Констанций III

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Констанций III
Император на Западната римска империя
Solidus Constantius III-RIC 1325.jpg
Солид с изображение на Констанций III

Роден
Флавий Констанций
Naissus (дн. Ниш, Сърбия)
Починал
Предшественик Хонорий
Наследник Йоан
Семейство
Род Теодосиева династия
Съпруга Гала Плацидия
Деца Валентиниан III
Юста Грата Хонория
Констанций III в Общомедия

Флавий Констанций (на латински: Flavius Constantius III) e magister militum, съимператор на Западната римска империя, консул през 414, 417, 420 г.

Обявен е за съимператор от Флавий Хонорий. Той е успешен военачалник, който потушил повечето бунтове срещу Хонорий и възстановил част от изгубените римски владения в Галия и Испания. Получил длъжността на главнокомандващ (magister militum), както и патрициански сан, като вероятно упражнявал голямо влияние върху императора, който го провъзгласил за съвладетел през 421 и го оженил за сестра си Гала Плацидия. Източноримският император Теодосий II се обявил против избора на Констанций и това щяло да доведе до гражданска война, ако не била неочакваната смърт на Констанций само 7 месеца по-късно.

Констанций и Гала Плацидия се женят на 1 януари 417 г. в Равена. Te имат две деца, Хонория и Валентиниан III. Хонорий провъзглася Флавий Констанций на 8 февруари 421 г. за август и сърегент (Констанций III) и Гала Плацидия за августа. Така синът им Валентиниан става наследник на трона. Но на 2 септември 421 г. Констанций умира от плеврит.

Консулски диптих с Констанций III 417 г., катедрала Халберстадт

Издигането на Констанций от водач на заслабващата западноримска армия до влиятелната личност и накрая дори до императорски ранг влияе на по-късните военачалници, имена като Аеций и Рицимер, макар че Стилихон е бил вече много влиятелен – при което Констанций се отличава от Рицимер и Стилихон с това, че е римлянин (може да стане император). Не малко изследователи са на мнение, че само ранната смърт на Констанций пречи на трайната стабилизация на Рим.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Werner Lütkenhaus: Constantius III. Studien zu seiner Tätigkeit und Stellung im Westreich 411 – 421. Habelt, Bonn 1998, ISBN 3-7749-2873-8
  • Otto Seeck: Constantius 9. In: Paulys Realencyclopädie der classischen Altertumswissenschaft (RE). Band IV,1, Stuttgart 1900, Sp. 1099 – 1102

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  • Констанций III от Hugh Elton: Fachwissenschaftliche Kurzbiografie (английски) от De Imperatoribus Romanis (вкл. литература).