Роман I Лакапин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Роман I Лакапин
Ρωμανός Α΄ Λακαπήνος
византийски император
Romanus1.jpg
Роден
Починал
Погребан Мирелеон, Истанбул, Турция

Религия Християнство
Управление
Период 920 – 944
Семейство
Род Лакапини
Съпруга Теодора
Деца Христофор Лакапин
Стефан Лакапин
Константин Лакапин
Елена Лакапина
Теофилакт Лакапин
Василий Лакапин
Роман I Лакапин в Общомедия

Роман I Лакапин (на латински: Ρωμανός Α΄ Λακαπήνος) е византийски император от 920 до детронирането си на 16 декември 944 година.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Роман е син на Теофилакт Непоносимия, служител в имперската охрана от арменски произход. Роден е в Лакапе, откъде идва и прозвището му – Лакапин. Въпреки че не бил образован, бъдещият император успява бързо да се издигне във военен чин по време на Лъв VI Философ. През 911 г. е стратег, охраняващ военноморската област Самос, а по-късно служи като друнгарий (адмирал) във флота. В качеството на такъв той трябвало да вземе участие във византийските операции срещу България през 917 година, но след скандал с Йоан Вогас не изпълнява мисията си. След разгрома в битката при Ахелой същата година, където византийската армия на великия доместик Лъв Фока е унищожена, Роман по субективни причини не помага и не качва на корабите си бягащите ромеи, а се отправя към Константинопол. След повдигнатото обвинение от страна на августата Зоя Карбонопсина, Роман Лакапин е заплашен с ослепяване. Впоследствие за него се застъпват висши сановници и е амнистиран.

Възход[редактиране | редактиране на кода]

Военната катастрофа при Ахелой отслабва значително влиянието на правителството, контролирано от Зоя. Появяват се всевъзможни слухове за членовете на правителството, както и за самата августа. Навярно към края на 918 г. Лъв Фока и неговият шурей Константин Пафлагонски замислят как да отстранят регентството на малолетния законен император Константин VII Багренородни, а при възможност и самия него. Под предлог, че защитават младия император, войските на Фока се появяват до Хризопол, на отсрещния бряг на Босфора. Възможно е и самата Зоя да е търсила контакт с влиятелния генерал, за да укрепи собственото си положение. Според Стивън Рънсиман съществува вариант Зоя Карбонопсина дори да е възнамерявала да се омъжи за Лъв Фока.

Предугаждайки развитието на нещата, наставникът на младия император – Теодор, замисля съюз с Роман Лакапин, друнгарий на флота, и който му бил подръка. В началото на 919 г. Константин Пафлагонски решава да отстрани тази потенциална заплаха, като намери причина да разформирова флота, но бива арестуван по заповед на Роман Лакапин, когато последният пристигнал в двореца, за да надзирава изплащането заплатите на екипажите.

След този удар Зоя Карбонопсина изгубва всякакъв контрол над ситуацията и е принудена да отстъпи регентския пост. Наставникът Теодор убеждава младия император да назначи отново за регент патриарха Николай Мистик. Първият акт на Николай Мистик е да уволни Лъв Фока, а на неговото място да назначи Йоан Гаридас. Фока решава да обезпечи положението си, като за всеки случай помолил патриарха да назначи някой негов роднина на длъжността Велик етериарх – началник на императорските телохранители. Патриархът в началото се съгласява, но след това отхвърля предложението. Лъв Фока е принуден да отправи към Роман Лакапин предложение за брак между техни родственици и съюз. Макар и господар на положението в Константинопол, Лакапин все пак се съгласява, двамата се заклеват и на Фока било позволено да се завърне при армията си в Хризопол. Навярно Фока предполагал, че Лакапин никога няма да успее да се домогне до императорския престол, но недооценил правилно възможностите на своя нов съюзник.

Възкачване[редактиране | редактиране на кода]

На 25 март 919 г. друнгарият на флота Роман Лакапин получава почетния сан магистър и е обявен за Велик етериарх. Роман Лакапин разполага с достатъчно обществена и държавна подкрепа, за да си присвои ефективното управление. През май 919 г. Лакапин се обявява за василеопатор и настойник на младия 14-годишен василевс Константин VII, като го жени за своята дъщеря Елена, превръщайки се в действителния управник на Империята. Лишена от титлата си на августа, Зоя все пак е оставена да живее в двореца като частно лице, понеже пред Лакапин се явява вече друга пречка – самият Фока, който продължавал да има влияние над армията.

