Хазарски хаганат

Хазарски хаганат ממלכת הכוזרים
Независима държава
←  618 — 1048  [[Киевска Рус|→]]
Знаме Герб
Царство на хазарите, разрастване през периода 650-850 г.
Континент	Европа
Столица	Баланджар, Самандар, Итил
Официални езици	хазарски
Религия	Тенгризъм, Юдаизъм, Християнство, Ислям, Езичество, Синкретизъм
Форма на упр.	Абсолютна монархия
Епоха	Ранно Средновековие
Население
- Преброяване	1 400 000
Валута	Ермак
Днес част от	Азербайджан, Армения, Грузия, Казахстан, Руска федерация, Туркменистан, Турция, Узбекистан, Украйна

Хазарският хаганат е голяма средновековна номадска държава, създадена в средата на 7 век на територията на днешен Дагестан върху останките на Западнотюркския (Тюркютския) хаганат в съседство с Кубратова Велика България.

Простира се върху територия от Днепър до Каспийско море за сметка на Велика България, която е в упадък след смъртта на хан Кубрат. Синът на Кубрат Баян (Батбаян) признава върховенството на хазарския хаган и от тогава част от прабългарите започват да се наричат "черни" или "вътрешни" българи. Останалите прабългари с Аспарух се оттеглят към Долни Дунав.

Към края на 7 в. хазарите завладяват по-голямата част от п-в Крим, населен с готи, алани и прабългари. В Херсон, южен Крим, чийто население е християнско и под властта на Византия, е заточен сваленият византийски император Юстиниан II (685-695); 705-711), който се оженва за сестрата на хазарския хаган и с помощта на хан Тервел (ок. 700 - ок. 721), си възвръща през 705 г. престола. След 711 г. Византия и Хазария сключват съюз, насочен срещу арабската експанзия. В 730г. вождът им Булан приема юдаизма и с това започва установяването на еврейската религия от държавата им. От 731 до 737 г. хазарите търпят поражения от арабите, които завладяват новата столица Семендер. До 762 г. Хазария запазва мира с арабите, след което водят войни за Закавказието, подпомагана от Византия.

Към началото на 9 век, след реформите на бег (съуправител) Обадий, който става първия хазарски цар и при който юдаизмът (равинизмът) пуска здрави корени в хазарската аристокрация, в хаганата избухва гражданска война. Византия окупира Кримска Готия, но след това подпомага хазарите срещу угрите, които на границата по р. Дон застрашават крепостта Серкел.

През 861 г. Кирил и Методий (Хазарска мисия, 860-861 г.) участват в хазарската столица в диспут между представители на основните монотеистични религии, организиран от хазарския хаган (бег), който тогава е бил привърженик на пратюркския монотеизъм, но не успяват да го убедят в предимствата на християнството. В неговото обкръжение се е изповядвал юдаизмът или ислямът. Около 861-865 г. хазарите окончателно възприемат юдаизма, но християнството и ислямът също се изповядват или толерират от многобройните племена на хазарската държава.

Благодарение на факта, че през територията на Хазарския хаганат минава Пътят на коприната, държавата е била богата, развиват се занаятите и науката.

Около 889 г. печенегите завоюват Северното Причерноморие, след което Византия скъсва съюза с Хазария и превзема Крим. Византийците подбуждат други тюркски племена, аланите и Киевска Рус да водят войни с хаганата. През 965 г. киевският княз Светослав I успява да разгроми хазарите и да превземе най-важните им крепости и столицата Итил. Експанзията на Хорезъм, киевския княз Владимир I (980-1015) и узите нанасят последен удар на Хаганата.

Последните исторически сведения за хазарски владетели датират от началото на 11 век. Предполага се, че част от хазарите са намерили убежище в Северен Кавказ. Според някои хипотези, хазарите-юдеи са родоначалници на част от източноевропейските евреи (ашкенази).

Източници

• Христо Димитров, Хазария // Лиляна Грашева (с колектив), Кирило-Методиевска енциклопедия, изд. на БАН, Институт за литература; акад. издателство "Марин Дринов", т. IV (допълнения), София, 2003, ISBN 954-430-949-7 (АИ) (Т. IV); ISBN 954-8712-28-8 (ИЛ при БАН), с. 345-347
• Иван Добрев, Хазарска мисия // Лиляна Грашева (с колектив), Кирило-Методиевска енциклопедия, изд. на БАН, Институт за литература; акад. издателство "Марин Дринов", т. IV (допълнения), София, 2003, ISBN 954-430-949-7 (АИ) (Т. IV); ISBN 954-8712-28-8 (ИЛ при БАН), с. 347-353

Литературни произведения

• "Тринадесетото племе" (1976 г.) - историческа книга от Артур Кьостлер
• "Хазарски речник" (1984 г.) - роман от Милорад Павич [1]

Външни препратки

• ((en)) http://www.khazaria.com/
• ((ru)) Въоръжение и военно дело на Хазарския каганат
• ((ru)) Артур Кьостлер. Тринадесетото коляно. Крушението на империята на хазарите и нейното наследство