Палеолози

Палеолозите (на гръцки: Παλαιολόγοι) са византийски аристократичен род (ср. 11-ти век – 1261), явяващ се последната и най-дълго управлявала императорска династия във Византия (1261 – 1453), деспоти на Морея (1383 – 1460) и маркизи на Монферат (1306 – 1533).

Ранни Палеолози (ср. 11-ти век – 1261)

Първият известен представител на византийската аристократична фамилия е Никифор Палеолог, който живее в средата на 11-ти век. Неговият по-малък син Николай († ок. 1081) умира неженен, а по-големият Георги (1068 – 1110), сключва брак с Анна, дъщеря на доместика Андроник Дука. Нейната сестра Ирина е съпруга на византийския император Алексий I Комнин. По този начин Палеолозите биват приети в средите на висшата константинополска аристокрация. Георги Палеолог има четирима синове: Никифор, Андроник (1083/85 – 1115/18), умрял неженен, Михаил и Алексий (* 1095/1100). Севаст Михаил се жени за дъщеря на Теодор Дасиота и има син Алексий и внучка Теодора. Алексий, четвъртият син на Георги Палеолог, е женен за Анна, дъщеря на великия доместик Адриан Комнин. Баща е на три деца: Георги (1125/26 – 1167/70), неизвестна по име дъщеря, омъжена за Йоан Вриений и Константин. Двамата синове получават титлата „севаст“. Син на Георги е Алексий († 1203), който сключва брак с Ирина, дъщеря на ромейския василевс Алексий III Ангел. Тъстът му го определя за свой наследник, но той не получава възможност да се възкачи на престола. Дъщеря му Теодора става съпруга на своя братовчед, великия доместик Андроник Комнин Палеолог, представител на старшия клон на фамилията.^[1]

Никифор, първородният син на Георги Палеолог и на Анна Дукина, има син на име Михаил Дука Палеолог. Михаил е баща на Алексий, който взема за съпруга Ирина Комнина. От брака им се раждат двама синове: Михаил и Андроник. Андроник заема поста „велик доместик на Никейската империя“. Той се жени за за своята братовчедка Теодора, дъщеря на Алексий Палеолог. Раждат му се пет деца: Мария-Марта, омъжена за Никифор Тарханиот; Ирина-Евлогия, съпруга на Йоан Ангел Кантакузин, сред чиито дъщери е Мария, сключила последователно брак с българските царе Константин Тих Асен и Ивайло; Михаил VIII Палеолог, бъдещия византийски император; Йоан; Константин.^[1]

Деспот (севастократор) Йоан, вторият син на Андроник, няма потомци от своята съпруга, дъщеря на Константин Торник. По-малкият му брат Константин получава ръката на Ирина Комнина Вранина, която става майка на пет деца: Михаил Комнин Врана; Андроник Врана, женен за Анна Глава; Мария, омъжена за Исак Торник; Теодора, сключила брак с Йоан Синадин; Смилцена, съпруга на българския цар Смилец.^[1]

Родословие

Палеолози по рождение

Палеолози по брак

Други

Алексий Комнин

Ирина Синадина

Йоан Вриений

дъщеря

Ирина Комнина

неизв.

Византийски императори

Михаил VIII Палеолог (1261 – 1282)

Най-големият от синовете на великия доместик на Никейската империя Андроник Комнин Палеолог, Михаил си спечелва славата на талантлив военачалник по времето на император Йоан III Дука Ватаци, който му поверява длъжността „велик коноставъл“ (главнокомандващ армията). Той поема в свои ръце властта над Никея и е провъзгласен за съимператор на малолетния Йоан IV Дука Ласкарис (1259) под името Михаил VIII. За да спечели на своя страна аристокрацията, превръща прониите в наследствени владения. Победоносна е първата му война с Епир, която омаломощава значително тази балканска държава. През 1261 г. войските му превземат Константинопол и слагат край на Латинската империя, а Михаил VIII Палеолог (1261 – 1282) е коронован за василевс на възстановена Византия. Скоро след това ослепява и отстранява от трона Йоан IV Дука Ласкарис. Води политика на сближаване с генуезците, врагове на спечелилата силна позиция в Източното Средиземноморие Венеция, а за да неутрализира опитите на сицилианския крал Карло I д’Анжу да проникне на Балканския полуостров, приема през 1274 г. крайно непопулярната Лионска уния с Римокатолическата църква. По този начин успява да стабилизира границите на империята откъм запад, но напълно изоставя отбраната на Мала Азия, изложена на нападенията на тюркски племена. Същевременно Сърбия започва да се превръща в заплаха за Византия, италианските републики държат в свои ръце контрола на търговията ѝ, а държавната хазна е постоянно празна. Михаил VIII Палеолог умира, загубил всякаква популярност сред поданиците си.^[1]

