Куфалово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Куфалово
Κουφάλια
— град —
Изглед към селото
Изглед към селото
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Централна Македония
Дем Илиджиево
Географска област Вардария
Надм. височина 11 m
Население (2001) 8 102 души
Демоним куфалѐнци[1], куфаловци
Покровител Атанасий Велики[2]
Пощенски код 571 00
Телефонен код 23950-5
Официален сайт http://e-koufalia.gr/
Куфалово в Общомедия

Куфа̀лово[3] (на гръцки: Κουφάλια, Куфалия, на турски: Kurfali, Курфали) е град в Гърция, център на дем Илиджиево (Халкидона) в област Централна Македония с 8 102 жители (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Куфалово е разположено в Солунското поле на 25 километра северозападно от Солун, на десния бряг на река Леска. Градчето традиционно се състои от три махали – Горно, Средно и Долно Куфалово (на гръцки Ано, Като и Месия Куфалия). На 2 km северозападно от селото е Куфаловският манастир „Свети Григорий Палама“.[4]

История[редактиране | редактиране на кода]

Смята се, че край Куфалово е бил разположен античният град Ихне, чиито останки са днес в местността Тавас.[5]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В края на XIX век Куфалово е голямо българско село в Солунска каза на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Куфали (Kouphali), Воденска епархия, живеят 1746 гърци.[6] В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Горно и Средно Куфалово живеят 135 българи християни, а в Долно – 480 българи християни, 25 турци и 6 цигани.[7]

Старата българска църква „Свети Атанас“ в Куфалово

През ХІХ и началото на ХХ век селото е чифлик, притежание на различни бейове. Един от чифликчиите е Реджеб бей, чийто конак се намира между Горно и Долно Куфалово. Беят е известен със золумите си над местните жители, включително с претенциите си да прекарва първата брачна нощ с младоженките.[8]

След Илинденското въстание в началото на 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[9] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Долно Куфалово има 336, в Средно – 656, а в Горно Куфалово 1 440 жители българи екзархисти. В Долната и Средната махала работят български училища[10], а в Горната махала третокласно гръцко училище[11]. В Горно Куфалово преподава учителката Александра Костадинова от Солун, но училището е затворено на 2 ноември 1905, а учителката е заменена от Георги Анастасов от Ново село, който след време е преместен в Средно Куфалово.[12] В 1908-1909 година в Куфалово е учител Л. Атанасов.[13] Куфаловци масово се заселват в Солунския квартал Пирги и според Царевна Миладинова заедно с дебраните са най-будната част на българската колония в града.

Българска булчинска носия от Куфалово, края на XIX век
Горно- и долнокуфаловци са едри, снажни, жизнерадостни люде. Селата им са разстлани на слабо хълмиста равнина по житните простори отвъд Вардара. Намират се някъде между долното течение на реката, Енидже Вардар и Гуменджа. Обширните ливади, които заграждат двете сродни и почти едно до друго кацнали села, дават най-хубавото вардарско жито. Земята им е росна и добре напоявана. Ваклите им стада, едрият добитък на групи се мяркат в безкрайната шир на равното поле. Който познава руската или полската степ, по-лесно може да си представи цялата дълга далечна история на заселване на тези трудолюбиви български селяни – тук, преминали през вековете и останали читави, за да ни се представят в същия им стар вид, със същата душа, със същите нрави и обичаи, в същото старинно облекло, както някога, когато са прииждали от далечния север, за да хвърлят котва тука, на благодатния беломорски юг... Будни българи бяха куфаловци...[14]

Будното българско село пострадва от Гръцката въоръжена пропаганда. На 12 март 1907 година в отсъствието на постоянно разквартируваната в селото турска войскова част гръцката андартска чета на капитан Никифорос (Йоанис Деместихас) напада Горно Куфалово, като среща съпротивата единствено на няколко милиционери от селото. Гърците убиват няколко селяни, опожаряват две къщи и отвличат няколко души, между които и деца.[15] Божин Масларов е отвлечен и обучен в Атина, след което се завръща в Куфалово като гръцки учител. Поради честите андартски набези в Долната махала се сформира селска чета с войвода Пено Пейков и четници Глигор Узунов, Георги Кяев, Иван Кривопетров, Мицо Тулев, Иван Чимидов, куриер е Кольо Циклев.[16]

