Якутия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Република Саха (Якутия)
Saxa O‘ro‘spu‘u‘bu‘lu‘kete
Знаме на Якутия

(знаме)
Герб на Якутия

(герб)
Якутия на картата на Русия
Субект на Руската федерация
Официален език руски и якутски
Столица Якутск
Президент Вячеслав Щиров
Министър-председател Семьон Назаров
Федерален окръг Далекоизточен федерален окръг
Площ

- Обща площ
- % водна площ


3 103 200 km²

Население

- Общ брой
- гъстота


949 280
0,3 души/km²

Часова зона UTC +9,10 и 11
Автомобилен код 14

Якутия (официално название Република Саха (Якутия)) е субект на Руската Федерация. Образувана е през 1851 г. като Якутская област в състава на Иркутското генерал-губернаторство. На 27 април 1922 г. е преобразувана в Якутска АССР, а от 28 декември 1991 г. е Република Саха (Якутия).

Разположена е в североизточната част на Сибир и е най-големият регион в състава на Руската Федерация. Част е от Далекоизточния федерален окръг и Далекоизточен икономически район.

История[редактиране | редактиране на кода]

Територията на днешна Якутия е била населена от най-ранни времена въпреки суровия си климат. Най-ранните сведения за човешко присъствие датират от ранния палеолит.

http://www.sakha.gov.ru/jakutija-v-sostave-gosudarstva-rossijskogo https://books.google.fr/books?id=ZfnWCQAAQBAJ&pg=PA1630&lpg=PA1630&dq=flag+of+sakha&source=bl&ots=DaOEwW5odb&sig=latL_Wg_CH9WD6UseKk6PqCYZYs&hl=en&sa=X&ved=0ahUKEwiagPSNrsjMAhUJOhoKHcEiDo4Q6AEIYTAM#v=onepage&q=flag%20of%20sakha&f=false

Население[редактиране | редактиране на кода]

Sakha map Bulgarian.png

Населението на Якутия съставлява 949 280 души (2002). Плътността на населението е само 0,3 души на един км² или 1 човек. на 3 км². Така републиката представлява най-рядко населения регион в Русия.

Националният състав на населението е разнообразен. Основни народи са якути (45,54%) и руснаци (41,15%). В републиката живеят също украинци, евенки, евени, татари и други малочислени народи. Общо, по данни от преброяването на населението през 2002 г., в Якутия живеят около 127 народа.

География и природна среда[редактиране | редактиране на кода]

Якутия е най-големият субект на Руската федерация по площ,[1] простирайки се на 3 103 200 квадратни километра[2] – приблизително колкото територията на Индия, осмата най-голяма страна в света. Разстоянието между крайните точки на републиката варира от 2000 до 2500 километра, като най-западната точка е на границата с Евенкийски район на Красноярски край, най-източната е на границата с Чукотски автономен окръг, най-северната е остров Хенриета от Новосибирския архипелаг, а най-южната е Становой хребет, който създава естествена граница с Амурска област. Последната е и един от четирите големи субекта, с които Якутия граничи на юг; другите три са Иркутска и Забайкалски край на югозапад и Хабаровски край на югоизток. На изток, освен Чукотка, републиката граничи и с Магаданска област. На север Якутия има 4500-километрова брегова ивица на Северния ледовит океан. Републиката се простира в три часови пояса и близо 40% от територията ѝ е отвъд Северния полярен кръг.[1]

Гори около Оймякон
Изглед към Анабарския залив в море Лаптеви

Якутия заема територии от субполярния, полярния и умерения климатични пояси, а климатът ѝ е рязко континентален с дълги зими и кратки, прохладни лета.[1] Зимните температури обикновено варират между -42°С и -36°С, а летните се движат между +13°С и +26°С. Най-студеният месец е януари, а най-топлият е юли.[3] Амплитудите между най-ниските и най-високите температури обаче често достигат 75 градуса, а в котловините и планинските долини на изток температурата пада до -70°С. Най-студените места са регионите около Оймякон и Верхоянск, където температурите падат съответно до -71°С и -68°С.[4] Якутия е най-студеният населен регион на планетата и отоплителният сезон продължава средно 8-9 месеца, а в по-северните ѝ части той е целогодишен.[1] Една от причините за суровия климат е формирането на Азиатският (или сибирски) антициклон в началото на зимата, който намалява движението на въздушните маси, увеличава температурната инверсия и поддържа влажността ниска.[5] Якутия се характеризира и с неравномерно разпределение на валежите през годината. Близо 80% от валежите падат в топлите месеци от април до октомври. Като цяло обаче количествата са малки - 200 до 250 mm годишно над по-голямата част от територията, до 500 mm на югозапад и до 700 mm по западните склонове на Верхоянския хребет и Алдан-Учурския хребет.[6]

