Якутия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Република Саха (Якутия)
Саха Өрөспүүбүлүкэтэ
Субект на Руската федерация
Знаме
    
Герб
Якутия на картата на РусияЯкутия на картата на Русия
Страна Флаг на Русия Русия
Столица Якутск
Площ 3 083 523 km²
Население 962 835 души
0,312 души/km²
Федерален окръг Далекоизточен федерален окръг
Президент Вячеслав Щиров
Министър-председател Семьон Назаров
Езици руски и якутски
Часова зона UTC +9,10 и 11
МПС код 14
Валута рубла
Република Саха (Якутия) в Общомедия
Карта на Якутия

Якутия (на якутски: Саха Өрөспүүбүлүкэтэ; официално название: Република Саха (Якутия)) е субект на Руската Федерация. Разположена е в североизточната част на Сибир и е най-големият регион в състава на Руската Федерация. Част е от Далекоизточния федерален окръг и Далекоизточен икономически район. Площ 3 083 523 km2 (1-во място по площ в Руската Федерация, 18,01%). Население на 1 януари 2017 г. 962 835 души (56-то място в Руската Федерация, 0,66%). Столица град Якутск. Разстояние от Москва до Якутск 8468 km.

История[редактиране | редактиране на кода]

Територията на днешна Якутия е била населена от древни времена въпреки суровия си климат. Най-ранните сведения за човешко присъствие датират от ранния палеолит.

Първите руски пътешественици в Якутия са отрядите на предприемача Пантелей Пянда и казашките отряди на Василий Бугор, Иван Галкин и други. Те проникват в региона през 20-те години на 16 век. През 1632 казашкият пътешественик Пьотър Бекетов основава първия руски острог на десния бряг на Лена, на около 70 километра от днешен Якутск. Той изпраща послание до цар Михаил, в което обявява присъединяването на якутския народ към владенията на царя. Няколко години по-късно са основани още няколко руски острога в Якутия: Вилюйск (1634 г.), Ольокминск (1635 г.), Верхоянск (1638 г.), Среднеколимск (1644 г.) и др. През 1638 се образува самостоятелен Якутски уезд, подчинен на Сибирски приказ, през 1775 е преобразуван в Якутска провинция, а през 1784 получава статут на област. Първите войводи на уезда са П. Головин и М. Глебов, които пристигат в Ленски острог през 1641. През 1643 острогът е преместен на левия бряг на Лена и наречен Якутск. Градът бързо се превръща в административен, военен и икономически център на Якутия, както и форпост при овладяването на Далечния Изток.[1]

В резултат на постоянни усилия и сътрудничество с местните жители, Русия установява управление върхо далечния североизток, в изключително богати на природни ресурси региони.[1] Още през 1641 започва събирането на данък (ясак) под формата на кожи от самур и лисица, като за 1701 година биват събирани 12720 кожи от самур и 6818 кожи от лисица. През 18 век износът на кожи от Сибир съставя 1/3 от приходите на царската хазна.[1] Въпреки мащабното усвояване на Якутия, руското управление се стреми да запази начина на живот на местните жители, който е съсредоточен в скотовъдството и еленовъдството. Управляваната от Москва войводска администрация взаимодейства с родово-племенните първенци и им поверява решаването на някои съдебни, управленчески и данъчни въпроси.[1]

През 1851 г. като Якутская област влиза в състава на Иркутското генерал-губернаторство. На 27 април 1922 г. е преобразувана в Якутска АССР, на 27 септември 1990 г. е преобразувана в Якутска ССР в състава на ОНД, а на 28 декември 1991 г. е преименувана на Република Саха (Якутия) и става субект в Руската Федерация.

География[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, големина, граници[редактиране | редактиране на кода]

Огромната територия на Якутия се простира в Североизточен Сибир и е най-големият субект на Руската федерация по територия,[2], заемайки площ от 3 083 523 km2[3] – приблизително колкото територията на Индия, осмата най-голяма страна в света.

