Якутия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Република Саха (Якутия)
Saxa O‘ro‘spu‘u‘bu‘lu‘kete
Знаме на Якутия

(знаме)
Герб на Якутия

(герб)
Якутия на картата на Русия
Субект на Руската федерация
Официален език руски и якутски
Столица Якутск
Президент Вячеслав Щиров
Министър-председател Семьон Назаров
Федерален окръг Далекоизточен федерален окръг
Площ

- Обща площ
- % водна площ


3 103 200 km²

Население

- Общ брой
- гъстота


949 280
0,3 души/km²

Часова зона UTC +9,10 и 11
Автомобилен код 14

Якутия (официално название Република Саха (Якутия)) е субект на Руската Федерация. Образувана е през 1851 г. като Якутская област в състава на Иркутското генерал-губернаторство. На 27 април 1922 г. е преобразувана в Якутска АССР, а от 28 декември 1991 г. е Република Саха (Якутия).

Разположена е в североизточната част на Сибир и е най-големият регион в състава на Руската Федерация. Част е от Далекоизточния федерален окръг и Далекоизточен икономически район.

История[редактиране | редактиране на кода]

Територията на днешна Якутия е била населена от най-ранни времена въпреки суровия си климат. Най-ранните сведения за човешко присъствие датират от ранния палеолит.

Първите руски пътешественици в Якутия са отрядите на предприемача Пантелей Пянда и казашките отряди на Василий Бугор, Иван Галкин и други. Те проникват в региона през 20-те години на 16 век. През 1632 казашкият пътешественик Пьотр Бекетов основава първия руски острог на десния бряг на Лена, на около 70 километра от днешен Якутск. Той изпраща послание до цар Михаил, в което обявява присъединяването на якутския народ към владенията на царя. През 1638 се образува самостоятелен Якутски уезд, подчинен на Сибирски приказ, през 1775 е образуван в Якутска провинция, а през 1784 получава статут на област. Първите войводи на уезда са П. Головин и М. Глебов, които пристигат в Ленски острог през 1641. През 1643 острогът е преместен на левия бряг на Лена и наречен Якутск. Градът бързо се превръща в административен, военен и икономически център на Якутия, както и форпост при овладяването на Далечния Изток.[1]

В резултат на постоянни усилия и сътрудничество с местните жители, Русия установява управление върхо далечния североизток, в изключително богати на природни ресурси региони.[1] Още през 1641 започва събирането на данък под формата на кожи от самур и лисица, като за 1701 година биват събирани 12720 кожи от самур и 6818 кожи от лисица. През 18 век износът на кожи от Сибир съставя 1/3 от приходите на царската хазна.[1] Въпреки мащабното усвояване на Якутия, руското управление се стреми да запази начина на живот на местните жители, който е съсредоточен в скотовъдството и еленовъдството. Управляваната от Москва войводска администрация взаимодейства с родово-племенните първенци и им поверява решаването на някои съдебни, управленчески и данъчни въпроси.[1]

Население[редактиране | редактиране на кода]

Sakha map Bulgarian.png

Населението на Якутия съставлява 949 280 души (2002). Плътността на населението е само 0,3 души на един км² или 1 човек. на 3 км². Така републиката представлява най-рядко населения регион в Русия.

Националният състав на населението е разнообразен. Основни народи са якути (45,54%) и руснаци (41,15%). В републиката живеят също украинци, евенки, евени, татари и други малочислени народи. Общо, по данни от преброяването на населението през 2002 г., в Якутия живеят около 127 народа.

География и природна среда[редактиране | редактиране на кода]

Якутия е най-големият субект на Руската федерация по площ,[2] простирайки се на 3 103 200 квадратни километра[3] – приблизително колкото територията на Индия, осмата най-голяма страна в света. Разстоянието между крайните точки на републиката варира от 2000 до 2500 километра, като най-западната точка е на границата с Евенкийски район на Красноярски край, най-източната е на границата с Чукотски автономен окръг, най-северната е остров Хенриета от Новосибирския архипелаг, а най-южната е Становой хребет, който създава естествена граница с Амурска област. Последната е и един от четирите големи субекта, с които Якутия граничи на юг; другите три са Иркутска и Забайкалски край на югозапад и Хабаровски край на югоизток. На изток, освен Чукотка, републиката граничи и с Магаданска област. На север Якутия има 4500-километрова брегова ивица на Северния ледовит океан. Републиката се простира в три часови пояса и близо 40% от територията ѝ е отвъд Северния полярен кръг.[2]

