Направо към съдържанието

Ново село (дем Даутбал)

Вижте пояснителната страница за други значения на Ново село.

Ново село
Νεοχωρούδα
— село —
Гърция
40.7375° с. ш. 22.8769° и. д.
Ново село
Централна Македония
40.7375° с. ш. 22.8769° и. д.
Ново село
Солунско
40.7375° с. ш. 22.8769° и. д.
Ново село
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемДаутбал
Надм. височина211 m
Население2582 души (2021 г.)
Пощенски код545 00
Телефонен код231

Ново село или Еникьой (на гръцки: Νεοχωρούδα, Неохоруда) е село в Република Гърция, дем Даутбал, област Централна Македония с 1979 жители (2001).

Селото е разположено в Солунското поле, в югозападното подножие на планината Балджа. Отдалечено е от Солун на около 10 километра в северозападна посока и от демовия център Градобор (Пендалофос) на около 2 километра източно.

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

Първоначалното име на селото е Куру Йени кьой (Kuru Yeni Koy) и се е намирало на запад от Даутбал (Ореокастро) и на северозапад от Дудулари (Диавата), на южния край на планината. Селото е принадлежало към вакъфа на Гази Евренос бей и през XVIΙ век е преместено на сегашното си местоположение. Причините за преместването са епидемия или бунт в българското Ясно село. Ново село принадлежи към муката на пазачите на ливади.[1]

В 1771 година се споменава като християнско село, а в 1862 е село със 76 християнски къщи.[2]

В края на XIX век Ново село е чисто българско село в Солунска каза на Османската империя. В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской ТурцииНовосело като българско село.[3] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Неохоруда (Neo-khorouda), Солунска епархия, живеят 540 гърци.[4] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Ново село (Novo-Sélo) е посочено като село със 130 домакинства и 580 жители българи.[5] Между 1896 и 1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия.[6] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото брои 772 жители, всички българи християни.[7]

На 2 септември 1873 година в селото е основано българско читалище от солунския учител Христо Захариев. Паралелно в селото се открива българско училище и в църквата започва да се пее на български. Читалището е подпомагано от Цариградското чрез неговата Македонска българска дружина.[8]

Основен борец за българска църква и училище в Ново село е Ставре Георгиев, поддържащ контакти със солунското руско и българско консулство и преследван от гръцките владици.[9] В учебната 1894 – 1895 година под революционерът Аргир Манасиев с помощта на първенците екзархисти Ставре Новоселски, Георги Саламурчев, Пецо Бакалина, Христо Чочев и други отваря в Ново село българско униатско училище и в него се записват 30 – 35 деца.[10]

По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година селото (Novo-Selo) има 552 българи екзархисти и 464 патриаршисти, като в него работят българско и гръцко училище.[11]

Към 1905 година според гръцки данни селото има 693 жители елинофони и основно славофони.[1]

Според доклад на Димитриос Сарос от 1906 година Неохоруда (Νεοχωρούδα) е славяногласно село в Солунската митрополия с 590 жители, от които с гръцко съзнание 415 и с българско 175. В селото работят смесено гръцко начално училище и детска градина със 74 ученици (38 мъже и 36 жени) и 2 учители, както и българско училище с 20 ученици и 2 учители.[12]

При избухването на Балканската война в 1912 година 1 човек от Ново село е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[13]

По време на Балканската война в селото влизат гръцки части, а след Междусъюзническата Ново село попада в Гърция. Изплатени са 8 имота на жители, които са се изселили в България.[14] Според преброяването от 1913 година селото има 727 жители (362 мъже и 365 жени).[15] Според преброяването от 1920 година селото има 884 жители (439 мъже и 445 жени).[16]

Според преброяването от 1928 година селото е смесено местно-бежанско село с 3 бежански семейства и 9 души.[17] В същата година населението е около 900 души общо.[18]

Според преброяването от 1940 година селото има 1138 жители (607 мъже и 531 жени).[19]

