Хазарски каганат

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Хазарски хаганат)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Хазарски хаганат
ממלכת הכוזרים
618 – 1048
Знаме
Знаме
      
Герб
Герб
Царство на хазарите, разрастване през периода 650 – 850 г.
Царство на хазарите, разрастване през периода 650 – 850 г.
Статут Независима държава
Континент Европа
Столица Баланджар, Самандар, Итил
Официален език хазарски
Религия Тенгризъм, Юдаизъм, Християнство, Ислям, Езичество
Форма на управление Абсолютна монархия
История Ранно Средновековие
Население
Преброяване 1 400 000
Валута Ермак
Предшественик
Тюркски каганат Тюркски каганат
Наследник
Киевска Рус Киевска Рус
Днес част от Азербайджан, Армения, Грузия, Казахстан, Руска федерация, Туркменистан, Турция, Узбекистан, Украйна
Хазарски хаганат в Общомедия

Хазарският каганат е голяма средновековна номадска държава, създадена в средата на 7 век на територията на днешен Дагестан върху останките на Западнотюркския (Тюркския) хаганат в съседство с Кубратова Велика България.

Простира се върху територия от Днепър до Каспийско море за сметка на Велика България, която е в упадък след смъртта на хан Кубрат. Синът на Кубрат Баян (Батбаян) признава върховенството на хазарския хаган и оттогава част от прабългарите започват да се наричат „черни“ или „вътрешни“ българи. Останалите прабългари с Аспарух се оттеглят към Долни Дунав.

Ранен произход на хазарите (VI в.)[редактиране | редактиране на кода]

Първоначално хазарите са едно от многото номадски племена, преселили се от Азия по време на Великото преселение на народите. Те говорели един от ранните тюркски езици [1] и, както може да се съди от косвени данни, очевидно принадлежали към племената от групата на огурите, първото от които се появява в Европа през 463 [2] Най-ранната достоверна новина за хазарите се счита за споменаването в списъка на народите, изброени от Псевдо-Захария през 555 г. [3]. Районът Берсилия, разположен в равнинната част на съвременен Дагестан, фигурира в изворите като тяхна европейска родина .

През първата половина на 6 век хазарите са под влиянието на обединението на савирите, като част от войските си правят успешни набези в Закавказието. Сасанидски Иран, който господства над региона, едвам отблъсва нападението. При шах Хосров I Ануширван (531-579) персите изграждат и укрепват Дербент, който блокира тесния проход между Каспийско море и Кавказките планини. Традицията приписва на Хосров I изграждането на бъдещите хазарски градове в Дагестан - Баланджар и Семендер. И двата града първоначално са били центрове на едноименните племена. Според други виждания Семендер може да е свързан с племе , родствено на аварите, които след савирите преминава през Кавказ около 550-та година.[4]През 562 . савирите са победени от Иран и заедно с част от хазарите са преселени в Закавказие. Част от савирите създава през 1030-1060 Савирското кянжество, за да бъдат асимилирани окончателно от Волжка България.

Възходът на хазарите е свързан с историята на Тюркския каганат, с чиито владетели вероятно са били роднини хазарските владетели. Алтайските тюрки, водени от каган от племето Ашина, създават огромна империя през 551 г., която скоро се разделя на източна и западна част. На 2-ри етаж. През VI век орбитата на Западнотюркския каганат достига до Каспийско-черноморските степи и всички местни племена признават неговото върховенство.

Отношения с Византия (VIII в. )[редактиране | редактиране на кода]

Към края на 7 в. хазарите завладяват по-голямата част от п-в Крим, населен с готи, алани и прабългари. В Херсон, Южен Крим, чието население е християнско и под властта на Византия, е заточен сваленият византийски император Юстиниан II (685 – 695);( 705 – 711), който се жени за сестрата на хазарския каган. Впоследствие той е принуден да бяга от Хазария и с помощта на кан Тервел (700 – 721), си възвръща през 705 г. престола. След 711 Византия и Хазария сключват съюз, насочен срещу арабската експанзия. В 730 г. вождът им Булан приема юдаизма и с това започва установяването на еврейската религия от държавата им. От 731 до 737 хазарите търпят поражения от арабите, които завладяват новата столица Семендер. До 762 г. Хазария запазва мира с арабите, след което водят войни за Закавказието, подпомагана от Византия.

