Наречие

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за частта на речта. За съвкупността от говори вижте Наречие (диалектология).

Наречието е самостойна, неизменяема част на речта, която най-често посочва признаците на глаголите, уточнява обстоятелствата, при които протича действието.

Морфологични характеристики на наречието[редактиране | редактиране на кода]

Основният морфологичен признак на наречието е неговата неизменяемост – наречието не се променя, за да изрази различни граматични значения. Наречията, образувани от качествени прилагателни, имат сравнителна и превъзходна степен (по-добре; най-добре), но според някои автори тези форми са получени чрез адвербиализация на степенуваните форми на прилагателните. Така например най-добре е наречие, което е образувано от превъзходната степен на прилагателното добър.[1] Известен брой наречия имат и различни фонетични разновидности (тук - тука; далеко - далече; бързо - бърже), но те не са различни граматични форми, а диалектни разновидности. В потока на речта наречието няма строго определена позиция в изречението – то може да стои пред или след поясняваната дума (Дойдох бързо, високо говориш), но може и да не е в съседство с нея (Той дойде, макар с известно закъснение, веднага).

Видове наречия[редактиране | редактиране на кода]

„Винаги малко повече“, изследване върху наречията за количество и време на българската лингвистка Андреана Ефтимова, 2010

Наречията могат да бъдат класифицирани по няколко критерия.

По състав[редактиране | редактиране на кода]

  1. Прости – образувани от прости думи: горе, бързо, долу, кога, вътре
  2. Сложни – образувани от две думи (две коренни морфеми): отгоре, откога, многостранно
  3. Съставни – образувани от две или повече думи, но с единно лексикално значение: горе-долу, лека-полека се

По произход[редактиране | редактиране на кода]

По произход наречията се делят на обикновени (не местоименни) и местоименни.[2] Обикновените наречия произлизат от съществителни имена, прилагателни имена, числителни имена, глаголи, предлози и различни съчетания между тях.

  1. От съществителни имена – това са стари падежни форми: денем, нощем, горе, зиме, лете, снощи
  2. От прилагателни имена – тази група наречия са образувани чрез директно заемане на определена граматична форма на прилагателното име. Характеризират се със завършеци на -о, -и, -е, -ата
  3. От числителни имена – тези наречия произлизат от числителни редни: първо, второ, трето
  4. От глаголи – тази група произлизат от стари форми за сегашно деятелно причастие на глаголите, най-често със завършек -тичешком, тичешката, лежешком, лежешката
  5. От предлози – съчетания от предлог и съществително име, прилагателно име или наречие: наляво, вляво, направо, навътре, навън
  6. Местоименните наречия традиционно се причисляват към различни групи местоимения, но по значение (вид на назовавания признак) могат да бъдат включени в едни и същи групи заедно с неместоименните. В таблицата долу са посочени основните представители на местоименните наречия, без да се изброяват всички формални, както и архаичните вече варианти:
За времеЗа начинЗа мястоЗа количествоЗа причинаЗа посока
ПоказателниЗа близостЗа отдалеченостЗа близостЗа отдалеченостЗа близостЗа отдалеченостЗа близостЗа отдалеченост
сегатогаватакаиначетук(а)тамтолковазатованасамнатам
Въпросителникогакаккъдеколкозащонакъде, закъде, откъде
Относителникогатокактокъдетоколкотозащотозакъдето, откъдето, накъдето
Неопределителнинякоганякакнякъденяколконанякъде
Отрицателниникоганикакникъдениколконаникъде
Обобщителнивсякогавсякаквсякъдевсяколконавсякъде

По значение[редактиране | редактиране на кода]

По значение наречията се делят на определителни и обстоятелствени.[3]

Определителни наречия[редактиране | редактиране на кода]

Те се делят на три групи:

  1. Наречия за начин – уточняват начина, по който се извършва действието (признак на действието): готвя вкусно. Отговарят на въпроса „Как?
  2. Наречия за количество и степен – уточняват количеството на предмети или поясняват многократната поява на даден признак: много пари, много работя. Отговарят на въпроса „Колко?
  3. Наречия, които показват отношението на говорещия към съдържанието на изречението: известно е, че…, хубаво е да…, уместно би било да припомним…

Обстоятелствени наречия[редактиране | редактиране на кода]

Обстоятелствените биват:

  1. Наречия за място – конкретизират местоположението на предмета или мястото или действието, както и посоката на движение: наляво, вляво, надясно, вдясно, отгоре, нагоре
  2. Наречия за време – уточняват времето според гледната точка на говорещия или календара: вчера, зиме, лете, рано, току-що
  3. Наречия за логическо уточняване и модалност – внасят допълнителен смисъл или уточняват смисъла на изречението: може би, следователно, навярно

Синтактични характеристики на наречието[редактиране | редактиране на кода]

От гледна точка на синтаксиса, наречията в изречението могат да изпълняват функциите на обстоятелствено пояснение и несъгласувано определение. Могат да функционират и като отделни изречения – Бързо![4]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Иван Куцаров, Теоретична граматика на българския език. Морфология (2007), стр. 68.
  2. Стоян Стоянов (отг. ред.), Граматика на съвременния български книжовен език. Том 2 (1983), стр. 388.
  3. Стоян Стоянов (отг. ред.), Граматика на съвременния български книжовен език. Том 2 (1983), стр. 394.
  4. Руселина Ницолова, Българска граматика. Морфология (2008), стр. 445.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]