На изток Якутия граничи с Чукотския автономен окръг и Магаданска област, на югоизток – с Хабаровски край, на юг – с Амурска област, на югозапад – със Забайкалски край и Иркутска област и на запад – с Красноярски край. На север Якутия има 4500-километрова брегова ивица със Северния ледовит океан – море Лаптеви и Източносибирско море. Бреговете на Северния ледовит океан са доста разчленени. На северозапад е разположен залива Нордвик, на север от който е остров Голям Бегичев, а източно от него са големите Анабарски и Оленьокски заливи. На изток от делтата на река Лена дълбоко в сушата навлиза залива Буар Хая със защитеното пристанище Тикси, източно от който са Янският и Колимски заливи. В тези си граници разстоянията мужду крайните точки на републиката варират от 2000 до 2500 km, като най-западната точка е на границата с Евенкийски район на Красноярски край, най-източната – на границата с Чукотски автономен окръг, най-северната е остров Хенриета от Новосибирския архипелаг, а най-южната – граница с Амурска област. Републиката се простира в три часови пояса и близо 40% от територията ѝ е отвъд Северния полярен кръг.[2]

Гори около Оймякон
Изглед към Анабарския залив в море Лаптеви

Геоложки строеж[редактиране | редактиране на кода]

Територията на Якутия заема източната половина на Сибирската платформа и западната част на Верхояно-Чукотската нагъната област. Основните платформени структури в пределите на Якутия са Анабарската (на северозапад) и Алданската (на юг) атеклизи, разделени от Вилюйската синеклиза, като архайско-протерозойския кристалинен фундамент на Сибирската платформа излиза на повърхността в ядрата на антеклизите (Анабарския масив и Алданския щит). Главните структурни елементи на Верхояно-Чукотската нагъната област на територията на страната са Колимския средищен масив и разположената на запад от него Верхояно-Колимска нагъната област. Тя се състои от два субмеридионални, дъгообразно очертани зони: външна – Верхоянската антиклинална зона, изградена от дислоцирани пермски скали, и вътрешна – Яно-Индигирска синклинална зона, запълнена от триаски и юрски наслаги. Тези наслаги, по източната граница на Яно-Индигирската синклинална зона са пронизани от късномезозойски гранитоидни интрузии, образуващи огромен батолитов пояс. Новите тектонски движения като цяло не са нарушили схемата на мезозойските структури и те съвпадата с най-големите планински системи в Якутия – Верхоянските планини и мощния Черски хребет.[4]

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

Близо 2/3 от територията на Якутия е заета от планини и плата, а 1/3 са низини. Като цяло в зависимост от релефа страната може да бъде разделена на три части: Западна, Южна и Източна. В Западна Якутия се простират източните части на обширното Средносибирско плато, със средни височини от 500 до 700 m, което на север е ограничено от Северосибирската низина, на североизток – от Анабаро-Ленската низина, на юг – от Ленската низина, а на изток – от Централноякутската низина, характеризираща се с обилие от плитки затворени понижения (аласи), заети от хиляди малки езера. Между долните течения на реките Оленьок и Лена се простира дългото и ниско възвишение Чекановски кряж. В Южна Якутия е разположена силно разчленената Алданска планинска земя със средни височини от 650 до 1000 m, южно от нея, по границата с Амурска област – Становите планини (2412 m, Станов хребет), а на север – ниското Приленско плато. В източна Якутия преобладават големите планински системи. Покрай десните брегове на реките Лена и Алдан се простират дългите над 1000 km Верхоянски планини, а на изток от тях – мощния Черски хребет с най-високата точка на Якутия връх Победа 3147 m. Между двете големи планински вериги е разположена Яно-Оймяконската планинска земя, представена от Янското, Елгинското и Оймяконското плата. В северните и северизточните части на републиката са разположени Яно-Индигирската и Колимската низини, а в крайния изток и североизток – Юкагирското плато. Почти цялата територия на Якутия е покрита от пермафрост (вечна замръзналост), чиято дълбочина достига е между 300 и 1500 m. В пермафроста се срещат подземни ледове, като в средното течение на река Мома (десен приток на Индигирка) е разположен най-големият подземен ледник в Русия – Улахан-Тарин (над 100 km2).[4]

