Антемий

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Антемий.

Антемий
западноримски император
Anthemius.jpg
Монетно изображение на имп. Антемий
Лични данни
Управление 467 - 472
Роден
Починал
Семейство
Брак Марция Евфемия
Антемий в Общомедия

Флавий Прокопий Антемий (на латински: Flavius Procopius Anthemius; на гръцки: Προκόπιος Ανθέμιος; * 420 г. в Константинопол; † 11 юли 472 г. в Рим) е западноримски император от 467 г. до 472 г.

Антемий е изтъкнат патриций, потомък на стар италийски род и зет на император Маркиан (450–457). Внук е на Антемий, преториански префект, който през 410 г. фактически води управлението за младия император Теодосий II. Има опит в битки срещу готите и хуните по Дунав. След избирането на Лъв I за император Антемий остава високопоставена фигура в Константинопол като един от възможните кандидати за трона.

След отстраняването на Либий Север от трона на Западната Римска империя минават близо две години на междуцарствие, преди източният император Лъв I да избере за свой колега на запад Прокопий Антемий. Антемий e провъзгласен в Константинопол за цезар и пристига в Италия през пролетта на 467 г., придружен от войски, платени от Лъв I. На 12 април 467 г. Антемий е коронован в Рим като Август, със съгласието на всесилния magister militum Рицимер, германец на римска служба, който се жени за дъщерята на новия император.

Управление[редактиране | редактиране на кода]

Антемий се ползва с подкрепата на двора на източната римска империя и успява да привлече на своя страна италийската аристокрация. Той обаче е набеден за еретик от духовниците в Рим и неговата популярност сред народа значително спада.

В 468 г. се проваля съвместния десант на двете Римски империи срещу вандалите в Северна Африка. Това коства загубата на голям финансов и военен ресурс за империята. След това Антемий продължава опитите да води активна политика, сключвайки съюз с романо-бритите и гало-римските бретонци в Арморика против вестготите. През 470 г. войските на тяхната коалиция са разгромени близо до Арл, а Западната империя губи окончателно владенията си в Испания и Аквитания.

Антемий

Неуспехите дават повод на Рицимер да отстрани чрез военен метеж станалият неудобен за неговите интереси император, който междувременно се разболява тежко и е обсаден в Рим от варварските наемници на своя главнокомандващ. След ожесточена петмесечна обсада градът е превзет а Антемий търси убежище в една от църквите дегизиран като просяк. Скоро след това е разпознат и обезглавен от варварите (11 юли 472 г.).

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Антемий e женен за Марция Евфемия, дъщеря на византийския император Марциан. Нейна мащеха е Пулхерия, втора съпруга на нейния баща.

Евфемия и Антемий имат пет деца: една дъщеря и четири сина. Дъщеря им Алипия e омъжена за Рицимер. Синовете им са Антемиол (+ 471), Маркиан, Прокопий Антемий и Ромул. Маркиан се жени за Леонция, дъщеря на Лъв I и Верина.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Gottfried Haertel: Die zeitgeschichtliche Relevanz der Novellen des Kaisers Anthemius. In: Klio 64, 1982, S. 151-159


Либий Север Западноримски император (467 – 472) Олибрий