Констанций III

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Констанций III
Flavius Constantius
Император на Западната римска империя
Solidus Constantius III-RIC 1325.jpg
Солид с изображение на Констанций III

Роден
Флавий Констанций
предполага се 370 г.
Naissus (дн. Ниш, Сърбия)
Починал
ПредшественикХонорий
НаследникЙоан
Семейство
РодТеодосиева династия
СъпругаГала Плацидия
ДецаВалентиниан III
Юста Грата Хонория
Констанций III в Общомедия

Флавий Констанций (на латински: Flavius Constantius III) e magister militum, съимператор на Западната римска империя, консул през 414, 417, 420 г.

Обявен е за съимператор от Флавий Хонорий. Той е успешен военачалник, който потушил повечето бунтове срещу Хонорий и възстановил част от изгубените римски владения в Галия и Испания. Получил длъжността на главнокомандващ (magister militum), както и патрициански сан, като вероятно упражнявал голямо влияние върху императора, който го провъзгласил за съвладетел през 421 и го оженил за сестра си Гала Плацидия. Източноримският император Теодосий II се обявил против избора на Констанций и това щяло да доведе до гражданска война, ако не била неочакваната смърт на Констанций само 7 месеца по-късно.

Констанций и Гала Плацидия се женят на 1 януари 417 г. в Равена. Te имат две деца, Хонория и Валентиниан III. Хонорий провъзглася Флавий Констанций на 8 февруари 421 г. за август и сърегент (Констанций III) и Гала Плацидия за августа. Така синът им Валентиниан става наследник на трона. Но на 2 септември 421 г. Констанций умира от плеврит.

Консулски диптих с Констанций III 417 г., катедрала Халберстадт

Издигането на Констанций от водач на заслабващата западноримска армия до влиятелната личност и накрая дори до императорски ранг влияе на по-късните военачалници, имена като Аеций и Рицимер, макар че Стилихон е бил вече много влиятелен – при което Констанций се отличава от Рицимер и Стилихон с това, че е римлянин (може да стане император). Не малко изследователи са на мнение, че само ранната смърт на Констанций пречи на трайната стабилизация на Рим.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Werner Lütkenhaus: Constantius III. Studien zu seiner Tätigkeit und Stellung im Westreich 411 – 421. Habelt, Bonn 1998, ISBN 3-7749-2873-8
  • Otto Seeck: Constantius 9. In: Paulys Realencyclopädie der classischen Altertumswissenschaft (RE). Band IV,1, Stuttgart 1900, Sp. 1099 – 1102

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  • Констанций III от Hugh Elton: Fachwissenschaftliche Kurzbiografie (английски) от De Imperatoribus Romanis (вкл. литература).