Направо към съдържанието

Македонска българска дружина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Македонска българска дружина
Дописка във вестник „Свобода“ от 19 октомври 1871 година по повод основаването на Македонската българска дружина
Дописка във вестник „Свобода“ от 19 октомври 1871 година по повод основаването на Македонската българска дружина
Информация
Типобществено-културна организация
Основана1871 г.
Закрита1874 г.
Положениенесъществуваща
СедалищеЦариград
Езицибългарски
Македонска българска дружина в Общомедия

Македонската българска дружина е българска организация, формирана в 1871 година в османската столица Цариград, целяща да подпомага българското просветно дело в Македония.

Македонската българска дружина е основана към Българското читалище в Цариград от група български общественици. В ръководството ѝ влизат Георги Груев, Лазар Йовчев, Никола Бракалов, Станчо Брадински и Лука Моравенов и други. Сред дейците на дружината са и Стефан Бобчев, който е председател в 1873 година и Иван Говедаров. Дружината си поставя за задача да утвърждава българщината срещу ширещия се в Македония гърцизъм и да помага за разпространението на българската просвета. Възниква като опит за противовес на гръцката Македонска дружина. С апел към българските читалища и видни български общественици дружината събира средства за изпращане на учители и книги и издръжка на училища и бедни ученици в Македония.

Дружината подпомага материално бедни ученици, открива и издържа български училища в Солун и Солунско, Сяр и Сярско, Петрич, Костур, Воден, Тиквеш, Куманово, Враня и други. Набавя се българска учебна книжнина. От изложение пред общото събрание от 1 април 1873 година е видно, че само за 1872 година дружината изпраща за училищата в Солун, Сяр, Костур и околните им села 2016 книги, от тях 659 буквара, 1347 други книги, 3 карти и 7 църковни книги.[1] Дружината издържа учителите Стефан Салгънджиев, Георги Динков, Коста Сарафов, Неделя Петкова и други.

Македонската българска дружина среща в своята дейност освен гръцката, и сръбската пропаганда. Настоятелството на дружината заедно с Българското благодетелно братство „Просвещение“ в Цариград изпраща отворено писмо до сръбския министър-председател и външен министър Йован Маринович, в което остро се противопоставят на сръбската пропаганда.[2]

През лятото на 1874 година след дипломатически натиск и притеснения от властите дружината е закрита. На нейно място е основано Настоятелство на бедните училища.[3][4]

Изложение на Македонската дружина за годишното събрание на Българското читалище в Цариград, на Връбница, 1 април 1873 г.
  1. Великов, Стефан. Македонската българска дружина. - В: „Възрожденски книжари“, София, 1980, стр.316.
  2. Великов, Стефан. Македонската българска дружина. – В: „Възрожденски книжари“, София, 1980, стр.318.
  3. Енциклопедия България, том 4, Издателство на БАН, София, 1984, стр. 30 – 31.
  4. Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 122.