Равда

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Равда
Общи данни
Население3128 души[1] (15 декември 2023 г.)
93,7 души/km²
Землище11,4 km²
Надм. височина5 m
Пощ. код8238
Тел. код0554
МПС кодА
ЕКАТТЕ61056
Администрация
ДържаваБългария
ОбластБургас
Община
   кмет
Несебър
Николай Димитров
(независим политик; 2007)
Кметство
   кмет
Равда
Андон Бакалов
(МОРЕ)
Равда в Общомедия

Равда е курортно село в Югоизточна България. То се намира в община Несебър, област Бургас.

География[редактиране | редактиране на кода]

Равда се намира на 3 km от Ахелой, на 4 km от общинския център Несебър, на 7 km от Слънчев бряг, на 25 km от летище Бургас и на 30 km от областния център Бургас.

История[редактиране | редактиране на кода]

Към 1924 година в Равда се заселват бежанци от Егейска Македония, те са основно от Куфалово и Бозец, а няколко семейства са от Киркалово, Зорбатово, Баровица, Рамел, Пласничево, Кадиново и Вехти Пазар.[2] Вече на 29 юли 1924 година по инициатива на Димитър Палчев се основава македонското културно-просветно и благотворително братство в Равда, което е част от Съюза на македонските емигрантски организации в България.[3] На 16 декември 1925 година, в предвечерието на областна сбирка на Съюза на македонските младежки организации в Поморие, в Равда се основава македонска младежка организация „Павле Кониковски“.[4]

След демократичните промени Равда се превръща в популярна туристическа дестинация. Селото има развита инфраструктура, с много новопостроени хотели и добра плажна ивица.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[5]

Численост
Общо 2088
Българи 1931
Турци -
Цигани -
Други 10
Не се самоопределят -
Неотговорили 133

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

Постоянен автобусен транспорт осигурява връзка на Равда с Бургас, Несебър и Слънчев бряг. Маршрутни таксита, минибусове и таксита се движат по един и същ маршрут. Частен воден транспорт до Бургас и Несебър може да се договори с лодкарите.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Равда, заедно с местността, която го разделя от град Несебър, е летен морски курорт, известен в миналото с многобройните си детски, ученически и студентски почивни лагери. Редовни автобусни линии има до Бургас (на 30 мин), Слънчев бряг(20 мин) и Несебър (на 10 мин). Днес курорта разполага с хотели, частни квартири, ресторанти и дискотеки.

Спорт[редактиране | редактиране на кода]

ФК „Равда 1954“ се състезава във „В“ футболна група, отборът притежава стадион със 100 седалки и с размери на игралното поле 90/45.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Свързани с Равда
  • Георги (Гошо) Атанасов, български революционер, деец на ВМРО, през септември на 1934 година укривал Иван Михайлов в дома си в Равда при неговото бягство в Турция [6]
  • Вангел Костадинов Голев, български революционер, деец на ВМРО, след 1944 година работил в ТКЗС в Равда [7]


Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg
  2. Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.487
  3. Ново братство въ с. Равда (месемврийско) на 29 юлии т. г. // Независима Македония. Година II, Брой 70. 9 августъ 1924 г. с. 3.
  4. Съюзенъ животъ. Нови организации. Въ с. Равда – Анхиалско // Устремъ. Год. III, Брой 30. 1 априлъ 1926 г. с. 3.
  5. Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.
  6. Радовски, Александър. Комити от Македония. Сборник част 2. Велико Търново, Фабер, 2023. ISBN 978-619-00-1604-5. с. 11.
  7. Радовски, Александър. Комити от Македония. Сборник част 2. Велико Търново, Фабер, 2023. ISBN 978-619-00-1604-5. с. 14-15.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]