Мегали идея

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Териториалното разширение на Гърция (1832 - 1947)

Мегали идеята (на гръцки: Μεγάλη Ιδέα), наричана още и Великата идея или Голямата идея е идеологически проект на гръцкия национализъм за възстановяване на Византия. Като прийоми за осъществяване на проекта, използвани от различни по политическа принадлежност правителства, но обединени от Мегали идеята, се прилагат иредентизъм и националшовинизъм. Символичното начало на проекта слага Йоанис Колетис с една своя знаменателна реч от 14 януари 1844 година произнесена в гръцкия парламент.

Мечтата по Византия[редактиране | редактиране на кода]

Мечтата за възстановяване на Византия като „гръцка държава“ не престава да съществува сред гръцката общност още от времето на превземането на Константинопол от османските турци на 29 май 1453 година. Под влияние на просветения национализъм, белязал началото си от Великата френска революция, в Европа възникват редица национални доктрини. Сантименталното антично и средновековно гръцко величие, отъждествявано най-вече с елинската култура и източноримската държавност, полагат основите на „просветния“ гръцки национализъм. Доктринално гръцката национална идея се избистря след извоюване на независимостта на Гърция от Османската империя на 25 март 1821 година.

Същност[редактиране | редактиране на кода]

Същността на този гръцки „национален“ идеал се обобщава от следното изречение:

Възкръсване на Гърция в рамките на нейното териториално величие, военна сила и културно великолепие.

Териториалното „величие“ на гръцкия национален идеал от втората половина на 19 и началото на 20 век обхваща територията до Карпатите на север, Либийско море на юг, река Сава на запад и цяла Мала Азия на изток, т.е. до извоюване на гръцка държавност в границите на някогашната Юстинианова Византия.

Концептуално Мегали идеята почива на разбирането, че всички православни християни от така очертаната територия на някогашната Византийска империя са гърци, независимо от техния език и етнос. Мегали идеята, стъпвайки на инерцията от успеха на Гръцкото национално-освободително движение, завършило с постигането на гръцката независимост, сравнително лесно се възприема от всички политически кръгове и течения в гръцкото общество, което пък от своя страна е впрегнато за нейното осъществяване.

В следния цитат можем да видим разгръщането на гръцкия иредентизъм от средата и края на 19-ти век, насочени и към населените с българи, но все още под османска власт, земи:

„Еднаж агитирано във военни приготовления, правителството, влечено от своите противници, много мъчно ще може да се спре“ - пишеше френският представител в Атина до своя министър. „Общото мнение тук - бележеше той по-късно - е, че на гръцката раса се поставя един въпрос за живот или смърт.“ Засилени наистина от успеха на Съединението, българите щяха да заплашват вече големите позиции на елинизма в Македония. Преди това да бъде възможно, Гърция искаше да обезпечи своя дял. В гръцката грандомания никога не са липсвали ни патриотизъм, ни дързост, макар и в мимолетна форма: ето защо Европа гледаше с безпокойство на брожението на елинизма.[1]

Успехи[редактиране | редактиране на кода]

Първоначално идеята набира скорост, но прясно възстановената Гърция скоро осъзнава, че сама без съюзници не е в състояние да воюва срещу Османската империя за осъществяване на идеала. Независимо от това, лесните и конюктурни успехи не закъсняват — през 1881 година към Гърция е присъединена цяла Тесалия и немалка част от Епир. Кралство Гърция излиза дипломатически победител от двете Балкански войни в началото на 20 век. Големият подръжник на идеята Елефтериос Венизелос успява да нареди кралството сред победителите и в Първата световна война, макар и с цената на национална схизма и последвалата я малоазийска катастрофа.

Падение[редактиране | редактиране на кода]

Гръцкият политически елит и общество, въодушевени от лесно постигнатите победи по пътя към така „предначертания идеал“, пристъпват без подкрепа от Антантата към саморазправа с победената в Първата световна война Османска държава. Въпреки твърде изгодните за Гърция условия на Севърския договор, тя се впуска в малоазийската военна авантюра от началото на 20-те години на 20 век. Крахът ѝ слага край и на бляновете, че някогашната Източна Римска империя, наречена постфактум от историците Византия, може да бъде възстановена като гръцка национална държава.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Радевъ, Симеонъ, „Книга пета. Строителитѣ на съврѣменна България“, Томъ първи, 2004 г.)

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Македония“         Портал „Македония