Тувинци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Тувинци
Tuvans.jpg
Общ брой около 300 хиляди
Значителен
брой в
Флаг на Русия Русия: 263 934
Флаг на Китай Китай: 4 000
Флаг на Монголия Монголия: 5 169
Език тувински, руски
Религия будизъм, шаманизъм
Сродни етно групи якути, хакаси, алтайци
Тувинци в Общомедия

Тувинците са малък тюркски народ, който живее в руската република Тува. Традиционният им поминък е скотовъдството, отглеждат стада от кози, овце, камили, елени, якове. Живеят в плъстени юрти или колиби от брезова кора и чергаруват през цялата година. Поради многовековното управление на монголите тувинците възприемат много от монголската и будистката култура – народни носии, монголски заемки в езика, религиозни вярвания, обществена организация. Тувинците са будисти, макар че се срещат и известен брой, които имат шаманистични вярвания. След разпадането на Съветския съюз шаманизмът става все по-популярен.

История[редактиране | редактиране на кода]

На територията на Република Тува са открити скални рисунки от праисторически хора. Най-важните открития през последното десетилетие представляват скитските погребения от Аржан, където са открити мумии на европеиди. Вероятно на тези далечни прародители се дължи наличието на тувинци с руси коси, сини или зелени очи и монголоидна физиономия.

Руският автор П. А. Чихачев, посетил Източен Алтай през 50-те години на XIX век, пише, че тувинците изповядват култа на Лама, „изопачен от грубо шаманство“.[1] През 1931 година в Тува има 725 шамани, 314 от които са жени. Подложени са на репресии от просъветската власт в Тувинската народна република.[2]

Култура[редактиране | редактиране на кода]

Тувинците са известни с особеното си гърлено пеене (хоомей), при което певецът може да изпълнява няколко тона едновременно.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Сагалаев, Андрей М. Мифология и верования алтайцев. Центрально-азиатские влияния, Новосибирск, 1984, с. 81.
  2. Таброн, Колин. В Сибир, София, 2013, с. 132-133.