Полезни изкопаеми[редактиране | редактиране на кода]

Недрата на Якутия са много богати на различни полезни изкопаеми: диаманти в Средносибирското плато; злато, голяма част от находищата генетически са свързани с късномезозойските гранити и вулканични изригвания (в Алданската планинска земя, Яно-Индигирската синклинална зона и др.), а също и по теченията на реките в басейните на Индигирка, Яна и др.), въглища, природен газ, черни, цветни и редки метали, калай (в Яно-Индигирската синклинална зона). С късномезозойските наслаги във Вилюйската синеклиза и в нейната периферия са свързани находищата на въглища (Ленски, Южноякутски, Зирянски въглищни басейни) и находищата на природен газ (Уст Вилюйско, Собохаинско, бодарански и др.). В Сибирската платформа има големи запаси от каменна сол, гипс и други строителни материали.[4]

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Якутия заема територии от субполярния, полярния и умерения климатични пояси, а климатът ѝ е рязко континентален с дълги, сурови и малоснежни зими и кратки, прохладни лета.[2] Зимните температури обикновено варират между -42°С и -36°С, а летните се движат между +13°С и +26°С. Най-студеният месец е януари, а най-топлият е юли.[5] Амплитудите между най-ниските и най-високите температури обаче често достигат 75 градуса, а в котловините и планинските долини на изток температурата пада до -70°С. Най-студените места са регионите около Оймякон и Верхоянск, където температурите падат съответно до -71°С и -68°С.[6] Якутия е най-студеният населен регион на планетата и отоплителният сезон продължава средно 8 – 9 месеца, а в по-северните ѝ части той е целогодишен.[2] Една от причините за суровия климат е формирането на Азиатският (или сибирски) антициклон в началото на зимата, който намалява движението на въздушните маси, увеличава температурната инверсия и поддържа влажността ниска.[7] Якутия се характеризира и с неравномерно разпределение на валежите през годината. Близо 80% от валежите падат в топлите месеци от април до октомври. Като цяло обаче количествата са малки – 200 до 250 mm годишно над по-голямата част от територията, до 500 mm на югозапад и до 700 mm по западните склонове на Верхоянските планини и Алдан-Учурския хребет.[8]

Води[редактиране | редактиране на кода]

Речната система на Якутия включва над 700 000 реки и потоци с обща дължина над 1,5 млн km, и принадлежат към водосборните басейни на море Лаптеви и Източносибирско море.

Най-голямата река в Якутия е Лена (вливаща се в море Лаптеви), която със своите притоци Алдан, Вилюй, Витим, Ольокма и много други отводнява 65% от територията на страната. На северозапад протичат реките Анабар и Оленьок, вливащи се в море Лаптеви. На североизток, в пределите на страната протичат други четири големи реки: Яна (вливаща се в море Лаптеви) с притока си Адича, Индигирка с притоците си Уяндина и Елги, Алазея и Колима с притоците си Омолон и Анюй, вливащи се в Източносибирско море. Всичките големи реки на Якутия са плавателни през краткия летен сезон и се използват за транспортиране на дървен материал...[9]

