Изявително наклонение

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Изявителното наклонение, или индикатив, е основно и има най-широка употреба. Чрез него говорещият съобщава, че действието е реално съществуващо (съществувало или предстоящо да се осъществи), или пък отрича съществуването му (в миналото, в настоящето или в бъдещето).[1]

Всички глаголни времена имат форми за изявително наклонение. Използват се във всички видове текстове.

Време Форми
Сегашно мисля, мислиш, мисли

мислим, мислите, мислят

Минало несвършено мислех, мислеше, мислеше,

мислехме, мислехте, мислеха

Минало свършено мислих, мисли, мисли,

мислихме, мислихте, мислиха

Бъдеще ще мисля, ще мислиш, ще мисли

ще мислим, ще мислите, ще мислят

Минало неопределено мислил съм, мислил си, мислил е,

мислили сме, мислили сте, мислили са

Минало предварително бях мислил, беше (бе) мислил, беше (бе) мислил,

бяхме мислили, бяхте мислили, бяха мислили

Бъдеще в миналото щях да мисля, щеше да мислиш, щеше да мисли,

щяхме да мислим, щяхте да мислите, щяха да мислят

Бъдеще предварително ще съм мислил, ще си мислил, ще е мислил,

ще сме мислили, ще сте мислили, ще са мислили

Бъдеще предварително в миналото щях да съм мислил, щеше да си мислил, щеше да е мислил,

щяхме да сме мислили, щяхте да сте мислили, щяха да са мислили

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Влахова-Руйкова, Радка. Практическа граматика. Български език. София, PONS, 2013. ISBN 9789543440535.