Близо 2/3 от Якутия е планини или плата, а 1/3 са низини. Най-високата точка е връх Победа, извисяващ се на 3147 метра надморска височина.[1] Почти цялата територия на републиката е покрита от пермафрост (вечна замръзналост), чиято дълбочина достига е между 300 и 1500 метра. В планините на източна Якутия има 485 ледника с обща площ 413 квадратни километра и съдържащи големи запаси от прясна вода.[1] Те са малка част от водното богатство на Якутия, което включва над 700 000 реки и потоци с обща дължина над два милиона километра, и повече от 800 000 езера. Лена, Вилюй, Колима и Индигирка са сред най-големите плавателни реки в републиката с обща дължина над 13 000 километра.[1] Заледяването на реките продължава средно между 180 и 200 дни в годината, започвайки в края на октомври и приключвайки през май, но в летните месеци температурите на водата достигат до 28°°C.[7] Големите реки се отичат главно в море Лаптеви и Източносибирско море, най-плитките морета в Северния ледовит океан и най-заледените в Северното полукълбо. Температурите на морската вода са от +0,2°°C в устиетата на реките до +2 в северните морски региони през зимата. Ледената покривка достига до 2 метра дебелина и присъства около 9-10 месеца в годината.[8]

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Диамантената мина „Мирни“

Якутия е изключително богата на полезни изкопаеми, минерални и природни ресурси. В западна Якутия се намират най-големите диамантени находища в света.[9] Диамантите са гръбнакът на добивния сектор; републиката е дом на 90% от диамантените находища в Русия и генерира 95% от общия добив за страната.[1] Заедно с тях Якутия разполага със значителни и не изцяло разработени находища на злато, сребро, калай (43% от всички находища в Далечния изток), антимон, волфрам, желязна руда (79% от всички находища в Далечния изток), манганова руда, фосфор, сяра, каменна сол[9] и много други. В Якутия се намират 61% от находищата на уран, 82% от антимоновите запаси и 28% от находищата на олово в Русия. Републиката има и огромни находища от горивни полезни изкопаеми. При 10% сондирана територия в провинциите с наличност на горивни полезни изкопаеми са потвърдени запаси от около един трилион тона въглища само в най-големите въгледобивни басейни, 2,4 трилиона кубични метра природен газ и над 330 милиона тона нефт.[1] Планира се през 2019 година газопроводът „Силата на Сибир“, изграждан от Газпром, да започне да пренася газ към Китай от Чаяндинското нефтогазово находище в югозападна Якутия.[10][11]

Заради тази изключителна зависимост от природните богатства, икономиката на Якутия претърпява крах по-рано в последните години на съветската епоха, но и се възстановява по-бързо в началото на 90-те години.[12] Добивът на диаманти е един от основните източници на твърда валута[13] и изиграва ключова роля не само за подобряването на икономическото състояние в републиката, но и на Руската федерация като цяло. Якутия днес произвежда една четвърт от диамантите в света. Добивът е под контрола на базираната в Мирни компания АЛРОСА, създадена върху основите на съветското държавно предприятие НПО Якуталмаз. Най-голям дял в АЛРОСА имат федералното правителство (43,93%) и правителството на Якутия (25%), и разнообразни частни физически и юридически лица.[14] Освен в Якутия, компанията проучва находища в Ботсвана и Ангола.[15]

Селското стопанство е слабо развито най-вече заради липсата на подходящи за земеделие почви. Едва около 1% от почвите са годни за обработка.[16] В централна Якутия е възможно отглеждането на бързо узряващи зърнено-бобови култури и коне за месо. На север се намират най-обширните пасища за елени в света и там е развито еленовъдството.[16] Заедно с аграрно-промишленият комплекс, в централна Якутия са съсредоточени преработващите предприятия, научно-образователните институции, информационните технологии и туризма.[10]

За разлика от останалата част от Русия, банковият и финансов сектор продължава да е пряко или косвено управляван от местното правителство.[17] Въпреки това финансите на републиката са стабилни. Якутия има силна местна икономика с добра данъчна основа, гъвкава фискална политика и добър достъп до капиталовия пазар на страната.[18] Републиката се отличава и със сравнително нисък дълг (30% от общите бюджетни приходи). За 2016 година бюджетните приходи от данъци се изчисляват на 57%. Най-големите платци на данъци са компании в областта на добива на природни ресурси, като 10-те най-големи компании формират 63% от общите данъчни постъпления. През 2014 година брутният регионален продукт на глава от населението е 2,2 пъти средния за Русия, а средната работна заплата е 2,5 пъти над средната за страната.[18]

Инфраструктура[редактиране | редактиране на кода]

Якутия е един от най-труднодостъпните населени региони на планетата. Близо 90% от територията ѝ няма целогодишна транспортна инфраструктура.[1]

До този момент активно се използва водния, автомобилния (особено Амурско-Якутската магистрала) и въздушния транспорт. през 2004 г. започна строителството на железопътна линии, съединяваща Якутск с Нерюнгри. Това ще позволи присъединяването на републиката към железопътната система на Русия (през 2010 г.). Общата дължина на строящатата се жп. линия е 800 км.

Тикси е едно от основните пристанища по Северния морски път.

