Хазарски каганат

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Хазарски хаганат)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Хазарски хаганат
ממלכת הכוזרים
— Независима държава —
618 – 1048
Знаме
Знаме
      
Герб
Герб
Царство на хазарите, разрастване през периода 650 – 850 г.
Царство на хазарите, разрастване през периода 650 – 850 г.
Континент Европа
Столица Баланджар, Самандар, Итил
Официален език хазарски
Религия Тенгризъм, Юдаизъм, Християнство, Ислям, Езичество
Форма на управление Абсолютна монархия
История Ранно Средновековие
Население
Преброяване 1 400 000
Валута Ермак
Предшественик
Тюркски каганат Тюркски каганат
Наследник
Киевска Рус Киевска Рус
Днес част от Азербайджан, Армения, Грузия, Казахстан, Руска федерация, Туркменистан, Турция, Узбекистан, Украйна
Хазарски хаганат в Общомедия

Хазарският хаганат е голяма средновековна номадска държава, създадена в средата на 7 век на територията на днешен Дагестан върху останките на Западнотюркския (Тюркския) хаганат в съседство с Кубратова Велика България.

Простира се върху територия от Днепър до Каспийско море за сметка на Велика България, която е в упадък след смъртта на хан Кубрат. Синът на Кубрат Баян (Батбаян) признава върховенството на хазарския хаган и оттогава част от прабългарите започват да се наричат „черни“ или „вътрешни“ българи. Останалите прабългари с Аспарух се оттеглят към Долни Дунав.

Към края на 7 в. хазарите завладяват по-голямата част от п-в Крим, населен с готи, алани и прабългари. В Херсон, Южен Крим, чието население е християнско и под властта на Византия, е заточен сваленият византийски император Юстиниан II (685 – 695); 705 – 711), който се оженва за сестрата на хазарския хаган и с помощта на хан Тервел (ок. 700 – ок. 721), си възвръща през 705 г. престола. След 711 г. Византия и Хазария сключват съюз, насочен срещу арабската експанзия. В 730 г. вождът им Булан приема юдаизма и с това започва установяването на еврейската религия от държавата им. От 731 до 737 г. хазарите търпят поражения от арабите, които завладяват новата столица Семендер. До 762 г. Хазария запазва мира с арабите, след което водят войни за Закавказието, подпомагана от Византия.

Началото на налагането на юдаизма в страната е спорна, но се приема че това е периода между 730/740 г. Според други остарели трактовки юдаизацията на Хазария се осъществява между 760/770 г. или даже в началото на 9 век.[1] Според историка Лев Гумильов първите евреи в хазарските земи пристигат през 524 г. и са персийски изгнаници, съратници на маздакитите. Тези бежанци преживяват два века в мир и дружба в равнините между Терек и Сулак в съседство с хазарите-тюрки. Когато арабите започват своето настъпление към Кавказ, евреи и хазари им се противопоставят заедно. Втора голяма група евреи-талмудисти пристига от Византия след като става обект на гонения там.[2] след Седмия Вселенски събор (787 г.) [3]

Към началото на 9 век, след реформите на бег (съуправител) Обадия в хаганата избухва гражданска война. Византия окупира Кримска Готия, но след това подпомага хазарите срещу угрите, които на границата по р. Дон застрашават крепостта Серкел.

През 861 г. Кирил и Методий (Хазарска мисия, 860 – 861 г.) участват в хазарската столица в диспут между представители на основните монотеистични религии, организиран от хазарския хаган (бег), който тогава е бил привърженик на пратюркския монотеизъм, но не успяват да го убедят в предимствата на християнството. В неговото обкръжение се е изповядвал юдаизмът или ислямът. Около 861-865 г. хазарите окончателно възприемат юдаизма, но християнството и ислямът също се изповядват или толерират от многобройните племена на синкретичната хазарска държава. Лев Гумильов счита, че хазарите приемат не толкова юдаизма, колкото караизма[4] - течение на юдаизма, при което не се учи Талмуда. Той счита, че децата с майка хазарка и баща еврейн разполагат с правата на майките - еврейки и възможностите на бащите - хазари.Когато обаче евреин се ожени за хазарка, се създава маргинална общност. Потомците на тази общност според Гумильов масово са били посвещавани в Библията, но не и в Талмуда. Така караизмът набира скорост сред тази общност. Според Гумильов разпространението на юдейската вяра (и специално на караизма) сред хазарите ги обрича, защото когато започват да идват имигрантски вълни на евреи през 9-10 в. те бързо асимилират хазарите евреи.

Благодарение на факта, че през територията на Хазарския хаганат минава Пътят на коприната, държавата е била богата, развиват се занаятите и науката.

Около 889 г. печенегите завоюват Северното Причерноморие, след което Византия скъсва съюза с Хазария и превзема Крим. Византийците подбуждат други тюркски племена, аланите и Киевска Рус да водят войни с хаганата. През 965 г. киевският княз Светослав I успява да разгроми хазарите и да превземе най-важните им крепости и столицата Итил. Експанзията на Хорезъм, киевския княз Владимир I (980 – 1015) и узите нанасят последен удар на Хаганата.

Последните исторически сведения за хазарски владетели датират от началото на 11 век. Предполага се, че част от хазарите са намерили убежище в Северен Кавказ. Според някои хипотези, хазарите-юдеи са родоначалници на част от източноевропейските евреи (ашкенази).

Гумильов предлага интересна хипотеза. Според него пред 9-10 в. се води гражданска война в земите на хазарите. Едната фракция привлича за съюзници печенегите, а другата - маджарите. Той счита, че точната датировка на гражданската война не е много ясна, защото тя се размива във времето. След като начело на федерацията от племена се настанява чуждоземен елит, той започва да угнетява селското население, ( което са изхранва предимно от риболов), облагайки го с тежки данъци. Водачите на съпротивата избягват при маджарите.[5]

Според Гумильов около 11 в. хазарите се разпадат на две етнически групировки - хазари -мюсюлмани и хазари -християни или "черни" и "бели". По това време те започват да се самоназовават със славянският етноним "бродници", а скоро след това - с етнонима "казаци". След 11 в. името "хазари" се изгубва[6].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Живков, Борис. Хазария през IX и X век, стр. 108 – 124. ИК „Гутенберг“, ISBN 978-954-617-105-4, 2010.
  2. Гумильов, Лев. Древняя Русь и Великая степь, гл.28., 1989
  3. Гумильов, Лев - Хазарите.Зигзагът на историята. стр.81
  4. Гумильов, Лев - Хазарите. Зигзагът на Историята ИК "Посоки"2008 г, стр. 87
  5. Шушарин, 1997, с. 167.
  6. Гумильов Лев. Хазарите. - Зигзагът на историята 2008 г. "ИК Посоки" стр.91

Литературни произведения[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]