До Лъв Фока е изпратено писмо, подписано от младия император, в което го съветвали да не реагира на тези събития. Нежелаещ да се примири с това положение, Фока се разбунтува, но не е в състояние да спечели лоялността на своите войници. Причина за това се явява обнародването на императорски указ, в който Константин VII Багренородни приветства Лакапин като негов защитник и осъжда бунта на Фока. Войниците преминават на страната на Лакапин. Налага се Фока да избяга, но е заловен от имперски агенти във Витиния. Впоследствие Лъв Фока е ослепен по заповед на Роман Лакапин. Лишена от своя могъщ съюзник, Зоя се опитва да отрови Лакапин, който заповяда тя да бъде арестувана и вторично подстригана за монахиня. След като Зоя е изпратена в манастир, Роман Лакапин е обявен за кесар през септември 919 г.

Съуправление[редактиране | редактиране на кода]

Златен солид с изображение на Роман I Лакапин и неговия син Христофор Лакапин

През декември 920 г. Роман I Лакапин е обявен и коронован за василевс, съимператор на малолетния Константин VII Багренородни. Издига тримата си сина Христофор, Стефан и Константин за кесари, сродява дъщерите си за знатни аристократични фамилии. Получава и подкрепата на завърналия се от изгнание патриарх Николай Мистик.

Издигането на Роман предизвиква агресията на българския цар Симеон I, който също имал планове за византийския престол. Той предприема няколко похода и демонстрации пред стените на Константинопол и опустошава Тракия, но не успява да промени съществено положението. След смъртта му през 927 г. византийското правителство признава на неговия син Петър I титлата „Василевс на Българите“. С България е сключен мирен договор за срок от 30 години, който след това е подновен. Мирът между България и Византия продължава в следващите 40 години.

Златна монета на Роман I Лакапин и Константин VII Порфирогенет

На източната граница византийците постигат убедителни успехи срещу Абасидския халифат. От 926 до 945 г. военачалникът Йоан Куркуа печели поредица битки срещу арабите в Северна Месопотамия. В 944 г. Куркуа обсажда град Едеса и възвръща свещената реликва Убрус (Mandylion, от гръцкото μανδύη – плащаница).

На Балканите мирът е за кратко обезпокоен от няколко нахлувания на маджари от северозапад през България (934 и 943 г.). Императорът откупува мира с тях. Докато по-голямата част от византийския флот и армия са ангажирани на изток срещу арабите, през 941 г. столицата Константинопол е атакувана по море от силите на Киевска Рус. След като нашествениците са победени, през 944 г. е сключен мир и съюз.

Роман Лакапин е умел, макар и авторитарен администратор. Справя се с вътрешната опозиция и укрепва състоянието на държавата. Защитава дребните земевладелци и селяни срещу опитите на едрите поземлени собственици (т.нар. динати) да присвоят имотите им. Императорът е непопулярен сред столичния елит заради неблагородния му произход и липсата на образование.

Управлението на Роман I е прекратено в резултат на заговор, организиран от неговите съимператори. През декември 944 г. Роман Лакапин е детрониран и заточен в манастир от синовете си, които желаят да управляват самостоятелно. През януари 945 г. те на свой ред също са свалени от законния представител на Македонската династия, Константин VII Багренородни, който най-накрая успява да вземе властта в ръцете си.

Няколко години след свалянето му бившият василевс умира като монах през 948 г. Константин VII Багренородни, над когото през по-голямата част от живота му е тегнел страхът да бъде отстранен от фамилията на Лакапините, остро критикува в своите бележки вече покойния император.

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

От брака си с Теодора, която умира през 922 г., Роман има 6 деца:

Император Роман I има и незаконен син, евнуха Василий, който има влияние в двора в периода 976 – 985 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Константин VII Багренородни император на Византийската империя
(920 – 944, съвместно с Константин VII Багренородни)
Константин VII Багренородни
     Портал „Македония“         Портал „Македония