Разнообразния релеф на страната обуславя и характера на реките, като голяма част от големите реки в горните си течения имат планински характер, в средните – планинско-равнинен, а в долните, по обширните заблатени равнини и низини – типичен равнинен характер. Реките в западната част на Якутия и в Централноякутската низина имат преобладаващо снежно подхранване, а реките в планинските южни райони и в североизточните части – предимно дъждовно подхранване. За реките с преобладаващо снежно подхранване е характерно високо пролетно пълноводие, лятно-есеннни прииждания в резултат на поройни дъждове и много ниско зимно маловодие, като някои от по-малките реки замръзват до дъно. За реките с преобладаващо дъждовно подхранване са характерни високите лятно-есенни прииждания (далекоизточен тип воден режим) и ниско зимно маловодие. Обикновено якутските реки замръзват през октомври, а се размразяват през май, като продължителността на заледяването се увеличава от юг на север. Поради това, че повечето от якутските реки текат от юг на север ледотопенето започва от горното и продължава към долното течение, което довежда до задръстване на коритата на реките с ледове и причиняването на катастрофални наводнения.[9]

В Република Якутия има над 700 хил. естествени и изкуствени езера с обща площ над 83 хил. km2. Основната част от тях са съсредоточени в зоната на тундрата (Яно-Индигирската и Колимската низини), в зоната на северната тайга (във восборните басейни на Индигирка, Алазея, Колима, Абийската низина и др.) и в Централноякутската низина. Най-широко разпространение имат термокарстовите езера, разположени предимно в разнините и низините в централните и северните райони на Якутия. По долините на средните и големите реки са разпространени крайречните езера, а по морското крайбрежие – лагунните езера. Срещат се също тектонски и карстови езера, а в планинските райони – ледникови езера. Най-големите езера в Якутия са: Моготоево езеро, Бустах, Нерпиче, Голямо Морско езеро, Ожогино, Солунтах, Чукоче, Ниджили, Павилон, Илиргиткин и др. Изкуствените водни басейни са значително по-малко, като най-голямо е Вилюйското водохранилище на река Вилюй.[9]

Блатата и заблатените земи заемат 6,42% от територята на Якутия с обща площ 197 836 km2.[9]

В планините на Източна Якутия има 485 ледника с обща площ 413 km2 и съдържащи големи запаси от прясна вода.[2]

Почви[редактиране | редактиране на кода]

Голяма част от територията на Якутия е заета от замръзнали тундрово-горски почви. В пранинските райони са разпространени замръзнали плонинско-горски и планинско-тундрови почви. В Централна Якутия са разпространени ливадно-горските, частично засолените и алувиално-ливадните почви, а в останалите части – планинско-горските, блатните и тундровите почви.[4]

Растителност и животински свят[редактиране | редактиране на кода]

За равнинните пространства в Северна Якутия е характерна тундрата, представена от тревиста и блатна растителност. Южната част на тундрата е покрита с мъхово-лишейни блата. Около 80% от територията на страната попада в зоната на тайгата, като горите заемат 138 млн.ха. Преобладават даурска лиственица (89% от горския фонд), кедрова хвойна, смърч, бреза и др. По долините на реките и в понижените участъци (аласите) има ливади и пасища.[4]

В тундрата и тайгата обитават: арктическа лисица, собол, бял заек, хермелин, лисица, ондатра, северен елен, лос, розова чайка, бял жерав и др. В басейна на река Ольокма (десен приток на Лена) се срещат зубри, а в планинските райони на юг и изток – дива свиня и снежен овен. Якутските реки са богати на риба: бяла риба, щука, костур, есетра, налим, пъстърва и др.[4]

Население[редактиране | редактиране на кода]

Населението на Якутия съставлява 962 835 души (1 януари 2017).[10] Плътността на населението е само 0,3 души на един km² или 1 човек на 3 km². Така републиката представлява най-рядко населения регион в Русия. Градското население съставлява 65,41%.

