Тувинци
|
тувинци тывалар |
|
|---|---|
 |
|
| Общ брой | 220 хил. |
|
Значителен брой в |
Русия 198 хил, Китай 2000, Монголия 20 хил. |
| Език | тувински, руски |
| Религия | будизъм, шаманизъм |
| Сродни етно групи | други сибирски народи |
|
тувинци тывалар в Общомедия |
|
Тувинците са малък тюркски народ, който живее в руската република Тува. Традиционният им поминък е скотовъдството, отглеждат стада от кози, овце, камили, елени, якове. Живеят в плъстени юрти или колиби от брезова кора и чергаруват през цялата година. Поради многовековното управление на монголите тувинците възприемат много от монголската и будистката култура – народни носии, монголски заемки в езика, религиозни вярвания, обществена организация. Тувинците са будисти, макар че се срещат и известен брой, които имат шаманистични вярвания. След разпадането на Съветския съюз шаманизмът става все по-популярен.
История[редактиране | редактиране на кода]
На територията на Република Тува са открити скални рисунки от праисторически хора. Най-важните открития през последното десетилетие представляват скитските погребения от Аржан, където са открити мумии на европеиди. Вероятно на тези далечни прародители се дължи наличието на тувинци с руси коси, сини или зелени очи и монголоидна физиономия.
Руският автор П. А. Чихачев, посетил Източен Алтай през 50-те години на XIX век, пише, че тувинците изповядват култа на Лама, „изопачен от грубо шаманство“.[1] През 1931 година в Тува има 725 шамани, 314 от които са жени. Подложени са на репресии от просъветската власт в Тувинската народна република.[2]
Култура[редактиране | редактиране на кода]
Тувинците са известни с особеното си гърлено пеене (хоомей), при което певецът може да изпълнява няколко тона едновременно.
