Димитриос Сарос

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Димитриос Сарос
Δημήτριος Σάρρος
гръцки просветен деец
Dimitrios Sarros.jpg
Роден
Починал
1937 г. (67 г.)

Образование Атински университет

Димитриос Сарос (на гръцки: Δημήτριος Σάρρος) е гръцки учен, филолог, поет, преводач и просветен деец.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Димитриос Сарос е роден в 1870 година в долната махала на епирското село Вица, Загори, в семейството на Михаил Сарос. Получава основно образование в родното си село, след което завършва янинското училище Зосимеа и учи във Философския факултет на Атинския университет. Преподава в Пирея, след което е училищен директор на Общокипърската гимназия, на гръцките училища в Дедеагач и Сяр, генерален инспектор на гръцкото средно образование в Солунския вилает и преподавател във Великата народна школа в Цариград. В столицата става член на Константинополското филологическо дружество и публикува в изданието му. Сарос развива и активна патриотична дейност, като в 1912 година организира първата конференция на учителите от неосвободените гръцки територии и участва в Голямото национално събрание на поробения елинизъм. В резултат на тази си дейност е арестуван от властите и затворен.[1]

След разгрома на Гърция в Гръцко-турската война в 1922 година, Сарос е гимназиален директор на Корфу и съветник по обучението в Министерството на образованието. От 1926 година е член на борда на църковното училище Ризарио.[1]

Умира в 1937 година в Атина.[1]

Още от 1889 година, още като ученик, Сарос пише на димотики стихосбирката си „Първите песни“ («Τα πρώτα Τραγούδια»), в която има влияние от поезията на Янис Виларас и Костас Кристалис. В Атина, като студент в университета, публикува превод на „Херо и Леандър“ на Мусей Граматик. Христос Сулис пише за преводите му: „превежда леко, без усилие, стилът му е жив и стегнат и спокойният му и мелодичен стих излъчва аромата на народната песен“. В 1901 година публикува изследване върху Зенон от Китион, както и етнографско изследване върху гръцките месеци.[1]

Трудове[редактиране | редактиране на кода]

  • Τα πρώτα τραγούδια (εύθυμα, πόνου, αρχαία), Αθήνα 1891
  • Ιστορικά σημειώματα περί Ηπείρου και Βλαχίας (Δελτίον Ιστορικής και Εθνολογικής Εται­ρείας της Ελλάδος τόμ. Ε') Αθ. 1897
  • Λείψανα της λατρείας του Λίνου και Αδώνιδος εν Ηπείρω (Δελτίον Ιστορικής και Εθνολογικής Εται­ρείας της Ελλάδος τόμ. Α', Άθ. 1897)
  • Περί Ζήνωνος του Κιτέως και της φιλοσοφίας αυτού, (Λάρναξ-Κύπρου 1901)
  • Οι μήνες του ελληνικού λαού, (εφημ. «Αλήθεια» Λεμεσού Κύπρου, 1-1-1901)
  • Έκθεσις της κρίσεως του Β' Δραματικού αγώνος του εν Κων/λει Ελληνικολυ Φιλολικού Συλλόγου, Κωνσταντινούπολις 1911
  • Παλαιογραφικός Έρανος, (περιοδ. Ε.Φ. Κωνσταντινουπόλεως τ. ΛΒ') Κων/λις 1912
  • Περί Επαγ­γελματικής μορφώσεως των εν Τουρκία Ελλήνων διδασκάλων, (εφ. Πατρίς, Κωνσταντινούπολις 18-29/8/1912)
  • Το Ελληνικόν πνεύμα δια μέσου των αιώνων, Κωνσταντινούπολις 1912
  • Παρατηρήσεις εις το Ηπειρωτικόν γλωσσάριον του Π. Αραβαντινού, Κωνσταντινούπολις 1920
  • Διορθωτικά εις Ευριπίδην, Ιφιγένειαν και Μήδειαν, Κωνσταντινούπολις 1920
  • Περί της εν Ηπείρω, Μακεδονία και Θράκη συνθηματικής γλώσσης (Δελτίον της Λαογρα­φικής Εταιρείας τ. Ζ'), Αθ. 1923
  • Ζαγορισιακών θεσμίων έρευνα, (Ηπειρωτικά Χρονικά τ. Β') Ιωάννινα 1927
  • Η Επανάστασις Διονυσίου του Σκυλοσόφου εις Ιωάννινα (1611) και ο στηλιτευτικός λόγος Μαξίμου του Πελοποννησίου (Ηπειρω­τικά χρονικά τ. Γ'), Ιωάννινα 1928
  • Κατάλογος των χειρογράφων του εν Κωνσταντινουπόλει Ελληνικού Φιλολογικού Συλλόγου (Επετηρίς Βυζαντινών σπουδών τ. Η' (1931) και τ. Θ' 1932), Αθήναι
  • Πώς είδε και πώς ετραγούδησεν ο λόρδος Βύρων την Ήπειρον, Φιλολογικός Νέος Κόσμος, Αθ. 1935
  • Παλαιογραφικά Ερανίσματα εκ Θεσσαλίας (Επετηρίς Βυζαντινών σπουδών τ. ΙΒ'), Αθ. 1936
  • Ηπειρωτικαί ενθυμήσεις ή χρονικά σημειώματα και επιγραφαί, Ηπειρωτικά Χρονικά τ. ΙΒ', Ιωάννινα 1937
  • Τοπωνυμικόν Βίτσης και Μονοδενδρίου του Ζαγορίου, Ηπειρωτικά χρονικά τ. ΙΒ', Ιωάννινα 1937
  • Μαξίμου του Πελοποννησίου. Απόκρισις προς τους φιλομαθείς Άρτης. Εξ Ιωαννίνων 1614 (Ηπειρωτικά χρονικά), Ιωάννινα 1937.[1]

Преводи[редактиране | редактиране на кода]

  • Τα καθ' Ηρώ και Λέανδρον, Αθ. 1892
  • Εισαγωγή στο αρχαίο δράμα Αθ. 1920
  • Σοφοκλής, σε δημοτικούς στίχους, με προλόγους και σημειώματα ερμηνευτικά, Αθ. 1932
  • Ευριπίδης, σε δημοτικούς στίχους, με προλόγους…, Αθήνα 1935[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж Σάρρος Δημήτριος (1870 - 1937). // Ζαγόρι, Φύση και Πολιτισμός - Ψηφιακός Οδηγός. Посетен на 15 май 2019 г. (на гръцки)
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция          Портал „Македония“         Портал „Македония