Янина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Янина.

Янина
Ιωάννινα
— град —
    Герб
Янина и езерото Памвотида
Янина и езерото Памвотида
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Епир
Дем Янина
Географска област Епир
Надм. височина 480 m
Население (2001) 61 629 души
Пощенски код 450 … 454
Телефонен код 26510
Официален сайт http://www.ioannina.gr/
Янина в Общомедия

Я̀нина или Йоа̀нина (Яна [1][2][3][4][5] в периода 16-18 век, а в по-старата литература и Янино, на гръцки: Ιωάννινα, Йоанина, или Γιάννενα, Янена или Γιάννινα, Янина, на турски: Yanya, Яня) е град в северозападната територия на Гърция, център на административната област Епир и на дем Янина.

Днес Янина е главен град на Епир. Такъв е била и по османско време в периода 1430-1913 години, докато (древно)гръцката столица на областта е била Арта.

История[редактиране | редактиране на кода]

Градът е основан през VI век от византийския император Юстиниан I. Според Прокопий Кесарийски в „За строежите“ на мястото му се намирала античната Еврия.

През ранното средновековие Янина е център на викарна епархия на Навпактската митрополия, но още със създаването на Охридска архиепископия става българска митрополия.[6] Целият Епир с изключение на околностите на постфактум създадената Арта в Амбракия са заети при т.нар. славянско заселване на Балканите от новопридошлия от север народ. За старите гърци остават основно йонийските острови по крайбрежието, обособени в тема Кефаления.

По-късно градът е един от регионалните центрове на Епирското деспотство.

Просперитет[редактиране | редактиране на кода]

През 1318 г. Янина е завладяна от възстановената от Палеолозите Византийската империя, а през февруари 1319 г. император Андроник II Палеолог издава хрисовул, с който се регламентират привилегиите на града – местното самоуправление, освобождаването от някои налози и други. От текста на хрисовула става ясно, че по това време освен християни Янина е населявана и от „много евреи“.[7] Дадените привилегии слагат началото на постепенното обособяване и издигане на Янина за регионален и общоепирски център, за сметка на новогръцката Арта, около която пък се формира самостоятелно Артско деспотство.

От 1358 до 1416 години Янина е вече столица на Епирското деспотство, след като територията на последното е завладяна и присъединена към царството на Стефан Душан през 1348 г. След смъртта му е интегрална част от т.нар. Епирско царство на царския полубрат – Симеон Синиша. В Янина и цял Епир се разпорежда като царски наместник Тома Прелюбович. На 9 октомври 1430 г., като използва противоречията в деспотството, настъпили след възкачването на престола на Карло II Токо, и след като гарантира привилегиите на местното население, османският пълководец Синан завзема града.

Привилегированият статут на местните християни, и въобще стария християнски облик на града и околността, се запазват до 1611 г., когато избухва голям бунт на селяни-християни, водени от монаха Дионисий Философ. Въстаниците превземат Янина, вършейки редица опустошения и зулуми, но скоро след това османските власти си възвръщат контрола над региона. През 1613 г. половината християнски жители на Янина са изселени от укрепения град в преградията, а през 1618 г и друга немалка част.[8] В града остават да живеят само мюсюлмани и евреи, църквите са конфискувани и обърнати в джамии. През 1618 г. на мястото на най-старата църква е издигната голямата джамия на Аслан паша (днес музей).

През 1788 г. Янина е завладяна от регионалния лидер Али паша Янински и през следващите 33 години е център на неговите автономни владения. Янина и Видин на Осман Пазвантоглу по това време се превръщат в главни кърджалийски и опозиционни на Високата порта и Селим III – османски балкански центрове.

На 5 март* 1913 г., по време на Балканската война, гръцките войски завършват успешно обсадата на Янина, с което е ликвидиран последният център на османската съпротива в Македония и Епир.

След т.нар. малоазийска катастрофа, и с цел промяна на етническия облик на града, в него са заселени от Анадола много преселници. Те живеят обособени в отделни квартали (Анатоли и др.).

География[редактиране | редактиране на кода]

Янина се намира на около 500 m надморска височина, на западния бряг на янинското езеро, в центъра на котловина.

Месторазположението ѝ е много красиво и впечатлително. В езерото източно от града е малкия янински остров, а над него се издига планината Мицикели или Мечата бърлога.

Известни личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Янина
Починали в Янина
Други

Побратимени градове[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Карта на Гърция в първия съвременен атлас на света от 1608 г., по данни от 16 век – на Абрахам Ортелий
  2. Карта на Гърция от 1650 г.
  3. La Grèce ou la partie méridionale de la Turquie en Europe от 1715 г. на който е Яна, а крепостта е отбелязана с името Яма
  4. Tabula Geographica Graeciae et Romaniae от 1753 г. на който също е отбелязана като Яна; картата е от Атлас на света издаден от Кралската пруска академия на науките в Берлин от Леонард Ойлер, и е предназначен специално за използване в училищата.
  5. Венецианска карта на Европейска Турция от 1784 г. на който също е отбелязана като Яна; картата е отпечатана в последните години от съществуването на Венецианската република и отразява венецианското виждане за коректното негръцко (чисто българско) име на града. Интересното е, че Яна е поставена в Тесалия, явно във връзка с деятелността на Али паша.
  6. Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия, т.1. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Марин Дринов“, 1995, [1924]. с. 186.
  7. Mikropoulos, Tassos A., Elevating and Safeguarding Culture Using Tools of the Information Society. Dusty traces of the Muslim Culture, Ioannina 2008, p. 310.
  8. Кил, Махиел. Изкуство и общество в България през турския период, София 2002, с. 132-133.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]