Арта

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Арта
Άρτα
— град —
Църквата „Света Теодора“
Църквата „Света Теодора“
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Епир
Дем Арта
Географска област Епир
Надм. височина 94 m
Население (2001) 19 435 души
Пощенски код 471 00
Телефонен код 26810
Официален сайт http://www.arta.gr/
Арта в Общомедия
Артенският мост.

А̀рта (на гръцки: Άρτα, на албански: Narta) е град в Епир, Гърция. Втори по значение за областта и главен град на дем Арта и на целия Южен Епир, с население 19 435 жители (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Арта се намира в центъра на сравнително голямата и плодородна амбракийска равнина, разположена северно от амбракийския залив. Селището е византийско и средновековно, основано на мястото на антична Амбракия.

История[редактиране | редактиране на кода]

Името Арта е споменато за първи път през 1082 г., като преди това на негово място се е намирала коринтската древногръцка колония Амбракия.

Арта е известна със своите архитектурни и културни забележителности, сред които се открояват знаменития Артенски мост, старата крепост и църквата „Света Теодора“. В Арта е разположен Епирският технологичен институт. В областта на Арта и южен Епир се отглеждат много цитрусови насаждения.

В античността областта на Арта - Амбракия е известна като столицата на Пир, отличил се с пировата си победа над римляните. През 146 г. пр.н.е. Амбракия е завоювана от Рим и става център на римската провинция Стар Епир, което име следва да отличава Амбракия от завоюваните земи на север и изток от нея, които са обособени в провинция Нов Епир.

През средновековието Арта е византийски град с известни прекъсвания до 1204 г., като за кратко по времето на Симеон I и сина му цар Петър I е в границите на Първата българска държава, ведно с южните райони на Акарнания и Етолия.

След превземането на Константинопол (1204) от участниците в четвъртия кръстоносен поход на територията на Епир, Арта и южните Акарнания и Етолия се образува Епирското деспотство. През 14 век тези територии са включени в Душановото царство, а след разпадането му, Арта става център на самостоятелен деспотат - Деспотат Арта, до завоюването ѝ от Османската империя през 1449 г. Османците преименоват Арта на Нарда.

В периода 1717 - 1797 г. Арта е венецианско владение. От 1799 г. отново е в рамките на Османската империя до 1881 г., когато по силата на Берлинския договор е присъединена към Кралство Гърция.

Днес Арта е известна с многото си музеи, архитектурни и културни паметници от миналото.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Арта
Починали в Арта

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]