Населени места с повече от 7 000 души
Якутск 303 836 Удачни 11 695 Жатай 9 196
Нерюнгри 57 791 Вилюйск 10 744 Ольокминск 9 192
Мирни 34 836 Нюрба 9 918 Покровск 9 102
Ленск 23 693 Сунтар 9 760 Чулман 8 315
Алдан 20 892 Намци 9 683 Майя 7 221
Айхал 14 057 Чурапча 9 611 Томот 7 194

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Националният състав на населението е разнообразен. Основни народи са якути (48,67%) и руснаци (36,90%). В републиката живеят също украинци, евенки, евени, татари и други малочислени народи. Общо, по данни от преброяването на населението през 2010 г., в Якутия живеят около 127 народа.[11]

  якути (48.67%)  руснаци (36.90%)  евенки (2.19%)  украинци (2.12%)  евени (1.57%)  татари (0.85%)  буряти (0.73%)  киргизи (0.52%)  други (6.45%)
Circle frame.svg

Обща карта[редактиране | редактиране на кода]

Легенда:

Green pog.svg Републикански център, повече от 200 000 души
Lightgreen pog.svg от 50 000 до 100 000 души
Yellow pog.svg от 10 000 до 50 000 души
Orange pog.svg от 5 000 до 10 000 души
Red pog.svg от 2 000 до 5 000 души
DeepPink pog.svg от 1 000 до 2 000 души

Административно-териториално деление[редактиране | редактиране на кода]

Карта на административно-териториалното деление на Република Саха (Якутия).
С червен цвят са отразени градските републикански окръзи „Якутск“ и „Жатай“.

В административно-териториално отношение Република Якутия се дели на 2 републикански градски окръга и 34 муниципални района (улуси). Има 13 града, в т.ч. 1 град с републиканско подчинение (Якутск) и 12 града с районно подчинение и 41 селища от градски тип няма

Административно-териториално деление на Република Якутия към 2017 г.
Административна единица Площ
(km2)
Население
(2017 г.)
Административен център Население
(2017 г.)
Разстояние до Якутск (в km) Други градове и сгт с районно подчинение
Републикански градски окръзи (улуси)
Якутск 3600 324 651 гр. Якутск 324 651
Жатай 22 9 079 сгт Жатай 9 079 20
Муниципални райони
1.Абийски 69 400 4 058 сгт Белая Гора 2 074 1380[12]
2.Алдански 156 800 39 858 гр. Алдан 20 908 530 гр. Томот, Безимянни, Лебедини, Ленински, Нижни Куранах
3.Алаиховски 107 300 2 718 сгт Чокурдах 2 095 1360[12]
4.Амгински 29 400 16 719 с. Амга 6 598 200
5.Анабарски нац. район 55 600 3 500 с. Саскилах 2 364 1515[12]
6.Булунски 235 100 8 404 сгт Тикси 4 604 1270[12]
7.Верхневилюйски 43 200 20 939 с. Верхневилюйск 6 282 677
8.Верхнеколимски 67 800 4 220 сгт Зирянка 2 860 1255[12]
9.Верхоянски 137 400 11 385 сгт Батагай 3 682 705[12] гр. Верхоянск, Есе Хая
10.Вилюйски 55 200 25 004 гр. Вилюйск 11 279 592 Кисил Сир
11.Горни 45 600 11 956 с. Бердигестях 6 676 185
12.Жигански нац. район 140 200 4 238 с. Жиганск 3 404 754
13.Кобяйски 107 800 12 554 сгт Сангар 4 125 512
14.Ленски 77 000 37 381 гр. Ленск 23 660 840[12] Витим, Пеледуй
15.Мегино-Кангаласки 11 700 30 877 сгт Нижни Бестях 3 924 54
16.Мирнински 165 900 72 914 гр. Мирни 35 376 970[12] гр. Удачни, Айхал, Алмазни, Светли, Чернишевски
17.Момски нац. район 101 700 4 099 с. Хонуу 2 370 1125[12]
18.Намски 11 900 24 450 с. Намци 9 892 84
19.Нерюнгрински 93 000 74 986 гр. Нерюнгри 57 247 740 Беркакит, Золотинка, Нагорни, Серебряни Бор, Хани, Чулман
20.Нижнеколимски 86 800 4 366 сгт Черски 2 600 1920[12]
21.Нюрбински 52 400 24 135 гр. Нюрба 9 850 822
22.Оймяконски 92 200 8 852 сгт Уст Нера 5 434 865[12] Артик
23.Оленьокски нац. район 318 100 4 009 с. Оленьок 2 144 1270[12]
24.Ольокмински 166 700 25 139 гр. Ольокминск 10 475 651 Торго
25.Среднеколимски 125 200 7 412 гр. Среднеколимск 3 490 1485[12]
26.Сунтарски 57 800 23 707 с. Сунтар 9 794 845[12]
27.Татински 18 980 16 358 с. Итик-Кюьол 6 780 256
28.Томпонски 135 800 13 019 сгт Хандига 6 166 404 Джебарики-Хая
29.Уст Алдански 18 300 20 881 с. Борогонци 5 821 149
30.Уст Майски 95 300 7 294 сгт Уст Мая 2 657 409 Елдикан, Звьоздачка, Солнечни, Югоренок
31.Уст Янски 120 300 7 202 сгт Депутатски 2 967 1025[12] Нижнеянск, Уст Куйга
32.Хангаласки 24 700 32 429 гр. Покровск 9 177 70 Мохсоголох
33.Чурапчински 12 600 21 160 с. Чурапча 10 134 177
34.Евено-Битантайски нац. район 55 600 2 782 с. Батагай Алита 1 818 660[12]
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное деление Республики Саха“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.  

