Градобор

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Градобор
Πεντάλοφος
СтранаFlag of Greece.svg Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемДаутбал
Географска областВардария
Надм. височина141 m
Население1944 души (2001)
Пощенски код545
Телефонен код2310-784
Градобор в Общомедия

Градобор или Гърдобо̀р[1] или Гърдибол (на гръцки: Πεντάλοφος, Пендалофос, до 1953 година Γραδεμπόρι, Градембори[2][3]) е село в Гърция, част от дем Даутбал, област Централна Македония с 1944 жители (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в областта Вардария в Солунското поле на левия бряг на река Галик (Галикос). Отдалечено е от Солун на около 10 километра в северозападна посока.

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Загиналите четници на Атанас Градоборлията в Градобор в 1903 г. „Ви Илюстре“, 16 юни 1903 г.

През XVIII век Градобор е село в Солунска каза на Османската империя. Според османски сиджили, през 1731-1751 селото е напуснато от своите жители и е напълно обезлюдено.[4]

През XIX век Градобор е чисто българско село в Солунска каза. В Градобор има фабрика за барут на османската армия и за това селото е включено в муката на селищата за приготвяне на барут, с последица освобождаване на жителите му от плащане на различни данъци, тъй като те поддържат фабриката и чистят водопровода. Същевременно жителите отглеждат и овце, коне, пшеница и сусам и се занимават и с бубарство.[5]

В 1848 година руският славист Виктор Григорович отбелязва в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ Градобор като българско село.[6] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който използва гръцки данни, в 1878 година пише, че в Гиряпори (Ghiriapori) живеят 420 гърци.[7] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Йирдо-Боре (Yirdo-Bore) е показано като село с 90 домакинства и 480 жители българи.[8]

Между 1896-1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия.[9] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото брои 800 жители, всички българи християни.[10]

По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година селото (Gradobor) има 780 българи екзархисти и 260 патриаршисти, като в него работят българско и гръцко училище.[11]

В Градобор в 1905 година според училищния инспектор на Солунската епархия Евтим Спространов функционира българско училище с учители Атанас Димитров от Долно Куфалово и Елена Йосифова от Солун.[12]

В 1905 година според гръцки данни Градобор е най-многолюдното от селата в околията със 782 жители, предимно славофони, но и елинофони.[5]

Според доклад на Димитриос Сарос от 1906 година Градовори (Γραδοβόρι) е славяногласно село в Солунската митрополия със 750 жители, от които с гръцко съзнание 280 и с българско 470. В селото работят смесено гръцко 4-класно училище с 45 ученици (31 мъже и 14 жени) и 2 учители, както и българско училище с 50 ученици и 2 учители.[13]

При избухването на Балканската война в 1912 година шестима души от Градобор са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[14] По време на Балканската война в Градобор се установява българска военно-административна власт с полицейски пристав Гоце Междуречки. След зачестили инциденти с нахлуващи гръцки части в района българските части се изтеглят.[15]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

