Минало предварително време

Минало предварително време е глаголно време, което означава действие, извършено преди определено минало действие или минал момент. Резултатът от това действие е налице в този минал момент. В българския език се образува от минало несвършено време на спомагателния глагол съм и минало свършено деятелно причастие на глагола, който се спряга.

Пример: Вчера, когато ти се обадих, бях научила новината.

Спрежение:

• аз бях казал
• ти беше (бе) казал
• той беше (бе) казал
• тя беше (бе) казала
• то беше (бе) казало
• ние бяхме казали
• вие бяхте казали
• те бяха казали

В старогръцкия глаголите са имали специални форми за минало предварително време (наричано ὑπερσυντέλικος, „повече от завършено“), докато в съвременния гръцки език това време се образува със спомагателен глагол.

В латинския, минало предварително време (plus quam perfectum) е формирано без спомагателен глагол в деятелен залог, а в страдателен залог – със спомагателен глагол и минало страдателно причастие.

В английския се нарича past perfect и се формира с комбинация от спомагателния глагол have в минало време и миналото причастие (past participle) на главния глагол, като в had jumped (беше скочил) или had written (беше писал/написал).

В немския се нарича Plusquamperfekt и се формира с помощта на формите за Präteritum на спомагателните глаголи sein или haben и миналото причастие (Partizip II) на основния глагол. Примери: Er war gesprungen. (Той беше скочил.) или Er hatte geschrieben. (Той беше писал/написал.)