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Диамантената мина „Мирни

Якутия е изключително богата на полезни изкопаеми, минерални и природни ресурси. В западна Якутия се намират най-големите диамантени находища в света.[13] Диамантите са гръбнакът на добивния сектор; републиката е дом на 90% от диамантените находища в Русия и генерира 95% от общия добив за страната.[2] Заедно с тях Якутия разполага със значителни и не изцяло разработени находища на злато, сребро, калай (43% от всички находища в Далечния изток), антимон, волфрам, желязна руда (79% от всички находища в Далечния изток), манганова руда, фосфор, сяра, каменна сол[13] и много други. В Якутия се намират 61% от находищата на уран, 82% от антимоновите запаси и 28% от находищата на олово в Русия. Републиката има и огромни находища от горивни полезни изкопаеми. При 10% сондирана територия в провинциите с наличност на горивни полезни изкопаеми са потвърдени запаси от около един трилион тона въглища само в най-големите въгледобивни басейни, 2,4 трилиона кубични метра природен газ и над 330 милиона тона нефт.[2] Планира се през 2019 година газопроводът „Силата на Сибир“, изграждан от Газпром, да започне да пренася газ към Китай от Чаяндинското нефтогазово находище в югозападна Якутия.[14][15]

Заради тази изключителна зависимост от природните богатства, икономиката на Якутия претърпява крах по-рано в последните години на съветската епоха, но и се възстановява по-бързо в началото на 90-те години.[16] Добивът на диаманти е един от основните източници на твърда валута[17] и изиграва ключова роля не само за подобряването на икономическото състояние в републиката, но и на Руската федерация като цяло. Якутия днес произвежда една четвърт от диамантите в света. Добивът е под контрола на базираната в Мирни компания АЛРОСА, създадена върху основите на съветското държавно предприятие НПО Якуталмаз. Най-голям дял в АЛРОСА имат федералното правителство (43,93%) и правителството на Якутия (25%), и разнообразни частни физически и юридически лица.[18] Освен в Якутия, компанията проучва находища в Ботсвана и Ангола.[19]

Селското стопанство е слабо развито най-вече заради липсата на подходящи за земеделие почви. Едва около 1% от почвите са годни за обработка.[20] В централна Якутия е възможно отглеждането на бързо узряващи зърнено-бобови култури и коне за месо. На север се намират най-обширните пасища за елени в света и там е развито еленовъдството.[20] Заедно с аграрно-промишленият комплекс, в централна Якутия са съсредоточени преработващите предприятия, научно-образователните институции, информационните технологии и туризма.[14]

