Борба за българска църковна независимост

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Султански ферман за учредяване на Българската екзархия

Борбата за българска църковна независимост е исторически период от Българското възраждане, в който се засилва стремежът на българите в Османската империя да възстановят самостоятелната Българска православна църква. В този период зачестяват стълкновенията с гръцките духовници, защитаващи интересите на Цариградската патриаршия. Постепенно българите усвояват редица храмове в Мизия, Тракия и Македония и получават правото да се черкуват на български език. В резултат от националните усилия през 1870 година със султански указ се признава легитимността на Българската екзархия.

Тази борба минава през условно три фази:

  • За назначаване на българско духовенство и ползване на български език в църквите;
  • За установяване на народна църква;
  • За определяне границите на Българската екзархия.[1]

Хронология[редактиране | редактиране на кода]

Карта на Българската екзархия (1870-1913). Епархиите обозначени с бели щрихи не получават български владици. Турското правителство единствено позволява българските духовни водачи в тези области да преставляват местните българи пред властите и да се грижат за българските училищни дела.[5]

Документи[редактиране | редактиране на кода]

Образ на царский ферман за решението на българский въпрос. Цариград, 1870

Изследвания[редактиране | редактиране на кода]

  • Тодор Бурмов. Българо-гръцката църковна разпра. С., 1902.
  • Петър Ников. Възраждане на българския народ: църковно-национални борби и постижения. С., 1934; препеч. С., 1971 и С., 2008.
  • Тончо Жечев. Българският Великден и страстите български. С., 1975.
  • Зина Маркова. Българското църковно-национално движение до Кримската война. С.,1976; препечатано в кн.: Маркова, З. Избрани съчинения. Т. 1. С., 2007.
  • Г. П. Генов. Политическа и дипломатическа история на България. Том II: Българският църковен въпрос. С., Стилует, 2007.
  • Зина Маркова. Избрани съчинения: Том I. С., БАН Марин Дринов, 2008; Том II. С., БАН Марин Дринов, 2008. .
  • Вера Бонева. Българското църковнонационално движение 1856-1870. С., За буквите – О писменехь, 2010.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Радев, Симеон. Ранни спомени, под редакцията на Траян Радев, Изд. къща „Стрелец“, София, 1994.
  2. Изследвания по кирилометодиевистика; Възникване, развой и съвременно състояние на научния интерес към делото на Кирил и Методий. Наука и изкуство, 1985. с. 16.
  3. Васил Кънчов. Град Скопие. Бележки за неговото настояще и минало. Периодическо списание, кн. LV —LVI, 1898.
  4. Радев, Симеон. Македония и Българското възраждане, Том I и II, Издателство „Захарий Стоянов“, Фондация ВМРО, София, 2013, стр. 127.
  5. Димитър Ризов. Българите в техните исторически, етнографически и политически граници (Атлас съдържащ 40 карти). Berlin, Königliche Hoflithographie, Hof-Buch- und -Steindruckerei Wilhelm Greve, 1917