Янина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Янина.

Янина
Ιωάννινα
— град —
    Герб
Янина и езерото Памвотида
Янина и езерото Памвотида
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Епир
Дем Янина
Географска област Епир
Надм. височина 480 m
Население (2001) 61 629 души
Пощенски код 450 … 454
Телефонен код 26510
Официален сайт http://www.ioannina.gr/
Янина в Общомедия

Я̀нина или Йоа̀нина (Яна [1][2][3][4][5] в периода 16-18 век, а в по-старата литература и Янино, на гръцки: Ιωάννινα, Йоанина, или Γιάννενα, Янена или Γιάννινα, Янина, на турски: Yanya, Яня) е град в северозападната територия на Гърция, център на административната област Епир и на дем Янина.

Днес Янина е главен град на Епир. Такъв е била и по османско време в периода 1430-1913 години, докато (древно)гръцката столица на областта е била Арта.

История[редактиране | редактиране на кода]

Според една хипотеза, селището е основано през VI век от византийския император Юстиниан I. Според Прокопий Кесарийски в „За строежите“ някъде около мястото му се намирала античната Еврия, но за това няма никакви археологически доказателства. Вероятно Еврия не се е намирала на мястото на Янина, а на друго близко място. Съвременната гръцка историография, въпреки опитите в тази насока, досега не е открила нито едно археологическо доказателство, че на мястото на Янинската крепост е съществувало по-старо укрепление от времето на Първата българска държава. Първото споменаване на селището е в грамотите на Василий II Българоубиец. [6][7]

През ранното средновековие Янина е център на викарна епархия на Навпактската митрополия, но още със създаването на Охридска архиепископия става българска митрополия.[8] Целият Епир с изключение на околностите на постфактум създадената Арта в Амбракия са заети при т.нар. славянско заселване на Балканите от новопридошлия от север народ. За старите гърци остават основно йонийските острови по крайбрежието, обособени в тема Кефаления. Селището попада в областта наричана Вагенетия.

По-късно градът е един от регионалните центрове на Епирското деспотство.

Просперитет[редактиране | редактиране на кода]

През 1318 г. Янина е завладяна от възстановената от Палеолозите Византийската империя, а през февруари 1319 г. император Андроник II Палеолог издава хрисовул, с който се регламентират привилегиите на града – местното самоуправление, освобождаването от някои налози и други. От текста на хрисовула става ясно, че по това време освен християни Янина е населявана и от „много евреи“.[9] Дадените привилегии слагат началото на постепенното обособяване и издигане на Янина за регионален и общоепирски център, за сметка на новогръцката Арта, около която пък се формира самостоятелно Артско деспотство.

От 1358 до 1416 години Янина е вече столица на Епирското деспотство, след като територията на последното е завладяна и присъединена към царството на Стефан Душан през 1348 г. След смъртта му е интегрална част от т.нар. Епирско царство на царския полубрат – Симеон Синиша. В Янина и цял Епир се разпорежда като царски наместник Тома Прелюбович. На 9 октомври 1430 г., като използва противоречията в деспотството, настъпили след възкачването на престола на Карло II Токо, и след като гарантира привилегиите на местното население, османският пълководец Синан завзема града.

Привилегированият статут на местните християни, и въобще стария християнски облик на града и околността, се запазват до 1611 г., когато избухва голям бунт на селяни-християни, водени от монаха Дионисий Философ. Въстаниците превземат Янина, вършейки редица опустошения и зулуми, но скоро след това османските власти си възвръщат контрола над региона. През 1613 г. половината християнски жители на Янина са изселени от укрепения град в преградията, а през 1618 г и друга немалка част.[10] В града остават да живеят само мюсюлмани и евреи, църквите са конфискувани и обърнати в джамии. През 1618 г. на мястото на най-старата църква е издигната голямата Аслан паша джамия (днес Етнографски музей на Янина).

През 1788 г. Янина е завладяна от регионалния лидер Али паша Янински и през следващите 33 години е център на неговите автономни владения по-известни като Янински пашалък. Янина и Видин на Осман Пазвантоглу по това време се превръщат в главни кърджалийски и опозиционни на Високата порта и Селим III – османски балкански центрове.

На 5 март* 1913 г., по време на Балканската война, гръцките войски завършват успешно обсадата на Янина, с което е ликвидиран последният център на османската съпротива в Македония и Епир.

След т.нар. малоазийска катастрофа, и с цел промяна на етническия облик на града, в него са заселени от Анадола много преселници. Те живеят обособени в отделни квартали (Анатоли и др.).

География[редактиране | редактиране на кода]

Янина се намира на около 500 m надморска височина, на западния бряг на янинското езеро, в центъра на котловина.

Месторазположението ѝ е много красиво и впечатлително. В езерото източно от града е малкия янински остров, а над него се издига планината Мицикели или Мечата бърлога.

Известни личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Янина
Починали в Янина
Други

Побратимени градове[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Карта на Гърция в първия съвременен атлас на света от 1608 г., по данни от 16 век – на Абрахам Ортелий
  2. Карта на Гърция от 1650 г.
  3. La Grèce ou la partie méridionale de la Turquie en Europe от 1715 г. на който е Яна, а крепостта е отбелязана с името Яма
  4. Tabula Geographica Graeciae et Romaniae от 1753 г. на който също е отбелязана като Яна; картата е от Атлас на света издаден от Кралската пруска академия на науките в Берлин от Леонард Ойлер, и е предназначен специално за използване в училищата.
  5. Венецианска карта на Европейска Турция от 1784 г. на който също е отбелязана като Яна; картата е отпечатана в последните години от съществуването на Венецианската република и отразява венецианското виждане за коректното негръцко (чисто българско) име на града. Интересното е, че Яна е поставена в Тесалия, явно във връзка с деятелността на Али паша.
  6. Gregory, 1991, p. 1006
  7. Министерство на културата на Гърция. Посетен на 27 февруари 2017.
  8. Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия, т.1. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Марин Дринов“, 1995, [1924]. с. 186.
  9. Mikropoulos, Tassos A., Elevating and Safeguarding Culture Using Tools of the Information Society. Dusty traces of the Muslim Culture, Ioannina 2008, p. 310.
  10. Кил, Махиел. Изкуство и общество в България през турския период, София 2002, с. 132-133.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]