От брака си с Теодора Дука Ватаци (†1304) императорът има шест деца, а от извънбрачните си връзки още три деца:

Мануил, починал преди баща си;
Андроник II Палеолог (25.3.1259 – 13.2.1332), следващия византийски император;
Константин (†1306), женен за Ирина Раулина, от която има един син:
1. Йоан Палеолог, женен за Ирина, дъщеря на Теодор Метохит:
  1. Мария Палеологина (ок. 1312 – 1355), омъжена (1324) за сръбския крал Стефан Урош III.
Ирина, омъжена за българския цар Иван III Асен;
Анна, омъжена за Димитър Дука Комнин Кутрулис, син на епирския владетел Михаил II Комнин;
Евдокия (†1302), омъжена за трапезундския император Йоан II Велики Комнин.

От извънбрачните му връзки са децата:

Теодор;
Ефросина, омъжена за татарския вожд Ногай;
Мария-Деспина, омъжена за Абага хан, предводител на Златната орда.

Византийски императори

1261 – 1282: Михаил VIII Палеолог (1224 – 11.12.1282), син на Андроник Комнин Палеолог, император на Никея (1258 – 1261)
1282 – 1283: Андроник II Палеолог (25.3.1259 – 13.2.1332), син на Михаил VIII Палеолог
1283 – 1320: Михаил IX Палеолог (1277 – 12.10.1320), син на Андроник II Палеолог
1328 – 1341: Андроник III Палеолог (1297 – 15.6.1341), син на Михаил IX Палеолог
1341 – 1354; 1355 – 1376; 1379 – 1391: Йоан V Палеолог, син на Андроник III Палеолог
- 1347 – 1354: Йоан VI Кантакузин(1292 – 1383), син на Михаил Кантакузин, деспот на Морея
1376 – 1379: Андроник IV Палеолог (11.4.1348 – 28.6.1385), първи син на Йоан V Палеолог
- 1390: Йоан VII Палеолог (ок. 1370 – 22.9.1408), първи син Андроник IV Палеолог
1391 – 1425: Мануил II Палеолог (27.7.1350 – 21.7.1425), втори син на Йоан V Палеолог
1425 – 1448: Йоан VIII Палеолог (17.12.1392 – 31.10.1448), втори син на Андроник IV Палеолог
1449 – 1453: Константин XI Палеолог (8.2.1405 – 29.5.1453), трети син на Андроник IV Палеолог.^[1]^[2]

Източници

↑ ^а ^б ^в ^г ^д Керчева, Клементина, Каваленов, Страхил. Европейските династии. София, Агато, 2004. с. 238 – 244.
↑ ((ru)) «Генеалогические таблицы по истории европейских государств» – Таблица 89а. Палеологи. Император Никеи (1258-1261). Императоры Византии (1261-1354, 1355-1453)

Вижте също

Палеологов ренесанс

Тази статия, свързана с Византия, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.

[:0-1] а ^б ^в ^г ^д Керчева, Клементина, Каваленов, Страхил. Европейските династии. София, Агато, 2004. с. 238 – 244.

[Таблица_89а-2] ((ru)) «Генеалогические таблицы по истории европейских государств» – Таблица 89а. Палеологи. Император Никеи (1258-1261). Императоры Византии (1261-1354, 1355-1453)

[1]

[2]