117 431	24,2%	1 046 453	0,2%	1 163 884	2,9%
2012	126 952	8,1%	1 084 244	3,6%	1 211 196	4,1%
2013	130 668	2,9%	1 173 011	8,1%	1 303 679	7,6%
2014	126 991	2,8%	1 246 095	6,2%	1 387 494	5,2%
2015	125 860	0,9%	1 272 834	2,2%	1 398 694	0,8%
2016	134 538	6,9%	1 536 594	20,7%	1 689 595	20,8%
2017					1 970 700	16,5%
2018					2 281 134	15,8%