Флавий Патриций

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search

Флавий Юлий Патриций (на латински: Flavius Julius Patricius; Patriciolus, на гръцки: Πατρίκιος, † 471 г. в Константинопол) е подимператор (цезар) на византийския император Лъв I от 469/ 470 до 471 г.

Патриций е трети син на могъщия алански пълководец Аспар, който помага на Лъв през 457 г. да стане император. Затова Патриций става консул през 459 г. заедно с западноримския могъщ Рицимер.

Аспар като арианец няма шанс да стане император, затова се опитва чрез женитби на синовете си в императорската фамилия да ги направи наследници на трона. Патриций е сгоден с по-малката дъщеря на Лъв Леонция. Той стои в директна конкуренция със Зенон, който през 467 г. се жени за нейната по-стара сестра Ариадна. През 469 г. или 470 г. Патриций, под натиска на Аспар, е провъзгласен от Лъв за цезар. Поради несъгласието на църквата и цирковата партия, Патриций е задължен, като условие за женитбата с императорската дъщеря и бъдещ наследник на Лъв, да се откаже от арианската си вяра.

През 471 г. Аспар е свален от исаврийската фракция на двора и по заповед на императора в двореца в Константинопол нападнат и убит. В клането, според повечето източници, са убити и Патриций и по-стария му брат Ардабур. Други като Кандид казват, че Патриций може би тежко ранен е оживял.

Той не е идентичен с magister officiorum Патриций, който през 475 г. като любовник на вдовицата на Лъв Верина участва в смъкването на император Зенон. Леонция се омъжва още 471 г. за Флавий Маркиан, син на западноримския император Антемий.

Цезарската титла се предава на сина на Зенон Лъв II.