Дагестан

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Република Дагестан
Знаме
    
Герб
Map of Russia - Dagestan (Crimea disputed).svg
Страна Flag of Russia.svg Русия
Столица Махачкала
Площ 50 270 km2 km²
Население (2017) 3 041 900 души души
Президент Рамазан Абдулатипов
Езици руски и езиците на етносите в Дагестан
Република Дагестан в Общомедия

Република Дагестан (на аварски език: Дагъистаналъул Жумгьурият, на лезгински: Дагъустандин Республика, на азербайджански език: Dağıstan Respublikası, Дағыстан Республикасы, на лакски език: Дагъусттаннал Республика, на даргински език: Дагъистан республика) е субект на Руската Федерация. Влиза в състава на Севернокавказки федерален окръг и Североказказкия икономически район. Площ 50 270 km2 (52-ро място, 0,29%), население на 1 януари 2017 г. 3 041 900 души (13-то място, 2,07%). Столица град Махачкала. Разстояние от Москва до Махачкала 2 166 km. Тук се намира най-южната точка на Руската федерация.

В Дагестан съжителстват хора, принадлежащи към десетки етноси. Най-много са аварците, даргинците, кумиките и лезгинците, които общо възлизат на около 75% от цялото население на Дагестан. Етническите руснаци са едва около 5%, но руският е официален език в републиката. Повечето етноси говорят на кавказки, тюркски или ирански езици. Мнозинството изповядват исляма, има и християни.

От началото на 90-те години на 20 век, т.е. след разпадането на Съветския съюз, в Дагестан се наблюдава ислямистка бунтовническа дейност с ниска интензивност, спорадични сепаратистки конфликти, междуетническо напрежение и терористични действия. Според Международната кризисна група, за голяма част от насилието от 2003 година насам е отговорна военизираната ислямистка организация Шариат Джамаат.

История[редактиране | редактиране на кода]

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници[редактиране | редактиране на кода]

Република Дагестан е разположена на западния бряг на Каспийско море, в източната част на Северен Кавказ. Граничи с Азербайджан на юг, с Грузия на югозапад, с Република Чечения на запад, със Ставрополски край на северозапад, и с Република Калмикия на север. На изток страната се мие от водите на Каспийско море. Бреговата линия (530 km) е слабо разчленена. На север са Аграханския и Кизлярския заливи, Аграханския полуостров, островите Чечен, Тюлени и др.[1]

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

По структурата на ландшафта територията на страната се дели на четири части. 1.Низинна част (голям процент под морското равнище) обхващаща югозападните предели на Прикаспийската низина, поделяща се на Терско-Кумско, Терско-Сулакска и Приморска низина. 2.Предпланинска част на Северен Кавказ, състояща се от отделни хребети със северозападно и югоизточно простиране, разделени от широки долини и котловини. 3.Вътрешен планински Дагестан се характеризира от съчения на широки плата (Арактау, Гунибско, Хунзахско и др.) и тесни моноклинални гребени хребетите Салатау, Гумрински и др.) с височина до 2500 m. Планинските хребети на много места са прорязани от дълбоки ждрела и каньони, сред които по своята дълбочина (до 1800 m) се отличава Главния каньон на река Сулак. 4.Високопланински Дагестан включва две основни планински вериги – Главния (Вододелен) хребет на Голям Кавказ (в Дагестан е неговият северен склон) и неговия Страничен хребет. В близост до най-южната точка на Русия, на границата с Азербайджан се извисява връх Базардюзю 4466 m, най-високата точка на Република Дагестан.[1]

Полезни изкопаеми[редактиране | редактиране на кода]

Сред полезните изкопаеми промишлено значение имат находищата на нефт, природен газ, въглища, сяра, варовикови и кварцови пясъци.[1]

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Република Дагестан се намира в умерения климатичен пояс, а в планините е високопланински. Като цяло климатът на страната се характеризира като топъл и сух. Средната януарска температура в низинните райони е от +1,4°С до -2,9°С (в планините от -5°С до -11°), а средната юлска до +24°С. Средногодишното количество на валежите е от 200 – 300 mm в североизточните низинни части до 600 – 800 mm в планините с максимум през пролетно-летния сезон. Вегетационния период (с денонощни температури над 10°С) е от 160 – 180 дни на север, до 235 – 250 дни на юг.[1]

Води[редактиране | редактиране на кода]

