Ибн Фадлан

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Ахмед ибн Фадлан ибн ал-Аббас ибн Рашид ибн Хаммад (на арабски أحمد بن فضلان بن العباس بن راشد بن حماد) е арабски пътешественик и писател живял през първата половина на Х в. През 921 г. е изпратен от абасидския халиф на Багдад във Волжска България като религиозен сановник в състава на голяма експедиция.

Експедицията пътува към река Волга по установени търговски пътища, по които арабски и персийски стоки са се доставяли от днешните земи на Ирак, Иран и Хорезъм в замяна на скъпи животински кожи. В пътеписа си от това пътешествие, препис на части от който е намерен едва през XX век, ибн Фадлан дава точни сведения за северните прикаспийски области и поречието на Волга, като при това дава първият правилен опис на всички реки, пресичащи Прикаспийската низина.

Волжка мисия[редактиране | редактиране на кода]

Пътуването на ибн Фадлан се провежда по инициатива на волжките българи, които изпращат представители в столицата на халифата с молба да им бъде оказана помощ в борба срещу хазарите, притесняващи ги от юг, а също така да им изпрати и учители за укрепване на неотдавна приетия ислям. В нея той участва като фикх – специалист по ислямско църковно право, а самата експедиция потегля на 21 юни 921.

Мисията преминава през Хамадан, Нишапур, Мерв и Бухара, където престояват около месец и през септември 921 г. се среща с везира на Саманидите и географа ал-Джахайни. След това мисията се движи по Амударя до Хорезъм, където поради настъпилите студове се налага да зимуват. На 4 март 922 огромния керван – 5000 човека и 3000 коня напуска Хорезъм и продължава на север покрай Аралско море. При преминаването през платото Устюрт са застигнати от нови бури и снеговалежи, след което достигат до земите на огузите, живеещи покрай река Яик. На 11 май 922 експедицията достига до Волжка България и започват преговори. Ибн Фадлан живо описва живеещите там народи българи, башкири, чуваши, огузи, печенеги, хорезъмци, тяхната материална култура, социалния им строй, начина на живот, бита, традициите, обичаите и обредите им. Дава любопитни сведения за реките, горите и растителността, през които минава. На 11 май 923 ибн Фадлан се завръща в Багдад.

След завръщането си Ибн Фадлан съставя своя пътепис Рисала („Записки“) – един от важните източници по средновековна история на народите от Поволжието, Заволжието и Средна Азия. За първи път те са изследвани и направени достъпни за науката през XIX век от Янус Расмусен и Християн Френ. Самият ръкопис не е оцелял, но препис на части от него е открит в Машхад през 1923 година в сборник от арабски географски трактати – т.нар. Машхадски ръкопис.

Популярна култура[редактиране | редактиране на кода]

Ибн Фадлан е основен персонаж в романа на Майкъл Крайтън „Eaters of the Dead“, киноадаптацията му „Тринадесетият воин“ и сирийския сериал „Saqf al-Alam“.

Допълнително четиво[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]


Спирки от пътуването на ибн Фадлан през 921 г.