Клавдий II Готски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Клавдий II Готски
'42-ри император на Римската империя'
Santa Giulia 4.jpg
Бюст на Клавдий II Готски
Лични данни
Управление септември 268–януари 270 г.
Пълно име Цезар Марк Аврелий Клавдий Август (като император)
Роден 10 май 213 г.
Сирмиум, Илирия, или Дардания
Починал януари 270 г.
Сирмиум, Мизия
Предшественик Галиен
Наследник Квинтил

Марк Аврелий Клавдий (лат. Marcus Aurelius Claudius Gothicus, понякога Marcus Aurelius Valerius Claudius), а също и Клавдий II Готски е римски император за по-малко от две години (268 - 270 г.), но за това време успява да положи началото на възстановяването на политическото и военно могъщество на Римската империя. Ползва се с голям авторитет приживе и по-късно е обожествен.

Клавдий е илириец по произход и прославен римски военачалник – бил е трибун и командир на елитната илирийска конница. Някои извори отбелязват неговата голяма физическа сила и жестокост – можел е с един удар да избие зъбите на кон. Отличава се с храбростта си при императорите Деций, Валериан I и Галиен. Провъзгласен е за император от войниците след убийството на последния, в което някои предполагали че е замесен.

Управление[редактиране | edit source]

Едва ли друг император преди Клавдий II е поемал властта в по-труден период за държавата. Първоначално управлението му било признато само в Италия, Северна Африка, част от Мала Азия и Балканите, а земите на империята били опустошени от варварски нападения. Той се заел със засилване на армията и възстановяване на римските територии.

В 268 г., непосредственно след възкачването си, Клавдий разгромява узурпатора Авреол в Милано, и отблъсква нападение на алеманите в Италия през ноември в Битката при Гарда. Той получава титлата Germanicus Maximus. Междувременно Испания и Аквитания напускат Галската империя на Тетрик и доброволно преминават отново към властта на Рим, но на следващата година провинциален Египет е нападнат и окупиран от пустинни наемници, пратени от арабското царство Палмира.

Победа над готите[редактиране | edit source]

През 269 г. невиждано по размер дотогава нашествие на готите в римските владения около Долен Дунав принуждава императора да тръгне на военен поход срещу тях. В този случай Рим бил изправен пред масово народно преселение на варварите, които идвали заедно със семействата си и с намерението да останат в Дакия и Мизия. При град Наисус (дн.Ниш) Клавдий и легионите, които успява да събере, дават серия от решителни битки с готите, наброяващи ок. 300 хиляди. Римляните надделяват над числено превъзхождащия враг. Вероятно в тази битка загиват над 50 хил. варвари, а още толкова са пленени или заселени като поданици на Рим в Илирия.

След това сражение императорът получава postum почетното прозвище Gothicus ("Готски"). Тази победа е много важна, тъй като освен военна плячка, римляните получават и голямо количество роби. Също така, след битката много от оцелелите готски воини постъпват на служба в римската армия, а варварите на север от Дунав остават за дълго обезсилени.

Антониниан издаден при управлението на Клавдий II, честващ победата му над готите

След като дава командването в Готската война на Аврелиан, той тръгва през края на 269 г. отново към Панония, за да победи вандалите. В началото на 270 г. Клавдий обаче става жертва на епидемията от чума (или шарка), разпространила се от труповете след клането при Ниш. След смъртта си е обожествен от Сената като „Divus Claudius“. На трона го последва брат му Квинтил († 270).

Други[редактиране | edit source]

По времето на Клавдий II загива християнският светец Св. Валентин, хвърлен в тъмница и убит защото венчавал влюбени двойки, престъпвайки издадената от императора забрана младите мъже да се женят, тъй като така се отклонявали от военната си служба.

През 4 век император Константин I твърди че е далечен потомък на Клавдий Готик (чрез роднинство с брат му Квинтил) за да придаде повече легитимност на династията си.

Посмъртно издадена монета от времето на Константин I Велики в чест на обожествения Клавдий II Готски

Вижте също[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]


Римски императори
Галиен
(260 - 268)
Клавдий II (268 - 270) Квинтил
(270)
Римска империя