Семантика

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Семантиката (на старогръцки: σημαντικός [semantikós] — значим, σημαίνω [semaino] — да означавам, посочвам, σήμα [sema] — знак) изучава значението, обикновено в езика. В този смисъл под семантика обикновено се разбира лингивистична семантика (за разлика от компютърната семантика например), тоест науката изучаваща значението на думите, фразите и други лингвистични обекти. В същото време най-често под семантика в езикознанието се подразбира лексикалната семантика, която изучава значението на думите като лексикални и речникови единици. Съществуват още фразеологична семантика, семантика на изречението (виж декларативна семантика), семантика на текста (близка до дискурсивния анализ).

Обичайното схващане е, че семантиката контрастира със синтаксиса, който изучава комбинациите от езикови единици, без да има референция към тяхното значение, и прагматиката, която изучава отношенията между езиковите символи, тяхното значение и употребите на езика.[1]

Семантика в информатиката[редактиране | edit source]

В информатиката семантиката е смисълът на дадена програма. Когато програмата не връща коректни резултати при подадени коректни входни данни, казваме, че има семантична грешка. За разлика от синтаксиса, машината не може да проверява коректността на семантиката на програмите (виж: Машина на Тюринг). Последното е изцяло грижа на хората.

Анотирана библиография[редактиране | edit source]

Лингвистична семантика

  • Иван Касабов, Граматика на семантиката, изд. УИ "Св. Климент Охридски", 2007 - изследване в теория на семантиката и конкретно обвързаност граматичен-семантичен строеж (на думите)

Референция и логика

  • Сб. Философия на логиката ІІ, изд. Изток-Запад, 2008

Предговор, Рудолф Карнап; Преодоляване на метафизиката чрез логически анализ на езика, За характера на философските проблеми, Задачата на логиката на науката, У. В. Куайн; За това, което го има, Две догми на емпиризма, Референция и модалност, Питър Стросън, За реферирането, Питър Стросън, Пол Грайс; В защита на една догма, Джон Р. Сърл; Собствени имена, Кийт Донегън; Референция и определени описания, Доналд Дейвидсън; Истина и значение, Върху самата идея за концептуална схема, Сол Крипке; Идентичност и необходимост, Хилъри Пътнъм; Значение и референция

Формална семантика на програмните езици

  • Александра Соскова, Стела Николова, Семантика на езиците за програмиране, Софтех, 2008

Учени с основен принос в семантиката[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. ((en)) Kitcher, Philip, Salmon, Wesley C.. Scientific Explanation. Minneapolis, MN, University of Minnesota Press, 1989. с. 35.

Допълнителна литература[редактиране | edit source]

  • Доц. д-р Мария Стойчева, Минимална семантика и контекстуализъм. Опит върху метасемантиката, Критика и хуманизъм, 2010

Виж още[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]