Гори около Оймякон
Изглед към Анабарския залив в море Лаптеви

Якутия заема територии от субполярния, полярния и умерения климатични пояси, а климатът ѝ е рязко континентален с дълги зими и кратки, прохладни лета.[2] Зимните температури обикновено варират между -42°С и -36°С, а летните се движат между +13°С и +26°С. Най-студеният месец е януари, а най-топлият е юли.[4] Амплитудите между най-ниските и най-високите температури обаче често достигат 75 градуса, а в котловините и планинските долини на изток температурата пада до -70°С. Най-студените места са регионите около Оймякон и Верхоянск, където температурите падат съответно до -71°С и -68°С.[5] Якутия е най-студеният населен регион на планетата и отоплителният сезон продължава средно 8-9 месеца, а в по-северните ѝ части той е целогодишен.[2] Една от причините за суровия климат е формирането на Азиатският (или сибирски) антициклон в началото на зимата, който намалява движението на въздушните маси, увеличава температурната инверсия и поддържа влажността ниска.[6] Якутия се характеризира и с неравномерно разпределение на валежите през годината. Близо 80% от валежите падат в топлите месеци от април до октомври. Като цяло обаче количествата са малки - 200 до 250 mm годишно над по-голямата част от територията, до 500 mm на югозапад и до 700 mm по западните склонове на Верхоянския хребет и Алдан-Учурския хребет.[7]

Близо 2/3 от Якутия е планини или плата, а 1/3 са низини. Най-високата точка е връх Победа, извисяващ се на 3147 метра надморска височина.[2] Почти цялата територия на републиката е покрита от пермафрост (вечна замръзналост), чиято дълбочина достига е между 300 и 1500 метра. В планините на източна Якутия има 485 ледника с обща площ 413 квадратни километра и съдържащи големи запаси от прясна вода.[2] Те са малка част от водното богатство на Якутия, което включва над 700 000 реки и потоци с обща дължина над два милиона километра, и повече от 800 000 езера. Лена, Вилюй, Колима и Индигирка са сред най-големите плавателни реки в републиката с обща дължина над 13 000 километра.[2] Заледяването на реките продължава средно между 180 и 200 дни в годината, започвайки в края на октомври и приключвайки през май, но в летните месеци температурите на водата достигат до 28°°C.[8] Големите реки се отичат главно в море Лаптеви и Източносибирско море, най-плитките морета в Северния ледовит океан и най-заледените в Северното полукълбо. Температурите на морската вода са от +0,2°°C в устиетата на реките до +2 в северните морски региони през зимата. Ледената покривка достига до 2 метра дебелина и присъства около 9-10 месеца в годината.[9]

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Диамантената мина „Мирни“

Якутия е изключително богата на полезни изкопаеми, минерални и природни ресурси. В западна Якутия се намират най-големите диамантени находища в света.[10] Диамантите са гръбнакът на добивния сектор; републиката е дом на 90% от диамантените находища в Русия и генерира 95% от общия добив за страната.[2] Заедно с тях Якутия разполага със значителни и не изцяло разработени находища на злато, сребро, калай (43% от всички находища в Далечния изток), антимон, волфрам, желязна руда (79% от всички находища в Далечния изток), манганова руда, фосфор, сяра, каменна сол[10] и много други. В Якутия се намират 61% от находищата на уран, 82% от антимоновите запаси и 28% от находищата на олово в Русия. Републиката има и огромни находища от горивни полезни изкопаеми. При 10% сондирана територия в провинциите с наличност на горивни полезни изкопаеми са потвърдени запаси от около един трилион тона въглища само в най-големите въгледобивни басейни, 2,4 трилиона кубични метра природен газ и над 330 милиона тона нефт.[2] Планира се през 2019 година газопроводът „Силата на Сибир“, изграждан от Газпром, да започне да пренася газ към Китай от Чаяндинското нефтогазово находище в югозападна Якутия.[11][12]