След Междусъюзническата Градобор попада в Гърция. Част от българското му население се изселва и на негово място са настанени гърци бежанци. Според преброяването от 1928 година Градемборион е смесено местно-бежанско село с 4 бежански семейства и 13 души.[16] В 1953 година селото е преименувано на Пендалофос.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Атанас Градоборлията
Родени в Градобор
  • Flag of Bulgaria.svg Атанас Ашлакът, македоно-одрински опълченец, Сборна партизанска рота на МОО[17]
  • Flag of Bulgaria.svg Атанас Градоборлията (1860 – 1903), български общественик и революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Атанас Димитров (1874 – ?), македоно-одрински опълченец, Кукушка чета, Втора рота на Четиринадесета воденска дружина[18]
  • Flag of Greece.svg Велика Трайкова (Велика Трайку) (1883 - 1904), гръцка учителка, деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония[19]
  • Flag of Greece.svg Димитриос Демердзис (Δημήτριος Δεμερτζής), гръцки андартски деец, агент от трети ред, убит от дейци на ВМОРО през януари 1904 година[20]
  • Flag of Greece.svg Димитриос Продромос (Δημήτριος Πρόδρομος), гръцки андартски деец, агент от трети ред[20]
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Златанов Градоборчето (Димитриос Вулгаракис), музикален деец
  • Flag of Bulgaria.svg Иван С. Сарамунлиев (1885 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Гоце Бърдаров, Трета рота на Шеста охридска дружина[21]
  • Flag of Greece.svg Константинос Сарорас (Κωνσταντίνος Σαροράς), гръцки андартски деец, агент от втори ред[20]
  • Flag of Greece.svg Милтос Сапанис (р. 1976), гръцки футболист
  • Flag of Bulgaria.svg Павел Атанасов, македоно-одрински опълченец, Първа рота на Осма костурска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[22]
  • Flag of Bulgaria.svg Петър Атанасов, македоно-одрински опълченец, Първа рота на Осма костурска дружина[22]
  • Flag of Greece.svg Трайко Стерьов или Чифута (Τράικος Τσιφούτης), гръцки андартски деец, агент от трети ред, убит със съпругата си Велика Трайкова през август 1904 година от дейци на ВМОРО[20]
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Атанасов, български революционер от ВМОРО, четник на Дончо Ангелов[23]
  • Flag of Bulgaria.svg Яким Димитров (1881 – ?), македоно-одрински опълченец, учител, Първа рота на Десета прилепска дружина[24]
Починали в Градобор
  • Flag of Bulgaria.svg Атанас Градоборлията (1860 – 1903), български общественик и революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Григор Христов Дерменджиев, български революционер от Миравци, деец на ВМОРО, убит при Градобор[25]
  • Flag of Bulgaria.svg Коста Димитров Стафидов, български революционер от Тушин, деец на ВМОРО, убит при Градобор[26]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.158
  2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  3. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 2012-06-30 
  4. Грозданова, Елена и Стефан Андреев. Бежанци на родна земя. В: Контрасти и конфликти „зад кадър“ в българското общество през XV-XVIII век, София 2003, с. 402.
  5. а б Μπαλάσης, Ευγένιος. Οικισμοί του Κάμπου της Θεσσαλονίκης την περίοδο 1900-1940 : Μεταπτυχιακή Εργασία Επιβλ. Καθ. Μ. Μυρίδης. Θεσσαλονίκη, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης. Πολυτεχνικής Σχολή. Τμήμα Αγρονόμων Τοπογράφων Μηχανικών Τεχνικές και Μέθοδοι στην Ανάλυση, Σχεδίαση και ∆ιαχείριση του Χώρου Χαρτογραφική Παραγωγή και Γεωγραφική Ανάλυση, Ιούλιος 2009. σ. 42. (на гръцки)
  6. Григорович, В. Очеркъ путешествія по Европейской Турціи, Москва, 1877, стр.91.
  7. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 33. (на френски)
  8. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 152-153.
  9. Шалдевъ, Хр. Екзархъ Йосифъ I за задачата на Екзархията следъ 1887 год. // Илюстрация Илиндень 9 (79). Илинденска организация, Ноемврий 1936. с. 1.
  10. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 140.
  11. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 218-219. (на френски)
  12. Галчев, Илия. „Българската просвета в Солунския вилает“, УИ, София, 2005, стр. 333.
  13. Παπαδόπουλος, Στ. Ι. Η κατάσταση της παιδείας το 1906 στην ύπαιθρο του Κάζα Θεσσαλονίκης: (Μια ανέκδοτη έκθεση του Δημητρίου Μ. Σάρρου). // Μακεδονικά XV (8). Θεσσαλονίκη, Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών, 1975. σ. 136 - 137. (на гръцки)
  14. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 840.
  15. Генов, Георги. Беломорска Македония : 1908 - 1916. Toronto, New York, Благотворително издание на бежанците от Вардарска и Егейска Македония, емигранти в САЩ и Канада, Veritas et Pneuma Publishers Ltd., Multi-lingual Publishing House, 2007. ISBN 978-954-679-146-4. с. 162.
  16. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 2012-06-30 
  17. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 74.
  18. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 212.
  19. Βελίκα Τράικου, архив на оригинала от 28 октомври 2012, https://web.archive.org/web/20121028020123/http://www.apolytrosis.gr/web/guest/belika, посетен на 2010-01-19 
  20. а б в г Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 61. (на гръцки)
  21. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 603-604.
  22. а б Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 69.
  23. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.57
  24. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 231.
  25. „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 137, ISBN 954-9514-56-0
  26. „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 138, ISBN 954-9514-56-0