Унгарци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Маджари)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Маджари.

Унгарци
Общ брой 15 000 000
Значителен
брой в

Флаг на Унгария Унгария: 9 416 015 (2000)
Флаг на САЩ САЩ: 1,520 528 (2014)
Флаг на Румъния Румъния: 1 431 807 (2002)
Флаг на Словакия Словакия: 520 528 (2001)
Флаг на Сърбия Сърбия: 293 299 (2002)
Флаг на Русия Русия: 170 000
Флаг на Канада Канада: 267 000 (2001)
Западна Европа: около 260 000 – 270 000
Флаг на Украйна Украйна: 156 600 (2001)
Флаг на Бразилия Бразилия: 80 000
Южна Америка: 70 000 – 160 000
Флаг на Германия Германия: 73 800
Флаг на Австрия Австрия: 40 583 (2001)
Азия: около 30 000
Флаг на Хърватия Хърватия: 16 595 (2001)
Африка: около 10 000
Флаг на Израел Израел: 10 000
Флаг на Турция Турция: 6 800 (2001)
Флаг на Словения Словения: 6 243 (2001)
Флаг на Република Ирландия Ирландия: 3 328 (2006)
Македония: 2 003 (2002)
Флаг на Босна и Херцеговина Босна и Херцеговина: 893 (1991)
Флаг на Черна гора Черна гора: 362 (2003)
Флаг на Нова Зеландия Нова Зеландия: 214

Флаг на България България: 170 (2001)
Език Унгарски език
Религия католици (53%) католици от източен обред (3%), калвинисти (16%), лутерани (3%), други християни (предимно православни и свидетели на Йехова) (1%), останалите 25% са атеисти, агностици, евреи или други.
Сродни етно групи

Угрофини

  Ханти, Мансийци
Унгарци в Общомедия
Унгарци, 21 век

Унгарците са нация в Централна Европа, съставляваща основното население на Унгария и значителни национални малцинства в съседните държави. Самоназванието на унгарците е модьор (magyar), от което произлиза вариантът на етнонима на български маджари, който днес се използва предимно в исторически контекст.

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Унгарците са държавнотворчески народ и основното население на Кралство Унгария съществувало през почти цялото второ хилядолетие след новата ера. След разпадането му вследствие на Трианонски договор през 1920 година големи маси унгарци остават като малцинства в Румъния, Словакия, Австрия, Словения, Хърватия и Сърбия. Към унгарската нация принадлежат и молдовските унгарци чанго, които никога не са влизали в границите на Кралство Унгария..

Етноними[редактиране | редактиране на кода]

Смята се, че етнонимът унгарец произлиза от наименованието на свързваното с прабългарите племенно обединение оногури, към което през 7 век вероятно принадлежат и маджарите.[1]

В Кралство Унгария понякога с унгарец се обозначават всички поданици на короната, докато маджар е конкретният етноним на унгароговорещите.

История[редактиране | редактиране на кода]

Маджарите (наричани още унгри – на гръцки: ουγγροι) са исторически народ, формиран в Северна Азия и нахлул в Европа в края на 9 век. Те са били скотовъдци и са водели номадски начин на живот, в който огромна роля играел конят. Маджарите са предците на днешните унгарци. П. Юхас, както и Г. Фехер смятат, че са изпитали силно българско влияние още в Приуралието, с което се обясняват тюркските остатъци в езика им. Това обаче е доста спорно тъй като напоследък се смята, че българите не са били типично тюркски етнос, а по-скоро ирански. Като се вземе предвид, че от 30-те години на 9 век те са били под силното политическо и културно влияние на Хазарския каганат, обитаван от различни тюркоезични племена, то по-скоро тези заемки са от този период. Може би благодарение на тези езикови и културни влияния маджарите са наричани "турки" във византийските и мюсюлманските извори. Това се вижда и от сведенията на ибн Руста и Гардизи, които описват системата на двувластие при тях – Гардизи:

В 906 г. придошлите маджари унищожават Моравската държава, а на следващата година завладяват и Панония. През следващите 100 години маджарите стават страшилище (ogre-англ. от думата унгар или онгар) за тогавашните

"Маджарите–тюрки, вожда им по название к.н.д...Действителния управител дж.ла"

С други думи, освен всичко друго, при тях се наблюдавала и двойствеността на върховната власт, толкова характерна и за хазарите. Избирането на този вожд ставало чрез церемония, която по думите на Константин Багрянородни "напълно е съответна с обичаите и законите на хазарите”. Последния казва още, че преди са ги наричали "бели савири" (σαβαρτοι ασπαλοι) (вероятно указание, че са родствени на савирите дошли от същия район) и в 80-те години на 9 век част от тях, под натиска на печенезите отстъпили от населяваната от тях територия между реките Дон и Днепър ("Страна Леведия") на запад в областта Ателкюз (на унг. "Междуречие" – между реките Днепър и Днестър).

През 90-те години на 9 век маджарите претърпяват ново поражение от българи и печенеги и се насочват към Среднодунавската низина, водени от Арпад. За този родоначалник на унгарската кралска династия сведения се дават в така наречения "Унгарски аноним". Негов баща е Алмус (Almus/Almos), живял през втората половина на 9 век, чието име много напомня това на известният от съчинението на ибн Фадлан владетел на Волжка България Алмус/Алмуш/Алмас.

В Европа маджарите уседват в Карпатския басейн и в земите на историко-географската област Панония, където асимилирали установените там южнославянски племена. Техни наследници са днешните унгарци.

След период на инвазии и набези, достигащи до Дания и Испания, през 1001 г. маджарите приемат християнството от Рим и римският папа, провъзгласил създаването на Маджарското кралство. В следващите векове тази държава се превърнала в същинска империя, в която маджарите съставлявали етническо малцинство.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((en))  A History of Hungary. Indiana University Press, 1990-11-22. ISBN 978-0-253-20867-5. p. 9. Посетен на 2011-07-06.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]