Роман III Аргир

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Роман III Аргир
византийски император
Romanus III.jpg
Монетно изображение на Роман III
Лични данни
Управление 15 ноември 1028 - 11 април 1034
Роден
Починал
Предшественик Константин VIII
Наследник Михаил IV Пафлагон
Семейство
Династия Македонска династия
Брак Зоя
Роман III Аргир в Общомедия

Роман III Аргир (на гръцки: Ρωμανός Γ΄ Αργυρός) е ромейски (източноримски) император (василевс) (управление: 15 ноември 1028-11 април 1034).

Роман е син на неизвестен член от знатната фамилия Аргир и правнук на император Роман I Лакапин. Произлизащ от темата Армениакон (Кападокия в централна Мала Азия), родът на Аргирите принадлежи към богатата и влиятелна прослойка на едрите земевладелци (динати). При Василий II Българоубиец Роман е сенатор и служи като съдия, а при Константин VIII става епарх (градоначалник) на Константинопол.

Престарелият василевс Константин VIII Багренородни е последният мъжки представител на великата Македонска династия. За да се избегнат междуособици след смъртта му, за една от императорските дъщери трябва да се намери съпруг, който да стане наследник на трона. Роман привлича вниманието на Константин VIII, който го принуждава да се разведе с жена си (изпратена в манастир) и да се ожени за дъщерята на императора Зоя. Под страх от смъртно наказание Роман се съгласява и бракът се състои на 12 ноември 1028 г., а три дни по-късно Константин VIII умира, оставяйки Роман III като император.

Управление[редактиране | редактиране на кода]

Бракът между 60-годишният Роман и 50-годишната Зоя скоро предизвиква присмеха на столичната тълпа, особено след като се разчува за безплодните опити на застарялата императорска двойка да създаде потомство. Новият император показва голямо желание да се прослави като владетел, но е много нещастен в това си начинание и не успява да спечели уважението на поданиците си. Мек и нерешителен по характер, с посредствени качества и образование, Роман е способен администратор, но няма политически и военен талант.

Вътрешна политика[редактиране | редактиране на кода]

Роман III Аргир се стреми към компромис между всички съсловия и търси, най-вече, одобрение и подкрепа от страна на малоазийската военно-земевладелска провинциална аристокрация, чиято опозиция би могла да бъде фатална за императора. Сам член на тази аристокрация, Роман III отхвърля ограничаването на техните привилегии, предприети от предшествениците му, и намалява данъците им. При липсата на силен и авторитетен владетел, като Василий II, висшите прослойки отново развихрят своите претенции. За да избегне конфликт с тях, слабохарактерният Роман Аргир премахва една след друга всички законови пречки пред амбициите им, пренебрегвайки нуждите на обикновените поданици.

Отменен е закона „алеленгион“, въведен от Василий II, който задължавал едрите собственици да плащат дължимият данък от изоставените земи, вместо парите да се изискват от селската община. По-рано тази далновидна мярка не само предпазвала от обедняване дребните селски собственици, но и гарантирала редовни данъчни постъпления за държавата, а освен това отнемала от финансовата мощ на богатите, с което се възпрепятствало прекомерното им засилване за сметка на масата от населението и централната власт.

Проаристократичната политика при Роман III, и повечето от следващите императори, води до нарушаване на социалното равновесие. Задействат се процеси, които подкопават военно-икономическата опора на империята – а именно, селските дребни собственици, осигуряващи масата от държавния данъчен приход и, заедно с това, съставляващи основната част от армията (т.нар. акрити - военизираното селско население, т.е. полу-професионални наборници). Така, в течение на няколко десетилетия, постепенното разоряване и закрепостяване на селяните лишава империята от вътрешния потенциал, с който разполага по време на Македонската династия.

За да спечели симпатиите на Църквата, Роман Аргир похарчва големи суми по строене на нови сгради и в дарение на манастири, премахва забраната за разширяване на манастирските имоти. Започва гонение на павликяните и монофизитите пазещи границата в Сирия, които заради това преминават на страната на арабите. В старанието си да облекчи облагането с данъци разстройва финансите на страната. Напразно опитвайки се да намали финансовия дефицит, Роман ограничава разходите на съпругата си, което само увеличава напрежението в императорското семейство.

Роман Аргир на лагер при Азаз (миниатюра в хрониката на Скилица)

Войни и заговори[редактиране | редактиране на кода]

Роман III се стреми да бъде нов император-философ, подобно на Марк Аврелий, и също така се опитва да имитира военната храброст на Траян. През 1030 г. решава да отвърне на набезите на мюсюлманите на изток. Предвождайки голяма армия, императорът се отправя към Халеб, но е изненадан по време на похода и претърпява сериозно поражение при Азаз, близо до Антиохия. Въпреки поражението Роман се спасява от пленничество и успешно защитава Едеса с Георги Маниак. През 1032 г. и побеждава арабския флот в Адриатическо море. Границите империята остават непокътнати, но Роман никога не възстановява своя авторитет.

Роман Аргир е изправен пред няколко заговора, повечето организирани от снаха му Теодора през 1029 и 1030 година. В 1029 г. пълководецът Константин Диоген, женен за племенница на императора, е обвинен в заговор, замонашен и след ново обвинение няколко години по-късно е убит. През 1030 г. е разкрит заговора на патриций Пресиан, син на последният български цар Иван Владислав. Пресиан е ослепен и замонашен.

Убийството на Роман III Аргир (миниатюра в хрониката на Скилица)

Макар и да се спасява от заговорите за трона, здравето на императора се влошава. Това вероятно се дължи на бавно действаща отрова, дадена от съпругата му Зоя, която иска да се отърве от него и да се омъжи за нейния млад фаворит Михаил Пафлагон. Роман III умира на 11 април 1034 г. – след като изпада в безсъзнание е удавен в банята от слуги на съпругата си.

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

От първата си жена Елена, Роман има дъщеря:

От втората си жена Зоя няма деца.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]


Константин VIII Византийски император (1028 – 1034) Михаил IV Пафлагон
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Romanos III Argyros“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.  
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.