Пертинакс

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Пертинакс
19-ти император на Римската империя
Alba Iulia National Museum of the Union 2011 - Possible Statue of Roman Emperor Pertinax Close Up, Apulum.JPG
Скулптурен портрет на Пертинакс, Ватикански музеи
Лични данни
Управление 1 януари 193–28 март 193 г.
Пълно име Цезар Публий Хелвий Пертинакс Август (като император)
Роден
Починал
28 март 193 г. (66 г.)
Предшественик Комод
Наследник Дидий Юлиан
Семейство
Династия
Брак Флавия Тициана
Потомци Пертинакс Цезар
Пертинакс в Общомедия

Публий Хелвий Пертинакс (на латински: Publius Helvius Pertinax) е провъзгласен за римски император на сутринта след убийството на Комод на 31 декември 192 г. Управлението му продължило по-малко от три месеца.

Неговата кариера, преди да стане император, е документирана в Historia Augusta. Син е на освободения роб Хелвий Сукцес. Пертинакс учи гръцка граматика, а после и сам започва да преподава. Но тъй като тази работа не му носи достатъчно пари, с помощта на Лолиан Авит, който е патрон на неговия баща, Пертинакс става центурион. След това, по време на управлението на император Антонин Пий, заминава за провинция Сирия като началник на кохорта. Участва в Римско-партската война (161 – 166 г.) по времето на Марк Аврелий. През Маркоманската война служи в командването на дунавската армия. Става трибун на легион, после управлява рейнската флотилия, а след това е сенатор и консул. Назначаван е последователно за управител на римските провинции Мизия, Дакия, Сирия, Британия и Африка. Занимава се с продоволствието на Рим и е градски префект по времето на император Комод.

Въпреки скромния си произход, Пертинакс става един от най-авторитетните и опитни магистрати в империята, известен със своята строгост. Заедно с преторианският префект Квинт Емилий Лет и други придворни лица, Пертинакс участва в заговор срещу император Комод, който е убит в покоите си през нощта на 31 декември 192 г. На следващият ден – 1 януари 193 г., 66-годишният Пертинакс е издигнат на трона от преторианците, които очакват да бъдат наградени с пари за своята подкрепа. След символичен жест на неохота, Пертинакс поема властта и римския сенат официално го признава за император.

Управление[редактиране | редактиране на кода]

Пертинакс предприема редица мерки за да укрепи положението в разклатената империя. Той разрешава на всеки да заеме толкова пустееща земя, колкото може да обработва. Опитва се да възстанови морала и порядките в преторианската гвардия, които са развалени при управлението на Комод. Неговата политика на икономии и строга дисциплина го прави много непопулярен сред армиите и плебса на Рим. С думите „Предпочитам да управлявам честно една бедна държава, отколкото да събирам пари по престъпен начин!“ Пертинакс отказва да набави средства чрез проскрипции и конфискация на имущество на богати граждани както правят много тирани преди него.

Преторианците остават излъгани в очакването си да получат богати подаръци от императора и организират няколко неуспешни покушения срещу него. Връх на недоволството става убиването на няколко офицери, които подготвяли смъртта му. На 28 март 193 г. въоръжени войници нахлуват в Палатинския дворец, където Пертинакс е убит и обезглавен след само около 80 дневно управление.

По-късно император Септимий Север обожествява Пертинакс и почита паметта му; приема името му, представяйки се за негов законен приемник и отмъстител за убийството му. Синът на император Пертинакс е Пертинакс Цезар, който го надживява. Той не е бил обявен за съимператор от баща си, въпреки че някои провинции издават монети с лика му. Убит е при управлението на Каракала.

Вижте други[редактиране | редактиране на кода]

Ауреус на Пертинакс

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]