Според доклад на Димитриос Сарос от 1906 година Куфалово Горно, Долно и Средно (Κουφάλοβο Ἄνω, Κάτω, Μεσαῖο) е славяногласно село във Воденската митрополия с 2432 жители с българско национално съзнание. В селото работят 2 български училища със 120 ученици и 2 учители.[17]

След Младотурската революция в 1909 година жителите на Горно Куфалово изпращат следната телеграма до Отоманския парламент:

В името на правдата ви молим да ни се отвори черквата, която до ден днешен е затворена от страна на правителството и сме лишени от молитвен дом, при все е сме екзархисти от 1903 година. От страна на българското население на брой 180 къщи. Мухтарски печат: Георги Констандин[18]

През септември 1910 година селото пострадва по време на обезоръжителната акция на младотурците – няколко къщи са изгорени, четирима души са убити, а много са изтезавани.[19]

При избухването на Балканската война в 1912 година 12 души от Куфалово са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[20]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Българите в Куфалово са подложени на натиск от новите гръцки власти.

Какъв срам! – казвали гръцките жандармеристи в Горно Куфалово (12/25 март 1913). – Ние ви освободихме. Гласът на Александър Велики ви призовава от гроба. Не го ли чувате? А продължавате своя сън и се наричате българи![21]
Старата църква „Свети Георги“.

На учителите Ангел от Градобор, Трайко Даменлиев, Иван Кривопетров, Атанас Манчев – Коджаман е забранено да преподават на български, а на тяхно място е изпратена учителка на име Клеопатра от Гърция. Селяните са насилствено мобилизирани в гръцката армия в периода 1912-1918, но общо 30 души дезертират в българската армия. Гръцката власт започва да тероризира семействата на дезертьорите, да арестува и измъчва роднините им, да гори или иззема имотите им. В защита на селяните се явява народният представител в гръцкия парламент Сотирак Коджаманов, избран от Енидже Вардар.[22] Гръцки офицери прекъсват литургия в църквата в Горно Куфалово и бият свещеника, защото не чете на гръцки[23].

В рапорт от Солун през април 1914 година българският дипломат Сократ Тодоров пише:

Катадневно пристигат в Солун цели кервани бежанци от Кара Суле, Дъбово, Боймица, Куфалово и Мачуково.[24]

През 20-те години по силата на спогодбата на обмен на население между България и Гърция много куфаловци се изселват в България (компактно по Черноморието – в село Равда[25], Даутлии, Анхиало и други [26]), а в Куфалово се заселват гърци кариоти, бежанци от българския град Кавакли (днес Тополовград). В 1928 година Куфалово е представено като чисто бежанско село с 956 бежански семейства и 3342 жители бежанци.[27]

Около 80% от жителите на Куфалово са потомци на каваклийци, а останалите са местни, както и гърци бежанци от Източна Тракия и от Мала Азия.[28]

