Георги Груев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за общественика. За революционера, вижте Георги Груев (революционер).

Георги Груев
български политик и общественик
в Цариград, неизвестна година
в Цариград, неизвестна година

Роден
Починал
Депутат в Областното събрание на Източна Румелия

Георги Груев Пройчев е български общественик и просветен деец.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Георги Груев е роден на 12 януари 1832 година в Копривщица, тогава в Османската империя. Брат е на Йоаким Груев. Първоначално учи в родния си град при Найден Геров, а след това учи в Пловдив. Заминава за Цариград в 1854 година, където се включва в борбата за българска църковна независимост.[1] Груев е делегат на Пловдивската епархия на Първия църковно-народен събор в Цариград в 1871 година.[2] Влиза в ръководството и е сред основателите на създадената в 1871 година Македонска българска дружина.[3] През 1874 година е избран за председател на новосъздаденото Настоятелство на бедните училища.[4]

Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, статистиката на Методий Кусев и Георги Груев

Народната комисия, създадена от Българската екзархия, на която начело е Методий Кусев, е в основата на подготвените мемоар с проект за устройството на бъдещата българска автономна област, карта и етнографска статистика, които са представени на пълномощниците на Великите сили на Цариградската конференция (23 декември 1876 - 20 януари 1877 г.). Методий Кусев и Георги Груев оглавяват събирането и обработката на статистическите сведения, които са публикувани като подлистник в цариградския френски вестник „Курие д'Ориан“, а по-късно и като отделна брошура „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“.[5][6][7]

Груев става председател на криминалния отдел при Върховния съд в Пловдив. Георги Груев се ползва с голямо уважение в Пловдив и областта и е избран за председател на Постоянния комитет на Източна Румелия.[8] Заема този пост в периода от 13 октомври 1881 до 11 декември 1882 година.[9]

Умира на 22 декември 1899 в Пловдив.[10]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Тошкин, Атанас, Ана Рабаджийска, Милен Куманов. Трето българско царство, 1879 - 1946. Труд, 2003, стр. 112.
  2. Известия на държавните архиви, Наука и изкуство, София, 1997, стр. 331
  3. Национална библиография на Република България: Български книгопис. Книги, нотни, графически и картографски издания. НБКМ, София, 1992, стр. 6.
  4. Маркова, Зина. Българската екзархия 1870 – 1879, Издателство на Българската академия на науките, София, 1989, стр. 193-194.
  5. Маркова, Зина. Българската екзархия 1870 – 1879, Издателство на Българската академия на науките, София, 1989, стр. 225-226.
  6. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995.
  7. Кусев, Владимир. Към биографията на митрополит Методий И. Кусев, в: Македонски преглед, 2, 1926, №4, стр. 85 – 86.
  8. Генов, Г. Политическа и дипломатическа история на България. том 6, 2009, стр. 203.
  9. Георгиева, Цветана. История на България по дати: Българската хроника, Труд, 2003, стр. 188
  10. Цураков, Ангел. Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България. Труд, 2008, стр. 419.
     Портал „Македония“         Портал „Македония