Ново село (дем Даутбал)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Ново село.

Ново село
Νεοχωρούδα
— село —
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Централна Македония
Дем Даутбал
Надм. височина 211 m
Население (2001) 1979 души

Ново село или Еникьой (на гръцки: Νεοχωρούδα, Неохоруда) е село в Република Гърция, дем Даутбал, област Централна Македония с 1979 жители (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в Солунското поле. Отдалечено е от Солун на около 10 километра в северозападна посока и от демовия център Градобор (Пендалофос) на около 2 километра източно.

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В 1771 година се споменава като християнско село, а в 1862 е село със 76 християнски къщи.[1]

В края на XIX век Ново село е чисто българско село в Солунска каза на Османската империя. В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской ТурцииНовосело като българско село.[2] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Неохоруда (Neo-khorouda), Солунска епархия, живеят 540 гърци.[3] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Ново село (Novo-Sélo) е посочено като село със 130 домакинства и 580 жители българи.[4] Между 1896-1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия[5]. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото брои 740 жители, всички българи християни.[6]

Основен борец за българска църква и училище в Ново село е Ставре Георгиев, поддържащ контакти със солунското руско и българско консулство и преследван от гръцките владици.[7] В учебната 1894 – 1895 година под революционерът Аргир Манасиев с помощта на първенците екзархисти Ставре Новоселски, Георги Саламурчев, Пецо Бакалина, Христо Чочев и други отваря в Ново село българско униатско училище и в него се записват 30-35 деца.[8]

По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година селото (Novo-Selo) има 552 българи екзархисти и 464 патриаршисти, като в него работят българско и гръцко училище.[9]

Според доклад на Димитриос Сарос от 1906 година Неохоруда (Νεοχωρούδα) е славяногласно село в Солунската митрополия с 590 жители, от които с гръцко съзнание 415 и с българско 175. В селото работят смесено гръцко начално училище и детска градина със 74 ученици (38 мъже и 36 жени) и 2 учители, както и българско училище с 20 ученици и 2 учители.[10]

При избухването на Балканската война в 1912 година 1 човек от Ново село е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[11]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

По време на Балканската война в селото влизат гръцки части, а след Междусъюзническата Ново село попада в Гърция. Изплатени са 8 имота на жители, които са се изселили в България.[12] Според преброяването от 1913 година селото има 727 жители (362 мъже и 365 жени).[13] Според преброяването от 1920 година селото има 884 жители (439 мъже и 445 жени).[14]

Според преброяването от 1928 година селото е смесено местно-бежанско село с 3 бежански семейства и 9 души.[15] В същата година населението е около 900 души общо.[16]

Според преброяването от 1940 година селото има 1138 жители (607 мъже и 531 жени).[17]

Преброявания
Година Жители
1900 772
1913 727
1928 919
1940 1138
1951 1235
1961 1258
1971 1212
1981 1195
1991 1430
2001 1979
2011 1703

