Хазари
Хазарите са полуномадска тюркска народност, която създава Хазарския хаганат, най-мощната държава в Източна Европа през VII-X век.[1]
Ранна история (VII- края на IX в.)
[редактиране | редактиране на кода]Разположен на основни търговски пътища, свързващи Северна Европа с Близкия изток, и контролиращ западните разклонения на Пътя на коприната чак до втората половина на IX в., хаганатът играе важна стопанска и политическа роля в живота на региона.[2][3] В продължение на три столетия хазарите доминират в обширните области от степите на Волга и Дон до източен Крим и северен Кавказ. [4] През 872 г., делеймитите завземат важни градове по пътя на Пътя на коприната, блокират пътя към Китай и в рамките на няколко десетилетия съсипват икономиката на хазарите.
Късна история (X-XI в.). Отношения на хазарите с Киевска Рус
[редактиране | редактиране на кода]От IX в. се усложняват отношенията на хазарите с Киевска Рус. В началото хазарите ползват руския флот, за няколко акции в Азербейджан срещу делеймитите. Пред 944 хазарите достигат върха на своята мощ поляните им плащат васален данък; също и русите на княз Игор дават данък в кожи; Той дори смалява армията си, защото няма достатъчно кожи да плаща и на хазарите, и на бойците си. Впоследствие страната се еманципира от Хазария през 945 – 952 г. Княгиня Олга обвързва Киевска Рус с Византия и християнството. Тя и наследниците ѝ започват активни военни действия срещу Хазария от 952 г. нататък. През последните два века икономиката на Хазария преживява упадък. Каганатът претърпява сериозни икономически щети от гражданската война между печенеги и маджари в Хазария (810-820)[5], както и от блокирането на пътя на коприната през 872 г., и от похода на княз Светослав (962 – 969 г.). В началото на XI в. Хазария се разпада.
Религия
[редактиране | редактиране на кода]От VIII век хазарските владетели и значителна част от аристокрацията налагат юдаизма като официална религия (предполага се, че това става към 730 г. при Булан), но многоетническото население на страната изглежда изповядва различни религии – тенгризъм, маздакизъм, юдаизъм, християнство, ислям.[6]
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Sneath 2007, с. 25.
- ↑ Noonan 1999, с. 493.
- ↑ Golden 2011, с. 65.
- ↑ Noonan 1999, с. 498.
- ↑ Плетнева, Светлана. Хазары, Москва 1976, с. 64, 65, 79
- ↑ Golden 2007, с. 28.
- Цитирани източници
- Golden, Peter B. Khazar Studies: Achievements and Perspectives. Т. 17. BRILL, 2007. ISBN 978-90-04-16042-2. p. 7 – 57. Посетен на 13 февруари 2013. (на английски)
- Golden, Peter Benjamin. Central Asia in World History. Oxford University Press, 2011. ISBN 978-0-19-979317-4. Посетен на 16 октомври 2013. (на английски)
- Noonan, Thomas S. European Russia c500-c1050 // The New Cambridge Medieval History: Volume 3, C.900-c.1024. Т. 3. Cambridge University Press, 1999. ISBN 978-0-521-36447-8. p. 485 – 534. Посетен на 4 август 2013. (на английски)
- Singerman, Robert. Contemporary Racist and Judeophobic Ideology Discovers the Khazars, or, Who Really Are the Jews? // Rosaline and Myer Feinstein Lecture Series, 2004. Архивиран от оригинала на 5 март 2014. Посетен на 1 март 2014. (на английски)
- Sneath, David. The Headless State: Aristocratic Orders, Kinship Society, and Misrepresentations of Nomadic Inner Asia. Columbia University Press, 2007. ISBN 978-0-231-51167-4. Посетен на 9 март 2014. (на английски)
- Wexler, Paul. Two-Tiered Relexification in Yiddish:Jews, Sorbs, Khazars and the Kiev-Polessian Dialect. Т. 136. Walter de Gruyter, 2002. ISBN 978-3-11-017258-4. Посетен на 10 февруари 2013. (на английски)