Равда

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Равда
Ravda beach.jpg
Общи данни
Население2975 души[1] (15 септември 2022 г.)
89,1 души/km²
Землище11,4 km²
Надм. височина5 m
Пощ. код8238
Тел. код0554
МПС кодА
ЕКАТТЕ61056
Администрация
ДържаваБългария
ОбластБургас
Община
   кмет
Несебър
Николай Димитров
(независим)
Кметство
   кмет
Равда
Андон Бакалов
(МОРЕ)
Равда в Общомедия

Равда е курортно село в Югоизточна България. То се намира в община Несебър, област Бургас.

География[редактиране | редактиране на кода]

Равда се намира на 3 km от Ахелой, на 4 km от общинския център Несебър, на 7 km от Слънчев бряг, на 25 km от летище Бургас и на 30 km от областния център Бургас.

История[редактиране | редактиране на кода]

След 1924 година в Равда се заселват бежанци от Егейска Македония, те са основно от Куфалово и Бозец, а няколко семейства са от Киркалово, Зорбатово, Баровица, Рамел, Пласничево, Кадиново и Вехти Пазар[2].

След демократичните промени Равда се превръща в популярна туристическа дестинация. Селото има развита инфраструктура, с много новопостроени хотели и добра плажна ивица.

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

Постоянен автобусен транспорт осигурява връзка на Равда с Бургас, Несебър и Слънчев бряг. Маршрутни таксита, минибусове и таксита се движат по един и същ маршрут. Частен воден транспорт до Бургас и Несебър може да се договори с лодкарите.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Равда, заедно с местността, която го разделя от град Несебър, е летен морски курорт, известен в миналото с многобройните си детски, ученически и студентски почивни лагери. Редовни автобусни линии има до Бургас (на 30 мин), Слънчев бряг(20 мин) и Несебър (на 10 мин). Днес курорта разполага с хотели, частни квартири, ресторанти и дискотеки.

Спорт[редактиране | редактиране на кода]

ФК „Равда 1954“ се състезава във „В“ футболна група, отборът притежава стадион със 100 седалки и с размери на игралното поле 90/45.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg.
  2. Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.487

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]