Унгарци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Маджари)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Маджари.

Унгарци
Feszty vezerek.jpg
Унгарски вождове, пристигащи в Карпатския басейн между 1892 и 1894 г.
Места и численост
Общ брой ~14 милиона
Flag of Hungary.svg Унгария ~ 9 632 744
Flag of the United States.svg САЩ ~ 1 437 694
Flag of Romania.svg Румъния ~ 1 227 623
Flag of Slovakia.svg Словакия ~ 458 467
Flag of Canada (Pantone).svg Канада ~ 348 085
Flag of Serbia.svg Сърбия ~ 253 899
Flag of Ukraine.svg Украйна ~ 156 566
Flag of Germany.svg Германия ~ 156 812
Flag of France.svg Франция ~ 100 000 – 200 000
Flag of Austria.svg Австрия ~ 87 604
Flag of Brazil.svg Бразилия ~ 80 000
Flag of Australia (converted).svg Австралия ~ 67 616
Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Обединено кралство ~ 52 250
Flag of Sweden.svg Швеция ~ 40 000 – 70 000
Flag of Denmark.svg Дания ~ 50 000 – 55 000
Flag of Argentina.svg Аржентина ~ 40 000 – 50 000
Flag of the Netherlands.svg Нидерландия ~ 26 172
Flag of Croatia.svg Хърватия ~ 16 595
Flag of Israel.svg Израел ~ 10 000 – 200 000
Flag of Greece.svg Гърция ~ < 1000

Език унгарски език
Религия предимно католицизъм (53%)
калвинизъм (16%)
лутеранство (3%)
атеизъм 25%
Сродни групи угрофини, ханти, мансийци
MagyarsOutsideHungary.png
Разпространение на унгарското население
Унгарци в Общомедия

Унгарците са нация в Централна Европа, съставляваща основното население на Унгария и значителни национални малцинства в съседните държави. Самоназванието на унгарците е модьор (magyar), от което произлиза вариантът на етнонима на български маджари, който днес се използва предимно в исторически контекст.

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Унгарците са държавнотворчески народ и основното население на Кралство Унгария съществувало през почти цялото второ хилядолетие след новата ера. След разпадането му вследствие на Трианонски договор през 1920 година големи маси унгарци остават като малцинства в Румъния, Словакия, Австрия, Словения, Хърватия и Сърбия. Към унгарската нация принадлежат и молдовските унгарци чанго, които никога не са влизали в границите на Кралство Унгария.

Етноними[редактиране | редактиране на кода]

Смята се, че етнонимът унгарец произлиза от наименованието на свързваното с прабългарите племенно обединение оногури, към което през 7 век вероятно принадлежат и маджарите.[1]

В Кралство Унгария понякога с унгарец се обозначават всички поданици на короната, докато маджар е конкретният етноним на унгароговорещите.

История[редактиране | редактиране на кода]

Унгарски набези през IX – X век

Маджарите (наричани още унгри – на гръцки: ουγγροι) са исторически народ, формиран в Северна Азия и нахлул в Европа в края на 9 век. Те са били скотовъдци и са водели номадски начин на живот, в който огромна роля играел конят.

П. Юхас, както и Г. Фехер смятат, че са изпитали силно прабългарско влияние още в Приуралието, с което се обясняват тюркските остатъци в езика им. Това обаче е доста спорно, тъй като напоследък се смята, че прабългарите не са били типично тюркски етнос, а по-скоро смесен. Като се вземе предвид, че от 30-те години на 9 век те са били под силното политическо и културно влияние на Хазарския каганат, обитаван от различни тюркоезични племена, то по-скоро тези заемки са от този период. Може би благодарение на тези езикови и културни влияния маджарите са наричани „турки“ във византийските и арабските извори. Това се вижда и от сведенията на ибн Руста и Гардизи, като Гардизи описва системата на двувластие при тях така:

Маджарите–тюрки, вожда им по название ... Действителният управител ...

С други думи, освен всичко друго, при тях се наблюдавала и двойствеността на върховната власт, толкова характерна за хазарите. Избирането на този вожд ставало чрез церемония, която по думите на Константин Багрянородни "напълно е съответна с обичаите и законите на хазарите”. Последният казва още, че преди са ги наричали „бели савири“ (σαβαρτοι ασπαλοι) (вероятно указание, че са родствени на савирите, дошли от същия район) и в 80-те години на 9 век част от тях, под натиска на печенезите отстъпили от населяваната от тях територия между реките Дон и Днепър („Страна Леведия“) на запад в областта Ателкюз (от унгарски: „Междуречие“ – между реките Днепър и Днестър).

През 90-те години на 9 век маджарите претърпяват ново поражение от българи и печенеги и се насочват към Среднодунавската низина, водени от Арпад. Сведения за този родоначалник на унгарската кралска династия се дават в така наречения „Унгарски аноним“. Негов баща е Алмус (Almus/Almos), живял през втората половина на 9 век, чието име много напомня това на известния от съчинението на ибн Фадлан владетел на Волжка България Алмус/Алмуш/Алмас.

В Европа придошлите маджари маджарите усядат в Карпатския басейн и в земите на историко-географската област Панония, където асимилират установените там южнославянски племена.

В 906 г. унищожават Моравската държава, а на следващата година завладяват и Панония. През следващите 100 години маджарите стават страшилище за тогавашните им западни съседи.

След период на инвазии и набези, достигащи до Дания и Испания, през 1001 г. маджарите приемат християнството и римският папа провъзгласява създаването на Маджарското кралство. В следващите векове тази държава се превръща в същинска империя, в която маджарите съставляват етническо малцинство. Техни наследници са днешните унгарци.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. A History of Hungary. Indiana University Press, 22 ноември 1990. ISBN 978-0-253-20867-5. p. 9. Посетен на 6 юли 2011. (на английски)

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]