. Съюзните отношения между двете държави са скрепени през 732 с брак на наследника на византийският престол (бъдещия Константин V) с дъщерята на хазарския каган. След 889 Византия непрестанно подстрекава русите, печенегите и узите да влизат във война с Хазарския каганат. Все пак контролът на хазарите над Крим се съхранил до IX в.

Арабо-хазарски войни (VII – VIII в.)[редактиране | редактиране на кода]

През 7-ми и 8-ми век хазарите водят поредица от войни срещу Омаядският халифат и неговия наследник – .Абасидският халифат. Първата арабо-хазарска война[5] започва по време на първата фаза на мюсюлманската експанзия. [6]До 640 мюсюлманските сили са достигнали до Армения; през 642 те предприемат първия си набег през Кавказ под командването на Абд ар-Рахман ибн Рабия. През 652 арабските сили настъпват към хазарската столица Баладжар, но са разбити, понасяйки тежки загуби; според персийски историци като Ал-Табари, и двете страни в битката са използвали катапулти срещу противниковите войски. Редица руски източници дават името на хазарския каган от този период като Ирбис. Дали Ирбис наистина е съществувал или е легендарна личност е отворен дебат, тъй като съществуват мнозина владетели със същото име.

Поради избухването на Първата мюсюлманска гражданска война и други приоритети, арабите се въздържат от повторена експанзия срещу хазарите чак до началото на 8-ми век. През през 683 – 685 Хазарите по време на Втората мюсюлманска гражданска война,предприемат няколко набега в Задкавказието, включително мащабен набег, който им дава много пленници и плячка.[7]

Втората арабо-хазарска война започва с поредица от набези в Кавказ в началото на 8-ми век. Омаядите затягат хватката си над Армения през 705 , след като потушават мащабен бунт. През 713/ 714 г. генералът на Омаядите Маслама завладява Дербент и нахлува по-дълбоко в хазарската територия. В отговор хазарите предприемат набези в Албания и Ирански Азербайджан, но са отблъснати от арабите под командването на Хасан ибн ал-Нуман.[8] Конфликтът ескалира през 722 с нахлуването на 30 000 хазари в Армения, които нанасят съкрушително поражение на Омаядите. Халиф Язид II отвръща, изпращайки 25 000 бойци на север, прогонва хазарите обратно през Кавказ, възстановявайки Дербент и напредва към Баланджар. Арабите пробиват хазарската отбрана и щурмуват Баланджар; повечето от жителите муса убити или поробени, малцина успяват да избягат на север. Въпреки успеха си, арабите все още не успяват да нанесат окончателен успех на хазарската армия и впоследствие те се оттеглят на юг от Кавказ.

Хазаро-маджарски сблъсъци (IX в.)[редактиране | редактиране на кода]

Около 830 г. избухва бунт в Хазарския каганат. В резултат на това три от племената на кабарите[9] се отделят от Хазария и се присъдиняват към маджарите, заселвайки се в областта наречен Етелкьоз, между Карпатите и р. Днепър. Маджарите са изправени пред първата си атака от печенегите през 854. [10]Новите съседи на унгарците са варягите и източните славяни. От 862 г. нататък маджарите (наричани вече като унгри) заедно с техните съюзници, кабарите, започват серия от набези от Етелкьоз в Карпатския басейн, предимно срещу Източната франкска империя (Германия) и Велика Моравия, но също така срещу Долнопанонското княжество и България. След това те заедно се озовават на външните склонове на Карпатите и се заселват там, където мнозинството хазари преминават от юдаизма в християнството през 10-ти до 13-ти век. Сред тези хазари може да има шаманисти и християни, освен евреите. Император Константин Багренородни информира за голяма гражданска война в началото на X в. Повечето руски историци приемат, че тя се развива между 910 и 920 като от едната страна действат маджарите и техните съюзници кабарите, а от другата -печенегите (които губят войната).

Налагането на юдаизма за официална религия. Последици (IX-XI в.)[редактиране | редактиране на кода]

Началото на налагането на юдаизма в страната е спорно, но се приема че това е периода между 730/740 Според други остарели трактовки юдаизацията на Хазария се осъществява между 760/770 или даже в началото на 9 век.[11]

Към началото на 9 век, след реформите на бег (съуправител) Обадия в хаганата избухва гражданска война. Византия окупира Кримска Готия, но след това подпомага хазарите срещу угрите, които на границата по р. Дон застрашават крепостта Серкел.