Прекръстени с официален указ местности в община Ново село на 21 октомври 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Балджа[20] Μπάλτζα Корифи Κορυφή[21] възвишение на СИ от Ново село и на ЮЗ от Балджа (561 m)[20]
Преброявания
Година Жители
1900 772
1913 727
1928 919
1940 1138
1951 1235
1961 1258
1971 1212
1981 1195
1991 1430
2001 1979
2011 1703
Родени в Ново село
  • Антониос Толис (Αντώνιος Τόλης), гръцки андартски деец, агент от трети ред, убит от дейци на ВМОРО през април 1908 година[22]
  • Антониос Узунис (Αντώνιος Ουζούνης), свещеник и гръцки андартски деец, агент от трети ред[22]
  • Атанасиос Сармис (Αθανάσιος Σαρμής), гръцки андартски деец, четник[22]
  • Астериос Ману (Αστέριος Μάνου), гръцки андартски деец, агент от трети ред[22]
  • Василиос Христидис (Βασίλειος Χρηστίδης), гръцки андартски деец, четник при Яни Рамненски и куриер[22]
  • Георги Сотиров (1890 – ?), опълченец от Македоно-одринското опълчение, 4 рота на 3 солунска дружина[23]
  • Дине Стоянов, български революционер от ВМОРО
  • Екатерини Цара (Αικατερίνη Τσάρα), гръцка андартска деятелка, агент от трети ред, подпомогнала за отстраняването на екзархийския свещеник[22]
  • Иван Апостолов, български опълченец, ІV опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[24]
  • Николаос Влахос (Νικόλαος Βλάχος), гръцки андартски деец, агент от трети ред, селски първенец и укривател на андарти[22]
  • Христос Папантониу (1880 – 1995), гръцки андартски деец, участник в Балканските войни, Първата световна война и Гръцко-турската война[25]
  • Сотириос Слиомис (Σωτήριος Σλιώμης), гръцки андартски деец, агент от трети ред[22]
  1. а б Μπαλάσης, Ευγένιος. Οικισμοί του Κάμπου της Θεσσαλονίκης την περίοδο 1900-1940 : Μεταπτυχιακή Εργασία Επιβλ. Καθ. Μ. Μυρίδης. Θεσσαλονίκη, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης. Πολυτεχνικής Σχολή. Τμήμα Αγρονόμων Τοπογράφων Μηχανικών Τεχνικές και Μέθοδοι στην Ανάλυση, Σχεδίαση και ∆ιαχείριση του Χώρου Χαρτογραφική Παραγωγή και Γεωγραφική Ανάλυση, Ιούλιος 2009. σ. 41. (на гръцки)
  2. Δημητριάδης, Βασίλης. Φορολογικές κατηγορίες των χωριών της Θεσσαλονίκης κατά την Τουρκοκρατία, ΜΑΚΕΔΟΝΙΚΑ, σύγγραμα περιοδικόν της ΕΤΑΙΡΕΙΑΣ ΜΑΚΕΔΟΝΙΚΩΝ ΣΠΟΥΔΩΝ, τόμος εικοστός, Θεσσαλονίκη, 1980, σελ. 422, 437. Цитирано по: Λιθοξόου, Δημήτρης. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Θεσσαλονίκης / Γ.
  3. Очеркъ путешествія по Европейской Турціи (съ картою окресностей охридскаго и преспанскаго озеръ) Виктора Григоровича. Изданіе второе. Москва, Типографія М. Н. Лаврова и Ко, 1877. с. 91.
  4. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 33. (на френски)
  5. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 152 – 153.
  6. Шалдевъ, Хр. Екзархъ Йосифъ I за задачата на Екзархията следъ 1887 год. // Илюстрация Илиндень 9 (79). Илинденска организация, Ноемврий 1936. с. 1.
  7. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 140.
  8. Кондарев, Никола. Народните читалища в България, Том I. София, ОФ, 1972. с. 269.
  9. Крайничанецъ, Иван П. Спомени отъ изминалия пѫтъ въ живота ми. Книга I. Скопие, Печатница Крайничанецъ А. Д., 1942. с. 83 - 84.
  10. Известия на Института за българска литература. Т. 7, 1958, стр. 350 – 351.
  11. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 218-219. (на френски)
  12. Παπαδόπουλος, Στ. Ι. Η κατάσταση της παιδείας το 1906 στην ύπαιθρο του Κάζα Θεσσαλονίκης: (Μια ανέκδοτη έκθεση του Δημητρίου Μ. Σάρρου) // Μακεδονικά XV (8). Θεσσαλονίκη, Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών, 1975. σ. 136 - 137.
  13. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 866.
  14. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος. Σλαβόφωνοι μετανάστες και πρόσφυγες από τη Μακεδονία και τη Δυτική Θράκη (1912 – 1930), διδακτορική διατριβή, Θεσσαλονίκη 1996, σελ. 197. Цитирано по: Λιθοξόου, Δημήτρης. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Θεσσαλονίκης / Γ.
  15. Απαρίθμηση 1913, σελ. 12. Цитирано по: Λιθοξόου, Δημήτρης. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Θεσσαλονίκης / Γ.
  16. Απογραφή 1920, σελ. 116. Цитирано по: Λιθοξόου, Δημήτρης. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Θεσσαλονίκης / Γ.
  17. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, σελ. 43., архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  18. Λιθοξόου, Δημήτρης. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Θεσσαλονίκης / Γ.
  19. Απογραφή 1940, σελ. 166. Цитирано по: Λιθοξόου, Δημήτρης. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Θεσσαλονίκης / Γ.
  20. а б По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  21. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 670. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 208). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 21 Οκτωβρίου 1969. σ. 1478. (на гръцки)
  22. а б в г д е ж з Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 60. (на гръцки)
  23. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 621.
  24. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 36.
  25. Ο τελευταίος Μακεδονομάχος Χρήστος Παπαντωνίου -”Μακεδονική Ζωή” 1995 Архив на оригинала от 2013-07-02 в archive.today, посетен на 9.03.2013 г.