За разлика от останалата част от Русия, банковият и финансов сектор продължава да е пряко или косвено управляван от местното правителство.[21] Въпреки това финансите на републиката са стабилни. Якутия има силна местна икономика с добра данъчна основа, гъвкава фискална политика и добър достъп до капиталовия пазар на страната.[22] Републиката се отличава и със сравнително нисък дълг (30% от общите бюджетни приходи). За 2016 година бюджетните приходи от данъци се изчисляват на 57%. Най-големите платци на данъци са компании в областта на добива на природни ресурси, като 10-те най-големи компании формират 63% от общите данъчни постъпления. През 2014 година брутният регионален продукт на глава от населението е 2,2 пъти средния за Русия, а средната работна заплата е 2,5 пъти над средната за страната.[22]

Инфраструктура[редактиране | редактиране на кода]

Якутия е един от най-труднодостъпните населени региони на планетата. Близо 90% от територията ѝ няма целогодишна транспортна инфраструктура.[2]

До този момент активно се използва водния, автомобилния (особено Амурско-Якутската магистрала) и въздушния транспорт. През 2004 г. започва строителството на железопътна линии, съединяваща Якутск с Нерюнгри. Това ще позволи присъединяването на републиката към железопътната система на Русия (през 2010 г.). Общата дължина на строящата се жп линия е 800 км.

Тикси е едно от основните пристанища по Северния морски път.

Култура[редактиране | редактиране на кода]

Исях: конник в сцена от Олонхо

Характерен за Якутия е празникът исях, когато се почитат слънцето и плодородието.[23] Исях се провежда в рамките на няколко дни през юни, включвайки 21 юни, денят на лятното слънцестоене. Елементите на празника са сходни с празниците на други тюркски степни народи, като тувинците, алтайците, татарите и башкирите. Исях се открива със запалването на ритуален огън, който гори постоянно докато трае празника, а около мястото на празненствата се насаждат млади брези в чест на почетните гости. В съвременния си формат исях трае два дни, включвайки конни състезания, борба, игри, изпълнения на якутския епос Олонхо, и пиене на кумис.[23]

В древни времена началото му е било давано от шаман, съпровождан от осем девствени момчета и осем девствени момичета.[23] Празненствата са продължавали до девет дни и са включвали танца осуохай, който продължава до сутринта. През 17 век исях е описан за пръв път от холандския пътешественик Идес, който минава през Якутия на път за Китай. Той описва пищните тържества, включително големия ритуален огън и подготвянето на големи количества кумис. Празникът е забранен през 1930-те години и заменен със спортни прояви, но 1991 година е обявен за фестивал на републиката.[23]

В традициите на якутските народи шаманът е заемал ключово място. Думата шаман произхожда от езика на евенките и обозначава племенните обредни майстори, обединяващи ролята на свещеник, лекар, мистик, и редица други социални функции. Според традиционните вярвания, душата на сибирския шаман може да напуска нашия свят и да пътува до горен (в небето) или долен свят (под земята). Шаманът изпада в състояния на транс, но неговото майсторство се крие да може да управлява тези опасни състояния, избягвайки лудост или смърт. Една от основните му задачи е да отплати за живота на убитите за храна животни от името на своята общност, като пътува до божествата и преговаря с тях.[23]

Символи[редактиране | редактиране на кода]

Полярна нощ над река Лена
Знамето на Якутия с полярно слънце

Знамето на Якутия е прието през 1992 година и изобразява бял диск на светлосин фон, а в дъното има три хоризонтални ивици – бяла, червена и зелена. Съотношението на страните е 1:2. Според интерпретацията на якутският идеолог и политик Уляна Винокурова, белият диск представлява полярното слънце („урунъкун“), символ на вечния живот в якутските вярвания. Светлосиният фон символизира небето и студения, суров полярен климат. Бялата ивица символизира чистота, сняг, надежда, мъдрост и доброта; червената ивица е сила, храброст, чест и самостоятелност; зелената е здраве, радост и надеждата на народа.[24]

