Родителен падеж
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
Родителният падеж или генитивът (на латински: casus genitivus; на гръцки: γενική) е падежна форма, която в зависимост от езика може да се съчетава с различни части на речта: глагол, име (съществително, прилагателно, числително), наречие (в сравнителна степен), предлози и в най-общ смисъл изразява значение на обект, принадлежност, количество, материал, произход и др. В аналитичните езици тези значения се изразяват чрез предлози. Например, в български най-често се използва предлогът на, а в английски – of.
Родителен падеж съществува в редица езици. Сред тях са: латински, санскрит, арабски, ирландски, гръцки, немски, холандски, фински, японски, повечето славянски езици и др.
Ето някои от специфичните значения на родителния падеж:
- произход („човек от Рим”)
- състав („пита кашкавал”)
- част от цяло („килограм говеждо”)
- брой (напр. староанглийски „féower manna”, „четирима човека”)
- отношение („съпругът на Яна”)
- субектност („моето заминаване”)
- обектност („убийството на ерцхерцога”)
- описание („човек на честта”, „ден на равносметка”)
- неотменимо притежание („моята височина”, „неговото съществувание”, „нейните дълги пръсти”)
- отменимо притежание („неговото сако”, „моето питие”)
Последните две значения са най-типични за родителния падеж.
Значения на родителния падеж в славянските езици[редактиране | редактиране на кода]
По-долу са представени по-важните значения на родителния падеж в някои славянски езици. Дадени са примери от старобългарски (ст.б.), руски (рус.), хърватски (хърв.).
Във функция на обстоятелствено пояснение[редактиране | редактиране на кода]
Родителен за дата[редактиране | редактиране на кода]
Посочва датата на някое събитие, написване на писмо, документ и т.н.:
- ст.б.: мѣсѧца марта въ ҃л (на 30 март)
- рус.: Начать занятия в школе первого сентября (ще започна занятията в училище на първи септември)
- хърв.: Prošle nedjelje smo bili na izletu (Миналата седмица бяхме на екскурзия)
Родителен за сравнение[редактиране | редактиране на кода]
Назовава обектът на сравнение по признак или действие:
- ст.б.: Не доуша ли больши пиштѧ, и тѣло одеждѧ (Не е ли животът повече от храната, и тялото – от облеклото?) (Матей, 6:25)
- рус.: Сделать не хуже других (да направя не по-зле от другите), старше брата (по-голям от брат си), вернутся раньше января (да се върна преди януари)
Родителен за пространствени мерки[редактиране | редактиране на кода]
Рядко срещана форма в някои старобългарски паметници (напр. Супрасълски сборник). Посочва разстояние от или до даден обект, място:
- старобългарски: Бѣаше бо црькы пѧти пъпьриштъ отъ града (Защото църквата беше на пет поприща от града)
Приименен родителен[редактиране | редактиране на кода]
Родителен за материал[редактиране | редактиране на кода]
Назовава материала, от който е направен даден предмет:
- рус.: Мебель карельской березы (мебел от карелска бреза)
Родителен за мярка или количество[редактиране | редактиране на кода]
Посочва мярката (количеството) на вещество или материал, които подлежат на измерване:
- рус.: Бутылка молока (бутилка мляко), мешок картофеля (торба картофи)
Родителен за носител на признак[редактиране | редактиране на кода]
Изразява отношението на признака към неговия носител:
- рус.: Красота природы (красотата на природата), любовь матери (любовта на майката)
Родителен за обект[редактиране | редактиране на кода]
Назовава обекта на действие, желание, постижение, очакване:
- рус.: Воспитание детей (възпитание на децата), лечение болезней (лечение на болестите), ждать возможности (очаквам възможности), добиваться успехов (постигам успехи)
Родителен определителен[редактиране | редактиране на кода]
Изразява качествената характеристика на предмет или лице:
- рус.: Материал синего цвета (материал със син цвят), человек действия (човек на действието)
Родителен за отношения[редактиране | редактиране на кода]
- Посочва отношението на предмет към лице, извършител на действие, притежател, ръководител:
- рус.: Автор романа (автор на романа), хозяин дома (собственик на къща), капитан корабля (капитан на кораб)
- Посочва отношение между лице и колектив или място:
- рус.: член организации (член на организацията), жители города (жители на града)
- Посочва субекта на действието:
- ст.б.: Прѣломьѥниѥ хлѣба (разчупване на хляба)
- рус.: Чтение книги (четене на книга), уборка урожая (събиране на реколтата)
Родителен за притежание[редактиране | редактиране на кода]
Изразява притежание (открива се с въпроса чий?, чия?, чие?, чии?):
- ст.б.: Господинъ храма (домакинът на дома)
- рус.: Портфель учителя (чантата на учителя), ручка ученика (писалката на ученика)
- хърв.: Dječak živi u kući svoga oca (момчето живее в къщата на баща си)
Родителен за количество[редактиране | редактиране на кода]
Назовава предмети, чиято съвкупност е обозначена чрез определяната (господстващата) дума:
- Стадо воловъ (стадо волове)
- рус.: Большинство слушателей (мнозинството слушатели), стадо овец (стадо овце), стая птиц (ято птици), букет цветов
Родителен за съдържание[редактиране | редактиране на кода]
Конкретизира значението на определяната (господстващата) дума – отвлечено съществително или прилагателно:
- рус.: Задача исследования (задача на изследванията), цель путешествия (цел на пътешествието), полный мыслей (изпълен с мисъл)
Родителен субектен[редактиране | редактиране на кода]
Посочва извършителя на действието:
- рус.: Прибытие поезда (пристигане на влака), жужжание пчел (жужене на пчели)
- хърв.: Pjevanje ptica (песента на птиците)
Родителен за част от цяло[редактиране | редактиране на кода]
Назовава предмет, спрямо който определяната (господстващата) дума представлява част:
- ст.б.: Да омочитъ коньць прьста своѥго въ водѣ (да натопи края на пръста си във вода)
- рус.: Ножка стола (крак от маса), крыша дома (покрив на къща), квартал города (квартал на града)
Родителен приглаголен[редактиране | редактиране на кода]
Родителен за отдалечаване или лишаване[редактиране | редактиране на кода]
Назовава обекта, който някой избягва или от който се опасява, лишава:
- ст.б.: Оубѣжати вьсѣхъ сихъ хотѧштихъ быти (да избегнете всичко това, което предстои да стане) (Лука, 21:36)
- рус.:Избегать опасности (избягвам опасност), бояться темноты (боя се от тъмнината), лишится надежды (да изгубя надежда)
Родителен предикативен[редактиране | редактиране на кода]
Използва се във функцията на именната част на съставното сказуемо:
- ст.б.: Велика рода ѥсть (от голям род е)
- рус.: Это была девушка небольшого роста (това беше момиче, невисоко на ръст)
- хърв.: Djevojčica je slaba zdravlja (момиченцето е с влошено здраве)
Родителен частичен[редактиране | редактиране на кода]
Посочва, че предметът е подложен на действие не в целия си обем, или е обект на интензивно действие:
- ст.б.: Егда же приѩть оцьта Исоусъ (когато прие оцет, Исус...) (Йоан, 19:30)
- рус.: Выпить воды (да пийна вода), надавать советов (да дам куп съвети)
- хърв.: Djevojka zahvati vode s izvora (момичето загреба вода от извора)
Родителен при отрицание[редактиране | редактиране на кода]
Това е така нареченият славянски генитив. Той се появява в повечето славянски езици в непрякото допълнение при отрицание на действието на преходен глагол:
- ст.б.:Видѣвъ ѣко кораблѣ иного не бѣ тоу (видя, че там няма друга лодка) (Йоан, 6:22)
- хърв.:Nisam čuo vašeg odgovora (не чух отговора ви), Vrana vrani očiju ne vadi (гарван гарвану око не вади)
Родителен при прилагателни[редактиране | редактиране на кода]
Среща се най-често при прилагателното пълен:
- рус.: Комната полна народу (стая пълна с хора)
- хърв.: Pun gnjeva (изпълнен с гняв), pun veselja (изпълнен с радост)
Родителен при числителни[редактиране | редактиране на кода]
- рус.: Пять учеников (петима ученика)
- хърв.: Pet kruha (пет хляба)
Родителен с предлози[редактиране | редактиране на кода]
Родителният падеж в славянските езици, въпреки че се използва предимно без предлози, се среща и с няколко предлога, между които: без, от, до, из и др.:
- рус.: Он пришел без шапки (той дойде без шапка)
- хърв.: Nijem od čuda (онемял от учудване)
Използвана литература[редактиране | редактиране на кода]
- Priručna gramatika hrvatskoga književnog jezika, Zagreb, 1979
- Д.Э.Розенталь, М.А. Теленкова Словарь-справочник лингвистических терминов, Москва, 1976
- Граматика на старобългарския език, БАН, София, 1993
- I.M. Pulkina A Short Russian Reference Grammar, Moscow, 1987