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Ново село
  • Flag of Greece.svg Антониос Толис (Αντώνιος Τόλης), гръцки андартски деец, агент от трети ред, убит от дейци на ВМОРО през април 1908 година[18]
  • Flag of Greece.svg Антониос Узунис (Αντώνιος Ουζούνης), свещеник и гръцки андартски деец, агент от трети ред[19]
  • Flag of Greece.svg Атанасиос Сармис (Αθανάσιος Σαρμής), гръцки андартски деец, четник[20]
  • Flag of Greece.svg Астериос Ману (Αστέριος Μάνου), гръцки андартски деец, агент от трети ред[21]
  • Flag of Greece.svg Василиос Христидис (Βασίλειος Χρηστίδης), гръцки андартски деец, четник при Яни Рамненски и куриер[22]
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Сотиров (1890 – ?), опълченец от Македоно-одринското опълчение, 4 рота на 3 солунска дружина[23]
  • Flag of Bulgaria.svg Дине Стоянов, български революционер от ВМОРО
  • Flag of Greece.svg Екатерини Цара (Αικατερίνη Τσάρα), гръцка андартска деятелка, агент от трети ред, подпомогнала за отстраняването на екзархийския свещеник[24]
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Апостолов, български опълченец, ІV опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[25]
  • Flag of Greece.svg Николаос Влахос (Νικόλαος Βλάχος), гръцки андартски деец, агент от трети ред, селски първенец и укривател на андарти[26]
  • Flag of Greece.svg Христос Папантониу (1880 – 1995), гръцки андартски деец, участник в Балканските войни, Първата световна война и Гръцко-турската война[27]
  • Flag of Greece.svg Сотириос Слиомис (Σωτήριος Σλιώμης), гръцки андартски деец, агент от трети ред[28]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Δημητριάδης, Βασίλης. Φορολογικές κατηγορίες των χωριών της Θεσσαλονίκης κατά την Τουρκοκρατία, ΜΑΚΕΔΟΝΙΚΑ, σύγγραμα περιοδικόν της ΕΤΑΙΡΕΙΑΣ ΜΑΚΕΔΟΝΙΚΩΝ ΣΠΟΥΔΩΝ, τόμος εικοστός, Θεσσαλονίκη, 1980, σελ. 422, 437. Цитирано по: Λιθοξόου, Δημήτρης. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Θεσσαλονίκης / Γ.
  2. Григорович, В. Очеркъ путешествія по Европейской Турціи, Москва, 1877, стр.91.
  3. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 33.
  4. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 152 - 153.
  5. Илюстрация Илинден, 1936, бр.79, стр.1
  6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 140.
  7. Крайничанецъ, Иван П. Спомени отъ изминалия пѫтъ въ живота ми. Книга I. Скопие, Печатница Крайничанецъ А. Д., 1942. с. 83 - 84.
  8. Известия на Института за българска литература. Т. 7, 1958, стр. 350 – 351.
  9. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 218-219.
  10. Παπαδόπουλος, Στ. Ι. Η κατάσταση της παιδείας το 1906 στην ύπαιθρο του Κάζα Θεσσαλονίκης: (Μια ανέκδοτη έκθεση του Δημητρίου Μ. Σάρρου). // Μακεδονικά XV (8). Θεσσαλονίκη, Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών, 1975. σ. 136 - 137.
  11. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 866.
  12. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος. Σλαβόφωνοι μετανάστες και πρόσφυγες από τη Μακεδονία και τη Δυτική Θράκη (1912 – 1930), διδακτορική διατριβή, Θεσσαλονίκη 1996, σελ. 197. Цитирано по: Λιθοξόου, Δημήτρης. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Θεσσαλονίκης / Γ.
  13. Απαρίθμηση 1913, σελ. 12. Цитирано по: Λιθοξόου, Δημήτρης. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Θεσσαλονίκης / Γ.
  14. Απογραφή 1920, σελ. 116. Цитирано по: Λιθοξόου, Δημήτρης. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Θεσσαλονίκης / Γ.
  15. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, σελ. 43.
  16. Λιθοξόου, Δημήτρης. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Θεσσαλονίκης / Γ.
  17. Απογραφή 1940, σελ. 166. Цитирано по: Λιθοξόου, Δημήτρης. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Θεσσαλονίκης / Γ.
  18. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 60. (на гръцки)
  19. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 60. (на гръцки)
  20. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 60. (на гръцки)
  21. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 60. (на гръцки)
  22. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 60. (на гръцки)
  23. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 621.
  24. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 60. (на гръцки)
  25. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 36.
  26. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 60. (на гръцки)
  27. Ο τελευταίος Μακεδονομάχος Χρήστος Παπαντωνίου -”Μακεδονική Ζωή” 1995, посетен на 9.03.2013 г.
  28. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 60. (на гръцки)
     Портал „Македония“         Портал „Македония