Гербът на републиката също включва бял диск като символ на полярното слънце с тъмносиня рамка. В центъра на диска има изображение на конник, взето от древни скални рисунки, открити около бреговете на река Лена.[25] Конникът носи знаме, символ на обединението на якутските племена, а тъмносиният обръч около диска е украсен със седем ромбични звезди, всяка една от тях представяща един от автохтонните народи на Якутия.[24]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Якутия в составе госсударства Российского (1632 – 1917). // ОФИЦИАЛЬНЫЙ ИНФОРМАЦИОННЫЙ ПОРТАЛ РЕСПУБЛИКИ САХА (ЯКУТИЯ). Посетен на 30 май 2016.
  2. а б в г д е ж з О Республике. // ОФИЦИАЛЬНЫЙ ИНФОРМАЦИОННЫЙ ПОРТАЛ САХА. Посетен на 17 април 2017.
  3. Федеральная служба государственной статистики (Федерална служба за държавна статистика). Территория, число районов, населённых пунктов и сельских администраций по субъектам Российской Федерации (Territory, Number of Districts, Inhabited Localities, and Rural Administration by Federal Subjects of the Russian Federation). // Всероссийская перепись населения 2002 года (Всеруско преброяване, 2002). ФСДС, 2004-05-21. Посетен на 2016-04-17.
  4. а б в г д е ((ru)) [http://bse.sci-lib.com/article128260.html «Большая Советская Энциклопедия» – Република Якутия
  5. Average Weather For Yakutsk, Russian Federation. // WeatherSpark. Посетен на 17 април 2016.
  6. Troeva, стр. 5 – 7
  7. Troeva, стр. 5 – 7
  8. Troeva, стр. 9
  9. а б в г ((ru)) [http://water-rf.ru/Регионы_России/2581/Республика_Саха_(Якутия) «Вода России» – Република Якутия
  10. ((ru)) Оценка численности постоянного населения на 1 января 2016 года и в среднем за 2015 г.
  11. ((ru)) Официальный сайт Всероссийской переписи населения 2010 года. Информационные материалы об окончательных итогах Всероссийской переписи населения 2010 года
  12. а б в г д е ж з и к л м н о п р по въздушен път
  13. а б Minakir, Freeze, стр. 17 – 18
  14. а б Информация об экономической ситуации в Республике Саха (Якутия). // ОФИЦИАЛЬНЫЙ ИНФОРМАЦИОННЫЙ ПОРТАЛ САХА. Посетен на 7 май 2016.
  15. Rosneft challenges Gazprom monopoly to export Russian pipeline gas. // 7 март 2014. Посетен на 7 май 2016.
  16. Tichotsky, стр. 114
  17. Tichotsky, стр. 117
  18. Key Facts About Alrosa. // АЛРОСА. Посетен на 2 май 2016.
  19. The World Diamond Market. // АЛРОСА. Посетен на 2 май 2016.
  20. а б Minakir, Freeze, стр. 10 – 11
  21. Tichotsky, стр. 122
  22. а б Fitch Affirms Russia's Republic of Sakha at 'BBB-'; Outlook Negative. // Ройтерс, 4 март 2016. Посетен на 1 май 2016.
  23. а б в г д Republic of Sakha. // Scott Polar Research Institute. Посетен на 28 май 2016.
  24. а б Yakutia (Russia). // Flags of the World. Посетен на 7 май 2016.
  25. ГОСУДАРСТВЕННЫЙ ГЕРБ РЕСПУБЛИКИ САХА (ЯКУТИЯ). // Посетен на 7 май 2016.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]