Мануил II Палеолог

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Мануил II Палеолог
византийски император
Manuel II Paleologus.jpg
Роден
Починал

Религия Православие
Управление
Период 16 февруари 139121 юли 1425
Предшественик Йоан V Палеолог
Наследник Йоан VIII Палеолог
Device of the Palaiologos Dynasty.svg
Семейство
Род Палеолози
Баща Йоан V Палеолог
Майка Елена Кантакузина
Братя/сестри Андроник IV Палеолог
Тодор I Палеолог
Михаил Палеолог
Съпруга Елена Драгаш
Деца Йоан VIII Палеолог
Теодор II Палеолог
Андроник Палеолог
Димитър Палеолог
Тома Палеолог
Константин XI Палеолог
Мануил II Палеолог в Общомедия

Мануил II Палеолог (на гръцки: Μανουήλ Β' Παλαιολόγος); Manuel II Palaiologos; * 27 юни 1350 г.; † 21 юли 1425 г.) е от 1391 до 1425 г. византийски император от династията на Палеолозите. Баща е на последните двама византийски императори – Йоан VIII Палеолог и Константин XI Палеолог.

Произход и възкачване на престола[редактиране | редактиране на кода]

Мануил II Палеолог е вторият син на император Йоан V Палеолог (упр. 1341 – 1391) и неговата съпруга Елена Кантакузина (1333 – 1396). Негови дядо и баба по майчина линия са император Йоан VI Кантакузин (упр. 1347 – 1354) и Ирина Асенина, потомка на българския цар Иван Асен III.

За разлика от по-големия си брат Андроник IV Палеолог, който се опитва да узурпира трона, Мануил остава верен на баща си Йоан V и е определен от него за наследник. През 1369 г. той е регент на Солун, втората столица на Византия. Понеже баща му Йоан V е васал на турците, преди възкачването си Мануил е заложник в османския двор на султан Баязид I и заедно с него участва в превземането на Филаделфия, последният независим византийски анклав в Мала Азия.

Управление[редактиране | редактиране на кода]

Монета, сечена при Мануил II Палеолог

Научавайки за смъртта на баща си през 1391 г., Мануил Палеолог бяга от лагера на османците в Бурса и пристига в Константинопол, където е официално коронясан за византийски император. Това предизвиква гнева на султан Баязид, който в продължение на осем години (1394 – 1402) подлага града на обсада.

В резултат на водените преговори между Византия и католическите държави, през 1396 г. съюзна християнска войска, оглавявана от унгарския крал Сигизмунд, предприема поход на Балканите срещу Османската империя. Въпреки първоначалния напредък, европейците са победени в битката при Никопол на Дунав.

В 1399 г. Мануил II Палеолог тайно напуска обсадената столица на кораб, заедно с малка свита, за да търси помощ от западните владетели за спасяването на Византия и в частност – Константинопол, от османците. Той посещава Италия, Англия, Франция, където е приет с почести, но не получава необходимото военно съдействие.

След 1402 г., когато Баязид е разгромен и пленен от монголите на Тамерлан в битката при Анкара, обсадата на Константинопол е свалена, а натискът на турците върху Византия е временно отслабен. Между синовете на султана започва борба за наследяване на трона. Мануил II сключва мир и съюз със султан Мехмед I, когото подкрепя срещу братята му във войната за власт в османската държава. В замяна султанът му предоставя управлението на Солун, Варна и Несебър през 1411 година. В този период е построена стената Хексамилион, дълга шест мили (9,66 км), издигната за защитата на византийските владения в Пелопонес, Деспотство Морея.

Отношенията между Византия и турците отново стават враждебни, когато през 1422 г. новият османски султан Мурад II изисква от императора да получи васален данък и обявява война на Византия. Константинопол е подложен на поредната турска обсада. Мануил II поверява императорските правомощия на своя син Йоан VIII Палеолог и заминава за Унгария, където иска военна помощ от император Сигизмунд. Мисията не постига успех и след завръщането си в 1424 г., василевсът е принуден да приеме неизгодните условия на мир – признава се за васал на султана и приема да плаща данък.

Мануил II умира на 21 юли 1425 г. и е наследен на престола от сина си Йоан VIII Палеолог.

Император Мануил II Палеолог е автор на литературни произведения с реторично и теологично съдържание.


Византийската империя през 1403 г.

Семейство и наследници[редактиране | редактиране на кода]

От брака си с Елена Драгаш, дъщеря на велбъждския деспот Константин Драгаш, Мануил II има седем деца:

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Йоан V Палеолог Византийски император (1391 – 1425) Йоан VIII Палеолог
     Портал „Византия“         Портал „Византия          Портал „Македония“         Портал „Македония