Култура[редактиране | редактиране на кода]

Исях: конник в сцена от Олонхо

Характерен за Якутия е празникът исях, когато се почитат слънцето и плодородието.[19] Исях се провежда в рамките на няколко дни през юни, включвайки 21 юни, денят на лятното слънцестоене. Елементите на празника са сходни с празниците на други тюркски степни народи, като тувинците, алтайците, татарите и башкирите. Исях се открива със запалването на ритуален огън, който гори постоянно докато трае празника, а около мястото на празненствата се насаждат млади брези в чест на почетните гости. В съвременния си формат исях трае два дни, включвайки конни състезания, борба, игри, изпълнения на якутския епос Олонхо, и пиене на кумис.[19]

В древни времена началото му е било давано от шаман, съпровождан от осем девствени момчета и осем девствени момичета.[19] Празненствата са продължавали до девет дни и са включвали танца осуохай, който продължава до сутринта. През 17 век исях е описан за пръв път от холандския пътешественик Идес, който минава през Якутия на път за Китай. Той описва пищните тържества, включително големия ритуален огън и подготвянето на големи количества кумис. Празникът е забранен през 1930-те години и заменен със спортни прояви, но 1991 година е обявен за фестивал на републиката.[19]

В традициите на якутските народи шаманът е заемал ключово място. Думата шаман произхожда от езика на евенките и обозначава племенните обредни майстори, обединяващи ролята на свещеник, лекар, мистик, и редица други социални функции. Според традиционните вярвания, душата на сибирския шаман може да напуска нашия свят и да пътува до горен (в небето) или долен свят (под земята). Шаманът изпада в състояния на транс, но неговото майсторство се крие да може да управлява тези опасни състояния, избягвайки лудост или смърт. Една от основните му задачи е да отплати за живота на убитите за храна животни от името на своята общност, като пътува до божествата и преговаря с тях.[19]

Символи[редактиране | редактиране на кода]

Полярна нощ над река Лена
Знамето на Якутия с полярно слънце

Знамето на Якутия е прието през 1992 година и изобразява бял диск на светлосин фон, а в дъното има три хоризонтални ивици - бяла, червена и зелена. Съотношението на страните е 1:2. Според интерпретацията на якутският идеолог и политик Уляна Винокурова, белият диск представлява полярното слънце („урунъкун“), символ на вечния живот в якутските вярвания. Светлосиният фон символизира небето и студения, суров полярен климат. Бялата ивица символизира чистота, сняг, надежда, мъдрост и доброта; червената ивица е сила, храброст, чест и самостоятелност; зелената е здраве, радост и надеждата на народа.[20]

Гербът на републиката също включва бял диск като символ на полярното слънце с тъмносиня рамка. В центъра на диска има изображение на конник, взето от древни скални рисунки, открити около бреговете на река Лена.[21] Конникът носи знаме, символ на обединението на якутските племена, а тъмносиният обръч около диска е украсен със седем ромбични звезди, всяка една от тях представяща един от автохтонните народи на Якутия.[20]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж з и к О Республике. // ОФИЦИАЛЬНЫЙ ИНФОРМАЦИОННЫЙ ПОРТАЛ САХА. Посетен на 17 април 2017.
  2. Федеральная служба государственной статистики (Федерална служба за държавна статистика). Территория, число районов, населённых пунктов и сельских администраций по субъектам Российской Федерации (Territory, Number of Districts, Inhabited Localities, and Rural Administration by Federal Subjects of the Russian Federation). // Всероссийская перепись населения 2002 года (Всеруско преброяване, 2002). ФСДС, 2004-05-21. Посетен на 2016-04-17.
  3. Average Weather For Yakutsk, Russian Federation. // WeatherSpark. Посетен на 17 април 2016.
  4. Troeva, стр. 5-7
  5. Troeva, стр. 5-7
  6. Troeva, стр. 9
  7. Troeva, стр. 4-5
  8. Troeva, стр. 4-5
  9. а б Minakir, Freeze, стр. 17-18
  10. а б Информация об экономической ситуации в Республике Саха (Якутия). // ОФИЦИАЛЬНЫЙ ИНФОРМАЦИОННЫЙ ПОРТАЛ САХА. Посетен на 7 май 2016.
  11. Rosneft challenges Gazprom monopoly to export Russian pipeline gas. // 7 март 2014. Посетен на 7 май 2016.
  12. Tichotsky, стр. 114
  13. Tichotsky, стр. 117
  14. Key Facts About Alrosa. // АЛРОСА. Посетен на 2 май 2016.
  15. The World Diamond Market. // АЛРОСА. Посетен на 2 май 2016.
  16. а б Minakir, Freeze, стр. 10-11
  17. Tichotsky, стр. 122
  18. а б Fitch Affirms Russia's Republic of Sakha at 'BBB-'; Outlook Negative. // Ройтерс, 4 март 2016. Посетен на 1 май 2016.
  19. а б в г д Republic of Sakha. // Scott Polar Research Institute. Посетен на 28 май 2016.
  20. а б Yakutia (Russia). // Flags of the World. Посетен на 7 май 2016.
  21. ГОСУДАРСТВЕННЫЙ ГЕРБ РЕСПУБЛИКИ САХА (ЯКУТИЯ). // Посетен на 7 май 2016.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Връзки[редактиране | редактиране на кода]