Автогара Варна
| Автогара Варна | |
 Изглед към автогарата през 2012 г. | |
 Местоположение във Варна | |
| Вид | автогара |
|---|---|
| Местоположение | Варна, България |
| Архитект | Матей Матеев, Благовеста Матеева, инж. Т. Софкарев |
| Изграждане | 1971 г. |
| Адрес | бул. „Владислав Варненчик“ № 158, район Младост |
| Сайт | autogaravn.com |
Централна автогара Варна е централната автогара във Варна, България. Намира се на бул. „Владислав Варненчик“ № 158 в район Младост.
Сравнително отдалечена от централната железопътна гара на Варна, тя е една от най-натоварените отправни точки в града. Гарата обслужва както множество регионални и национални, така и редица международни дестинации. Сградата е на 2 етажа; разполага с ресторанти, кафенета, магазини и туристически бюра.
Обслужвани направления: Варна – София („Биомет“, „Етап“, „Груп“, „Юнион Ивкони“), Варна – Пловдив („Арда Тур"), Варна – Сливен („Дорис“), Варна – Ямбол („Раси“), Варна – Русе („Варна Бус 2000“), Варна – Хасково-Кърджали („Арда Тур“, „Кристал“), Варна – Добрич („Варна Бус 2000“, „Добрич Автотранспорт“), Варна – Свищов („Феникс 2“), Варна – Разград („Карина“, „Автобустранс“), Варна – Разград – Кубрат („Автобустранс“), Варна – Силистра („Т.А.Т“, „Хари 3“, „Ема Аутотранс“), Варна – Шумен („Автотрейд“, „Шумен Пътнически Автотранспорт“), Варна – Свиленград („Бойдеви“),
История[редактиране | редактиране на кода]
Автогарата във Варна е открита на 14 април 1971 г. Проектирана е от архитектите Матей Матеев, Благовеста Матеева и инж. Т. Софкарев.[1] През 2017 г. става единствена автогара за Варна, поради закриването на автогара „Юг“ (известна като Частната автогара във Варна), заради изграждането на новия булевард „Левски“.[2]
Обществен транспорт[редактиране | редактиране на кода]
От и до автогара Варна преминават автобусните линии от обществения транспорт – 22, 41, 43, 148 и 409. Линия 409 свързва гарата с летище Варна, центъра, както и морските курорти „Св. св. Константин и Елена“ и „Златни пясъци“.[3]
Сектори[редактиране | редактиране на кода]
- с. Граничар (област Добрич), Балчик, Каварна, Шабла, Констанца (Румъния)
- с. Доброплодно (област Варна), с. Изворник (област Варна), Исперих, Кубрат, с. Пет могили (област Шумен), Разград, Суворово, Завет
- с. Аврен (област Варна), с. Садово (област Варна), Бяла, с. Китка (област Варна), Кърджали, Казанлък, Пловдив, Свиленград, Хасково, с. Стамболово (област Хасково), к-с Слънчев бряг (област Бургас)
- Айтос, с. Белоградец (област Варна), Габрово, с. Друмево (област Шумен), с. Медовец (област Варна), Несебър – с. Равда (област Бургас), Омуртаг, Провадия, Сливен, Търговище, Шумен
- Велико Търново, Дулово, София, Одеса (Украйна), Истанбул (Турция), Букурещ (Румъния)
- с. Булаир (област Варна), с. Венелин (област Варна), с. Голица (област Варна), Долни чифлик, к-с Камчия (област Варна), с. Цонево (област Варна), с. Шкорпиловци (област Варна)
- Добрич
- с. Кранево (област Добрич), к-с Албена (област Добрич), Русе, Свищов, Ямбол, Кишинев (Молдова), Прага (Чехия), Киев (Украйна), Минск (Беларус)
- Силистра, Тутракан, Одеса (Украйна), Атина (Гърция), Истанбул (Турция)
- Бургас, Поморие, Несебър, к-с Слънчев бряг (област Бургас), Обзор, Бяла
- Пристигащи
- Пристигащи
- Пристигащи
- Пристигащи
- Пристигащи
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Продават сградата на варненската автогара // razdumka.net, 9 март 2018. Посетен на 8 август 2023. (на български)
- ↑ Варна остава само с една автогара // bnr.bg, 24 ноември 2017. Посетен на 8 август 2023. (на български)
- ↑ Централна автогара // visit.varna.bg. Посетен на 17 юни 2022. (на български)
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- ((bg)) ((en)) ((de)) Официален сайт
- Автогара Варна „Младост“
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||