Заради тази изключителна зависимост от природните богатства, икономиката на Якутия претърпява крах по-рано в последните години на съветската епоха, но и се възстановява по-бързо в началото на 90-те години.[13] Добивът на диаманти е един от основните източници на твърда валута[14] и изиграва ключова роля не само за подобряването на икономическото състояние в републиката, но и на Руската федерация като цяло. Якутия днес произвежда една четвърт от диамантите в света. Добивът е под контрола на базираната в Мирни компания АЛРОСА, създадена върху основите на съветското държавно предприятие НПО Якуталмаз. Най-голям дял в АЛРОСА имат федералното правителство (43,93%) и правителството на Якутия (25%), и разнообразни частни физически и юридически лица.[15] Освен в Якутия, компанията проучва находища в Ботсвана и Ангола.[16]

Селското стопанство е слабо развито най-вече заради липсата на подходящи за земеделие почви. Едва около 1% от почвите са годни за обработка.[17] В централна Якутия е възможно отглеждането на бързо узряващи зърнено-бобови култури и коне за месо. На север се намират най-обширните пасища за елени в света и там е развито еленовъдството.[17] Заедно с аграрно-промишленият комплекс, в централна Якутия са съсредоточени преработващите предприятия, научно-образователните институции, информационните технологии и туризма.[11]

За разлика от останалата част от Русия, банковият и финансов сектор продължава да е пряко или косвено управляван от местното правителство.[18] Въпреки това финансите на републиката са стабилни. Якутия има силна местна икономика с добра данъчна основа, гъвкава фискална политика и добър достъп до капиталовия пазар на страната.[19] Републиката се отличава и със сравнително нисък дълг (30% от общите бюджетни приходи). За 2016 година бюджетните приходи от данъци се изчисляват на 57%. Най-големите платци на данъци са компании в областта на добива на природни ресурси, като 10-те най-големи компании формират 63% от общите данъчни постъпления. През 2014 година брутният регионален продукт на глава от населението е 2,2 пъти средния за Русия, а средната работна заплата е 2,5 пъти над средната за страната.[19]

Инфраструктура[редактиране | редактиране на кода]

Якутия е един от най-труднодостъпните населени региони на планетата. Близо 90% от територията ѝ няма целогодишна транспортна инфраструктура.[2]

До този момент активно се използва водния, автомобилния (особено Амурско-Якутската магистрала) и въздушния транспорт. през 2004 г. започна строителството на железопътна линии, съединяваща Якутск с Нерюнгри. Това ще позволи присъединяването на републиката към железопътната система на Русия (през 2010 г.). Общата дължина на строящатата се жп. линия е 800 км.

Тикси е едно от основните пристанища по Северния морски път.

Култура[редактиране | редактиране на кода]

Исях: конник в сцена от Олонхо

Характерен за Якутия е празникът исях, когато се почитат слънцето и плодородието.[20] Исях се провежда в рамките на няколко дни през юни, включвайки 21 юни, денят на лятното слънцестоене. Елементите на празника са сходни с празниците на други тюркски степни народи, като тувинците, алтайците, татарите и башкирите. Исях се открива със запалването на ритуален огън, който гори постоянно докато трае празника, а около мястото на празненствата се насаждат млади брези в чест на почетните гости. В съвременния си формат исях трае два дни, включвайки конни състезания, борба, игри, изпълнения на якутския епос Олонхо, и пиене на кумис.[20]

В древни времена началото му е било давано от шаман, съпровождан от осем девствени момчета и осем девствени момичета.[20] Празненствата са продължавали до девет дни и са включвали танца осуохай, който продължава до сутринта. През 17 век исях е описан за пръв път от холандския пътешественик Идес, който минава през Якутия на път за Китай. Той описва пищните тържества, включително големия ритуален огън и подготвянето на големи количества кумис. Празникът е забранен през 1930-те години и заменен със спортни прояви, но 1991 година е обявен за фестивал на републиката.[20]

