Алтайци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
алтайци
алтайцы
Altais.jpg
Общ брой 200 хил.
Разселение Русия, Алтай
Език алтайски език
Религия православие, тибетски будизъм, шаманизъм
Сродни групи телеути, теленгити

Алтайците са разнороден тюркски народ, който обитава Южен Сибир и планината Алтай в Русия и съседните области Тува и Монголия. Към алтайците често се включат етническите групи телеути, теленгити, кумандинци, тубалари.

История[редактиране | редактиране на кода]

Смята се, че поне част от алтайските групи произлизат от енисейските киргизи.

През ХІІІ-XIV век алтайските племена влизат в улуса на Джучи.[1] В летописа Алтан Тобчи сред „горските народи“, покорени от Джучи, са посочени теленг.[2]

Към XVII век се формират основните черти на стопанството и културата на алтайските племена и различията между тях. Южните алтайци се занимават с номадско скотовъдство и лов във високите степи, а северните - с мотично земеделие, лов в тайгата и риболов.[1]

В средата на XVII век северните и южните алтайски племена са обложени с данък от Джунгарското ханство. В 1703 година по заповед на джунгарския хан Цеван Рабдан телеутите са преселени в Джунгария. Джунгарите правят опити да наложат тибетския будизъм (ламаизма) сред алтайците и преследват местните шамани. След разгрома на Джунгарското ханство от Китай през 1755-1758 година телеути, тувинци и ойрати бягат на запад, включително в Западен и Централен Алтай, където се смесват с местното население.[1]

По времето на Руската империя алтайците са познати под името ойроти. През ХVІІІ - XIX век сред алтайците работят руски православни мисионери. Успехите им сред южните алтайци са по-скромни.[3]

Под руско и съветско влияние алтайците започват да водят уседнал начин на живот. Британският пътешественик Колин Таброн споменева за полуномадски начин на живот сред жителите на село Улаган в Източен Алтай в края на XX век.[4]

Много от алтайците са все още шаманисти или будисти.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Сагалаев, Андрей М. Мифология и верования алтайцев. Центрально-азиатские влияния, Новосибирск, 1984, с. 35-40, 79.
  2. Лубсан Данзан. Алтан Тобчи ("Золотое сказание"). Москва, 1973, с. 184
  3. Сагалаев, Андрей М. Мифология и верования алтайцев. Центрально-азиатские влияния, Новосибирск, 1984, с. 78-80.
  4. Таброн, Колин. В Сибир, София, 2013, с. 112.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]