Причастие
- Причастие пренасочва насам. За религиозното тайнство вижте Евхаристия.
Причастието е нелична глаголна форма, която означава признак или резултат от действие. В българския език причастията се изменят по време (сегашно или минало), залог (деятелен или страдателен) и вид (свършен или несвършен). Като отглаголни прилагателни причастията се менят по род и число и могат да се членуват (причастията се членуват като прилагателните имена). Също така някои причастия могат да изразяват сравнителна/превъзходна степен (напр.: най-непомнещият ученик) и отрицание.
В съвременния български книжовен език се различават пет вида причастия: сегашно деятелно (четящ), минало свършено деятелно (чел), минало несвършено деятелно (четял), минало страдателно (четен) и деепричастие (четейки). Миналите причастия могат да се употребяват и като част от сложни глаголни форми (напр.: чел съм, четено е, бях чел, била е четена), съгласувани определения, като прилагателни (напр.: четена книга, прочелите книгата ученици). Сегашното деятелно причастие се употребява само като определение (пишеща машина, запомнящо устройство).
ПРА̀ВЯ (глагол от несвършен вид) |
НАПРА̀ВЯ (глагол от свършен вид) |
НАПРА̀ВЯМ (вторичен несвършен глагол) | |
---|---|---|---|
Минало страдателно причастие | пра̀вен(ия/т) правена(та), правено(то), правени(те) | напра̀вен(ия/т) направена(та), направено(то), направени(те) | напра̀вян(ия/т), направяна(та), направяно(то), направяни(те) |
Минало свършено деятелно причастие | пра̀вил(ия/т), правила(та), правило(то), правили(те) | напра̀вил(ия/т), направила(та), направило(то), направили(те) | напра̀вял(ия/т), направяла(та), направяло(то), направяли(те) |
Минало несвършено деятелно причастие | пра̀вел(ия/т), правела(та), правело(то), правели(те) | напра̀вел(ия/т), направела(та), направело(то), направели(те) | напра̀вял(ия/т), направяла(та), направяло(то), направяли(те) |
Сегашно деятелно причастие | пра̀вещ(ия/т), правеща(та), правещо(то), правещи(те) | напра̀вещ(ия/т), направеща(та), направещо(то), направещи(те) | напра̀вящ(ия/т), направяща(та), направящо(то), направящи(те) |
Деепричастие | пра̀вейки | напра̀вейки | напра̀вяйки |
- Сегашното страдателно причастие е категория, която официално не се разпознава в съвременния български език. Наподобяващи сегашни страдателни причастия думи в българския са: промокаем, разпознаваем, доказуем, изискуем, четим, непреклоним, внушим, досегаем и др. подобни. С прибавянето на -ем/-им към глаголната основа се изразява, че поясняваната част на речта „подлежи или не на дадено действие“, например: „Приходите са несъбираеми“ (приходите не подлежат на събиране, не могат да бъдат събрани). Подобни думи в българския език се разглеждат като прилагателни имена.[1]
Неличните глаголни форми в българския език са причастията[2], деепричастието и отглаголното съществително име. В съвременния ни език отсъстват категориите инфинитив и супин, които също са нелични глаголни форми.
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
- Словоформи на глагола „правя“ в Уикиречник
- Словоформи на глагола „направя“ в Уикиречник
- Словоформи на глагола „направям“ в Уикиречник