В Куфалово са отворени три църкви, най-стара от които е „Света Троица“ в Долно Куфалово. „Свети Атанас“ е построена в Горно Куфалово, а „Свети Георги“ в Средно Куфалово. Към 1905 година патриаршистка е единствено „Свети Атанас“, чийто поп Ристо Ванчуров след среща с Дамян Груев се отказва от гъркоманството и църквата остава затворена за дълго време. „Света Троица“ е срината от гръцките власти, а прилежащите и гробища са изринати след 1924 година. На нейно място е издигната нова църква със същото име.[29]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Камбанарията към църквата „Свети Георги“.
Жени в народни носии, 20-те години на 20 век, вероятно кариоти.
Родени в Куфалово
  • Flag of Bulgaria.svg Атанас Никлев (? – 1913), български революционер, войвода на ВМОРО, македоно-одрински опълченец
  • Flag of Greece.svg Атанасиос Вардалис (р. 1960), гръцки политик
  • Flag of Bulgaria.svg Атанас Петров (1874 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 13 кукушка дружина[30]
  • Flag of Bulgaria.svg Атанас Христов (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 3 солунска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[31]
  • Flag of Greece.svg Божин Масларов (Христос Масларис), отвлечен като дете от андартите и завърнал се в Куфалово след войните като гръцки учител. Всичките му роднини се изселват в България. В Куфалово днес има улица на негово име[32].
  • Flag of Bulgaria.svg Вангел Тръпков (1922 – ?), български партизанин, политик, кандидат-член на ЦК на БКП.
  • Flag of Bulgaria.svg Васил Бишков (Вашиль), български революционер, четник на ВМОРО[33]
  • Flag of Bulgaria.svg Васил Стоянов (1874 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 отделна партизанска рота, Сборна партизанска рота на МОО[34]
  • Flag of Bulgaria.svg Глигор Хр. Узунов (? – 1961), образование завършил в Солун, куриер на ВМОРО в родното си село, по-късно бежанец в Несебър, където е член на македонското братство и председател на местната банка[35].
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Андонов Узунов, солунски селски войвода на ВМОРО[36]
  • Flag of Bulgaria.svg Илия Индров, активист на Солунският български клуб, убит от гърците[37]
  • Flag of Bulgaria.svg Костадин Ванчуров (Дино Четникут), български революционер, четник на ВМОРО[38].
  • Flag of Greece.svg Костас Новакис (р.1957), гръцки фолклорист от български произход
  • Flag of Bulgaria.svg Кръсте Атанасов Карамудзев (1893 – ?), македоно-одрински опълченец от Долно Куфалово, Солунски доброволчески отряд, 4 рота на 13 кукушка дружина[39]
  • Flag of Bulgaria.svg Кръсто Попов (1891 – ?), македоно-одрински опълченец, учител, 4 рота на 13 кукушка дружина[40]
  • Flag of Bulgaria.svg Лазар Стоянов (1888 – ?), македоно-одрински опълченец от Средно Куфалово, 4 рота на 3 солунска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[41]
  • Flag of Bulgaria.svg Пейо Пейков, четник на Апостол Петков през 1907 година[42]
  • Flag of Bulgaria.svg Пеньо Николов, македоно-одрински опълченец, четата на Ичко Димитров, Сборна партизанска рота на МОО[43]
  • Flag of Bulgaria.svg Петър Димитров (1889 – ?), македоно-одрински опълченец, 4 рота на 3 солунска дружина[44]
  • Flag of Bulgaria.svg Петър Дърлянов (Пано, Пено Дурлянов, 1882 – ?), четник на ВМОРО[45], македоно-одрински опълченец, четата на Иван Пальошев, 13 кукушка дружина, Сборна партизанска рота на МОО[46]
  • Flag of Bulgaria.svg Петър Николов Петров (1882 – ?), македоно-одрински опълченец от Горно Куфалово, 3 рота на 13 кукушка дружина[47]
  • Flag of Bulgaria.svg Flag of Greece.svg Сотирак Коджаманов (Сотириос Кодзаманис), лекар, народен представител в гръцкия парламент и финансов министър на Гърция
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Атанасов Тонозлиев (1921 – 1944), български партизанин[48]
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Григоров (1882 – ?), македоно-одрински опълченец, Инженерно-техническа част на МОО[49]
  • Flag of Bulgaria.svg Христо (Ристо) Лалев, български революционер, куриер на ВМОРО[50].
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Узунов, български революционер четник на Иванчо Карасулията и Апостол Петков[51], осъден през 1901 година на 15 години затвор, откъдето прави опит да избяга, баща на Глигор Хр. Узунов[52].
  • Flag of Bulgaria.svg Селяните Гоно Мандулев, Танас Наков, Ристо Траев, Ат. Митрев, Г. Митрев, кираджии предадени от гъркоманите Петър Чолев и Иван Никлев и убити от гръцки андарти на 10 декември 1907 година край Солун[53].