През 861 г. Кирил и Методий (Хазарска мисия, 860 – 861 ) участват в хазарската столица в диспут между представители на основните монотеистични религии, организиран от хазарския хаган (бег), който тогава е бил привърженик на пратюркския монотеизъм, но не успяват да го убедят в предимствата на християнството. В неговото обкръжение се е изповядвал юдаизмът или ислямът. Около 861-865 хазарите окончателно възприемат юдаизма, но християнството и ислямът също се изповядват или толерират от многобройните племена на синкретичната хазарска държава.

Благодарение на факта, че през територията на Хазарския хаганат минава Пътят на коприната, държавата е била богата, развиват се занаятите и науката.

Около 889 г. печенегите завоюват Северното Причерноморие, след което Византия скъсва съюза с Хазария и превзема Крим. Византийците подбуждат други тюркски племена, аланите и Киевска Рус да водят войни с хаганата. През 965 киевският княз Светослав I успява да разгроми хазарите и да превземе най-важните им крепости и столицата Итил. Експанзията на Хорезъм, киевския княз Владимир I (980 – 1015) и узите нанасят последен удар на Каганата.

Последните исторически сведения за хазарски владетели датират от началото на 11 век. Предполага се, че част от хазарите са намерили убежище в Северен Кавказ. Според някои хипотези, хазарите-юдеи са родоначалници на част от източноевропейските евреи (ашкенази).

Руско – хазарски отношения (IX-XI в.)[редактиране | редактиране на кода]

До 834 няма сблъсъци между Хазария и Русия. През 862 или 874 Рюрик се възцарява в Новгород, през 882 – Олег в Киев. Отношенията между руси и хазари бързо започват да се променят.

През 882 Олег. бележи поредица от военни успехи – превзема Киев през същата година, разбива древляните през 883.

Около 889 г. печенегите завоюват Северното Причерноморие, след което Византия скъсва съюза с Хазария и превзема Крим. Византийците подбуждат други тюркски племена, аланите и Киевска Рус да водят войни с каганата.

През 953 княгиня Олга сключва търговски договор с Византия, който бързо прераства във военен съюз насочен против Хазария.

През 965 г. киевският княз Светослав I успява да разгроми хазарите и да превземе най-важните им крепости и столицата Итил.

През 1109 г. Русия влиза в различни коалиции насочени срещу хазарите (с маджари, тюрки и пр). И макар по-късно тези съюзи да се разпадат, те нанасят решаващи удари срещу Хазария.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Волжка България

Хазари

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Erdal M. The Khazar Language // The World of the Khazars. — Leiden — Boston, 2007. — P. 75—107, русский перевод Эрдаль М. Хазарский язык // Хазары, сб. статей. — М., 2005. — С. 125—139; Хазарский язык // БСЭ. Т.29. — С. 163—164.
  2. Golden P. B. An Introduction to the History of the Turkic Peoples. — Wisbaden, 1992. — P. 92
  3. Пигулевская Н. В. Сирийский источник VI в. о народах Кавказа // Вестник древней истории. — № 1. — М., 1939; Новосельцев А. П. Хазарское государство и его роль в истории Восточной Европы и Кавказа. М., 1990. — С. 32
  4. Племя забендер упоминает византийский историк Феофилакт Симокатта цит в: Артамонов М. И. История хазар. — СПб., 2001. — С. 197—198). Возможно, часть авар проникла в Горный Дагестан, составив правящий слой в государстве Сарир и дав имя народу аварцев. Авары были первым кочевым объединением в Европе, чей правитель носил титул кагана. В Паннонии ими был создан Аварский каганат (568—796). Последний раз упоминаются в источниках в 822 году.
  5. Brook, Kevin Alan (2006). The Jews of Khazaria, Second Edition. Plymouth: Rowman & Littlefield Publishers, Inc. ISBN 978-0-7425-4982-1. p. 126 – 127
  6. Mako 2010, p. 45.
  7. Brook 2010, pp. 126 – 127.
  8. Brook 2010, p. 127.
  9. Makkai 1994, p. 11.
  10. Country Study: Hungary 1989.
  11. Живков, Борис. Хазария през IX и X век, стр. 108 – 124. ИК „Гутенберг“, ISBN 978-954-617-105-4, 2010.

Литературни произведения[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]