Тувински език
Облик
Тувински език тыва дыл | |
Страна | Русия, Монголия, Китай |
---|---|
Регион | Сибир |
Говорещи | 280 хиляди |
Писменост | кирилица |
Систематизация по Ethnologue | |
![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() | |
Официално положение | |
Официален в | ![]() |
Регулатор | – |
Кодове | |
ISO 639-1 | – |
ISO 639-2 | tyv |
ISO 639-3 | tyv |
Тувински език в Общомедия |
Тувинският език е тюркски език, говорен от тувинците в автономната руска република Тува, където има статут на официален. Говори се и от малък брой тувинци, които живеят в съседните области в Монголия и Китай. На него се издават вестници и списания. Той е най-разпространеният език за общуване на територията на Тува, поради трудния достъп до Република Тува и малкия брой руски заселници. Преди 1930 година езикът се записва с монголска азбука, а от 1940 година се използва разширен вариант на руската кирилица.
Особености
[редактиране | редактиране на кода]- Повлиян е от монголския език, самоедските и енисейските езици, най-вече в областта на лекскиката.
- Фонетично се различава от останалите тюркски езици в областта на гласните звукове. Тувинският език различава кратки от дълги гласни. Дългите гласни възникват чрез изпадане на пратюркски съгласни [b], [g], [k], [x], [ɣ] в позиция между гласни с последваща асимилация на втората към първата гласна, например *[oɣul] > *oul > оол „син“.
- Според старото и по-разпространено схващане, тувинският език притежава и глътъчни звукове, т.нар. каргыраа-гласни. Напоследък това схващане бива подложено на преосмисляне. Според Harrison тувинският притежава и кратки гласни с нисък тон, който достига долната граница на диапазона на човешкия глас. В едносрични думи гласната с нисък тон се удължава наполовина до продължителността на дълга гласна и тонът става възходящ по средата на изговарянето и достига до нормалния.[1] Така се създава усещане за възходяща тоналност. В многосрични думи гласната с нисък тон не се удължава и тонът не става възходящ. Гласните с нисък тон се отбелязват писмено с ер голям, например аът [à:t] „кон“, но аъты [àtɯ] „конят му, й“.
- Различават се два вида хармония на гласните: палатална (небна) и лабиална (устнена).
- Наличие на особен носов звук, който се отбелязва с буквата /ң/ [ŋ]. Той не се среща в началото на думата.
- В областта на морфологията притежава седем падежа: именителен, родителен, винителен, дателен, аблативен, местен и алатив.
- Тувинският език е аглутинативен като всички тюркски езици.
- Словоредът обикновено е подлог – допълнение – сказуемо.
Сравнение с други тюркски езици
[редактиране | редактиране на кода]Следната таблица прави сравнение на тувински с други тюркски езици по списъка на Сводеш.
български | тувински | хакаски | турски | татарски | казахски | узбекски | якутски | чувашки |
---|---|---|---|---|---|---|---|---|
глава | баш | пас | baş | baş | баш | бош | бас | пуç |
нос | думчук, хаай | пурун | burun | burın | мұрың | бурун | мурун | - |
ръка | хол | хол | kol | qol | қол | қўл | илии | хул „рамо“ |
крак | бут | азах | ayak | ayaq | аяқ | оёқ | атах | ура |
кръв | хан | хан | kan | qan | қан | қон | хаан | юн |
лице | арын | чÿс | yüz | yöz | жүз | йўз | сирэй сүүс (чело) |
çăвар „уста“ |
път | орук | чол | yol | yol | жол | йўл | суол | çул |
земя | чер | тобырах | toprak | topraq | топырақ | тупроқ | сир | тăпра |
луна | ай | ай | ay | ay | ай | ой | ый | уйăх |
пепел | хүл | кÿл | kül | qöl | күл | кул | күл | кĕл |
вода | суг | суғ | su | sıw | су | сув | уу | шыв |
дъжд | чаъс | наңмыр | yağmur | yañğır | жаңбыр | ёмғир | самыыр | çумар |
дърво | ыяш | ағас | ağaç | ağaç | ағаш | ёғоч | маас | йывăç |
яйце | чуурга | нымырха | yumurta | yomırqa | җұмыртқа | йўмиртқа | сымыыт | çăмарта |
бял | ак | ах | ak | aq | ақ | оқ | үрүҥ, маҥан | - |
черен | кара | хара | kara | qara | қара | қора | хара | хура |
червен | кызыл | хызыл | kızıl | qızıl | қызыл | қизил | кыһыл | хĕрлĕ |
син | көк | кöк | gök „небе“ | kök | көк | кўк | күөх (син/зелено) | кăвак |
дебел | семис | симіс | semiz | semiz | семіз | семиз | эмис | самăр |
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Harrison, K. David. (2001). Topics in the Phonology and Morphology of Tuvan. Doctoral Dissertation, Yale University. (OCLC catalog #51541112)
|