Трокунд

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search

Флавий Апалий Ил Трокунд (на латински: Flavius Appalius Illus Trocundes; на гръцки: Τρὁκονδος; † 485 г.) е политик и военачалник на Източната Римска империя през 5 век.

Той е от исаврийски произход и играе важна роля по времето на управлението на императорите Зенон и Василиск. Трокунд поддържа заедно с брат си Ил през януари 475 бунта на Василиск против Зенон.

През 479 г. той става magister militum praesentalis и patricius. През 482 г. той е консул заедно със Северин Младши (на Запад). Участва в бунта за издигане на Леонтий за антиимператор през 484 г. и e убит 485 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Johannes von Antiochia, fr. 211.4, 214.5.12
  • Theophanes, Weltchronik, A.M. 5969-76
  • Zonaras, Epitome historiarum 14, 2.12-13
  • John Robert Martindale: Trocundes. In: The Prosopography of the Later Roman Empire (PLRE). Band 2, Cambridge University Press, Cambridge 1980, ISBN 0-521-20159-4, S. 1127–1128.