Хазари

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Карта на Хазарски хаганат през VII-IX век

Хазарите са полуномадска тюркска народност, която създава Хазарския хаганат, най-мощната държава в Източна Европа през VII-X век.[1]

Разположен на основни търговски пътища, свързващи Северна Европа с Близкия изток, и контролиращ западните разклонения на Пътя на коприната, хаганатът играе важна стопанска и политическа роля в живота на региона.[2][3] В продължение на три столетия хазарите доминират в обширните области от степите на Волга и Дон до източен Крим и северен Кавказ.[4]

От VIII век хазарските владетели и значителна част от аристокрацията приемат юдаизма, но многоетническото население на страната изглежда изповядва различни религии - тенгризъм, маздакизъм, юдаизъм, християнство, ислям.[5]

В края на XIX век възниква теория, че основната част от съвременните ашкенази произлизат от предполагаемо разселване на хазарски юдаисти,[6][7] но повечето изследователи се отнасят към нея скептично.[8] Тази хазарска хипотеза е използвана като аргумент в полза на антисемитизма и антиционизма.[9]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Sneath 2007, с. 25.
  2. Noonan 1999, с. 493.
  3. Golden 2011, с. 65.
  4. Noonan 1999, с. 498.
  5. Golden 2007, с. 28.
  6. Гумильов, Лев; Хазарите. Зигзагът на Историята. 2008 г. издателска къща "Посоки"
  7. Гумильов, Лев. "Хазарите. Зигзагът на историята" ИК Посоки, 2008 София, с. 81, 87-88
  8. Wexler 2002, с. 536.
  9. Singerman 2004.
Цитирани източници