Речната мрежа на Дагестан се отличава със значителна гъстота и се отнася към водосборните басейни на Каспийско море и Прикаспийската безотточна област. В страната има 6255 реки с обща дължина 18 347 km. Над 90% от тези реки са планински, като се характеризират с дълбоко всечени долини, значителна разчлененост и голям наклон. От множеството дагестански реки само 20 от тях достигат до Каспийско море, а останалите се губят в пясъците на Прикаспийската низина или водите им на 100% се използват за напояване. Реките в Дагестан се делят на две групи спрямо начинът им на подхранване – смесено с преобладаване на ледниковото (Терек, Сулак, Самур и др.) и смесено с преобладаване на дъждовното и подземното (Акташ, Гюлгеричай, Рубас и др.). За всички дагестански реки е характерно пролетно-лятното пълноводие (юни – август) в периода на активното топене на снеговете и ледниците и обилните валежи през този сезон. Повечето от реките в страната през зимата не замръзват. Главните реки в Дагестан са: Терек (най-долното течение и делтата), Кума (в най-северната част), Сулак (цялото течение) и Самур (в южната част на страната). Изградени са голямо количество напоителни канали.[2]

На територията на Дагестан има над 900 езера и изкуствени водоеми с обща площ около 389 km2, в т.ч. около 430 езера с площ над 10 дка. Повечето от големите езера на страната са солени, а всички сладководни езера са малки и се намират само в планинската част. Най-голямото естествено езеро е соленото лиманно езеро Южен Аграхан с площ от 110 km2, разположено на мястото на южната част на бившия Аграхански залив. Най-големите изкуствени водоеми са Чиркейското водохранилище на река Сулак и Ирганайското водохранилище на река Аварско Койсу, дясна съставяща на река Сулак.[2]

Почви, растителност[редактиране | редактиране на кода]

В равнинните и низинни части на Дагестан основните почвени видове са кафявите, ливадните и солончаците. В предпланините и планините п разпределението на почвената покривка има ясно изразена зоналност. В предпланините преобладават кафявите горски почви, а по североизточните склонове и на планинските плата във вътрешността са развити планинските черноземи. В планините основните почвени видове са планинско-степните, планинските кафяви горски и планинско ливадните почви.

Растителността в низинните и ниски части на склоновете на Кавказ са заети от пустинна и полупустинна растителност. От 500 – 600 m до към 1500 – 1600 m са разположени горски масиви от дъб, габър, бук, а във вътрешните и високопланински райони – бреза, бор и др. Във вътрешните плата, а също и по северните скланове на планината е характерна планинската степна и полустепна растителност, преминаваща по-нагоре в субалпийски и алпийски пасища.[1]

Фауна[редактиране | редактиране на кода]

Най-богат животински свят има в планинската част на страната. Тук обитават дагестански тур, див козел, сърна, кафява мечка, благороден елен и други бозайници. От птиците – планинска пуйка, каменна патица (кеклик), алпийски чавки, орли и др. В Каспийско море – селда, кефал, цаца, есетра, белуга, сьомга.[1]

Население[редактиране | редактиране на кода]

По данни от преброяването от октомври 2010 г., Дагестан има население от 2 576 531 души (2,07% от населението на Руската Федерация, 22-ро място в Русия), с плътност 51,2 души/км2. Урбанизацията на населението е 42,79%.

Етническият състав на населението е следният:

Административно-териториално деление[редактиране | редактиране на кода]

В административно-териториално отношение Република Дагестан се дели на: 10 републикански градски окръга, 41 муниципални района, 10 града, всичките с републиканско подчинение и 18 селища от градски тип.