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Младенов, М. Сл. Бележки по говора на село Куфалово, Солунско. (По данни от преселници в с. Равда, Поморийско). – Български език, 1977, 6, 471 – 185.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Бабев, Иван, Македонска голгота - Спомени и изповеди от Ениджевардарско, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009, стр. 145, 288, 423, Петров, Благой. Наранена земя, Алкор, Бургас, 1995, с. 92, 94, 97.
  2. Εκτός από την Καστοριά, άλλες τέσσερεις πόλεις έχουν πολιούχο τον Άγιο Μηνά. // Fouit.gr. Посетен на 2018-01-02.
  3. Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.687
  4. Ιερά Μονή Αγίου Γρηγορίου του Παλαμά. // Μοναστήρια της Ελλάδος. Посетен на 2017-06-28.
  5. Официален сайт на Дем Куфалово.
  6. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 50.
  7. Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.141.
  8. Бабев, Иван, Македонска голгота - Спомени и изповеди от Ениджевардарско, София 2009, с. 416-417.
  9. Силянов, Христо. „Освободителните борби на Македония“, том II, София, 1993, стр.126.
  10. Brancoff, D.M. „La Macédoine et sa Population Chrétienne“. Paris, 1905, pp. 218-219.
  11. Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.149
  12. Галчев, Илия. „Българската просвета в Солунския вилает“, УИ, София, 2005, стр. 333.
  13. Дебърски глас, година 1, брой 19, 9 август 1909, стр. 4.
  14. Миладинова, Царевна. „Епоха, земя и хора“.
  15. Силянов, Христо. „Освободителните борби на Македония“, том II, София, 1993, стр.183.
  16. Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.157-158
  17. Παπαδόπουλος, Στ. Ι. Η κατάσταση της παιδείας το 1906 στην ύπαιθρο του Κάζα Θεσσαλονίκης: (Μια ανέκδοτη έκθεση του Δημητρίου Μ. Σάρρου). // Μακεδονικά XV (8). Θεσσαλονίκη, Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών, 1975. с. 136 - 137.
  18. Македония. Сборник от документи и материали, Издателство на БАН, София, 1978, стр.527.
  19. Ден, брой 2325, 23 септември 1910, стр. 3.
  20. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 857.
  21. Карнегиева фондация за международен мир. Доклад на международната комисия за разследване причините и провеждането на Балканските войни в: „Другите Балкански войни“ – Фондация „Карнеги“, Фондация „Свободна и демократична България“, София, 1995, стр. 53.
  22. Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009, стр. 164, 170-172.
  23. Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 – 1916, Торонто, 2006, стр. 175.
  24. Даскалов, Георги. „Българите в Егейска Македония – мит или реалност“. София, 1996, стр.145.
  25. Попова, Т. В. Об одном малоизвестном типе глагольного словоизменения в болгарских диалектах. [Преселници от с. Куфалово, Солунско, в с. Равда, Поморийско]. – В: Общеславянский лингвистический атлас. Материалы и исследования, 1976, М., 1978, 153 – 185.
  26. Райчевски, Стоян. Източна Тракия. История, етноси, преселения XV-ХХ век, София 2002, с. 259, 271.
  27. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  28. Официален сайт на Дем Куфалово.
  29. Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009, стр. 132, 149.
  30. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 555.
  31. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 761.
  32. Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.290, 303
  33. Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.296
  34. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 665.
  35. Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.154, 193
  36. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934), София, 2001, стр. 173.
  37. Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.185, 194
  38. Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.296
  39. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 66 и 339.
  40. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 581.
  41. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 674.
  42. Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.160
  43. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 510.
  44. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 226.
  45. Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.296
  46. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 252.
  47. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 564.
  48. [1] Списък на убити партизани
  49. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 186.
  50. Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.300
  51. „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 56, ISBN 9549514560
  52. Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.155, 193
  53. Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.300,303
     Портал „Македония“         Портал „Македония