Иван Касабов (лингвист)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Disambig.svg Вижте пояснителната страница за други личности с името Иван Касабов.

Иван Касабов
български езиковед семиотик
Роден
Починал
1 юни 2022 г. (70 г.)

Националност  България
Учил в Софийски университет
Научна дейност
Област Семантика, реторика, семиотика
Работил в ИБЕ на БАН
Софийски университет
Нов български университет
Известен с doxa
Семейство
Деца Иглика и Кремена

Иван Костов Касабов (р. 4 февруари 1952) е български лингвист, реторик и семиотик, професор в Нов български университет.[1] Неговите изследвания се фокусирани предимно в областта на семантиката и лексикологията, а в областта на семиотиката – изследвания върху Чарлз Пиърс, Фердинанд дьо Сосюр и Алгирдас Жулиен Греймас.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в София. Завършва българска филология с втора специалност философия в Софийския университет „Климент Охридски“ (1974) и защитава кандидатска дисертация на тема „Проблеми на лексикографската работа и теория за Семантичен речник-минимум“ (1987).[1][2]

Работи като лексикограф в Института за български език при БАН от 1975 г. (специалист), 1978 г. (научен сътрудник), 1993 – 2005 г. (старши научен сътрудник). [1][2] Преподавател е в СУ от 1991 до 2001 г., а в НБУ от 1993 г.[2] Заместник-директор на Института за български език към БАН от 1999 до 2002 г., декан на Бакалавърски факултет на НБУ (1993 – 1996), ръководител на департамент Науки за езика на НБУ (1993 – 1995), ръководител на департамент Лингвистика и чуждоезиково обучение на НБУ (1995 – 1997).[2]

Член е на Европейската асоциация по лексикография (на английски: European Association for Lexicography, EURALEX), на Международната асоциация по семиотични изследвания (на английски: International Association of Semiotic Studies, IASS), на Международната асоциация по когнитивна семиотика (на английски: International Association for Cognitive Semiotics, IASS), на Балканската асоциация по семиотични изследвания (на английски: Balkan Association of Semiotic Studies, BASS), на Съюза на учените в България (СУБ), на Българското семиотично дружество и на Българско лексикографско дружество.

Умира на 1 юни 2022 г. в София.[3]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • Диплом за високи научни постижения – БАН, 2007 за изследването „Граматика на семантиката“[4]
  • Диплом за високи научни постижения на Съюза на учените в България и БАН, 2014 за монографията „Проблеми на общата лексикология“.

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Разведен с две деца, Иглика и Кремена.[5][6].

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Семантичен речник-минимум, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1990.
  • (в съавторство с Красимир Симеонов), Универсален енциклопедичен речник (т. 1, 1999, т. 2, 2003).
  • Съавтор в Речник на българския език
  • (в съавторство с Кремена Иванова Каменова), Лексико-семантичен анализ на стихотворенията от „Безсъници“ на П. К. Яворов, изд. Нова българистика, НБУ, София, 2001, стр. 178.
  • „Жанрове, тропи и фигури“. – в Семиотика и жанр, Том 11 (Сборник с избрани доклади и лекции), изд. НБУ, София, 2005.
  • Граматика на семантиката, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 2006.
  • Лингвистиката между строгите науки и свободните изкуства, изд. НБУ, София, 2008.
За него
  • Векът на структурализма: Материали от конференция по случай 100 години от „Курса по обща лингвистика“ на Фердинанд дьо Сосюр, проведена на 8 ноември 2016 г. в Нов български университет в чест на 65-годишнината на проф. Иван Касабов, д.н., съставител доц. д-р Васил Гарнизов, София: Издателство на Нов български университет, София, 2017, 264 с.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Статии в Университетския речник на Нов български университет