Хазари

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Хазарите са полуномадска народност, вероятно от севернокавказки или угърски произход, впоследствие тюркизирана.

История[редактиране | edit source]

Първоначално те обитават крайбрежието на днешен Дагестан и делтата на река Волга. Водени от тюркски управляващ елит и хаган от рода Ашина, между 6 и 10 век те създават Хазарския хаганат, обширна държава, разположена между Волга, Дон и Кавказ. В отделни периоди те поставят в зависимост също Волжка България, части от днешните Азербайджан и Казахстан, както и някои руски княжества.

Религия[редактиране | edit source]

В края на 8 век или в началото на 9 век поне управляващия елит на хазарите приема юдаизма и той става официална религия в Хаганата. През 9 век част от хазарите, пазеща своята езическа вяра и известа под името кабари, въстава срещу централната власт и се присъединява към маджарите.

Според някои историци и общественици (Абрахам Поляк, Артур Кьостлер, Бенджамин Фридман и други) след унищожаването на Хазарския хаганат много хазари с юдейско вероизповедание се заселват в Източна и Централна Европа, поради което част от днешните евреи (ашкенази) имат не семитски, а хазарски произход. [1] Тази теза, която хвърля сянка върху традиционните възгледи за произхода на част от евреите, не се приема от мнозина учени и дори се характеризира като антисемитска пропаганда, тъй като се използва като аргумент срещу създаването на еврейска държава в Палестина.

Според други автори (Лев Гумильов и други) православните и рускоезични бродници от 12 век, както и наследилите ги донски и гребенски казаци имат хазарско-руски произход.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Кьостлер, Артур. Тринадесетото племе — Хазарската империя и нейното наследство. Вега София ООД, ISBN 954-91957-1-6 ISBN 978-954-91957-1-2, 2006, първо издание на български.

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Литература[редактиране | edit source]

На български[редактиране | edit source]

  • Лев Гумильов „Хазарите. Том 1. Откриването на Хазария“, ISBN 978-954-361-032-7 стр. 288, С., Посоки, 2008.
  • Лев Гумильов „ Хазарите. Том 2. Зигзагът на историята“, ISBN 978-954-361-036-5, 256 стр., С., Посоки, 2008.
  • Стефанов, П., архим. Религиите на хазарите. – В: Българи и хазари през ранното Средновековие. Съст. и ред. Цв. Степанов. С., Тангра ТанНакРа, 2003 (Българска вечност, 43), 173-196.

Чуждоезична[редактиране | edit source]