Административно-териториално деление на Република Дагестан към 2017 г.
Административна единица Площ
(km2)
Население
(2017 г.)
Административен център Население
(2017 г.)
Разстояние до Махачкала (в km) Други градове и сгт с районно подчинение
Републикански градски окръзи
Буйнакс 21 64 538 гр. Буйнакс 64 538 41
Дагестанские Огни 9 29 238 гр. Дагестанские Огни 29 238 118
Делбент 70 123 162 гр. Дербент 123 162 121
Избербаш 23 58 147 гр. Избербаш 58 147 56
Каспийск 33 113 348 гр. Каспийск 113 348 14
Кизилюрт 50 47 425 гр. Кизилюрт 36 570 64 Бавтугай, Нови Сулак
Кизляр 32 50 964 гр. Кизляр 48 396 170 Комсомолски
Махачкала 468 722 314 гр. Махачкала 592 976 Албурикент, Кяхулай, Ленинкент, Нови Кяхулай, Семендер, Сулак, Тарки, Шамхал
Южно-Сухокумск 82 10 543 гр. Южно-Сухокумск 10 543 312
Муниципални райони
Агулски 794 10 452 с. Тпиг 2 829 240
Акушински 623 53 128 с. Акуша 4 697 133
Ахвахски 197 24 151 с. Карата 4 153 277
Ахтински 1 120 31 492 с. Ахти 13 400 244
Бабаюртовски 3 255 48 134 с. Бабаюрт 16 149 129
Ботлихски 688 57 908 с. Ботлих 12 159 252
Буйнакски 1 827 80 131 гр. Буйнакс 41
Гергебилски 347 21 160 с. Гергебил 5 520 138
Гумбетовски 676 22 675 с. Мехелта 3 314 166
Гунибски 610 26 701 с. Гуниб 2 580 157
Дахадаевски 761 36 374 с. Уркарах 4 394 152 Кубачи
Дербентски 821 102 429 гр. Дербент 121 Белиджи, Мамедкала
Докузпарински 377 15 214 с. Усухчай 1 866 229
Казбековски 585 47 353 с. Дилим 9 721 108 Дубки
Кайтагски 678 32 738 с. Маджалис 6 815 121
Карабудахкентски 1 427 31 860 с. Карабудахкент 17 144 42 Ачису
Каякентски 691 55 633 с. Новокаякент 5 130 70
Кизилюртовски 524 70 039 гр. Кизилюрт 64
Кизлярски 3 047 72 659 гр. Кизляр 170
Кулински 651 11 031 с. Вачи 894 180
Кумгоркалински 1 256 26 665 с. Кормаскала 7 722 19 Тюбе
Курахски 699 14 901 с. Курах 3 235 226
Лакски 704 11 392 с. Кумух 1 930 157
Левашински 813 75 852 с. Леваши 11 186 107
Магарамкентски 655 61 857 с. Магарамкент 6 953 179
Новолакски 219 33 886 с. Новолакское 6 862 98
Ногайски 5 871 19 189 с. КТерекли-Мектеб 6 884 250
Рутулски 2 188 21 225 с. Рутул 4 132 274
Сергокалински 528 27 863 с. Сергокала 8 143 74
Сулейман-Сталски 666 56 656 с. Касумкент 13 232 184
Табасарански 803 49 725 с. Хучни 3 232 177
Тарумовски 3 109 32 961 с. Тарумовка 5 874 199
Тляратински 1 612 23 565 с. Тлярата 1 200 258
Унцукулски 560 30 783 сгт Шамилкала 4 816 186
Хасавюртовски 1 424 153 878 гр. Хасавюрт 82
Хивски 471 21 314 с. Хив 2 594 204
Хунзахски 552 32 096 с. Хунзах 4 245 183
Цумадински 1 178 25 071 с. Агвали 2 677 270
Цунтински 964 19 741 с. Кидеро 752 292
Чародински 894 12 547 с. Цуриб 2 234 182
Шамилски 892 29 145 с. Хебда 72 687 201

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Промишленост[редактиране | редактиране на кода]

Развито е машиностроенето (приборостроене, електроника), хранително-вкусовата промишленост, енергетиката, нефто и газодобивната промишленост, производството на строителни материали, народните занаяти.

Селско стопанство[редактиране | редактиране на кода]

Републиката се е специализирала в лозарството, градинарството и зеленчукопроизводството. Развити са овцевъдството и козевъдството.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

На руски език[редактиране | редактиране на кода]

На английски[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Ахмедханов, К. Э. Путешествие по Дагестану. Практическое руководство. М., Физкультура и спорт, 1988 (По родным просторам).
  • История Дагестана с древнейших времен до наших дней. В двух томах. Ред. А. И. Османов. М., Наука, 2004.
  • Криштопа, А. Е. Дагестан в XIII – начале XV вв. Очерк политической истории. М., Мамонт; Таус, 2007.
  • Карпов, Ю. Ю. Взгляд на горцев. Взгляд с гор. Мировоззренческие аспекты культуры и социальный опыт горцев Дагестана. СПб., Петербургское востоковедение, 2007.
  • Дагестан и мусульманский Восток. Сборник статей в честь профессора Амри Рзаевича Шихсаидова. Сост. и отв. ред. А. К. Аликберов, В. О. Бобровников. М., Издательский дом Марджани, 2010.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ((ru)) [http://bse.sci-lib.com/article018267.html «Большая Советская Энциклопедия» – Република Дагестан
  2. а б ((ru)) [http://water-rf.ru/Регионы_России/2542/Республика_Дагестан «Вода России» – Република Дагестан
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное деление Дагестана“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.