Якутия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Република Саха (Якутия)
Saxa O‘ro‘spu‘u‘bu‘lu‘kete
Знаме на Якутия

(знаме)
Герб на Якутия

(герб)
Якутия на картата на Русия
Субект на Руската федерация
Официален език руски и якутски
Столица Якутск
Президент Вячеслав Щиров
Министър-председател Семьон Назаров
Федерален окръг Далекоизточен федерален окръг
Площ

- Обща площ
- % водна площ


3 103 200 km²

Население

- Общ брой
- гъстота


949 280
0,3 души/km²

Часова зона UTC +9,10 и 11
Автомобилен код 14

Якутия (официално название Република Саха (Якутия)) е субект на Руската Федерация. Образувана е през 1851 г. като Якутская област в състава на Иркутското генерал-губернаторство. На 27 април 1922 г. е преобразувана в Якутска АССР, а от 28 декември 1991 г. е Република Саха (Якутия).

Разположена е в североизточната част на Сибир и е най-големият регион в състава на Руската Федерация. Част е от Далекоизточния федерален окръг и Далекоизточен икономически район.

История[редактиране | редактиране на кода]

Територията на днешна Якутия е била населена от най-ранни времена въпреки суровия си климат. Най-ранните сведения за човешко присъствие датират от ранния палеолит.

http://www.sakha.gov.ru/jakutija-v-sostave-gosudarstva-rossijskogo

Население[редактиране | редактиране на кода]

Населението на Якутия съставлява 949 280 души (2002). Плътността на населението е само 0,3 души на един км² или 1 човек. на 3 км². Така републиката представлява най-рядко населения регион в Русия.

Националният състав на населението е разнообразен. Основни народи са якути (45,54%) и руснаци (41,15%). В републиката живеят също украинци, евенки, евени, татари и други малочислени народи. Общо, по данни от преброяването на населението през 2002 г., в Якутия живеят около 127 народа.

География и природна среда[редактиране | редактиране на кода]

Гори около Оймякон

Якутия е най-големият субект на Руската федерация по площ,[1] простирайки се на 3 103 200 квадратни километра[2] – приблизително колкото територията на Индия, осмата най-голяма страна в света. Разстоянието между крайните точки на републиката варира от 2000 до 2500 километра, като най-западната точка е на границата с Евенкийски район на Красноярски край, най-източната е на границата с Чукотски автономен окръг, най-северната е остров Хенриета от Новосибирския архипелаг, а най-южната е Становой хребет, който създава естествена граница с Амурска област. Последната е и един от четирите големи субекта, с които Якутия граничи на юг; другите три са Иркутска и Читинска област на югозапад и Хабаровски край на югоизток. На изток, освен Чукотка, републиката граничи и с Магаданска област. На север Якутия има 4500-километрова брегова ивица на Северния ледовит океан. Републиката се простира в три часови пояса и близо 40% от територията ѝ е отвъд Северния полярен кръг.[1]

Якутия заема територии от субполярния, полярния и умерения климатични пояси, а климатът ѝ е рязко континентален с дълги зими и кратки, прохладни лета.[1] Зимните температури обикновено варират между -42°С и -36°С, а летните се движат между +13°С и +26°С. Най-студеният месец е януари, а най-топлият е юли.[3] Амплитудите между най-ниските и най-високите температури обаче често достигат 75 градуса, а в котловините и планинските долини на изток температурата пада до -70°С. Якутия е най-студеният населен регион на планетата и отоплителният сезон продължава средно 8-9 месеца, а в по-северните ѝ части той е целогодишен.[1]

Близо 2/3 от Якутия е планини или плата, а 1/3 са низини. Най-високата точка е връх Победа, извисяващ се на 3147 метра надморска височина.[1] Почти цялата територия на републиката е покрита от пермафрост (вечна замръзналост), чиято дълбочина достига е между 300 и 1500 метра. В планините на източна Якутия има 485 ледника с обща площ 413 квадратни километра и съдържащи големи запаси от прясна вода.[1] Те са малка част от водното богатство на Якутия, което включва над 700 000 реки и потоци с обща дължина над два милиона километра, и повече от 800 000 езера. Лена, Вилюй, Колима и Индигирка са сред най-големите плавателни реки в републиката с обща дължина от близо 13 000 километра.[1]

Сред полезните изкопаеми икономическо значение имат находищата на диаманти, злато, каменни и антрацитни въглища, железни руди, природен газ, олово, волфрам, полиметални руди, живак, антимон, апатити.

В промишлеността са добре развити добивът и обогатяване на суровини, цветната металургия, въгледобивната промишленост, както и електротехниката, дърводобива и дървообработването.

Развито е животновъдството (за ценни кожи, месо и мляко). В северната част на Якутия се отглеждат елени и се развъждат диви животни.

https://books.google.fr/books?id=JYX2-beAs0UC&printsec=frontcover#v=onepage&q&f=false

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

Транспортната система е много важна за развитието на Якутия. До този момент активно се използва водния, автомобилния (особено Амурско-Якутската магистрала) и въздушния транспорт. през 2004 г. започна строителството на железопътна линии, съединяваща Якутск с Нерюнгри. Това ще позволи присъединяването на републиката към железопътната система на Русия (през 2010 г.). Общата дължина на строящатата се жп. линия е 800 км.

Връзки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж О Республике. // ОФИЦИАЛЬНЫЙ ИНФОРМАЦИОННЫЙ ПОРТАЛ САХА. Посетен на 17 април 2017.
  2. Федеральная служба государственной статистики (Федерална служба за държавна статистика). Территория, число районов, населённых пунктов и сельских администраций по субъектам Российской Федерации (Territory, Number of Districts, Inhabited Localities, and Rural Administration by Federal Subjects of the Russian Federation). // Всероссийская перепись населения 2002 года (Всеруско преброяване, 2002). ФСДС, 2004-05-21. Посетен на 2016-04-17.
  3. Average Weather For Yakutsk, Russian Federation. // WeatherSpark. Посетен на 17 април 2016.