В традициите на якутските народи шаманът е заемал ключово място. Думата шаман произхожда от езика на евенките и обозначава племенните обредни майстори, обединяващи ролята на свещеник, лекар, мистик, и редица други социални функции. Според традиционните вярвания, душата на сибирския шаман може да напуска нашия свят и да пътува до горен (в небето) или долен свят (под земята). Шаманът изпада в състояния на транс, но неговото майсторство се крие да може да управлява тези опасни състояния, избягвайки лудост или смърт. Една от основните му задачи е да отплати за живота на убитите за храна животни от името на своята общност, като пътува до божествата и преговаря с тях.[20]

Символи[редактиране | редактиране на кода]

Полярна нощ над река Лена
Знамето на Якутия с полярно слънце

Знамето на Якутия е прието през 1992 година и изобразява бял диск на светлосин фон, а в дъното има три хоризонтални ивици - бяла, червена и зелена. Съотношението на страните е 1:2. Според интерпретацията на якутският идеолог и политик Уляна Винокурова, белият диск представлява полярното слънце („урунъкун“), символ на вечния живот в якутските вярвания. Светлосиният фон символизира небето и студения, суров полярен климат. Бялата ивица символизира чистота, сняг, надежда, мъдрост и доброта; червената ивица е сила, храброст, чест и самостоятелност; зелената е здраве, радост и надеждата на народа.[21]

Гербът на републиката също включва бял диск като символ на полярното слънце с тъмносиня рамка. В центъра на диска има изображение на конник, взето от древни скални рисунки, открити около бреговете на река Лена.[22] Конникът носи знаме, символ на обединението на якутските племена, а тъмносиният обръч около диска е украсен със седем ромбични звезди, всяка една от тях представяща един от автохтонните народи на Якутия.[21]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Якутия в составе госсударства Российского (1632-1917). // ОФИЦИАЛЬНЫЙ ИНФОРМАЦИОННЫЙ ПОРТАЛ РЕСПУБЛИКИ САХА (ЯКУТИЯ). Посетен на 30 май 2016.
  2. а б в г д е ж з и к О Республике. // ОФИЦИАЛЬНЫЙ ИНФОРМАЦИОННЫЙ ПОРТАЛ САХА. Посетен на 17 април 2017.
  3. Федеральная служба государственной статистики (Федерална служба за държавна статистика). Территория, число районов, населённых пунктов и сельских администраций по субъектам Российской Федерации (Territory, Number of Districts, Inhabited Localities, and Rural Administration by Federal Subjects of the Russian Federation). // Всероссийская перепись населения 2002 года (Всеруско преброяване, 2002). ФСДС, 2004-05-21. Посетен на 2016-04-17.
  4. Average Weather For Yakutsk, Russian Federation. // WeatherSpark. Посетен на 17 април 2016.
  5. Troeva, стр. 5-7
  6. Troeva, стр. 5-7
  7. Troeva, стр. 9
  8. Troeva, стр. 4-5
  9. Troeva, стр. 4-5
  10. а б Minakir, Freeze, стр. 17-18
  11. а б Информация об экономической ситуации в Республике Саха (Якутия). // ОФИЦИАЛЬНЫЙ ИНФОРМАЦИОННЫЙ ПОРТАЛ САХА. Посетен на 7 май 2016.
  12. Rosneft challenges Gazprom monopoly to export Russian pipeline gas. // 7 март 2014. Посетен на 7 май 2016.
  13. Tichotsky, стр. 114
  14. Tichotsky, стр. 117
  15. Key Facts About Alrosa. // АЛРОСА. Посетен на 2 май 2016.
  16. The World Diamond Market. // АЛРОСА. Посетен на 2 май 2016.
  17. а б Minakir, Freeze, стр. 10-11
  18. Tichotsky, стр. 122
  19. а б Fitch Affirms Russia's Republic of Sakha at 'BBB-'; Outlook Negative. // Ройтерс, 4 март 2016. Посетен на 1 май 2016.
  20. а б в г д Republic of Sakha. // Scott Polar Research Institute. Посетен на 28 май 2016.
  21. а б Yakutia (Russia). // Flags of the World. Посетен на 7 май 2016.
  22. ГОСУДАРСТВЕННЫЙ ГЕРБ РЕСПУБЛИКИ САХА (ЯКУТИЯ). // Посетен на 7 май 2016.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Връзки[редактиране | редактиране на кода]